Вдигането на димната завеса
Забраната да се пуши в заведенията е стъпка в правилната посока. Остава и да се спазва
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Според научно изследване, публикувано на сайта Science Daily, склонността към депресивни състояния при пушачите е с 41% по-висока, отколкото при онези, за които нервното ровене за запалка из джобовете не е навик.
От тази седмица пристрастените към никотина имат още една, допълнителна причина за лошо настроение - приетите на второ четене промени в Закона за здравето, които официално регламентираха забраната за пушене на обществени места от 1 юни 2010 г. Дискусиите преди гласуването прокараха нова разделителна линия в Народното събрание, като разчупиха стереотипния формат управляващи - опозиция и създадоха други два отбора: пушачи vs. непушачи. И както подобава на войните, издържани в класически маниер, водещата кауза е свободата - лесно запалима, неудобна за едни и с цената на определено количество жертви. От едната страна на димната барикада пушачите крещят, че искат да задоволяват зависимостта си навсякъде, от другата непушачите се борят за правото си да не дишат вредния и за тях дим. Няма съмнение кой е правият в тази битка - пушенето трябва да се ограничава, защото от това може само да се спечели. В държавите, които вече са въвели подобни ограничения, хората боледуват по-малко от болести, свързани с тютюна, и живеят по-дълго. България е една от страните в света с най-много пушачи и е с най-ниска продължителност на живота в ЕС и това прави ограниченията особено необходими. Това обаче не означава, че те се приемат от всички и срещу налагането им няма да има яростна съпротива.
От двете страни на фронтовата линия
"На практика с това гласуване надделяха хората, които направиха така, че обявиха 2.5 млн. българи за престъпници и нарушители. Няма друг закон в България, който да е насочен срещу 2.5 млн. българи, ако ще те да са пушачи", коментира депутатът от "Коалиция за България" Стоян Витанов. Всъщност макар на пръв поглед промените в закона да изглежда като директна атака към пушещите и косвен удар под кръста на бизнеса, таргет групата на неговото въздействие са непушачите. И докато едните пристраст(е)но се борят за правото си на необезпокоявано прегрешение и удоволствие със средствата на обвиненията в дискриминация, групата на непушачите опитва, с пълно право, да извоюва потъпканата си свобода да избере сама средствата, с които да си вреди.
Всяка година само в държавите от ЕС над 79 000 пълнолетни лица умират вследствие на пасивно пушене, сочат данните от изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и National du Cancer във Франция. Стряскащата статистика е публикувана в "Зелена книга: Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС", съставена по инициатива на Европейската комисия през януари 2007 г. През 1993 г. Агенцията на САЩ за защита на околната среда, а по-късно и местното Министерство на здравеопазването и Международната агенция на Световната здравна организация класифицират средата с тютюнев дим (СТД), позната също като вторично или пасивно пушене, като канцероген от клас А. Установено е, че постоянното излагане на вторичен тютюнев дим в много случаи е причина за същите заболявания, които се причиняват от активното пушене - в това число рак на белите дробове, сърдечносъдови заболявания и заболявания в детската възраст. При изложените на въздействието на дима на работното място рискът от рак на белите дробове нараства с 12-19%.
Според проучване на "Евробарометър", публикувано през март тази година, 39% от българите са изложени ежедневно на влиянието на чуждия тютюнев дим на работното си място. За сравнение - във Финландия и Швеция потърпевшите са 6 пъти по-малко. "Не мисля, че да увреждаш другия до тебе е твое право. (...) Там, където аз като непушач съм приела, че не искам да пуша, искам да си умра от друго, а не от рак на белия дроб например, направила съм своя избор, аз не искам някой друг да ми пуши", казва доктор Маша Гавраилова, която оглавява отдел "Опазване на общественото здраве" към Министерство на здравеопазването (МЗ). Макар че законът не е насочен към зависимите от тютюна и тяхното отказване от цигарите, а към онези, които искат да предпазят себе си и собственото си здраве, практиката показва, че
Печелят и "губещите"
В доклада на СЗО за 2008 г. предпазването от ефекта на тютюневия дим е посочено като една от шестте успешни политики за ограничаване на тютюневата епидемия наред с повишаването на акциза, мониторинга върху употребата на цигари и политиките за превенция, предлагането на помощ при отказване на цигарите, предупрежденията за опасностите от тютюна, забраните на реклама на тютюневи изделия. Проучвания в страните от ЕС (13 преди България), в които е въведена пълната забрана за пушене на обществени места, доказват, че рестриктивната мярка има ефект и върху намаляващото потребление на цигари. Лекари в италианската столица Рим установяват, че след въвеждането му през 2005 г. ограничението намалява консумацията на цигари с 5.5%, а сериозните сърдечни заболявания на свой ред се редуцират с над 10% във възрастовия диапазон 35 - 64 години. Според друго изследване, цитирано в Зелената книга, в Норвегия е регистриран спад от продажбите на цигари с 14%, съчетан със сериозен наплив на опитващите да откажат цигарите. "Този закон (за забрана на пушенето на обществени места – бел. авт.) извървява дългия път към денормализацията на пушенето. Ние мислим, че ще има ефект, но ще отнеме време. При вече пристрастените няма да има толкова голям ефект. Но ако още не си започнал и цигарите не са приети за нещо нормално, това ще ти помогне да не се захващаш с тях", разяснява и ирландският проф. Люк Кланси, директор на "Движение срещу пушенето и за здравето Ирландия". Според доктор Маша Гавраилова причина за намаленото потребление са чисто обективни фактори: "Ако пушиш 20 цигари дневно, но не пушиш на работното си място, ти не можеш да ги изпушиш тези 20 цигари вечерта." Основният плюс обаче е за служителите в развлекателната индустрия, които най-после ще могат да си поемат дълбоко въздух на работните си места и да намират пътя до клиентите си, без по тях да полепва дебел слой отровен пушек.
Именно техните работодатели обаче – собствениците на различни барове, дискотеки и заведения за хранене, са основните противници на забраната. Рестриктивната мярка според тях ще доведе до големи загуби заради отлива на клиенти, комбиниран с последиците от (прогнозирано) задълбочаващата се криза. "Ако в едно заведение се направи достатъчно добра вентилационна система, няма проблем в него да се пуши и димът да не пречи", коментира пред "Капитал" преди гласуването на второ четене на забраната единият от собствениците на пицарии "Виктория", Георги Илиев. Според международните изследвания обаче пълната неутрализация на вредата от тютюневия дим е невъзможна. Всъщност, ако се съди по чуждия опит, положението
Не е толкова страшно
"Може да има евентуален отлив през лятото, тъй като не разполагам с маси на открито, но през зимата едва ли ще спадне посещаемостта. Българинът е свикнал да ходи по заведения и едва ли ще се откаже заради забраната за пушене. Накрая просто ще свикне с новия регламент", казва Чавдар, който заедно със семейството си стопанисва малко кафене в центъра на София. В подкрепа на тази неапокалиптична картина за бъдещето са и данните от въвеждането на подобна мярка в други страни. В Ирландия и Норвегия например отклоненията в продажбите на заведенията варират до плюс-минус един процент, а в Ню Йорк дори е регистриран положителен бизнес ефект. Промяната има и още един аспект – тя ще накара собствениците да проявят въображение и да търсят други начини да са атрактивни за клиентите. "Тогава ще изпъкнат на преден план качествата, приоритетите на отделните ресторанти и барове, какво различно предлагат от тютюнопушенето в една среда за почивка", коментира Таня Алмалех, PR на Център за книги и здраве "Кибеа", който издава библията на бившите пушачи "Не пуша вече" и държи едноименния ресторант - едно от малкото места за хранене в София, забранена зона за тютюнев дим. Освен върху бизнеса въвеждането на забраната би следвало да рефлектира и върху икономиката на страната. Излагането на въздействие на среда с тютюнев дим води до преки разходи от увеличените разноски за здравеопазване и непреки разходи поради загуба на производителност, данък доход и отчисления за социални осигуровки. Служителят пушач прекарва по-малко време на работното си място и отсъства почти два пъти повече от работа поради болест . "Според оценката на ефекта на регулативните мерки, извършена от британското правителство, нетното изражение на дългосрочните ползи от изчерпателното законодателство за освобождаване от тютюнев дим е 1.714 - 2.116 милиарда GBP годишно", се посочва в "Зелената книга". В България изследването на икономическата страна на въпроса предстои да бъде направено, обясняват от Министерството на здравеопазването. Преди да се усети какъвто и да било ефект обаче, България ще трябва да се пребори със
Синдрома на превантивното отрицание
и вродения отказ да се приеме спазването на правилата като естествен процес. "Една от причините за недоволството от ограничението е отрицателното отношение към западния ред и всичко, което идва от Запад, по презумпция. Всеки иска западният ред да бъде спазван, да се шофира по правилата, но да го правят другите, не аз", коментира антропологът доц. Михаил Минков. Кулминацията на парадокса най-пълно се оглежда в представата за законотворци, които отричат спазването на законите - председателят на здравната комисия доц. Борислав Китов (движение "Напред") хвърли нововъведението в кюпа с обречените на неспазване нормативни уредби, а депутатът от НДСВ Олимпи Кътев чистосърдечно обяви, че няма да спазва забраната. В реакцията им ясно може да се прочете националната нагласа към нормата – 91% от ирландците вярват в законите и тяхното съблюдаване срещу 11% от българите (според проучване на "Евробарометър"). Сериозната разлика обаче е и в ефективността на санкционирането - общността на пушачите успява да спазва същите правила, но другаде, поставена извън домашната среда, където за съблюдавне на правилата не се следи строго. "Спазването е толкова крехко като традиция, нагласа, поведение на хората, а когато им насаждаш, че те няма да го спазват от такава висока трибуна – не знам колко години ще ни трябват, за да се променим", коментира Маша Гавраилова. Да надмогнеш и промениш себе си, е трудно занимание, но както съветват книгите за отказване на цигарите, никога не е късно да опиташ.
238 коментара
То добре е туй но това което се чува за отваряне на заведения само за пушачи ще послужи за заобикаляне на закона
Дали в провинцията ще има поне по едно кафене за непушачи
http://rox-invest.org/news.php?id=34
... (да продължа)
Ако компетентните институции смятат, че никотина е наркотик, те СА ДЛЪЖНИ да подходят към него като към останалите наркотици - да забранят производството и продажбата на продукти, съдържащи това вещество. Ако не смятат така - те нарушават човешките права на пушачите.
Господа законотворци (тук следва автоцензура)... не може и това в онова и душата в рая. Не може да събирате акциз върху наркотик! Ако го правите - вие сте престъпници.
Господа борци за чист въздух, вие сте просто въздух под налягане. Гола вода скрита под въздържателска кожа. Вие с нищо не се различавате от обикновен нацист или член на ку-клукс-клан. Вие сте излишни.
А сега и да ви кажа защо се обръщам към "борците", а не към непушачите.
ЗАЩОТО АЗ САМИЯТ СЪМ НЕПУШАЧ ОТ ТРИ ГОДИНИ.
И аз съм бил пушач, въпреки че от една година не пуша. Напълно подкрепям забраната. Ужасно е, когато се прибера от заведение и дрехите ми смърдят на цигари. Разберете - с това не се забранява пушенето на цигари изобщо. Пушачите пак ще могат да си пушат, само че вкъщи или на открито. Даже може да има положителен ефект за тях. В страните въвели подобна забрана се появява интересен социален феномен. Понеже трябва да излязат извън заведението за да пушат се събират пред него и лесно започват разговор и установяват връзки. Така че, усмихнете се - чакат ви нови запознанства!
