🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Джентълмени без обноски

Какво стои зад страховете на британците от български и румънски имигранти и защо не трябва да им се сърдим

Накърнени национални чувства
Накърнени национални чувства
Накърнени национални чувства    ©  Надежда Чипева
Накърнени национални чувства    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Тя (искрено): Много обичам Лондон!

Той (възмутено): Такива като вас промениха Лондон ужасно много. Градът стана нетърпим за живеене заради проклетите  (bloody) имигранти! Тя (раздразнено): Не съм имигрант и не мисля, че проблемът ви идва от източноевропейците. Индийците и пакистанците са много повече.

Той (презрително): Не разбирате. Индийците са като нас. Те са част от нас и нашата история. Проблемът с вас - източноевропейците - е, че изглеждате като нас. Бели сте. Сливате се лесно и не можем да ви различим, когато дойдете тук.

Това е разговор за провала на мултикултурния модел. За стесняващите се хоризонти на търпимостта насред космополитно коктейлно парти. (Да, има ирония.) Приемете го като предистория на скандала "Великобритания срещу българските и румънските имигранти", който тече вече месец като епистоларен роман, словесни политически престрелки, плоски таблоидни заключения и Facebook закачки.

Налични са всички елементи на перфектната буря - задълбочаваща се рецесия, растяща безработица, истерични медии, политици в предизборна ситуация, потиснати страхове, преувеличени стереотипи и накърнени национални чувства. Имиграцията е проблем, който събира голям спектър от емоции и в същността си винаги е разговор за границите и отношението към другия. Но защо антиимигрантските нагласи са толкова силни във Великобритания напоследък и е толкова лесно да отключат остър публичен дебат?

От какво се страхуват британците

"Нямам абсолютно нищо против идването на румънци и българи догодина", учтиво уверява Хенриета Холин, която живее в сърцето на Вавилонското стълпотворение от езици, цветове и култури, смесени във всевъзможни комбинации в британската столица. "Лондон е голям, в него има хора от толкова различни националности и е толкова космополитен. Ако питате мен, всички те са добре дошли", казва тя.

За нея основната причина за притесненията на някои британци от нова имигрантска вълна са свързани с лошото състояние на икономиката и недостига на работни места. Българите и румънците не са обект на специално отношение, а просто са "следващите, които се очаква да дойдат", при това в ситуация на по-висока безработица в сравнение с вълната от 2004-2006 г. "През 50-те хората тук роптаеха, че идват много карибски имигранти, след това не харесваха пристигащите от страните от Британската общност, след това влязохме в ЕС и не искахме поляците да идват", обяснява Хенриета. Последователни сме в отношението си към имигрантите от всички националности, смята тя и допълва, че не вижда по какъв начин притокът на българи и румънци би могъл да я засегне лично.

Преподавателят по "Социални и политически промени" в университета Oxford Brookes Мат Донъхю също смята, че тревогите, свързани с българи и румънци, всъщност са разновидност на по-генералния страх от имигрантите. Който се обяснява с по-острата конкуренция за работни места и с по-големия натиск върху социалната система. Донахю нарича тези аргументи митове, произтичащи от смесицата между невежество и дезинформация. И със съжаление отбелязва, че нито медиите във Великобритания, нито правителството полагат усилия да се преборят с тях.

Изследване на обсерваторията за миграцията към Университета в Оксфорд, проведено в края на 2011 г., показва, че представата на британците за имигрантите, които идват на Острова, е противоположна на действителността, регистрирана от статистиката (виж инфографиката). Например те най-често си представят имигрантите като хора, търсещи убежище (62%), и най-рядко като студенти (29%). Докато според Британската статистическа служба студентите представляват най-голямата група от имигранти, идващи във Великобритания (37%), докато бежанците са най-малката (4%).

Корените на тези заблуди са стереотипите, затвърждавани от некачествените медии, и експлоатирането на страховете, което политиците практикуват умело, особено в предизборна ситуация. Елена Никифорова, която живее в Лондон и заедно със съпруга й управляват малък бизнес, смята, че опасността от прилив на българи и румънци ще бъде използвана от управляващата Консервативна партия, за да оправдае пред обществото внушителното рязане на публични разходи и реформи в социалната система, които иначе биха били непопулярни. Гергана Василева, също имигрант на Острова, разсъждава, че българите и румънците са най-удобната цел за популистки атаки, тъй като са най-нови в общността. Точно като в бизнеса е, казва тя - когато трябва да съкращаваш фирмени разходи, започваш да уволняваш най-скоро назначените.

Британците имат причина да гледат с тревога към януари 2014 г., когато ще паднат трудовите ограничения за българи и румънци - призракът на полския водопроводчик. Когато десетте страни от Централа и Източна Европа се присъединиха към ЕС през 2004 г., действително от тях имаше сериозна вълна от пришълци към Великобритания (виж инфографиката). От 350 хиляди през 2006 г. днес поляците на Острова са около 650 хил. души и са втората по размер имигрантска група там след индийците. Те са променили облика на цели квартали и градчета, а във всеки голям хипермаркет във Великобритания се виждат полски щандове. "Има цели групи от хора във Великобритания, които смятат че този приток на имигранти е влошил качеството им на живот, защото са принудени да се конкурират с източноевропейци, а те работят по-качествено и понякога за по-малко пари. Вероятно тези хора се опасяват, че това може да се случи отново", казва Аня Шоун, британка, която работи като лекар и смята скандала за медийна истерия.

И то такава, която се повтаря. В края на 2006 г., малко преди присъединяването на България и Румъния към ЕС, на Острова отново се разгръщаше мащабна таблоидна кампания, която плашеше с вълни от имигранти, които ще залеят пазара на труда, ще вдигнат нивото на престъпността и ще съсипят социалната система. От статистиката е видно, че броят на българите и румънците се увеличава от 2007 г. досега, но плавно и в никакъв случай не може да се говори за експлозия или наводнение. Към момента българите, живеещи във Великобритания, са около 47 хиляди, като близо една трета са студенти, които плащат внушителни университетски такси, а едва 600 са безработни. Едва ли падането на ограниченията ще промени значително картината. Отново статистиката сочи, че далеч по-предпочитани за работна имиграция са държави като Германия и Испания.

Неприязънта към имигрантите често приема противоречиви форми - британците хем се притесняват, че българите и румънците ще заемат и без това намаляващите работни места, хем от това, че ще живеят на помощи за безработица. Според българина Стефан Клисуров, който живее във Великобритания от 11 години и управлява малък собствен бизнес в строителството, част от проблема е, че прекалено много хора (британци и имигранти) там разчитат на социалните помощи и придобивки. "Трябва да се промени цялата социална система и да се изисква поне 5 години да си влагал нещо в нея, преди да можеш да се възползваш при нужда", смята той.

Всъщност страховете за имигрантите, живеещи на помощи, като цяло са градска легенда (особено на фона на самите британци). Юристът Галина Костадинова, която работи към службата на Европейската комисия за съвети на гражданите "Вашата Европа - съвети", уверява, че е доста трудно да измамиш социалната система във Великобритания: "Тя не е толкова щедра и определено не е много лесно да злоупотребяваш с нея."

Не могат да ни спрат

В същото време и за политиците популисти е ясно, че въпреки шумния дебат Великобритания няма да наложи ограничения на българи и румънци през 2014 г. Иначе би нарушила европейското законодателство и принципа на свободното движение на работници. Зам.-ръководителят на британското посолство в София Катрин Барбър също успокои и преди, и след срещата си с представители на българското външно министерство през седмицата, че ограниченията за достъп ще паднат и към гражданите на България и Румъния няма да има никаква дискриминация.

Тези уверения не изглеждат достатъчни за част от българите, които вече са имигрирали във Великобритания. Радослав Савков, който работи в сферата на охраната и живее в Оксфорд от 2005 г., казва, че го гледат "като извънземен" на работното му място. "Представете си, след две седмици на изливане на негативна информация по всички медии за българите как ще кандидатствам за следващата си работа и как ще кажа, че съм българин", пита риторично той. Тихомир Боздуков, който е от три години във Великобритания и се занимава с компютърно обслужване, добавя: "Хората, с който работя, вече са свикнали с мен, но ако кажа на непознат, че съм българин, започват да ме гледат странно. Сякаш съм обявил, че съм престъпник рецидивист. За тези, който кандидатстват за нова работа, е по-добре да не казват, че са от България." Опасенията са, че правителството може да предприеме по-скоро меки мерки, за да ограничи имиграцията. Като например при казуса с българските и румънските студенти, които на теория имат същите права като останалите в ЕС, но за да започнат работа, им се налага да чакат с месеци за специално удостоверение заради административни причини.

Д-р Алън Галмън от Международния институт по миграцията към Университета в Оксфорд отбелязва, че предстои да се види дали консервативното правителство във Великобритания ще продължи антиимигрантската си реторика и дали ще я подкрепи с действителни бюрократични пречки. Той припомня, че макар твърдият тон към българските и румънските имигранти да осигурява на управляващите консерватори подкрепа от ксенофобски групи, техните основни избиратели са бизнесът и работодателите, които искат гъвкави правила за имигрантите, така че да имат лесен достъп до евтина работна ръка. "Те ще трябва да балансират между тези два приоритета", казва Галмън.

Българското външно министерство засега предпочита да не се намесват в изобилстващия с истерични нотки политико-медиен дебат. "Няма официална позиция на британското правителство, срещу която да реагираме. От Лондон ни казват - това не е правителствена политика, а булевардна преса и изказвания на отделни политици", обясни пред "Капитал" говорителят на министерството Весела Чернева.

И действително дипломатически демарши, от които да става ясно колко сме обидени на британците, че не ни чакат с ентусиазъм, може би не са най-добрата идея, тъй като това допълнително ще повиши децибелите в дебата на Острова. Рискът е британското обществено мнение съвсем да се обърне срещу нас и да направи по-трудно за премиера Дейвид Камерън и външния министър Уилям Хейг да говорят разумно и спокойно по темата, вместо да усилват страховете в тази стереостая на публичността. По-добрият вариант за момента е разговорите с Лондон и Брюксел да продължават и да се убеждава Великобритания да не включи мек режим на съпротива, тоест да заложи бюрократични спънки пред желаещите да работят на Острова. А също така и да продължава да се настоява за разрешаване на проблема със забавените удостоверения за работа на български и румънски студенти.

Трябва ли да им се сърдим

Освен всичко друго антиимиграционната кампания на Великобритания показва практическите измерения на лошия имидж на България и Румъния. Всички критики, които Европейската комисия отправя в докладите си, всички вътрешни скандали, които отекват в Брюксел, се материализираха в аргументи срещу нас. Те направиха така, че дори лидерът на еврофобската Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж, възприеман иначе като ексцентричен ксенофоб, да звучи правдиво, когато казва, че му е жал за българите, които умират от глад в управляваната си от мафията държава.

В тази ситуация румънците демонстрираха, че умеят по-добре да преглъщат трудните истини за себе си и дори да се смеят над тях. Местният вестник Gandul се пошегува с предложената популистка кампания, която представя Великобритания като неатрактивно място в контра кампания, която казва "Елате в Румъния! Половината от жените ни изглеждат като Кейт, другата половина като сестра й" (виж интервю със създателите на кампанията в Light). Както казва румънската журналистка от телевизия Antena 3 Ирина Стоица: "За момента иронията изглежда като най-добрата контракампания."

Не че и в България липсваха остроумни Facebook находки, но като че ли надделяха обидата и възмущението, които част от медиите усилиха ненужно. А преобладаващото настроение в социалните мрежи беше като на митинг на "Атака", където озлобени хора размахват плакати "Веднага се извинете". Както отбелязва криейтив директорът на рекламна агенция DDB Sofia Йордан Жечев: "Не ни бива в самоиронията."

Той също така не смята, че ни е необходима кампания, с която да преборим лошия си имидж пред британците (пък и в общ смисъл сред западноевропейците). "По-скоро да работим да си подобрим продукта. Ако направим кампания, че сме супер, преди да сме се направили така, че да се харесваме, като се видим в огледалото, това няма да ни реши проблема. Нищо не погребва лош продукт така, както добрата реклама", казва Жечев. И добавя: "Най-добрият слоган на рекламна агенция, който съм чувал, е: "Истината. Добре разказана."

По темата работиха още Марина Станева, Светломира Гюрова, Люба Йорданова

86 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tanas_dochoolu avatar :-@
    tanas_dochoolu
    • - 60
    • + 66

    Е, не е истина!!! Откога Капитал стана толкова послушен към властта!? И откога гражданското възмущение от погазването на правата ни наричате сърдене. Вие сериозно ли смятате, че България не трябва да реагира на дискриминацията , само защото Лондон не бил изпратил нота до нашето МВнР, че нарушава закона. Целият свят разбра, че Англия няма право да изисква жълтите карти за студентите ни...само в България се чудим дали пък не реагираме много силно. Какво съветва Капитал? - ами да им се помолим, ако може по-бързичко да ни разрешат нещо, на което ние всъщност имаме по закон право.... Ролята на медии като вашата е да държи сметка на отговорните другари по институциите, които бездействат, а не така наивно да ги оправдава.

    Нередност?
  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • - 17
    • + 28

    Истината. Добре разказана.

    Колко точно и колко болезнено едновременно.

    Нередност?
  • 3
    trezven avatar :-|
    Трезвен
    • - 14
    • + 137

    До коментар [#2] от "kardinalat":

    Каква е истината? Че за 50 хиляди души, 2/3 от които студенти нас ни правят на нищо? Това ли е лошия имидж? Или 300 хиляди алкохолика които редовно се изливат по нашето черноморие?

    От топ 10 вестника в англия 2 има които що-годе стават- Гардиън и Таймс. Всичко останало е от Шок- надолу. Как да очаквате от такава селска преса и следващата я публика нещо добро?

    Как могат да бъдат търпени всичките лъжи за нас не мога да разбера? Покажете заглавията за уродите, престъпниците, мафиотите, шанаджийте със социалните помощи които като вълна ще унищожат острова им след 2014-та. Чак ми се гади.

    Нередност?
  • 4
    historama avatar :-|
    historama
    • - 35
    • + 55

    [quote#3:"Трезвен"]Или 300 хиляди алкохолика които редовно се изливат по нашето черноморие? [/quote]
    Само че това са 300 хил. туристи, които идват, харчат пари за долнопробния алкохол в курортите ни, и след седмица или 2 си отиват. За разлика от нашите имигранти, които харчат малко, или нищо, нямат намерение да си отиват, но искат да се възползват от изградената от тях държава.
    Случайно да си чул за англичани дошли у нас да източват банкомати? Не. А в Англия ги заливат с подобни новини. Или за английски проститутки, притесняващи скромните служители от ул. Московска? Няма и да го чуеш скоро. Нито пък ще чуеш за британски просяци и джебчии. И не е необходимо всички наши българи да са от тази категория. 1% е достатъчен!

    Нередност?
  • 5
    skydiver avatar :-|
    Skydiver
    • - 5
    • + 63

    До коментар [#1] от "tanas_dochoolu":

    "българите, които умират от глад в управляваната си от мафията държава."

    Много българи, особено по форумите, са изказвали 100% съгласие с това твърдение. Те самите може да не гладуват и да не го вярват наистина, но го говорят много убедено. Някои политици също го повтарят в омекотена форма. Медиите, включително Капитал, също пишат в този стил.

    Статията е права - как може да очакваме британците или който и да е друг да ни уважава, когато сами говорим по подобен начин за себе си?

    Нередност?
  • 6
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 6
    • + 21

    До коментар [#3] от "Трезвен": Да се правим на обидени е малко късничко,нито пък е полезно.


    както сам отбеляза - нашите 50 000 са отишли да учат в техните университети и да работят в техните компании. А техните 300 000 (няма толкова британски туристи у нас за съжаление) идват в повечето случаи на алкохолен и с..стуризъм. Оценката за потенциалът на ТЯХ и НАС е убийствен. Когато обърнем числата наобратно и борбата е за следване в Софийския, Пловдивския или Техническия - можем да се засягаме на писанията им. А подобни автори на такива пасквили във пресата имаме и у нас. Специализацията им е в Симеоново.

    Нередност?
  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков
    • - 14
    • + 47

    Зад страховете на англичаните стои култивиран от столетия изолационистки манталитет и нежелание да живеят в общност с човешки групи, които считат за "по-низши" от себе си и за недостойни за допускане в тяхната общност. Това е усещане, което е характерно за абсолютно всяка нация, която трябва да разглежда допускането до себе си на общности, които счита за "по-низши". Дори е характерно за вътрешно-обществените устройства, където винаги има фрагментация на произволно количество под-общности и под-групи по всевъзможни признаци.

    Има и допълнителния елемент (също характерен и за всички останали нации), че британците (както всички останали) биха позволили включването си в по-голяма от тяхната общност, само след предоставянето за тях на колкото може повече привилегии, които да ги изключват от прилаганите към останалите представители на общността правила. Английското участието да е такова, че да носи на Великобритания по-големи изгоди за сметка на останалите членове. Въобще - всичко опира до нежеланието на всички, включително и на англичаните, да живеят в истинска общност, с еднакви, общи правила, възможности, закони и институции за абсолютно всички.

    Нередност?
  • 8
    sqrt avatar :-|
    Daria
    • - 7
    • + 21

    Ми сми се докрхме дотаам - милиони да се скитат по градове и паланки и да търсят препитание от мизерият в България. Естествено бдните навсякъде опират пешкира.

    Нередност?
  • 9
    jajabinx avatar :-(
    jajabinx
    • - 25
    • + 13

    Вяло, тъпо, банално, безгръбначно, претенциозно, неинформирано пасквилче...

    Нередност?
  • 10
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ
    • - 10
    • + 19

    До коментар [#3] от "Трезвен":

    Най-общо си прав. Давам ти плюс.

    Помисли обаче как би приел 20 000 африканци или афганистанци в България. В този смисъл страхът на обикновения човек е оправдан, а медиите... абе, все някак трябва да изкарат някой лев. Всяко чудо за три дни.

    Друг би бил въпросът ако британците си направеха сметката с колко помагат имигрантите на икономиката. Техният пазарен потенциал никак не е малък, както и приносът им към икономическия растеж, към който политиците са толкова пристрастени.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал