Каквото посееш...

Как ще се промени земеделската политика на ЕС след 2020 г.

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Катаклизмите в последните месеци накараха мнозина да се замислят за бъдещето. Бъдещето на Европа, бъдещето на икономиката, бъдещето на света. Абстрахирайки се, доколкото това е възможно, от емоционалния аспект на нещата, е време да се замислим за това кое дава сигурност на съюзите, на държавите и на отделните граждани. Говорейки за ЕС, отговорът на този въпрос често е във водените политики, заедно или поотделно, от страните членки – настоящи, бъдещи и тези, които искат да си отидат.

Една от най-важните и ресурсоемки политики на ЕС е земеделската. Ето защо именно тя е една от първите, чиито приоритети и евентуални промени вече започват да се обсъждат. Напускането на съюза от страна на Великобритания, както и сложната политическа обстановка неминуемо ще рефлектират върху една от най-важните политики на Стария континент – тази, която определя в голяма степен производството на суровини и продукти, която се стреми към запазване на природните ресурси и намаляване на вредните емисии, тази, която в голяма степен определя какво ще сложим утре на масата си и колко ще ни струва то.

Нова или коригирана стара?

Дали след 2020 г. ще имаме нова ОСП, или старата просто ще претърпи някои "корекции" тепърва ще се изяснява. Много експерти считат, че предвид мандата на ЕК, изтичащ в средата на 2019 г., няма да има време за подготовката и приемането на изцяло нови политики и затова само ще бъдат внесени някои промени (по аналогия на т.нар. Health Check на ОСП отпреди години). Въпреки че има резон в тази теза, следва да се има предвид, че обикновено ОСП е неразривно свързана с Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС, т.к. това обуславя вида, размера и начина на финансиране на земеделието. Настоящата МФР обаче изтича през 2020 г., а всяка МФР посредством финансовото си отражение залага базата за бъдещата политика на ЕС във всеки сектор. При това положение напълно е вероятно паралелно с новата МФР да бъде направено и предложение за нова ОСП с оглед финансовата и политическата ситуация в съюза. Отделно от това на темата трябва да се погледне и от политическа гледна точка – едва ли комисарите и политиците в Европейския парламент (ЕП) ще искат да останат в историята като хората, които не са допринесли за ЕС с нищо друго освен с кризата с Русия и Brexit. Най-вероятно и ЕК, и ЕП ще пожелаят да оставят свое "наследство" в политиката на съюза.

Предизвикателства пред европейското земеделие

Бързоразвиващата се глобализация, както и развитието на научните технологии и дигитализацията поставят европейското земеделие пред постоянни изпитания. Някои от тях могат да бъдат обособени в следните точки:

- Структурата на фермите в ЕС се променя - към момента около 20% от тях произвеждат около 80% от продукцията.

- Все по-ясно се откроява проблемът с търговските вериги и натиска, който те оказват към първичното производство.

- Взаимовръзката между производители и преработватели става все по-здрава и неразривна.

- Нарастващата конкуренция както на ниво ЕС – Азия, ЕС – Южна Америка и ЕС – Северна Америка (САЩ и Канада) плюс вътрешната конкуренция на ниво ЕС.

Факт е, че ОСП има сериозна нужда от опростяване на правилата както на ниво ферма, така и на ниво национална/регионална администрация. Освен това вероятно вече е назрял моментът за някои основни промени, тъй като например на ниво ЕС не са чужди мненията, че кризата в млечния сектор не е нищо друго освен нежеланието на един бранш да се съобрази нито с тенденцията на цените, нито с пазарните принципи на търсенето и предлагането. Това навежда на мисълта, че в бъдеще земеделието в ЕС от чисто субсидирано производство трябва да се преориентира към пазарно ориентиран бизнес на глобалния пазар.

Време за равносметка и идеи за бъдещето

Преди повече от 50 години ОСП е създадена, за да помогне на следвоенна Европа да се справи с гарантирането на продоволствената сигурност. Оттогава до днешни дни тази политика продължава да се развива и променя. Не случайно темата на неформалното заседание на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, което се е състояло на 31 май 2016 г. в Амстердам, е била свързана с бъдещето на ОСП след 2020 г. (най-интересната идея в документа на холандското председателство е дали бъдещата Обща селскостопанска политика да остане само селскостопанска, или да се промени, като в нея наравно с първичното производство да се включи и преработвателният сектор).

А не е случайно и защото 2016 е втората година от прилагането на реформираната ОСП 2014 - 2020 г. Това дава достатъчно време както на ЕК, така и на националните администрации да анализират прилагането й, да открият грешките й и да сформират мнение за промяната й. На много места в ЕС такъв анализ не само че е започнал, но вече се обсъждат и идеи. Интересното в случая е, че някои от идеите на държавите членки съвпадат. Така например вече има два документа с ясна визия и предложения за бъдещето на ОСП след 2020 г., в които се съдържат много сходни позиции. Единият е френски, а другият холандски. Оказва се, че идеите, върху които разсъждава Франция, и идеите, залегнали в Доклада на Земеделския икономически институт за изследвания – LEI, към Холандския университет "Вагенингер", имат много допирни точки. Така например и двата документа разглеждат бъдещата ОСП като съвкупност от три елемента: холандският документ коментира мерки, разделени в три "части" на ОСП, а документът на Франция - мерки, разделени в три "оси" на ОСП.

Възможности или подводни камъни

И двата документа стъпват на нуждата от опростяване на правилата, на по-добрата целенасоченост на мерките и на гарантирането на добавена стойност при тяхното прилагане. И двата документа не коментират бюджетните аспекти и новото преразпределение на средствата между ДЧ, но в документа на Франция за разлика от този на Холандия се появява идея за национално съфинансиране. Не се коментира как, по какъв начин и къде – единственото позоваване е във връзка с придаването на добавена стойност на политиките на ЕС. Доколкото не се коментират принципи на преразпределение на европейския бюджет за земеделие между ДЧ, тази идея може на пръв поглед да изглежда безобидна, но това не е така. Въвеждане на една такава възможност, която позволява на ДЧ да увеличава произволно избрана от нея мярка/и, може да доведе до неравенство на пазара. Това ще означава да се дава възможност на икономически по-силни ДЧ изкуствено да увеличават спрямо своите фермери чрез съфинансиране с национални средства, общите мерки за подпомагане. Този пример показва само един от възможните "подводни камъни", които могат да изникнат в процеса на дебатиране на новата ОСП. Въпреки че всички ДЧ са част от семейството наречено Европейски съюз, те делят един общ пазар, за който се бори всяка от тях.

По отношение на България в контекста на вече започналата размяна на идеи на ниво ЕС, на ниво държава предстои много работа. Предстои началото на един нов дебат в сектора, който да затвърди и да развие постигнатото в България до момента.

-----

* Светлана Боянова е зам.-министър на земеделието и храните в първото правителството на ГЕРБ (2009 - 2013 г.). В нейния ресор тогава са двата европейски фонда за финансиране на земеделието - "Директни плащания" и "Програма за развитие на селските райони". От ноември 2013 г. до момента Боянова ръководи Института за агростратегии и иновации. Била е юридически съветник в Българската международна стопанска асоциация, сегашната КРИБ. Между 2008 и 2010 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев
    • + 3

    "Това навежда на мисълта, че в бъдеще земеделието в ЕС от чисто субсидирано производство трябва да се преориентира към пазарно ориентиран бизнес на глобалния пазар."

    Тихо там, че директора на Партията ще раздава шамари!

    Нередност?
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 2

    Между другото, огромното по размери и обхват субсидиране в земеделието според мен е пряко отговорно за стагнацията на Европейската икономика. Земеделието по същността си е отрасъл с ниска добавена стойност. От него се произвеждат суровини. Субсидирането на сектора е приоритет от самото съществуване на ЕС по неясни причини. Всъщност, по политически - най-бедната част от избирателите са силно чувствителни по темата за цените на храната. Политически чувствителни. По същия начин, по който в Египет са чувствителни за субсидиите на бензина.

    Вместо Европа да спонсорира най-сериозно отраслите с висока добавена стойност и секторите създаващи знание, те блъскат милиарди в калта с повърхностния план за политическо удобство. Впрочем това е била и основната разделителна линия между двете страни в гражданската война на САЩ. Юга са искали роби, защото са произвеждали евтина земеделска продукция и са изнасяли за цял свят. Севера са имали нужда от работници за развиващата се индустрия. Ясно се вижда резултата от съревнованието между двете идеологии. А ЕС да му мисли...

    Нередност?
  • 3
    midilev avatar :-|
    Марин Мидилев

    Индустрия 4.0 в Земеделието решава проблемите!

    Нередност?
  • 4
    istorik avatar :-|
    ISTORIK
    • + 2

    Поне субсидиите за тютюна да спрат... Ще е едно добро начало.

    Нередност?
  • 5
    adv1438011718470554 avatar :-|
    Toshko Stoqnov

    Все някога всичко ще си дойде на мястото, когато пациентът няма да е на командно дишане.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал