Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Отворете вратата, прекрачете прага, вдишайте. Добре дошли в средностатистическо българско кафене. Разтъркайте насълзените си от дима очи, преди да прочетете менюто: днес заведението предлага над 4000 химикала, за 250 от които се знае, че са вредни, а 50 от тези 250 са сред причинителите на рак.

Всичко това е само част от екстрите на пасивното пушене, на което са изложени и главните действащи лица, и статистите във филма за пушенето на обществени места. Тази серия вече сте я гледали. Трейлърът на продължението предлагаше сериозна промяна в сценария. Ако нещата вървят както са тръгнали обаче, различното бъдеще може и да не се състои и димът ще продължи да люти в гърлата ви – независимо дали го искате или не.

Каква я мислехме, каква стана

През май миналата година, по време на предишното управление, парламентът прие промени в Закона за здравето, които забраниха пушенето на закрити обществени места. Ограничението трябваше да влезе в сила от 1 юни 2010 г. Това означаваше всички барове, дискотеки и заведения за хранене да осъмнат с въздух, лишен от тежкия аромат на тютюна. Още по време на гласуването на поправките драматичната дискусия разграничи два ясно обособени лагера: на пушачите и на непушачите. И докато противниците на дима празнуваха, от страна на пристрастените към цигарите се чуха възражения срещу своеобразното дискриминиране на правото им да палят цигара и съмнения, че подобен силно рестриктивен закон би се спазвал.

Няколко месеца по-късно, когато споровете бяха отшумели, войната се разгоря с нова сила. На 18 февруари депутатите от ГЕРБ Димитър Лазаров, Иван Иванов и Светлин Танчев внесоха предложение за промяна в Закона за здравето, с която да се либерализира забраната за пушене на обществени места. Предложението им предстои да извърви поетапния си път на обсъждане в правна комисия, в комисията по здравеопазване, а след това и в парламентарна зала – по всичко личи обаче, че има сериозни шансове за успех.

Желанието за промяна е политическо решение на парламентарната група на ГЕРБ, взето след дебат и подкрепено от 65 представители на управляващите.

Идеята им е да се облекчи рестриктивният режим при заведенията за хранене, баровете и дискотеките. Според замисъла на контрареволюционерите собствениците на заведения с площ под 100 кв. м ще могат сами да избират дали заведението да е за пушачи или за непушачи. По-големите заведения – над 100 кв. м, поначало ще бъдат за непушачи, но в случай че съдържателите им решат, те ще могат да обособяват помещение за пушене – изолирано (по план) с плътни стени и снабдено с вентилационна система, която ще трябва да отговаря на определени стандарти.

Основните им мотиви са насочени в защита на икономиката и хотелско-ресторантьорския и развлекателния бизнес, който по техни думи може да претърпят  големи финансови загуби при въвеждане на пълна забрана – особено по време на криза. "Икономически проблем е. Знаем, че отглеждането, производството и преработката на тютюн е традиционен отрасъл в селското стопанство", загрижи се за тютюневата индустрия един от вносителите на предложенията за либерализиране - Иван Иванов, депутат от ГЕРБ. А председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изрази притеснението си към правата на пушачите, които по думите му са по-важни от икономическия фактор: "И аз не пуша, обаче има хора, които пушат и може би те са 50 на 50. Тоест правата на едните не трябва да бъдат засягани за сметка на правата на другите."

Изборът да субсидират тютюневата индустрия за своя сметка е избор на 2.9 млн. българи (тяхна е заслугата за третото ни място в класация на ЕС – след Гърция и Унгария). Тяхното свободно право върху собствения им живот е неоспоримо. Отвъд правата на пристрастените към никотина обаче остава повече от половината непушещо население, обречено на мълчаливо преглъщане на статуквото. Именно тази част от хората са и основният таргет на рестрикциите за пушене на обществено място, които трябва да бъдат въведени.

Право да дишаш

Средата с тютюнев дим (СТД), позната също като вторично или пасивно пушене, е класирана от Международната агенция на Световната здравна организация като канцероген (причинител на рак) от клас А. Всяка година според данни на Националния раков институт към министерството на здравеопазването в Америка около 3000 американци непушачи умират от рак на белите дробове вследствие на чуждия пушек, на който са изложени.

