Как ще отворят училищата наесен

Решението на министъра на образованието учебната година да започне присъствено обаче не дойде в най-подходящия момент. По това време двуседмичният ръст на потвърдените случаи беше 52%, а оттогава високият брой всекидневни случаи само се е стабилизирал, но не е овладян. Месец юли се оказа най-лошият месец за България от началото на пандемията. Дори сегашната ситуация да се запази, връщането на 700 000 ученици в затворените помещения на училищата за часове наред създава сериозен епидемичен риск. "Поради безсимптомното протичане на инфекцияте при децата, това по дефиниция ще бъдат епидемиологични огнища, които ще бъдат особено трудни за откриване. Те като правило най-вероятно ще бъдат установявани с голямо закъснение чак в резултат на симптоми на вторично заразени възрастни в семействата на учениците, т.е. не с един, а с почти два инкубационни периода закъснение. Това ще прави често невъзможно издирването на контактни навреме, преди те самите да са станали заразни и да са предали инфекцията нататък", смята епидемиологът от Оксфордския университет д-р Петър Маркoв.

"По-скоро трябва да се мисли за ограничаване на учениците в по-малки групи. Но за това липсват и преподаватели, и пространство, особено в големите градове. Друг вариант е извеждане на половината ученици онлайн, но не съм чул да има планове за подобна мярка."

Адриан Николов

икономист в ИПИ

В тази сложна ситуация се изисква гъвкавост и индивидуални решения, които служат на интересите на родители, учители и деца с най-различни проблеми, а и училищата в страната са много различни едно от друго. Въпреки че МОН обяви, че обучението ще бъде присъствено, изглежда и в министерството са готови на известна гъвкавост. "Вървим към това да дадем на училищата единни здравни правила, а що се отнася до организационните решения - да им дадем свобода. Училишата са различни, като физическа среда, брой ученици, класове, смени и т.н. Затова ще препоръчаме варианти за организация с относително отделяне на паралелките, а те ще решат кой е възможен за тях," обясни пред "Капитал" министърът на образованието Красимир Вълчев. Важно е обаче тази свобода да се разшири не само към организацията на присъственото обучение, ами и до други форми на обучение, ако родителите ги изискват и училищата могат да ги предложат.

Двете крайности

Рисковете от присъственото обучение са училищата бързо да се превърнат в огнища на зараза, което да доведе рязко до затварянето на образователната система и на минаване към дистанционно обучение. Подобен сценарий се случва в момента в Израел. Повторното отваряне на училищата там съвпадна с масивната втора вълна на COVID-19. Впоследствие там решиха, че наесен училищата ще се отварят само на места, където разпространението на болестта е слабо.

"Във всички случаи някои традиционни неща в училищата ще бъдат ограничени - на 15 септември първокласниците ще се лишат от празничната емоция. Няма да има тържества на двора. Родителските срещи няма пречка да продължат да се правят в електронна среда, а част от дейностите по интереси ще се прехвърлят онлайн."

Красимир Вълчев

министър на образованието и науката

Ако епидемичният риск може да бъде някак си избегнат, присъственото обучение носи най-ясните ползи за образованието и социализацията на децата. Много родители също го изискват, тъй като не искат повторение на извънредното положение и на дистанционното обучение. "Трите месеца докараха голяма част от родителите до прага на силите - не могат да работят, да се грижат за децата си и да ги образоват, защото родителят се превърна в учител през тези три месеца. Тук не говорим за рисковите родители и рискови групи, говорим за всички родители, които са изчерпали отпуските си, които имат работни ангажименти или са загубили работата си, но са в процес да намерят следващата", разказва изпълнителният директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева.

Асоциация Родители призовава за цялостен анализ на ползите и проблемите от дистанционното обучение и за подкрепа за родители и учители, ако се наложи отново да се мине в изцяло електронна среда. Източник: Shutterstock

Дистанционно обучение избягва рисковете от заразяване заради струпване на едно място, които носи със себе си присъственото, но все още не е ясно доколко ефективно беше то в българската система. "Обществото остана с впечатлението, че дистанционното обучение представлява видеовръзка в някаква платформа. Това е много далеч от истината, даже е много лошо, ако дублираме учебния процес в класните стаи във видеовръзка - това е катастрофално и унищожава всички устои и на класическото образование, и на модерното", смята зам.-кметът на Пловдив по образованието Стефан Стоянов. В извънредната ситуация през март дистанционното обучение беше много по-добър вариант от нищо, но то рязко увеличава социалните неравенства в образованието - все пак по констатация на МОН около 10-11% от децата в системата останаха необхванати от дистанционното обучение. Обучението в електронна среда натоварва учениците и психически, с най-много вреда за най-малките, на които им липсва социализацията на присъственото обучение най-много. "На децата им липсват социалните контакти, а аз не мога да си представя и как учат азбуката онлайн, още повече че родителите ще бъдат страшно затруднени, особено на учениците от първи до четвърти клас", смята директорката на 22 СЕУ "Георги С. Раковски" Елена Кърпачева. Следователно изцяло дистанционното обучение в досегашния му вариант е по-скоро последна стъпка за системата.

"Нашата стратегия не е крайната стратегия за изцяло присъствено обучение, защото ще превключваме. По-добре там, където има епидемична ситуация да затваряме отделни класове и училища, отколкото всички училища. Голяма е вероятността да затворим изцяло системата за определено време, ако сегашното относително високо ниво на заболеваемост се съчетае с разпространението на сезонните грипни вируси, които ще усложнят заболяването от коронависрус ще и улесняват разпространението му," обясни Красимир Вълчев пред "Капитал". Плановете на МОН, които още се изготвят, засега включват при едно заболяло дете да се поставя целият клас под карантина, а при няколко, все още неясно колко - цялото училище, като по време на тази карантина да се учи дистанционно.

Хибридното обучение - вариант или мираж

Завръщането в училище има и трети вариант - така наречената хибридна форма на обучение. В нея част от децата учат от вкъщи дистанционно чрез асинхронни форми на обучение, модерни образователни платформи или дори видеолекции, излъчвани от класната стая, докато друга част са присъствено в училище. Различни форми на хибридното обучение включват и редуване на част от децата в училище и част онлайн - по този начин се улеснява спазването на дистанция в клас и се намаляват взаимодействията в училище. "Има родители, които са крайно притеснени, които категорично отказват да пуснат децата си на училище. Било защото децата им са с нарушен имунитет или защото имат някой уязвим в семейството си - в крайна сметка във всяко семейство има някой с хронично или по-сериозно заболяване", обяснява тревогите на много родители Яна Алексиева.

Д-р Петър Марков призовава за доброволен хибриден режим, който да позволи на някои деца да останат вкъщи - "родителите трябва да имат избор и да могат да решават за себе си във всеки един момент дали предпочитат присъствено или дистанционно обучение за детето си, отчитайки семейната си ситуация, наличното ниво на помощ за децата вкъщи и на технологичните условия за дистанционно обучение." Според него такъв подход "би смекчил редица потенциални епидемични рискове и би вдъхнал увереност и успокоил десетки хиляди родители, болни или възрастни членове на техните домакинства и обществото като цяло, които очакват с притеснение новата учебна година."

Вълчев все пак обяснява, че ще бъде разрешено на деца в риск, например тези с астма, да се обучават от вкъщи дистанционно. По-труден според него е въпросът с деца, които нямат здравни проблеми, но родителите им не искат да ги пуснат на училище. "От една страна е нормално родителите да имат основателни страхове заради тях, заради по-възрастните си родители, баби, дядовци. От друга страна, ако допуснем отсъствия само въз основа на лични страхове, имаме 23-24% деца от уязвими групи, които поне половината от тях са проблемни от гледна точка на мотивацията за учене, редовното посещение в училище и липса на отговорност на родителите им към образованието. При тях това няма да бъде избор дали да се обучават в електронна среда или присъствено, при тях това ще бъде избор дали да ходят или да не ходят на училище", опасява се министърът на образованието, като вероятно притесненията му са основно за ромската общност. Все пак той предполага, че в препоръките, които ще бъдат обявени до края на август ще бъде изготвен и вариант за деца с рискови членове на семейството: "Целим оставането вкъщи на децата да е възможно по препоръка на медицинско лице".

За министъра на образованието пред хибридното обучение като решение за цялата система има някои непреодолими пречки. Според него хибридното обучение или би накарало учителите да работят два пъти повече, или би изисквало двойно повече учители, а училищата, които учат на двусменен режим, които са над 300, въобще не биха могли да се справят с това. Според Алексиева много от директорите, с които Асоциация "Родители" е в контакт, също не виждат как хибридната форма на обучение може да се случи на практика. Директорката на 22 СЕУ Елена Кърпачева също е убедена, че подобна форма на обучение е просто невъзможна за нейното училище, в което се обучават 1630 ученици, и би довела до хаос.

"Стратегиите за частично присъствено обучение - напр. половината да учат и половината да не учат или едната седмица да учат присъствено едните, едната седмица другите, ще създадат неудобство на голяма част от родителите и от друга страна няма да редуцират съществено епидемичната среда на взаимодействие и рисковете," също смята Вълчев, въпреки че не обясни дали това заключение идва от експертите от Националния оперативен щаб или Министерството на здравеопазването. Според него, ако се приложи "разумен комплекс от мерки", като се набляга на разделение на класовете един от друг, дезинфекция и създаване на отговорност сред децата да си мият ръцете, училищата могат да бъдат по-малко рискова среда, но изцяло безрискова няма.

Необходима е гъвкавост

Това, че хибридното обучение не е възможно за всички училища, обаче не означава, че не бива да бъде вариант за училищата, които имат капацитета да си го позволят. Общото между тези училища е, че най-вероятно имат сравнително малък брой ученици и са добре технически обезпечени - с оборудване, достъп до устройства за учениците и умения за работа с модерни образователни платформи. Над 20 паралелки от общо 8 училища в системата на общинските училища в Пловдив например се обучават на системата "1 към 1", в която всеки ученик работи със собствен лаптоп, а цялото образование е преместено в облака.

