Лунната мисия на България: 10% от БВП за образование

Над 20 години българското училище бълва армия от функционално неграмотни. Имаме проблем не само с 15- или 18-годишните, но и с 25-, 30- и 40-годишните. Не учениците, а поне половината от населението трябва да получи ново образование, а заедно с това всички да продължат непрестанно да се образоват. А продължаващото образование, или образование през целия живот, е отвъдна концепция за България.

Образоваността на страната страда и от естествената селекция на личната амбиция - талантливите деца масово се изнасят от България, за да продължат образованието си в чужбина. И после да останат там. Така малкото формирана качествена образованост изтича навън и страната става жертва на негативен естествен подбор.

Всичко, казано дотук, не е някаква моя лошотия към българщината, а данни и ясни заявления от статистически проучвания, анализи, измерими сравнения, равнище на заплати, инфлация и многократно заявено недоволство на инвеститори и работодатели. Факти, реалност.

Към националната образователна катастрофа се добавя и втори проблем - глобалната тенденция на икономическа трансформация изисква висока и гъвкава образованост, която да осигури по-висока адекватност за постоянно и непредвидимо променящ се характер на труда. Светът, не само България, има нужда от нов тип образованост.

Националният срив на образованието и невъзможността хората да бъдат в крак с глобалното технологично развитие води до експоненциално проваляне на България.

Този провал не е винаги лесно да бъде забелязан. Стандартите на живот, индустриалното производство, технологичната ни осигуреност растат. Този растеж обаче е значително по-бавен, отколкото би могъл да бъде, и е в голяма степен резултат на консумация на глобален и европейски прогрес.

Какво да направим?

Въпросът има два отговора - прост и сложен. Простият се отнася до държавния бюджет, а сложният до това как се изготвя този бюджет.

Нека започна с простия. България трябва да осигури минимум 7% от брутния вътрешен продукт за образование и 2% за научни изследвания, които през 2030 г. да станат 3%. На някои, особено на министъра на финансите, тези числа може да се сторят прекалено високи. Не са. Средният разход за образование в Европейския съюз е близо до 5%, за научни изследвания е 2%, а целта е да е 3%. По-високият процент за България трябва да компенсира както дълбокото изоставане, така и малките население и национален пазар на страната. Швеция отделя за образование 7.2% от БВП, Израел - 7.1%, Естония и Южна Африка - 6.6% от БВП.

Българският държавен бюджет в последните години отделя между 3.8% и 4.5% за образование и 0.35% за научни изследвания. През последните години разходът за научни изследвания се вдига до 0.7%, изключително в резултат на частния сектор. Частният сектор има и малък принос към образованието. Така или иначе в образованието и науката липсват около 4% от БВП. Това е голяма сума, над 6 милиарда лева на година. Тази сума не може да "дойде отнякъде", тя трябва да е резултат преди всичко от пренареждане на националния бюджет и привличане на частни инвестиции в изследователска дейност. Тоест тези пари или трябва да бъдат отрязани от друг сектор, или данъците трябва да се вдигнат, така че сумата да се осигури. Без тези пари работата няма да стане и да се твърди нещо друго е или лицемерие, или политическа и икономическа неграмотност.

Сега за сложния отговор, или как се прави бюджет. У нас е наследено и дълбоко в внедрено едно много погрешно разбиране за това какво е бюджет. Бюджетът се разглежда като пари, които ги има и които се дават. Всъщност бюджетът е, или поне трябва да бъде, план и инструмент. Неговият ресурс са парите на данъкоплатеца. Съответно данъкоплатецът трябва да участва в изготвянето на този план. Отговорът на въпроса "как се прави бюджет" е и сложният отговор на образователната мисия.

България има нужда от бюджет, който да впрегне и частни и европейски фондове в Лунната мисия. През предишния програмен период Европейският социален фонд предостави на България приблизително 1.7 млрд. евро. Това са около половин милиард лева на година. През следващия програмен период фондът ще осигури 2.6 млрд. лева, или около 750 млн. лева на година. Голяма част от тези средства ще бъдат усвоени за дейности, които в най-общи линии отговарят на категорията "образование".

С този фонд има два проблема. Основният е, че той не е достатъчен и не запълва дупката. Дори да предположим, че половин милион на година ще отидат в образование, това е по-малко от 10% от средствата, необходими за достигане до 7%. Другият проблем е, че на този фонд се гледа като на еврокон, на който не му гледаш много-много зъбите.

Съответно повишаването на бюджета за образование и научни изследвания трябва да бъде план на данъкоплатеца, който иска добро образование, добра работа, добро заплащане и добър стандарт на живот.

Значително по-високият бюджет за образование трябва да е свързан с дълбоко преструктуриране на Българската академия на науките и на научната дейност въобще, нови стандарти за качество на научната работа, нова система за външно оценяване, вменяване на образователна функция на националните медии, законови изисквания за образователно съдържание за всички медии, които ползват национален ефир, категорично скъсване с политическите намеси в назначенията на учители и особено на директори на училища, ангажиране на родителите в образователния процес и ред други промени, които трябва да се заявят ясно в процеса на изготвяне на новия бюджет.

Източник: Shutterstock

Откъде трябва да тръгне България?

Логичният отговор е - от амбициозна цел. Иронията е, че Националната програма за развитие 2030 включва сравнително амбициозни цели за образование и наука - 2.5% от БВП за научни изследвания и сваляне на дела "на учениците с резултати, по-ниски от критичните (средно за трите области на изследването) в Програмата за международно оценяване на ученици" от 46% до 25%, което би преместило България около средните европейски образователни стойности. Тоест някой е гледал, гледал, мислил е и е казал - до 2030 България трябва да се качи до 25-о място в класацията PISA. Както обикновено става, целите ги има, но ресурсът и стратегията ги няма.

Няма как България да стигне до 25-о място в PISA без тези 6 милиарда лева годишно. Или поне 4 милиарда лева, ако приемем, че изработим много умни политики, които да доведат до умно привличане на още 2 милиарда. Нека напомня - на година. Тоест, ако решим, че задачата ще отнеме 10 години, това означава 60 милиарда лева плюс инфлация и икономически растеж. С други думи, никакви европейски фондове няма да решат проблема. Той е много по-голям от тях.

И така: какво да променим?

• Следващият парламент трябва да приеме бюджет, който да е категорична стъпка в достигането на тези 6 милиарда лева на година в рамките на три години - 2024 - +2 млрд., 2025 - +4 млрд., 2026 -+6 млрд. (плюс инфлация и растеж на БВП);
• Парламентът да въведе със закон система за истинско и задълбочено външно оценяване, най-добре на основата на PISA, но разпростиращо се върху всяко училище и всеки ученик;
• Безкомпромисно трябва да се изхвърли партийната намеса във всяко назначение в сферата на образованието, с изключение на министъра на образованието;
• Вменяване на образователна функция на националните медии;
• Масово образование за възрастни;
• Междупартийно съгласие, че искаме българинът да може да пише, чете и смята.

Предстоят мъчителни избори, в които всяка партия ще се отдаде на яростна атака към опонентите си, основана предимно на обвинения в кражби и некадърност. Ако обаче политическите партии освен ищах за власт са обзети и от амбиция да направят живота в България по-добър и по-смислен и да обърнат тенденцията на постоянно изтичане на талант, те трябва да се съгласят, че ще трансформират образованието. Не на приказки, а чрез бюджет и дълбока реформа.

Без поне тези мерки образованите ще напуснат, неграмотните ще властват и България ще угасне. Просто.