Абе я си гледайте работата :) Откъде накъде аз ( и още поне пет човека около мен) докато чакам рейса, да дишам противния и отровен дим на някой, който държи на всяка цена да изпуши поредната цигара? За заведенията е относително дали да се пуши или не, но аз съм твърдо против пушенето на спирки, по подлези и всякакви места на които има събирания на хора на окрито! Вижте как е на запад, не съм информирана как точно е положението, но бас държа, че е така!
Гавриле! Супер си приятелю!
Много ясно казано. 80 скучни години са наказанието за всеки, който си брои малките прегрешения, които носят удоволствие. А останалите 2000... в рая ще им се видят още по-дълги. 20 години съм бил пушач и не съжалявам за нито един ден от това време. Тук обаче не става въпрос за удоволствия, а за права. Правото да се отровя сам или правото на група хора да се тровят сами. Само кретен би си помислил, че тази забрана ще проработи. Просто вие, "борците" ще имате повече поводи да хленчите, което между другото ви е присъщо. Цял живот това правите - хленчите. То така в хленчене си преминава и живота ви!
Надежда,
Съгласен съм с теб за забраната на места, където хората се събират без възможност за избор дали да са там- спирки, гари и т.н. Това със заведенията, обаче, е пълна идиотщина и сериозна дискриминация. В заведение човек избира дали да иде. Ако знае, че се пуши вътре, и влезе, то е направил своя избор съвсем съзнателно. С това вече няма правото изобщо да се оплаква, че до него са пушили, дишал е дим, дрехите му са миришели. Ако не иска дим, то спокойно да търси заведение за непушачи. Така и ще се вдигне бизнесът на тези заведения. Но... Колко от младите върли непушачи и защитници на идеята за забрана на пушенето в заведения отказват да ходят на дискотека в компания с пушачи или защото там се пушело? Колко са потенциалните клиенти на дискотека, където ще ходят само непушачи? Толкова ли е трудно да има места и за едните, и за другите?
А... В Истамбул има забрана за пушенето по заведения и изобщо на всякакви обществени места. Навсякъде висят табели за глоби ок. 70 лири/ок 63-4 лв/. Пак навсякъде под табелата на масите има пепелници, полицаите не закачат никой, който пуши пред тях на улицата, и т.н.. При нас ще стане същото с тази забрана.
По-важното в промените на закона за здравеопазването е друго и то се крие. Прокараха власт на министъра да закрива еднолично болници по свое осмотрение, като така дублира функции на ведомства, а и той самият не издава лицензите. Така неплащащите в партийни каси, лекари с неудобни за властта възгледи просто могат да бъдат оставяни без работа без проверка от отговорните държавни органи. Всъщност, текстът на законопроекта не се намираше вчера на сайта на НС. Точно най-важната за обществото точка беше много умело прикрита чрез дебат за пушенето. Ако не искаха да прокарат това със закриването на болници и за новия инспекторат, като така се овластят да гонят наред въпреки евентуалното наличие на несъгласни с министъра директори на агенции/Мандатите в агенции не винаги са на хора в същата политическа сила или същото лоби в нея./, нямаше изобщо да гласуват текстове за пушенето.
СУПЕР!
Май ще се получи дълго, ама имам много мисли да споделя. И все умни :)
Чими, Sorry брат, харесвам те, ама тук не съм съгласен с теб. Не го приемай лично, просто водим дискусия, нали:)
Пушенето е вредно, спор няма. Аз самият не съм пушач и не назначавам пушачи на работа. Когато таксиметров шофьор запали цигара, казвам му да я угаси - ако откаже - слизам без да плащам. Ако откаже да спре - е, на два пъти се опитаха - единият отърва боя, само защото беше пред районното, онова до зала Универсиада.... обичам ги Софийските таксиджии....
Както обикновено става в живота - нещата не са само черно/бели. Така и решаването на сложен проблем като този не става само с един закон, забрана и т.н. Необходими са няколко мерки едновременно - законови, организационни, ценови...
По мое време в Щатите цената на кутия цигари в Ню Йорк за 2 -3 години скочи от 2.50 на почти 7 долара. В офисите и в закритите помещения не се пуши, естествено. Освен това, ако отидеш в един офис с дрехи, които миришат на цигари - ще гледат на теб като на нечистоплътен човек, такъв, който не се къпе, например...И много скоро, ше се намери кой да ти го каже...
Май пак по това време статистиката процента на пушачите падна до около 15 %. Не е лошо...
Аз нямам нищо против пушачите като хора. Имам против това, ЧЕ КРАДАТ ОТ МЕН. Всеки има право да умре както си иска. От една страна - пушачите умират по-рано, добре е за пенсионната система. Но този положителен ефект се губи в сравнение на всеобхватните поражения за бизнеса и здравето на хората.
Накратко - не бих имал нищо против пушачите АКО:
1. Преди да постъпят на работа минат медицински изследвания, които да докажат пушат ли, или не. Ако пушат - да се увеличи двойно здравната осигуровка, която и те, и работодателят плаща за тях.
2. Да нямат право на безплатно лечение в държавни болници на белодробни и сърдечно-съдови заболявания. И ракови, и каквото там още причинява пушенето...
3. Застраховката им "Живот" да е двойно по-скъпа. Те пряко допринасят за по-високите усреднени нива на тези застраховки. И не ми обяснявайте, че те и без това си плащат по скъпо. Някой, навътре в застраховането да обясни....както изрядните платци по кредитните карти поемат риска от неизрядните...усреднено де :)
4. Застраховката им "Гражданска отговорност" да е минимум 2 пъти по-висока, от базовата. Паленето на цигара с нищо не е по-безопасно от говоренето по мобилен телефон например....статистически - при голям брой шофьори-пушачи, рискът от катастрофи е по-голям. Това, че никой не си е направил труда да го изчисли, не значи, че не е така.
По-принцип няма лошо да има отделни заведения за пушачи АКО:
1. Плащат съответен допълнителен лиценз - СКЪП.
2. Плащат 2-пъти по-висока здравни осигуровки за работещите там - все пак работят в нездравословна среда. Ще кажете - те сами са избрали да работят там. Не става :) Никой не кара насила един миньор да работи като такъв, но все пак - плащат му се вредни за това....
Пушачите си вредят, после цялото общество плаща за тяхното безплатно лечение. Нека те самите да поемат ИЗЦЯЛО разходите за този си навик, за косвените щети, които причиняват - пък да си пушат. Няма лошо. И най-лесния начин да ги накараш да си платят е чрез гореописаните мерки. Или още по-лесно - с жесток акциз върху цигарите.
Няма спор - пушачите че има да видят зор в бъдеще. При нас ще стане по-бавно, защото процента на пушещите е голям, защото държавата е слаба и защото обществото е калпаво. Но ще стане. Все повече работодатели ще избягват да назначават на работа пушачи. Все повече на пушачите ще се гледа като на нечистоплътни миризливци. Все-повече хора няма да могат да скрият гримасата на отвращение, когато целунат някого и се окаже, че устата му смърди....
Мисля, че това едва ли е кой знае какъв повод за притеснение за пушачите. Някои ще се откажат, други ще се адаптират.
Притеснението ше дойде, когато след 20 години, примерно, социалните служби започнат да отнемат децата на пушачите, за да не бъдат тровени в къщи.... Нищо чудно, има логика...
А иначе - криза е. Оборотите на търговците падат. А на тези, които продават цигари се качват :) Вдигат цените, вдига се оборота.... Нека някой друг да обясни за еластичността на потреблението на стоките...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.