🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Висше образование в България: Много университети - много възможности

Пред младежите, решили да продължат образованието си в България, изборът е огромен - в страната ни има 52 университета, които се борят за вниманието им

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Пред младежите, решили да продължат образованието си в България, изборът е огромен - в страната ни има 52 университета, които се борят за вниманието им
  • Рейтингът на университетите показва, че безработицата сред младите висшисти пада до рекордно ниски нива, а средният осигурителен доход на завършващите нараства
  • Добре избраното висше учебно заведение е ключът към успешна професионална реализация

Близо 100 000. Толкова са гимназистите в 11 и 12 клас. Повечето от тях са и тези деца, пред които предстои избора да продължат ли своето образование, какво да учат и къде. А понеже се намираме в момент, когато висшето образование е достъпно повече от всякога за всички, изборът става доста сложен. За радост българските университети и Министерството на образованието и науката разполагат с един много важен инструмент, който може да помогне на кандидат-студентите по-лесно да се ориентират кои са най-перспективните специалности и учебни заведения и така да направят своя избор - рейтингът на българските висшите училища, който е изготвен от консорциум, съставен от Институт "Отворено общество" и "Сирма солюшънс" по поръчка на Министерството на образованието и науката. Неговата база от данни вече е достатъчно голяма, за да може да се правят различни разрези, сравнения и дори да се погледне назад във времето.

Вече 12 години системата събира данни от 52-та университета в България за 52 професионални направления (професионалното направление обединява много специалности), а последните данни в нея бяха представени в края на миналата година.

Изводи 2022

Безработицата сред младите висшисти пада до рекордно ниски нива - под 2%, а средният осигурителен доход на завършващите нараства, достигайки през 2022 г. до 1647 лева при 1520 лева година по-рано. Това показват данните от последното издание на рейтинговата система на висшите училища. За сравнение - към третото тримесечие на миналата година безработицата в страната е 3.7%, а средната работна заплата е 1750 лв.

От рейтинговата система се вижда още, че негативната тенденция от последните години за непрекъснат спад на броя на студентите е пречупена и през 2022 г. те надхвърлят 200 хил., но въпреки това този брой е два пъти по-малък от максималния капацитет в университетите ни, който според Национална карта на висшето образование в Република България е над 415 хил.

Нараства и броя на чуждестранните студенти (те вече са 8% от всички), които се обучават в българските висши учебни заведения, както и този на младите хора, които учат по съвместни програми с чужди университети.

И още: завършилите информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника, математика и медицина имат най-голям шанс за високи доходи, а пък избралите да учат военно дело, медицина, фармация или стоматология едва ли ще останат без работа. И ако изброеното дотук са все положителни тенденции, това не означава, че всичко е "розово".

От данните, събрани в системата, се налагат и някои негативни тенденции, като например големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от избрания университет и завършеното професионално направление.

Ръстове и спадове

За поредна година рейтинговата система отчита значителен ръст на интереса на младите хора към специалностите в сферата на здравеопазването - медицина, здравни грижи и обществено здраве. Избралите да учат в тези три направления са общо 22.6 хил. Интересното тук обаче е, че докато в специалностите "Здравни грижи" и "Обществено здраве" се обучават предимно български младежи, в "Медицина" вече близо 60% от студентите са чуждестранни.

Другата специалност, към която интересът нараства вече няколко години поред, е педагогиката - в педагогическите направления "Педагогика" и "Педагогика на обучението по" сега се обучават над 25.5 хил. младежи. Прави впечатление и това, че средният успех от средното образование за новите студенти в педагогическите направления през последните години нараства. За 2022 г. той е 5.00, докато през 2013 г. например е бил 4.88.

Безспорно най-масово направление остава "Икономика", но пък от данните, събрани от рейтинговата, система, се вижда, че вече трета година поред интересът към него намалява - от близо 31 хил. действащи студенти пред 2020 г. до 28.2 хил. през миналата. Ако се погледне още по-назад във времето, може да се види, че студентите по икономика за десетилетие направо са се стопили - през 2013 г. техният брой е бил внушителното число 60 хил.

Отлив през 2022 г., макар и не толкова осезаем, има и от друга масова специалност - "Администрация и управление". Намаляват и студентите по право, както и учещите стоматология. Процентно измерено обаче, най-осезаем отлив има от специалност "Туризъм", която за втора поред година регистрира отлив на студенти, което най-вероятно се дължи както на ниските възнаграждения на завършилите тази специалност, така и на пандемията от ковид-19, която сериозно засегна сектора и пазара на труда като цяло. През 2022 г. студентите в направление "Туризъм" са намалели с 11% спрямо 2021 г. и с 20% спрямо 2020.

Кой какво работи

Дали вложените време, пари и усилия се отплащат и дали младите висшисти работят по специалността си? Според данни от рейтинговата система около 54% от хората, които завършват висше образование в последните 5 години, работят именно на позиции, които са по специалността им. А две са професионалните направления, в които реализацията на завършилите впечатлява с високия си процент - "Военно дело" и "Медицина". А и безработицата в двете на практика е близка до нулата.

В първото направление напълно логично 98.5% от завършилите са станали държавни служители. Във второто над 91% от завършилите работят като медицински специалисти - общопрактикуващи лекари, лекари специалисти, медицински сестри, акушерки, парамедици, 1.7% са преподаватели, 0.7% са специализанти, 0.6% - държавни служители.

Направленията "Фармация" и "Стоматология" също отчитат висок процент на работещите по специалността си висшисти. В първото този процент е 63, а във второто - близо 60. И в двете направления обаче този показател вероятно е много по висок, тъй като във "Фармация" например 15.5% от завършилите са посочили, че работят на позиция "ръководители в производството и специализираните услуги" (която според националния класификатор на професиите включва и здравеопазването, услугите за грижи за възрастни хора и социалните услуги), а в "Стоматология" 26.5% са заявили, че са самоосигуряващи се.

Висок е процентът на реализация по специалността и на завършилите направление "Здравни грижи" - 47.6% от завършилите през последните 5 години работят като медицински специалисти, а 26.3% като приложни специалисти в здравеопазването - оператори на медицинска апаратура, приложни специалисти в медицински лаборатории, помощник-фармацевти, ортопедични техници, зъботехници и др.

Добра реализация на пазара има и другото направление в сферата на здравеопазването - "Обществено здраве". Там 42.3% от завършилите през последните пет години работят като медицински специалисти, 11.7% като ръководители в специализираните услуги, а други около 5% като медицински секретари.

Обратно в клас

Завидна реализация по специалността си имат и трите педагогически направления - "Теория и управление на образованието", "Педагогика" и "Педагогика на обучението по". От завършилите тези специалности през последните пет години като преподаватели са се реализирали съответно 71.5%, 59.4% и 44%. Нови попълнения сред учителите идват и от редица други направления като "Филология", "Философия", "Спорт", "Психология", "Теория на изкуствата" и др.

Безработица и други проблеми

Въпреки че рейтинговата система отчита рекордно ниска средна безработица сред младите висшисти, завършили през последните пет години, и по този показател има доста различия в зависимост от професионалното направление. Ако при завършилите специалност "Военно дело" (логично) безработицата е нулева, при "Медицина", "Фармация", "Математика" и "Здравни грижи" тя е под и около нулата, то в специалност "Социални дейности" безработицата е 3.7%, в "Животновъдство" - 3.4%, а сред завършилите "Растениевъдство" е 3%.

В последните три направления освен високата безработица прави впечатление и това, че средните доходи са едни от най-ниските, а немалка част от на завършилите през последните пет години работят като продавачи - 12% от направление "Растениевъдство", 10% от "Социални дейности" и почти толкова от "Животновъдство". Трябва обаче да се отчете фактът, че данните за тези направления (и не само) според завършеното висше учебно заведение понякога значително се различават от общите. Ако вземем за пример "Социални дейности", ще видим, че сред завършилите това направление в Нов български университет няма млади хора, които да работят като продавачи, но пък сред училите във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" над 21% от завършилите са именно продавачи.

За съжаление продавачи сред младите висшисти и през 2022 г. са немалко според данните от рейтинговата система. В 30 от всичките 52 професионални направления има хора, които точно това работят. Продавачи има дори сред завършилите направление "Математика", което остава едно от най-малобройните въпреки опитите на държавата през последните години да стимулира интерес към него.

Поглед върху доходите

През 2022 г. средният осигурителен доход на завършилите висше образование през последните пет години нараства с над 8% спрямо година по-рано и достига 1647 лв. Най-висок е той сред завършилите "Информатика и компютърни науки" - 3456 лв. Следват направленията "Математика" (2771 лв.), "Комуникационна и компютърна техника" (2731 лв.), "Медицина" (2711 лв.) и "Обществено здраве" (2703 лв.). Тези данни са на национално ниво. Погледнато на ниво завършено висше учебно заведение, може да се види, че от завършилите най-висок доход получават "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет (5592 лв.), следват завършилите направление "Администрация и управление" в Американския университет (4568 лв.), "Информатика и компютърни науки" в Нов български университет (4333 лв.), както и същата специалност в Американския университет (3908 лв.).

Университети vs университети

Половината студенти в страната се обучават в деветте най-големи университета. Другата половина са разпределени в останалите 43 ВУЗ-а.

В Софийския университет "Св. Климент Охридски" има най-много действащи студенти, следват Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и УНСС. На другия полюс с под 100 студенти са Европейски политехнически университет - Перник (66 студенти), Театрален колеж "Любен Гройс" - София (44 студенти).

Както и през предходните издания на рейтинговата система, Софийският университет "Св. Климент Охридски" оглавява класацията по качество като лидер в най-голям брой професионални направления. Той се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28. Следва Техническият университет в София, който е на първо място в шест професионални направления от общо девет. Двете висши учебни заведения са и единствените от общо 52 български университета, които попадат в световната класация на висшите училища Times Higher Education за 2022 г. В тази подредба Софийският университет е в групата 1201 - 1500, а Техническият университет в София е след 1500-ата позиция.

Според стандартизираните класации на рейтинга Медицинският университет - София, е първи в четири направления от общо пет в класациите, Химикотехнологичният и металургичен университет и Американският университет в Благоевград имат по три първи места, а Аграрният университет, Медицинският университет - Пловдив, и Тракийският университет - по две първи места.

Много добър 5.00

В последните няколко години средният успех от дипломата за завършено средно образование на всички първокурсници е "застинал" на 5.00. Отново с най-висок среден успех от дипломата за средно образование имат студентите в първи курс за 2021/2022 г., следващи медицина (5.58), фармация (5.56), стоматология (5.53) и ветеринарна медицина (5.40). И ако първите три специалности още от създаването на рейтинга привличат учениците с най-висок успех, ветеринарната медицина се изкачи до челната четворка едва последните две години. На дъното по този показател са направленията "Металургия", "Материали и материалознание", "Животновъдство", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" и "Енергетика". Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в най-масовата специалност "Икономика" пък е 5.03.
Все още няма коментари
Нов коментар