Интересът към учителската професия расте, но това не води до по-добро образование

Учителите според статистиката

Според анализ и проучване на екип от "Заедно в час", който те предоставиха за "Капитал", за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%. На пръв поглед това означава, че не трябва да има недостиг на учители в системата на образованието. "Ако обаче направим един по-внимателен поглед върху данните и ситуацията, ще видим, че се разкрива и друга картина", казва Петко Иванов, който е ръководител "Технологии, операции и маркетинг" в "Заедно в час".

В България има 12 университета, които предлагат обучение по педагогически специалности. А според анализа на Петко Иванов на фона на намаляващия брой студенти в българските университети за последните 9 години делът на студентите по педагогика се е увеличил от 7.2% до 12.6% от от общия брой студенти. Това на практика означава, че всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност. "Ако тенденцията се запази, на година между 7 и 9 хил. души ще придобиват правоспособност за учители", смята Иванов. В момента по официални данни на НСИ в образователната система има 90 хил. действащи педагози (включително педагози в професионалните гимназии и предучилищното образование).

Друг анализ на "Заедно в час" показва, че недостиг на учители през последните две години няма (освен по предмети като математика, информатика и природни науки). Това обаче за съжаление не означава, че в училищата влизат хора с достатъчно знания и умения, които да помогнат на учениците да постигнат високи резултати.

Защо е толкова привлекателно да си учител

Причините за този наплив и желание за усвояване на учителската професия са ясни. В голямата си част те се коренят в значителното нарастване на възнагражденията на учителите до степен, в която според Иванов, в 23 от 28 области в страната минималната заплата на учителите е по-висока от средната за областта.

В същото време последната анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" показва, че учителите са в готовност за протести, митинги и ефективни стачни действия при липса на увеличение на учителските заплати в бюджет 2023. Според анкетата готовност за участие в протестни действия и митинги имат близо 65% от запитаните, а над три четвърти от запитаните искат увеличение на заплатите с 20%.

Друга вероятна причина е разкриването на педагогически специалности в университетите, в които в последните 10 години има разкрити 102 нови педагогически специалности.

И не на последно място по значение, което е и най-тъжната причина за избор да се превърнеш в преподавател, са ниските "или по-точно никакви критерии за прием", посочва експертът. "В повечето специалности е достатъчно да си платиш семестриалната такса и те записват, а в определени специалности има стипендии или няма семестриални такси. Университетите приветстват това, защото повишеният интерес към учителската професия и разкриването на нови специалности и места означава повече приходи за тях", казва Иванов.

Количество не е равно на качество

Увеличеното количество на учителите в системата на образованието всъщност не решава проблема с качеството на услугата, която предлага българското образование. Освен това съществува и друг проблем в системата и той е в невъзможността й да задържи произведените вече кадри. Това е проблем, който е поставен за решение дори в стратегическата рамка за развитие на образованието за 2021 - 2030 г. на Министерството на образованието. Именно една от приоритетните оси, заложени в нея, е създаването на мотивирани и креативни учители.

Според стратегията на МОН това ще се случи чрез "прилагане на политики за реформиране на образователния процес в педагогическите специалности, за усъвършенстване на продължаващата квалификация и за устойчиво обезпечаване на образователната система с педагогически специалисти, като се наблегне на мерки, свързани с неравномерното разпределение на учители в страната". Подкрепата за младите педагогически кадри е била заложена от министерството и в предходната стратегия за развитие за 2014 - 2020 г. Какво се е променило за този период и в каква посока е промяната обаче е въпрос с недобър отговор.

"Като най-ясен пример ще посоча, че според доклад на Световната банка (с данни на МОН) от новоназначените учители през 2016 г. след третата година остават да преподават само 10%", казва Петко Иванов. Това според него означава нов проблем, при който държавата създава свръхпредлагане на учители, които след това не успява да задържи в системата, за да предложи качествен модел на образование.

"Публична тайна е, че университетите не подготвят добри учители. Това се вижда ясно от процента на новоназначени учители, които остават в училище след първата, втората и третата година. Студентите (които са приети без подбор в университета) влизат в училище без достатъчно практическа подготовка и с грешни нагласи. В комбинация с недостатъчен капацитет за качествена подкрепа през първите им години това води до несправяне и бързо отказване от учителската професия", споделя още експертът.

Анализ на екип от "Заедно в час" сочи, че за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42% Фотограф : Цветелина Белутова

Уникалното в случая е липсата на стратегия за увеличаване на качеството на учителите и техните бройки на места, на които наистина има нужда. Хиляди студенти, завършващи НУП (начална и училищна педагогика) и други изцяло педагогически специалности, остават без място в училище и без трансферими знания и умения на пазара на труда. "А всичко това се случва за сметка на нашите данъци и субсидии в посока да се увеличава броят студенти", е мнението на Иванов.

Каква е правилната посока

"В България на практика липсва процес за подкрепа на новоназначени учители. Това води до напускане на професията от онези, които се чувстват неподготвени да се справят с предизвикателствата в училище", посочват от "Заедно в час". Този процес според тях може да бъде променен в положителна посока чрез ефективно наставничество на новоназначените учители, което пък от своя страна да бъде постигнато чрез инвестиция в подобрение на капацитета на самите наставници.

Инициатива в тази посока провеждат вече 11 години самите "Заедно в час" чрез своите менторски програми за подкрепа и според тях това е доказано ефективна практика за задържането и мотивирането на новоназначените учители. В момента "Заедно в час" участва в международния проект NEST, който обучава експерти от РУО (Регионално управление на образованието) по иновативна програма за наставници на новоназначени учители.

На същото мнение е и държавата в лицето на МОН, които залагат същите мерки в своята стратегия за следващите години до 2030, където те също посочват подкрепата "на новопостъпващи педагогически специалисти в институциите от системата на предучилищното и училищното образование и прилагането на политики за мотивиране на завършващите педагогически специалности да започнат работа в малки населени места с недостиг на учители" за своя цел. "Реализирането на политики за връщане в системата на образованието на специалистите с професионална квалификация "учител", които в момента не работят в системата", също е записано като част от новата стратегия за подобряване на образователните процеси в страната.

На второ място следва да се обърне внимание на университетите и подготовката, която те дават за формирането на бъдещите преподаватели. "Причините за ниското качество на работата на част от учителите започват още от университета. Педагогическите програми на висшите училища в голямата си част са остарели, практическата подготовка е кратка и неефективна и студентите рядко се сблъскват с реални казуси от класни стаи. Има нужда от промени в учебните програми и правилниците на висшите учебни заведения", посочва Петко Иванов. В тази посока според него може да се работи за промяна на критериите, часовете, учебните програми (които в голяма степен не са осъвременени), контрола на качеството на самата практическа подготовка и инвестициите в човешкия капитал.