Според службата дори само живота с пушач увеличава риска от подобно злокачествено заболяване с 20-30%. Ракът е само един от възможните изходи наред с негативните ефекти като увеличен риск от респираторни заболявания, обостряне при хора с астма, алергии и хронично обструктивно белодробно заболяване, инфаркт и целия пакет екстри, които се предлагат при активното пушене. В държавите от ЕС над 79 000 пълнолетни лица умират годишно вследствие на заболявания, причинени от пасивно пушене, сочат данните от изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и Institute National du Cancer във Франция, при това проведено преди присъединяването на пушеща България към ЕС. Стряскащата статистика е публикувана в "Зелена книга: Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС", съставена по инициатива на Европейската комисия през януари 2007 г.

Според изследване на "Евробарометър", публикувано през 2009, 14% от непушачите и близо една четвърт от пушачите са изложени ежедневно на тютюневия дим на други пушачи . Най-големите концентрации на среда с тютюнев дим са в баровете и дискотеките, сочи проучване, проведено 2001-2002 г. в седем европейски града и цитирано в "Зелена книга". Данните от него показват, че 4-часово излагане на въздействие в дискотека е равносилно на едномесечен съвместен живот с пушач. Танцува ли ви се?

И докато пушачите казват "ами не ходете там, щом не ви харесва", а бизнесът размахва предполагаемите си загуби, при една група хора изборът често е въпрос на оцеляване. Става дума за онези, за които ресторантите, баровете и дискотеките са работна среда - сервитьори, бармани... Според доклад на Европейската комисия от юни 2009 броят на смъртните случаи в ЕС, които се приписват на пасивното пушене в офиси и барове/ресторанти през 2008, е 6007 – 2500 от починалите са непушещи служители. Около една трета от тези служители работят в хотелско-ресторантьорския сектор и заведенията. Още по-голям е броят на починалите пушещи служители, които са приемали чуждия дим като бонус към собствения си навик. Ако се приеме либерализираната забрана, именно те ще са хората, които няма да могат да избират – дали да направят компромис за приятел пушач, или да се предпазят от пасивното пушене. Още повече че към момента в България не се предвижда в помещенията за непушачи да не се сервира храна – мярка, която се предприема в различни страни с цел възможно най-ограничен контакт на обслужващите с тютюневия дим.

Другият проблем на режима на изключенията е в самата вентилационна система. Технологиите, които се използват, нямат голям ефект върху нивата на замърсителите в средата с тютюнев дим в закрити помещения: разделението, прочистването на въздуха и проветряването не могат напълно да елиминират ефектите от пасивното пушене. Безопасни нива пасивен пушек няма: единственият сигурен път към отстраняването на дима е непушенето – поне в затворени помещения.

Ако забраната изпуши

От 2005 г. в България действа закон, който (би трябвало) да ограничава пушенето в затворени пространства и да отделя пушещите от непушещите. Затова и, ако изобщо си спомняте, бяха въведени залите за непушачи в заведенията. Практиката обаче показа, че "помещението" за непушачи най-често е свързано с отнасяне на пепелника от масата – местата са обект на скоростни метаморфози. В случай че предложенията на протютюневата група депутати се приемат, ситуацията в голяма степен ще си остане същата. "Ако се приеме предложението, това означава че няма воля за промяна и съответно няма да има промяна от сегашното положение, а то е да се дими навсякъде, дори и където в момента е забранено.

Голямото последствие ще е обаче огорчението на мнозина, които вече се питат дали България се стреми към догонване на цивилизования свят, или иска да си остане държава от местни бабаити,  незаинтересовани от обществения интерес", казва Орлин Мирчев, инициатор и координатор на петицията "Да остане в сила забраната за пушене". Режимът, който дава право на избор на собствениците на заведения под 100 квадрата (вероятно една немалка част от заведенията), реално ще превърне почти всички места в места за пушачи.

