Да бъдеш там. Без дим

Точно това правят депутатите с отмяната на вече приетата пълна забрана за пушене на закрити обществени места – дърпат ни назад. Застават на пътя на историята. Създават революционна обстановка. След час или два в Интернет закънтя призивът: към парламента. Стотина писаха "там съм", други – "може би", каквото и да значи това. На другата сутрин в единайсет бяхме под надписа "Съединението прави силата". Единайсет човека. Сред нас журналисти. И хора, които не бях срещал преди – дошли защото не можело вече така! Редихме цигари по гранита, портрет на Левски и знак със забранена цигара. Така задимихме парламента. Трима полицаи се въртяха и търсеха кой е водачът. Няма водач! Всички сме водачи, и не щем е да ни водят назад.

Мина Румен Петров: нямал запалка. Минаха други, виждат, но гледат през нас. След четвърт час събрахме угарките и тръгнахме към паметника на Левски – беше деветнайсти, Орлин рече, че иска да сложи цветя. На изпроводяк, с облекчение вече, полицаят ни рече по-свойски "Ама вие верно ли мислите, че ще ви чуят тия... катили"? Той ги пази всеки ден, знае човекът. "Ще чуят", отвърнах.

Хората, които действат

Бяхме разочаровани. Едва единайсет. Интернет ни събра, интернет ни предаде. Да кликнеш "ше дойда" е лесно, но всъщност не стига. А хората мислят, че помагат с това. Но вече бяхме вкусили от екшъна, усетихме онази вълнуващата наслада, че действаме. Не четем нито слушаме радио. Този път правим нещо сами. Покрай дименето излезе, че в интернет има и други. Групи, петиции, форуми, какво още не. И те чуха за нас. След седмица вече крояхме по-мащабни дела. Явиха се още дейни лица – най-напред като снимки във фейсбук. Любен, когото срещнах при димеменето, предостави офиса си в центъра за срещи на групата. Стефан, със собствен издателски и уеб бизнес в София, пое изработката на материалите. Юли и Методи, адвокати, които за секунди проумяха изискванията за организиране на обществени протести. Така стана първото шествие – от Аптеката до жълтите павета. С плакати, скандиране, медии, и много нови лица. Там имаше вече над петдесет, при все че във фейсбук пак потвърдиха десетократно повече. Но това не ни плашеше, бяхме вече гърмяни.

В изначално мъжката интернет среда без дим през март зазвучаха и женски гласове. Един от тях, Гергана, лекар, делово ни покани на среща с организациите, работещи по здравни проблеми. Бях сигурен, че нейде наоколо има и хора, за които борбата с тютюна е не-само призвание, но и професия. От опит с еко движението очаквах, че те ще дадат така нужната експертна подкрепа на инициативата. Не останах излъган: десетина човека седяха в кръг, говореха кротко, харесваха нашите идеи и действия, и имаха свои: страгегии, изложби, законодателни мерки. Гергана се оказа от "Дишай свободно". Но там беше една многотия: фондации и асоциации за борба с рака, за родителите, за младежка превенция, за астма, детска мрежа и дамско движение, и още. До първи април вече бяха петнайсет. Избраха си името "Коалиция за живот без тютювев дим" – да звучи позитивно най-вече.

Дойде време да видя и хората от гражданската инициатива. Бях пропуснал първата им среща по уважителни причини и много от тях бяха още за мен имена от електронната поща. По много виртуално общуване не е добре, натрупват се напрежения, недоразумения, заблуждения, които изчезват за миг щом седнете около маса, например. Така и направихме, в изискан ресторант, за който разбрахме, че има достойна зала без дим. Казвам достойна, защото три маси в мазето или просто табелка "тук не се пуши" в дъното на салона, са тези неща, които ни карат да търсим вендета. От първата среща си тръгнах с леко сърце – видях, че хората са свестни, че и с най-костеливите орехи в мрежата наяве мелим добре. Там срещнах и Мариана, с червена коса, журналистка в сериозен здравен портал, явно готова за подвизи.

Забележително откритие беше силата на простите и ясни цели, които си поставят и коалицията, и гражданската инициатива. Първо, да не се пипа закона и забраната за пушене на закрити обществени места да влезе в сила от деня на детето. Второ, също просто и ясно: този закон – и всички други закони – да се спазват действително стриктно. И сме готови да браним това. Не нужно човек да се връща от Лондон за да види проблема с просто око: в България няма закон, няма норма, няма помен от приети навред правила.

Не говорим само за тютюнопушенето, което и по стария закон от 2005 г. трябваше да бъде ограничено в обществените заведения. Но не е. Защото законът – подобно на много други – бе изпразнен от съдържание чрез прословутата вратичка, наречена "адекватна вентилация". Всяка вентилация може да бъде адекватна, дори и несъществуващата, стига контролният орган да каже това. И те казват, големи и малки контролни органи, във всички сфери на живота, издават ли издават разрешителни. Огледайте се, вижте всички безумия, които ви заобикалят, по пътищата, сградите, магазините, къде ли не. Всички те са разрешени от различни контролни органи. В края на краищата, нали и и те са хора, трябва да вземат някакви пари, както беше споделил преди време един полицейски началник. Но така не се прави държава.

