Стена от юмруци

Операцията е успешна

Историите за насилствено връщане през границата зачестяват особено много след началото на специализираната полицейска операция през ноември, в рамките на която бяха изпратени 1400 полицаи от цялата страната по границата. Задачата е да допълнят личния състав на Гранична полиция, за да може движението на хора да бъде засечено още на чужда територия и да бъдат предупредени турските власти. По границата има жива верига от полицаи, разположени на всеки 100 - 200 метра, които гледат към Турция. Най-проблемен е участъкът източно от ГКПП Лесово, където минава основният поток от хора и в момента се строи стена.

Тези мерки очевидно работят, при това много добре. От 3626 преминали души през октомври, броят им е 1652 през ноември и едва няколкостотин през декември. В същото време по данни на международни хуманитарни организации всеки ден от Сирия бягат над 5000 души. В България обаче от началото на януари са дошли едва 50-ина души. Това е по-малко дори от миналата година, когато вълна нямаше, а границата бе премината от 193-ма за януари.

Зад това има повече от една причина. Лошите условия, бавната процедура и нежеланието на българите да приемат хората в нужда вече са добре познати на идващите в страната. Те едва ли пропускат да кажат това и на свои приятели и роднини, тръгнали по същия път. В същото време обаче толкова рязък спад не бе очакван. "Със сигурност няма да има съществено намаляване на потока", каза пред "Капитал" Даниел Инджиев, директор на дирекция в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в края на декември.

Гранична полиция има свое обяснение. "По принцип, ако видят полицай, те се връщат. Сирийците, които представляват около 55% от преминаващите границата, имат две възможности. Ако има полицай на границата, тя е затворена за тях. Ако няма полицай, границата е отворена. Това е логиката на хората, които идват при нас," казва Славчо Янев, зам.-директор на регионалната дирекция на Гранична полиция в Елхово.

Омар обаче не постъпва по този модел. Заедно с друг сириец – Ахмед, той сам се предава на властите. Двамата ходят по брега на река Каламица, но заради зимните условия не се решават да я прекосят. Изведнъж виждат полицаи. "GPS-ът на Ахмед показа, че се намираме в България. Видяхме полицейски автомобил и решихме просто да отидем при него. Оказа се, че през реката има мост и просто влязохме", разказва Омар.

Първото нещо, което граничните полицаи правят, е да се обадят на началниците. Докато ги чакат, започват обиските. "Този, който претърси Ахмед, беше пълен, намусен и пълен с омраза човек. Другият, който претърсваше мен, беше по-добър. Попита дали имам джобно ножче и веднага му го дадох. Той говореше английски и не се поколеба да ме разпита за документите и историята ми. Учуди се и разказа на другия полицай. Той звучеше ядосан. Доближи се до мен, наплю ме и каза:  Bulgaria impossible. Всъщност полицаите е трябвало да задържат двамата мъже и да ги откарат в най-близкия арест, защото те са извършили престъпление.

Законовите разпоредби обаче отпадат, ако мигрантите поискат убежище. И в двата случая обаче връщане обратно на турска територия не е предвидено. "Не може да ги върнем към Турция. Веднъж ако минат границата, те нарушават законите ни. Това е престъпление и действаме според закона", казва Христо Стефанов, началник на ГКПП Лесово. "Тези хора са мирни и не показват признаци на агресия. Те са принудени да бягат, бягат от нещо. Или бягат заради финансови или социални причини. Но не са агресивни. Не сме имали такива случаи (на насилие) и се радваме, че не сме", допълва той.

Колко е важно да не си сам

Въпреки уверенията на българските власти все повече и повече хора разказват, че са изритани насила обратно в Турция. Такъв е случаят със сириеца Тарек, който иска да дойде при жена си Ясмин. Тарек се опитва да влезе в България, но е избутван със сила. Четири пъти. Историята на разделеното семейство показва какви може да са човешките последици от подобни нерегламентирани връщания.

Ясмин е една от първите обитателки в лагера в Харманли. Има син на пет години, бременна е в деветия месец с второ дете и скоро й предстои раждане. Идва в България сама, родом е от кюрдския град Камишли, където живее в едно от предградията. Принудена е да бяга, след като мъжът й е отвлечен от терористичната групировка "Джабхат ан Нусра", която е свързана с "Ал Кайда".

"Чувахме, че те са наблизо, но така и не ги виждахме", спомня си Ясмин. "Един ден мъжът ми работеше в полето заедно с още десетина души. Дойдоха и ги отвлякоха. В такива случаи хората се връщат изпочупени или с отрязани глави. Ако изобщо се върнат", казва Ясмин. Тя е спокойна, дори се усмихва. Разказвала е историята десетки пъти – на други бежанци, на хора от институциите, на много журналисти.

След като мъжът й изчезва, къщата й също е взривена. По това време е в шестия месец. Заедно с други хора от района просто решават да тръгнат. Докато е на път, някъде между Истанбул и Одрин, съпругът й Тарек се обажда. Разминал се е леко – само със счупена челюст. Той я убеждава да продължи напред с обещанието да се съберат някъде в Европа.

Двайсет и пет годишната Ясмин пристига в България в края на октомври и попада в новосъздадения лагер в Харманли. "В началото, когато дойдохме тук, бяхме в палатки. Имаше някакви каравани, но те не бяха достатъчни. Бях в палатка 25 дни, беше студено, валеше." Сега Ясмин живее заедно със сина си на топло в каравана. Проблемът й обаче е друг – сама е, скоро ще ражда и няма на кого да остави сина си, когато влезе в болница. Тарик се намира на около 350 километра в Истанбул. Досега е направил четири неуспешни опита да влезе в България. От последния, малко преди Нова година, са му оставени по-видими спомени – охлузвания по кокалчетата на ръцете, които е вдигал, за да се пази от ударите.

Истанбул - Одрин - България

Намирането на пътя към България не е трудно, но струва скъпо. Около изхода на метрото в квартал Аксарай в Истанбул има хора, които шепнат – България, Гърция, Европа. "Не ми отне дълго време да намеря трафикант в Истанбул. Репутацията му вървеше пред него. Разбрахме се за цената по телефона и отидохме в граничния град (Одрин)", разказва Омар, който е минал по същия път.

Той е отведен в краен квартал на града, където влиза в стая заедно с още няколко души. "Само двама бяха сирийци, останалите други - араби. Всички искаха да отидат в Европа. Нямаха си обаче никаква идея в коя държава отиват, какви са процедурите и т.н. Докато чакахме около час, останалите араби се упражняваха да говорят със сирийски акцент и ме разпитваха неща за Сирия", казва Омар.

В последния момент останалите араби решават да тръгнат към Гърция. Остават само сирийците Омар и Ахмед. Към един сутринта каналджии им нареждат да се качат на кола и тръгват към границата. "Не бях ял и пил цял ден, виеше ми се свят. Но видях границата и това ми даде енергия. Най-накрая след 20 месеца опити да напусна, виждах пътя си навън", казва Омар. След лутане от няколко часа двамата стигат до река Каламица и следва срещата с българските полицаи. В 6:30 сутринта, докато говори с тях, Омар изпраща SMS на приятелка в България (който тя потвърди пред "Капитал") и съобщава за срещата с властите. Няколко минути по-късно е подгонен обратно в Турция.

Границата недостъпна

Омар и Тарик днес се намират в Истанбул. Омар не е опитвал да повтори перипетиите си, а Тарик събира пари за следващ опит. На теория той може да се възползва от правото на събиране на семейства, предвидено в Закона за убежището и бежанците. За да се случи това, Ясмин трябва да получи статут в България. Самата процедура обаче трае дълго време и тя най-вероятно ще трябва да роди, преди да дойде Тарик.

"Ако мъжът ми беше тук, щеше да е по-добре. Щеше да има кой да се грижи за мен, щеше да има кой да ме чака, когато се върна от болницата. Сега обаче не знам какво ще стане със сина ми. Нямам никой тук, при който да го оставя", казва Ясмин и нервно пали цигара с треперещи пръсти. Насъбралите се наоколо обитатели на лагера я гледат със съжаление, но бързо се разотиват. 

Историите на Тарек, Омар и други са почти невъзможни за потвърждаване. Подобни разкази обаче може да бъдат чути във всички бежански лагери. Някои от върнатите в Турция показват и снимки на следите от удари – но няма как да бъде гарантирано, че те са от полицейски палки.

Но подобни случаи за насилствено връщане има не само в България. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) в Гърция например е събрала десетки сигнали  и през ноември е изпратила свидетелските показания до властите. Често става дума за обърнати лодки, опитващи се да стигнат гръцките острови. "Оцелелите казват, че полицаите са ги псували и са насочили оръжия към тях. Когато лодката се обърнала (в един от случаите) и хората са паднали зад борда, за тях не е имало спасителни жилетки или въжета", казва говорителката на ВКБООН в Атина Кети Кехайъйолу. Отговор на сигналите до гръцките власти все още няма, допълва тя.

Възможно е наистина подобни случаи да са единични, но статистиката е красноречива. Броят на нелегално преминалите е най-малък от години насам, и то в условията на топлата зима в началото на януари. Сирия продължава да бълва бежанци и част от тях със сигурност достигат България. По един или друг начин те са спирани и това скоро може да доведе до последици. На 15 януари Европейската комисия е предупредила правителството в София, че срещу страната може да бъдат предприети мерки заради неспазване на европейското законодателство. Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом е изпратила писмо, в което са посочени трите проблемни области - условията за настаняване, регистрацията и недопускане на търсещи закрила на българска територия. 

Вероятно писмото на Малстрьом ще бъде вплетено във вътрешнополитическия дебат за вота на недоверие в сектор "Сигурност", който ГЕРБ ще поискат през февруари. Така обаче съществува риск да не се обърне внимание на по-широкия европейски разговор дали Европа трябва да продължи да бъде непристъпна крепост, или да приеме ролята си на притегателен икономически и културен център за околните региони. България трябва ясно да определи какво иска и да го заяви. Пътят на Запад минава оттук.