"Тези деца, които работят в паралелки "1 към 1", за тях няма голямо значение дали са заедно в една класна стая, на двора или в пет различни града, понеже те всички имат цялата палитра от образователни инструменти", обяснява пловдивският зам.-кмет Стефан Стоянов. Въпросната система се разработва експериментално от 2017 г., като в началото на извънредното положение по нея в пловдивските общински училища се обучаваха 4 паралелки. Заради извънредното положение обаче е инвестирано в набирането на още устройства за учениците и разрастване на програмата, която се е оказала много успешен модел за дистанционно обучение. Според Стоянов изцяло присъственото обучение не пречи на хибридното. Има уловка, разбира се - ефективното прилагане на програми като "1 към 1" изисква не само закупуването на техника, ами и обучение на учителите как да трансформират образователния процес, така че да се възползват от нея максимално, което отнема повече време. "В Пловдив ако имаме 800-900 учители, които са минали през различни програми и обучения за дигитализация на учебния процес, общо учителите са около 3500 в общинските училища - за три години сме постигнали нещо като 25%", допълва Стоянов.

Ако доброволното хибридно обучение не е вариант дори там, където може да се приложи, има сериозен риск някои разтревожени родители да потърсят вратички в системата - Алексиева разказва пред "Капитал", че някои родители и директори изследват варианта за самостоятелна подготовка на децата - когато детето не ходи на училище, но взима приравнителни изпити, за да върви напред и да вземе диплома. Кърпачева напомня обаче, че в уредената от закона самоподготовка училището не е длъжно да осигурява каквото и да било обучение за детето. Според нея, ако този вариант остане ограничен, нейното училище например може да предоставя дистанционни уроци на учениците, въпреки че и този вариант би бил натоварващ за учителите. "МОН трябва да помисли, ако родителите много масово започнат да искат самостоятелна форма, това не е ок - по-хубаво е да си минем дистанционно. Това изисква страшно много документация, страшно много напрежение и от страна на учениците, и от страна на учителите, и от страна на ръководството на училището, и от страна на родителите", смята Кърпачева. Поне някои такива случаи могат да бъдат избегнати, ако МОН даде повече свобода на избор на максимален брой училища и на максимален брой родители, стига обстоятелствата да го разрешават.

Лоша комуникация

МОН работи заедно с Министерството на здравеопазването, за да изготви здравни правила и по думите на министъра на образованието ще се постарае да предложи възможно най-много организационни варианти на системата в рамките на тези правила и присъственото обучение. Тези мерки обаче още не са тук, ще дойдат до края на август, а до този момент комуникацията за тях не е адекватна и само засилва несигурността и тревогата на всички в системата.

"Преди МОН да реши под каква форма ще се завърнат децата на училище наесен, трябва бъде изготвена оценка на риска от заболеваемост както на деца и родители, така и на преподавателите. Имаме силно застарял преподавателски състав, което е утежняващ фактор предвид всичко, което знаем за коронавируса. Със сигурност връщането към пълна форма на присъствено обучение носи много по-голям риск от допълнително заразяване", смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. Липсата на достатъчна комуникация от страна на МОН за предстоящата учебна година засега означава и че липсват ясни уверения за учителите как ще контролират риска за себе си, особено с проблемната вентилация в повечето училищни сгради в страната. Още няма и решение дали маските ще са задължителни в час, както бяха при националните външни оценявания, или по коридорите, въпреки че според Кърпачева е прекалено трудно да накараш учениците да ги носят, особено по-малките. По думите на Вълчев засега не се планират и периодични профилактични тестове на учители и ученици въпреки рисковете за невидимо разпространение, които са много по-високи сред често безсимптомните по-малки деца.

"Поставени сме в изключително трудна и отговорна ситуация да избираме между две злини - психичното здраве на децата и физическото здраве на много хора. Разбира се, че психическото здраве и развитието на децата в социална среда са изключително важни, че на много родители им е непосилно да съчетават работата с гледането на деца, някои имат риск да загубят препитанието си, а и не могат, нямат нужните умения да помагат в образователния процес. Но имаме, от друга страна, изключително сериозни инфекциозни рискове не само в училище, но и когато децата се приберат - там рисковете са най-големи и доказани вече от науката. Имаме инфекциозни рискове и психологически, социални рискове, ако децата останат дълго време извън вкъщи. Трябва да чуем страховете и на двете страни, да балансираме между тях и да комуникираме правилно", казва Петър Велков, учител по математика в "Увекинд" и експерт по управление на кризи. Според Велков към септември трябва да има свобода и възможност за разнообразни решения спрямо епидемиологичната обстановка във всяка конкретна област и спрямо възможностите на училището и желанията на местната общност от родители и учители. Това означава на базата на данни, анализ на рискове и ползи да има избор между дистанционно обучение, присъствено, но с наистина строги мерки и то само ако епидемичната обстановка го позволява и хибридно по местата, където има капацитет за това.

Във всеки случай, хората се нуждаят от яснота, с която да могат да вземат информирано решение и да имат свободата да приложат това информирано решение на практика.