Бегом в търсене на държавата

Затова ние търсим човека, който иска да прави държава, стана ясно на съвсем не тайната вечеря с активната гражданска група. Че с ГЕРБ може да се справи само Бойко Борисов не беше тайна. Но как да кажем на вожда, че го бутат във вълчи капан? Че отмяна се римува с измяна. Че ако падне забраната значи няма реформи и няма промяна, а той нали обеща точно това? Че онези, дето правят пари от пушилката днес доволно потриват ръце, а утре ще скочат в движение на друг политически влак? Психополитологичният анализ ни изведе до идеята за тичане – за здраве, на зелено, в празничен ден, позитивно, без дим. С министър председателя. Кинжали сред нас отсякоха: "и като не дойде?" Лесно. Ще има и шествие на следния ден.

"Водете ни напред" беше лозунгът, на който се спряхме. Апел към народните избранници и правителството да държат здраво резача: да гледат напред и нагоре, да правят закони за хората, а не да ни връщат назад. До Бойко Борисов изпратихме не писмо, ни покана, а същинско Предизвикателство, с главно П. Текста го бистрихме дълго, най-вече доколко враждебен, и колко загрижен да бъде. Получи се по-скоро загрижен, но мъжки, с други думи: господин премиер, елате да тичате с нас, оставете на мира забраната, да види народът, че не сте мека Мария, че водите право, не една напред две назад. Орлин и Гергана го внесоха в първия ден след Великден с входящ номер.

Сетне времето тичаше. Плакати, послания, анонси за пресата, и съобщения, съобщения, съобщения. Как ли са ги правели тези революции без интернет навремето. Коалицията междувременно също изказа становище – по-стегнато, леко формално, както подобава на опитни хора с проекти и научни титли. Взаимодействието граждани – коалиция беше ключът към ефективното и ефектно присъствие в обществото, помним го от времената, когато младежи в пижами редяха кашони по София, за да спрат строежите в Странджа. Тогава стана немислимото, което еко-организациите нямаше сами да постигнат: парламентът със специален закон да спасява природния парк. За нас днес остана да приложим рецептата, та дано ни спасят от тютюна.

В събота в парка грееше слънце. Напук на прогнозата. Имаше майки с деца и шатра за пролетно чистене. До нея се сбраха над петдесет. Гълчава. Студентки медици донесоха уред за мерене на въглероден оксид в дробовете. Журналистите снимаха, питаха, пипаха. Изнамериха с радост известни лица: Румънеца, Енчев, и Кирил Щуреца. Отлична идея, да запишат трио. Бойко Борисов бил казал, че няма да тича. Е, нищо, ще ритаме футбол, щом трябва. Раздадохме бели екипи с емблеми "без дим". Старт. Бягаме. Хората спират, съзират, вълнуват се. Бях взел мегафон от Зелените. Назаем, като за сродна кауза. По него привиквахме хората да дойдат и утре – в неделя – на шествие. Дори да вали. Същото място по същото време. И медиите чуха, те също са важни за нас.

Времето е наше днес

Не валя. В неделя вече нямаше щурци и румънци, но пък ние бяхме нарастнали двойно. Имаше камери. Потеглихме бавно, в редици. "Искаме да дишаме" беше класически възглас от първото шествие по "Витошка". Измислихме нови, в съответствие с новите цели, но по спомен от забравените вече площадни времена на синята идея. "И преди и сега здраве значи свобода" беше директен отговор на перверзните аргументи на пушачите, че забраната им отнемала личната свобода. "Всеки ден ще е така до забраната" имаше за цел да покаже на политиците, че не се шегуваме. Шлагер на митинга беше "Водете ни напред" – прям апел към властимащите да внимават в картинката. А от "Кой не скача е пушач" се отказахме – пушачите са жертви, не воюваме с тях.

Ходенето назад се роди в крачка – в един от многото имейли при подготовката. Наяве сработи перфектно. При подаден по мегафона знак всички се обръщаха и внимателно крачеха заднешком. Нагледна демонстрация какво ни карат да правим народните представители, ако отменят забраната за пушене. На Ректората стоеше странна тълпа. Журналисти видяли от тях нови хора да идват към нас. Пред Руската църква се женят. Без сигнал авангардът завика "Горчиво". Младоженци се снимаха с нас. Спряхме пред парламента. Поздравихме Народната банка. Пред президенството напети гвардейци набиваха крак, докато ние заобиколихме шадравана, скандирайки "Въртиме се във кръг!" Дано са ни чули. На островчето пред бившия партиен дом се казаха още няколко думи към Бойко и другите важни лица. После благодарност към полицаите за солидната охрана, с пожелание да не пушат за в бъдеще по никакъв повод.

Дописвам, докато чакам сигнал кога поправката ще бъде гласувана на първо четене. Следва второ в здравната комисия. И накрая, пак в пленарната зала. Съдбата на здравето и европейското самочувствие на българските граждани се решава тези дни. Решението не се взима само в парламента. То зависи от всеки от нас, от всеки от вас. В наши дни проблемът с държането на перо, байрак и револвер едновременно е решен твърде просто: с два пръста сменяш активните прозорци. Въпросът е после, щом кликнеш "присъствам", да дойдеш, да бъдеш действително там.