Трудни години за училището на учителите в Шумен

Централната за региона локация и високият избор от специалности обаче не означават задължително, че университетът процъфтява. Намаляващият брой студенти, ниските приходи и по-трудната реализация в града налагат преосмисляне на приоритетите му.

Изчезващите студенти

Среден успех на завършеното средно образование сред първокурсниците в ШУ Източник: Рейтингова система на висшите училища Преглед на оригинала

Между 2012 и 2019 г. средният брой студенти във Шуменския университет е намалял от около 8 хил. студенти на около 5.5 хил., показва Рейтинговата система на висшите училища. Над 3 хил. от тези студенти се обучават в педагогически специалности. Въпреки добрата акредитация на университета, с изключение на направлението "Социални дейности", средният успех на приетите в университета първокурсници е забележимо по-нисък от средното в страната по всички други направления, които ШУ предлага. Поне отчасти това се дължи на намаляващия брой студенти (и заради демографски процеси, и заради практиката да се кандидатства за университети в столицата и другите икономически центрове в страната).

Пред "Капитал" ректорът проф. Георги Колев обяснява, че ШУ прави всичко възможно да привлича нови студенти, включително като следи какви интереси имат гимназистите, преди да завършат. Университетът също организира разнообразни олимпиади, "дали ще бъде информатика, математика, български език, само и само да привлечем чрез тези олимпиади и състезания студенти. Признаваме ги за входящ изпит," разказва Колев.

"При нас трябва с още поне 120 човека да намалеят преподавателите. Не може при 9000 студенти да сме били с 370 преподаватели и при 4000 студенти отново да сме с 350 преподаватели"

проф. Георги Колев

ректор на ШУ

Ректорът обяснява, че засега университетът е в стабилно финансово състояние, но намаляващият брой студенти, разбира се, води и до намаляващи приходи и проблеми в бъдеще. Според него в момента финансирането от страна на МОН отговаря за около 50% от бюджета на университета, докато другата половина идва от платено обучение. "Собствените ни приходи идват от таксите на бакалаврите и от таксите на платеното обучение, тоест от магистрите, които са над 2000", обяснява ректорът. Той обаче се оплаква, че държавата не е компенсирала последните три години увеличения в минималната работна заплата, което е струвало на университета до 2 млн. лв. от ограничените му приходи през 2019 г. Именно намаляващият брой ученици и финансовите затруднения налагат според Колев важно преструктуриране на висшето учебно заведение.

"При нас трябва с още поне 120 човека да намалеят преподавателите. Не може при 9000 студенти да сме били с 370 преподаватели и при 4000 студенти отново да сме с 350 преподаватели. Тук говоря като човек, който носи отговорност първо за административната политика на университета", казва Колев. Справка в Рейтинговата система показва, че през 2019 г. в университета е имало официално 334 преподаватели на основен трудов договор, намалели от пика от 382 през 2013 г. Зад този сравнително плавен спад, който обаче не отговаря на намалелия брой студенти, се крият процеси по обновяване на преподавателския състав, обяснява ректорът. Договорите на преподаватели, навършили 65-годишна възраст, не се обновяват, а Колев е наложил мораториум на обявяването на външни конкурси. Така за последните 4 години са напуснали 140 хабилитирани преподаватели, но са хабилитирани 120 от по-младите кадри на университета.

Връщане към корените

Колев е категоричен, че в следващите няколко години заедно с намаляването на броя преподаватели ще се наложи орязване на предлаганите специалности. Според него през последните 30 години всички университети в страната са добавяли специалности извън профилите си просто защото на момента са привличали студенти, а с тях и финансиране и приветства новата стратегия на МОН за карта на висшите училища, която (все още неясно как точно) ще цели да върне висшите учебни заведения в страната към първоначалните им профили. "Извинявайте, но, общо взето, в 70% (изключение са медицинските вузове) от висшите училища се припокриваме в специалности и направления. Всички предлагат всичко и страдаме всички. Ето тук е ролята на пътната карта на вузовете", обяснява Колев.

Попитан какво значи това за неговия университет, той признава, че от 70 предлагани специалности в момента 54 са на загуба, но не пояснява кои, за да "не се обидят колегите". Пътят напред при демографска ситуация с все по-малко студенти, които може да бъдат привлечени, е рефокусиране върху педагогическия профил на университета. "Това е традицията при нас, специалистите ни са на ниво, имаме необходимите акредитации и на първо място. Пазарът в момента изисква педагогически кадри. Престъпление е, когато пазарът го изисква, ВУЗ-ът е силен, имаме необходимият потенциал, а да не се развием в това направление," смята проф. Колев.

Партньорства с местния бизнес

От 15 години насам местният производител на алуминий и алуминиево фолио "Алкомет" дава по 15 стипендии годишно на студенти от университета. Ректорът отбелязва, че университетът работи сериозно и с местната "Фикосота", както и със "Шишеджам Търговище". И в двата случая най-вероятно става дума за студенти от много по-малобройния технически факултет на университета, въпреки че не става ясно в какво точно се изразяват партньорства. Студенти от природния факултет, а също и от информатическите специалности, пък ходят на практика в предприятия в Нови пазар.

Колев е убеден, че ШУ има "висока регионална значимост" и че в местно отношение "по-голямата част от високите мениджърски позиции са наши възпитаници". Запитан дали специалностите, които си партнират с местния бизнес, са по-скоро на печалба или на загуба, той не отговаря директно, а заявява, че "връзката с местния бизнес им дава приоритети за практическата и професионална подготовка на студента". Много от студентите, които ходят там на стажове, след получават предложения и остават на работа.

Трудна реализация

Регионална реализация на позиция, изискваща висше образование, на студентите от ШУ Източник: Рейтингова система на висшите училища Преглед на оригинала

Най-големият проблем за запазване на студентите в региона след завършването им е ниското средно заплащане в града. Сред направленията в ШУ това най-ясно проличава при информатиката и компютърните технологии. Според Рейтинговата система, средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години в това направление в страната е 2586 лв. докато за Шуменският университет, той е само 1123 лв. "В град Шумен завършил информатик не може да бъде назначен на повече от 800-900 лева, но завършил също в град Шумен и отивайки в София, той автоматично получава от 2000 лв. нагоре. Един от критериите в рейтинговата система е реализация и вторият с голяма тежест при формирането критерий е колко получава студентът, който се е реализирал" обяснява Колев.

Регионалната (тоест осигурени от работодател в региона на университета) реализация на завършилите през последните пет години в позиции на висшето образование също е нисък за почти всички направления в университета (виж графиката) - ясен знак за по-малко възможности в региона и активно търсене на реализация от студентите в по-богати области на страната.