"Ще го направя за пушачи, защото иначе ще фалирам – предпочитам да мога да си платя сметките. Не ме е страх, че непушачите могат да спрат да идват – сега как идват. Нищо няма да се промени", категоричен е Чавдар, собственик на подобно заведение в центъра на столицата. Освен това ползите от полуразрешителния режим няма как да се сравнят с тези при изцяло забранителния.

Данните от различни европейски доклади показват, че при частично разрешителния режим ефектът на намаляване на средата с тютюнев дим е равен на около половината от ефекта върху навиците за пушене в сравнение с изцяло рестриктивната политика. Чуждият опит при по-либералната политика също е в тази посока: в Испания например при същите условия две години и половина след въвеждането на частично разрешителния режим едва 10% от баровете и 15% от ресторантите са решили да сложат забрана за пушене. Всичко това се превръща в дискриминационен натиск върху непушачите, които в общия случай са и по-толерантната част от населението. Те, заедно с персонала на заведенията, биха били най-онеправдани в ситуацията на полузабрана.

Всъщност от подобни нестроги мерки биха пострадали и самите пушачи. Тоталната забрана денормализира пушенето в очите на хората и доказано стимулира отказването, или поне опитите. В Ирландия например според 80% от бившите пушачи забраната е била мотивираща за отказа им или поне им е помогнала да не започнат отново, сочат данни, цитирани в "Зелена книга". От друга страна, икономическите и бизнес притесненията също не са напълно основателни – дори не само в етичен аспект. Проучвания показват, че разликите в обема на продажбите на заведенията в страни, в които е въведена забраната, не са значителни и са в рамките на един процент. Освен това при равнопоставен забранителен режим едва ли би се стигнало до тотален всеобщ отказ от ходене на заведение, още повече че първоначалният спад е следван от завръщане на клиентите и приемане на правилата.

За сметка на това изследванията отчитат значителни плюсове в икономически план. В основата им са загубите, които системата на здравеопазването регистрира от пушене. През 2000 г. икономическият товар от употребата на тютюн е изчислен на 1.4% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Основно макроикономическата тежест на излагането на среда с тютюнев дим е свързана с медицинските разходи за лечение на заболяванията вследствие на пушека, намаляване на продуктивността на служителите, по-чести отпуски по болест, повече щети от пожари, по-честа нужда от освежаващи ремонти в помещенията, в които се пуши, сочи доклад на ЕК.

Най-ясно икономическите ползи от забраната се виждат в данните за спестените разходи в страните от Острова, където забраната е пълна - сумите са между 57.4 млн. и над милиард паунда. И ако се питате откъде са дошли, обяснението е в по-малкото случаи на инфаркт (-17% за Шотландия), по-малкото респираторни проблеми на персонала на заведенията (до -50%).

Забраната все още ли ви е скъпа и коя всъщност е по-високата цена?

Проблеми с правилата

Всъщност сред основните доводи на поддръжниците на либерализацията на забраната е една от най-ярките цивилизационни характеристики, (само)приписвани на българската нация: правилата не се спазват, особено строгите. Затова и, твърди депутатът Иван Иванов, се налага този "етап, който обществото трябва да измине, да свикне", иначе ще се стигне до корупционни практики. В подкрепа на неособено цивилизационното предпоставяне на неспазването на законите - особено от страна на човек, който участва активно в тяхното създаване – той дава пример със ситуацията в парламента: "В Народното събрание, в клуба на народния представител, е забранено пушенето.

Много колеги народни представители пушат вътре. И се наложи тук в последните две седмици председателката на парламента да постави непрекъснато вътре човек от противопожарната служба, който, ако някой си позволи да запали, да му прави забележка, съответно колегата не го прави и отива там на балкона, където може да запуши цигара. Ето, дори и в самото народно събрание част от колегите народни представители сякаш още не са готови да приемат една такава пълна забрана на пушенето."

И докато депутатите се оправдават с невъзможното спазване на законите, които приемат и се борят за правата на пушачите, всъщност на практика те се опитват да приемат един не по-малко дискриминационен закон. Той дава право на избор на малките заведения пред големите и на пушачите пред непушачите. Защото последните по всяка вероятност ще продължат да правят компромис със себе си в името на добрите отношения и при по-големия избор сред заведенията за пушачи. Според председателя на здравната комисия обаче това не е така.

"Точно (за да се защитават правата на непушачите – бел. авт.) когато един човек влиза в заведение, той ще знае дали заведението е за пушачи или за непушачи. Тоест той ще има възможност да избере дали да пуши, или да не пуши. Това не е лечебно заведение, в което да влизат всички, без да избират. В крайна сметка заведенията не са място, без което човек да не може да живее", коментира Лъчезар Иванов.

Накратко, като оставим настрана обидно ниското ниво на дебата в парламента (вижте дискусията по темата на www.capital.bg - там разговорът на моменти е доста по-смислен), аргументите за либерализацията на забраната са доста плитки. "Бизнесът" няма да загуби пари от забраната - това е доказано от обективни изследвания в практически всички страни, където това вече се е случило. Броят на заведенията остава непроменен, няма намаление на броя хора, които работят в тях, нито на оборотите им. Има обаче увеличаване на хората, които отказват цигарите, и намаляване на разходите за здравеопазване. Единствената индустрия, която губи от забраната, е тютюневата.

В документ на цигарената компания Philip Morris от 1992 се казва, че "пълната забрана на пушенето на работното място има сериозен ефект върху оборотите на индустрията". Според изследването, поръчано от тютюневия гигант, когато има забрана, пушачите употребяват средно с 11-15% по-малко цигари, а вероятността да ги откажат е с 84% по-голяма. "По-леките ограничения, като например разрешаването да се пуши на определени места, имат много по-малък ефект върху отказването на цигарите и почти никакъв върху потреблението", казват експертите на Philip Morris.

Първият депутат от ГЕРБ, който подхвърли идеята за либерализация на пушенето в заведения - Емил Димитров, е пряко свързан с тютюневата индустрия. Той е имал участие във фирма за търговия на цигари, а освен това е бил и председател на асоциацията на производителите и търговците на тютюн. След неговото предложение депутатите от ГЕРБ обсъждат и приемат да се отмени пълната забрана за пушене в заведенията. "[Колегите ми] се убедиха, че пълната забрана ще навреди на туризма, на средния и дребния бизнес, и на семейния бизнес", обясни той за "Капитал".

За ГЕРБ въпросът вероятно има и по-различно измерение от простата сметка за спасените човешки животи, намалените разходи за здравеопазване и "правата" на пушачите. Управляващите вероятно се притесняват от недоволството, което ще предизвика забраната именно към сегашната власт. Без да си дават сметка обаче, начинът, по който депутатите от ГЕРБ влязоха в темата, ги постави в капан, от който нямат полезен ход. Защото, ако сега приемат по-либералния подход, те ще спечелят бурното недоволство на непушачите, което вече започва да се усеща доста сериозно.

"Свободата да пушиш" е един от най-често използваните аргументи от хората, зависими от цигарите. Според тях те трябва да имат възможност да пушат навсякъде, защото така искат.

Този довод се привежда дори и от депутати и показва доста сериозна неграмотност в един много основен принцип на демокрацията. Границите на свободата по принцип се простират дотам, докъдето тя не вреди на свободата на другите хора. Разбира се, че всеки е свободен сам да преценява дали да пуши, или не, но само докато не пречи на околните. Пушенето в заведения и други публични места излага на сериозен риск хора, които са направили друг избор. Проблемът не е само за посетителите в заведенията, а и за хората, които работят там.

Пълната забрана - приемането, а и налагането й, можеше да направи България една от първите страни в ЕС, които показват подобна загриженост за здравето на хората. Сега, уви, се предлага да се върнем няколко крачки назад, в сивото поле на посредствеността. Ако предложенията на ГЕРБ се приемат, няма да направим нищо прогресивно. Нещата ще останат, както сме си свикнали - омъглени и вмирисани, като дрехите, които събличаме след като сме били в българските заведения.

Битката за чист въздух и нормалност за щастие още не е съвсем загубена.

На етапа това са предложения, които предстои да преминат през две гласувания в комисиите и пленарната зала на парламента. Там народните представители ще имат възможност да преброят кое е по-силно - прогресивността и уважението към правата на всички, или опушената ориенталската инерция...

