Ефектите от една година дистанционно обучение
- Системата на българското висше образование, изглежда, се адаптира по-бавно към новата реалност на дистанционното обучение, отколкото средното образование.
И двамата родители на дванадесетокласника Добромир са с тежки хронични заболявания. Той е изключително притеснен да не им донесе COVID-19 вкъщи, докато те искат да го пращат на училище, за да не се лишава от материала в последната си година от гимназията. Заради това се налага в домакинството им непрекъснато да протича процес по дезинфекция, а като се прибира от училище, дванадесетокласникът влиза направо в банята. Добромир е убеден, че качеството на дистанционното обучение е сравнително добро и подобно на присъственото обучение с разликата, че докато то трае, поне не рискува живота на родителите и учителите си. Класният му ръководител се е разболял и карал вируса много тежко, а и голяма част от учителите му са възрастни.
Това не са тревогите на само един ученик - докато повечето родители се надяват дистанционното обучение да приключи - заради трудността да гледат децата си и да работят, заради натрупващите се образователни загуби и неравенства между учениците и заради загубата на социализация, дистанционното обучение си остава една от главните мерки за предотвратяване на разпространението на вируса и трябва да e считана като антикризисна мярка, а не като алтернативна форма на обучение, която просто е по-лоша от традиционната. “Ако, разбира се, ситуацията се влоши, ще се предприемат мерки за затягане. Министърът на здравеопазването каза какви са праговите стойности - 200 на 100 000 души”, каза министърът на образованието Красимир Вълчев, цитиран от БНР, в началото на февруари. Ако прогнозите на щаба за трета вълна до началото на март се сбъднат, учениците ще “отпразнуват” една година дистанционно обучение отново от вкъщи.
Засилени образователни неравенства
Дългият период на престой извън образователната система създава силен потенциал за демотивация и деангажираност към ученето, особено в българската система, в която учителят и училищната среда играят изключително силна роля в това дали ученикът учи. В допълнение към това в България качеството на образованието традиционно зависи повече от социално-икономическия статус на учениците. Проблемът тук е големият дял родители, които не могат да помогнат на децата си с материала, докато учат от вкъщи, или не са достатъчно ангажирани с образованието на децата си – а това в комбинация с дистанционното обучение увеличава риска на тези ученици от отпадане от образователната система. Едно от заключенията на проучване на Центъра за изследвания в образованието за това как е протекла първата фаза на дистанционното обучение миналата година е, че не толкова липсата на устройства за включване е проблем, колкото заинтересоваността на децата и заинтересоваността на родителите да накарат децата си да влязат в час. Обратното също важи - учениците от семейства, които създават положителна образователна среда у дома, се справят най-добре и във виртуалните класни стаи.
На практика за България това означава, че дистанционното обучение разшири вече съществуващите хронични образователни неравенства, които международният образователен тест PISA констатира на всеки три години. “Затварянето на училищата се отрази негативно на уменията на децата да четат, пишат и смятат, както и на уменията им да се развиват в условията на икономиката на XXI век. Тяхното здраве, развитие, безопасност и благосъстояние са в риск. Най-уязвимите сред тях ще поемат основната тежест”, предупреди в края на януари изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор. Според нея затварянето на училищата в цялата страна трябва да бъде последната мярка, която едно правителство въвежда, а отварянето им - сред първите антиепидемични мерки.
Проучване на УНИЦЕФ - България, публикувано през декември, посочва, че поне 50 хил. деца са изостанали от учебния материал, а всеки пети ученик е влошил успеха си. “Най-тежко засегнати са децата от семейства, които живеят в бедност и чиито родители са трайно безработни или не са икономически активни. Проучването разкрива още огромното въздействие върху децата и семействата в неравностойно положение, като 3.5% от родителите трудно се справят с всекидневната прехрана след затварянето на училищата, а 40% се нуждаят от помощ при гледането на детето, за да могат да отидат на работа. Тези трудности и гладът изтласкаха образованието на заден план”, се казва в заключенията на организацията.
Необходими са насочени мерки за включването на учениците в риск от отпадане от образователната система, особено при положение че пълното дистанционно обучение е много вероятно да се завърне през март като необходима мярка заради разпространението на британския щам и изключително бавната ваксинация в България.
Проблем ли е социализацията?
Една от водещите причини МОН да въвеждат система на редуване на отделни нива на всеки две седмици не е наваксването на загубен учебен материал - всяко училище се справя с дистанционното обучение различно, а непрекъснатата реорганизация на учебния процес реално пречи на преподаването. Става дума за нуждата на учениците от социализация и контакт с учителя на живо, които се губят по време на дистанционното обучение. Липсата на социализация заради седенето вкъщи обаче също не е равнопоставена - учениците днес живеят с технологиите и дори когато учат присъствено, огромна част от социализацията им се случва онлайн.
За учениците, които вече се познават от година или две, дистанционното обучение не създава особени препятствия пред социализацията. За учениците обаче, които са сменили училище, в контекста на дистанционното обучение това не важи със същата сила. Те ще имат проблеми с изграждането на приятелства, чрез които биха могли да продължат да се социализират в онлайн средата. Те няма да могат да си направят достатъчно впечатления за новите съученици, наблюдавайки поведението и интересите им по време на междучасията, пише председателят на “Образование без раници” Иван Господинов във фейсбук страницата си “Философия на образованието”.
Според Господинов решението на този проблем не е да се заклеймява цялото дистанционно обучение като “обричащо учениците на провалена социализация”, а отделяне на повече внимание на учениците от 1-ви, 5-и и 8-и клас, които са в най-голям риск, тъй като са започнали нови образователни нива онлайн. Това може да се случи чрез “методи на преподаване, които включват повече работа в случайно подбрани групи, и на дейности, които вплитат в учебния материал елементи на взаимно опознаване между учениците”, или създаване на онлайн ученически клубове по интереси, смята Господинов.
Ами в университетите?
Университетското образование по време на пандемията остава на заден план в България, а то също е засегнато от дистанционното обучение. Най-пострадали са специалности като хуманната и ветеринарната медицина, в които по време на по-тежкия локдаун практиката се случва чрез презентации онлайн - вариант, който не е идеален за никого, най-малкото за бъдещи лекари. “Дистанционното обучение има своите плюсове и минуси. Плюс е това, че има повече време да ходят на практика в клиники и да четат, но има и много недостатъци - това, че не могат пряко да комуникират с преподавателите, да им задават въпроси”, обяснява пред БНР студентката Симона Андреева - председател на Асоциацията на студентите по ветеринарна медицина в София. Това не означава, че преподавателите не се стараят да включат студентите възможно най-добре - става дума за адаптация, която трябваше да се случва от години, а протича скоростно и по задължение в момента.
Въпреки това системата на българското висше образование, изглежда, се адаптира по-бавно към новата реалност на дистанционното обучение, отколкото средното образование (доколкото може да се говори за монолитно българско средно образование при положение колко е хетерогенно). Според бившия образователен министър проф. Тодор Танев преподавателите в университетите трябва да свикнат с дистанционното обучение, тъй като COVID-19 няма да си отиде скоро. Това означава и да започнат масово да се възползват от многобройните ресурси, които са достъпни за дистанционно образование, ако искат да оправдаят очакванията на студентите за качество на висшето образование.
Дистанционното обучение ускори дигитализацията на българското висше образование най-малкото като насърчава различните катедри да ползват единни софтуерни платформи и да мислят как по-голяма част от обучението може да мине онлайн, докато времето на живо, когато то се завърне, да бъде отделяно за работа и дискусия в малки групи, а не за големи едностранни лекции - процес, който от отдавна се случва в големите чуждестранни университети.