По темата работиха още

Люба Йорданова

Велина Господинова

329 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    wizard avatar :-(
    Wizard
    • - 27
    • + 109

    Чудя се колко ли пари са се вляли от лобито на цигарките в редиците на Гражданите за европейски развитие на България. Лъчко-мозъка защитава пушачите и се бой за правата им, Бойко разправя, че така или иначе забраните в България не се спазват по начало. То първото изречение стана ясно.
    Само се чудя, кои права са нарушени, като непушачите не пречат на никой, а пушачите, на всички, включително и най-много на себе си! И няма, ама, ама...света върви към без цигари и това е ясно! Става въпрос за читавия свят, не за Анадола. Европа не минава през мъгла, с която сме свикнали в "чудесната" България. "Чудесна" благодарение на политиците, а не на хората.
    СПРЕТЕ МЪГЛАТА!

    http://www.bgpetition.com/bez-tsigaren-dim/signed.html

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    tema tabu
    • - 61
    • + 65

    застанете на сфетофара пред СУ или на Орлов Мост дишайте дьлбоко вредни газове..от автомобилите
    в заведенията може и да не вляза това е до ли4ен избор, но вьздухьт в София е много мрьсен и води до канцерогенни заболявания

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    Teo
    • - 13
    • + 107

    Забелязвам, че поне в София, поне в такситата на по-големите фирми, шофьорите или питат преди да запалят цигара, или като ги помоля да не я палят, ми се извиняват и я прибират. Промяна има, и е към по-добро, но се случва бавно.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-@
    europa.eu
    • - 18
    • + 148

    За съжаление парламентаристите за пореден път дадоха повод на гражданите да се чувстват повече ориенталци отколкото европейци.

    (Пушач съм. Не мога да бъда обвинен в пристрастност.)

    Трябва да помним...

    Нередност?
  • 6
    viliyo avatar :-|
    Viliyo
    • - 12
    • + 197

    Работя във филиала на голяма международна компания от 3 години. В сградите на компанията пушенето е забранено. Половината от колегите ми са пушачи. Досега не съм чул някой да оспорва забраната. Също така не е имало случай на неспазване.
    Защо ли?

    Нередност?
  • 7
    johny avatar :-|
    Johny
    • - 150
    • + 33

    С тази тема наистина се злоупотребява. Колко от трезвениците ходят по кръчми?
    А ако отидат, то е за да се срещнат с някой пушач. Не мога да разбера защо изпитват удоволствието, което изпитваха едно време учителите, когато хванеха някой от нас в 24 ч пред църквата на Великден. А уж учителите бяха нормални хора, трезвениците сигурно също???

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    Знайко
    • - 101
    • + 44

    ОСТАВЕТЕ ХОРАТА ДА ИЗБИРАТ....

    Нередност?
  • 9
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми
    • - 241
    • + 102

    Трезвената кртенията сред т.нар. "Борци за чист въздух" започна да преминава границите нормалната кретения и това отявлено личи в тази статия.
    Икономическата логика - ако имаше толкова много непушачи, по силата на икономическата логика отдавна трябваше да съществуват заведения за непушачи. Това би трябвало да е мощна пазарна ниша. Не би... В София няма нито едно заведение на което да стои онази, задрасканата цигара. И това едва ли е, защото всички собственици на заведения пушат. Просто не искат масите им да стоят празни. А не искат защото... трябва ли да продължавам. Очаквам си "наказанието" под формата на минусчета, но имам един въпрос към всички вас, които претендират за "чист въздух":
    Защо, по дяволите, не вземете да отворите една кръчма за непушачи? Сигурен съм, че сред вас, четящите този вестник, има немалко хора с пари и възможности. Ето ви пазарна ниша, ето ви възможност за инвестиция. Или не ви стиска???

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    заклет пушач
    • - 165
    • + 53

    Решението е просто - всеки собственик на заведение да реши дали в заведението се пуши или не. На тези, които решат да не се пуши при тях, им вещая фалит до три месеца...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал