Чужденците и техните приятели

Това, че чужденците активно се събират с българи, ги кара наистина да искат да се интегрират в новото си общество. За това говори фактът, че едно от най-търсените неща в страницата са уроците по български. Според поляка Кшищоф Филипюк, които живее в България вече повече от година и е бил консултант на няколко големи компании, това, което прави групата уникална, е миксът от българи и чужденци. "Смесването на чужденците с българи, наскоро завърнали се от чужбина, и с такива, които никога не са живели извън страната, прави изживяването уникално за всички страни", казва полякът. А Симона Грозева - друг активен организатор в групата - разказва защо това е важно за хора като нея, които скоро са се върнали обратно от друга държава. "Обожавам да помагам на хора с адаптацията им към новото място - била съм в същата ситуация няколко пъти и е приятно да съм от другата страна", казва тя. За нея, както и за много други от българите в групата, контактът с чужденците е вид адаптация към новата стара среда на дома. "Винаги има какво ново да се научи, да ти се обогати мирогледът за света", казва Симона.

За ползите от различната перспектива

А има много какво да разбереш, ако следиш случващото се в групата - там се организират пътувания по фестивалите извън София, знае се за всяко англоезично събитие в града, приятен ресторант или кафене, за което дори повечето местни може да не знаят. Хората с повече свободно време промотират доброволчески инициативи, търсят къде да дарят стари дрехи, записват музика заедно, докато семейните се опитват да си проправят път през бюрократичния ад на записването в детска градина, например. Практическите въпроси също не отсъстват. Страницата служи както за продавалник на стари вещи, така и за съвети относно това как да се избягват фалшивите таксита и как да намериш добър общопрактикуващ лекар, който да говори английски. А някои от хората, работещи в по-големи фирми, я използват и като портал за предлагане на работа - все пак там има няколкостотин души, всеки от които говори два или повече езика. Обяснения относно българската култура и традиции са друга любима тема. На 2 юни един от потребителите обяснява на останалите защо не трябва да се страхуват от сирените, а след това се заформя дискусия защо този ден е важен за българите. Но не само чужденците научават много за страната ни от живота тук - хората, с които те комуникират, също има какво да спечелят.

Може би най-важното за българите в общността е външната перспектива, която те получават от чуждестранните си приятели - те усещат много по-лесно промените в страната и виждат развитието и перспективите там, където иначе забелязваме само проблеми. "Групата ми помогна да видя София и България през други очи - по-позитивна, по-цветна и по-обнадеждаваща", казва Симона. "Градът се променя стремглаво, забелязвам го дори за скромните осем месеца, в които живея тук", мисли Джузепе - мнение, което трудно би било споделено от средностатистическия софиянец. И не става дума само за положителните неща, които чужденците забелязват - когато някой ти спомене със спокоен тон как още не са пуснали топлата вода в "Младост" на английски, чувството е, меко казано, странно.

Едно от нещата, които правят впечатление на Джузепе, е негативното и едностранчиво отношение на българите към емиграцията. "В Сицилия живеят 5 млн. сицилианци, а казват, че по света има още 20 млн. души, които се определят като такива. За нас да имаш брат, сестра, братовчед, чичо, леля, които да живеят в чужбина, е напълно нормално", казва той. Според него обаче на този процес не бива да се гледа негативно, а като на възможност за развитие: "Хората, които се връщат, го правят с опита, които са събрали. А аз се запознах с много такива чрез тази група." И все пак остава въпросът какво води тези хора в България, докато мнозина българи избират пътят навън.

"Храната, жените, природата, цените"

"Обикновено това казват чужденците, когато ги питаме какво харесват в България", споделя Симона. Извън стереотипните неща, които традиционно чужденците харесват в страната (виж карето), според Джузепе и Кшищоф България е привлекателна и по други, чисто икономически и социални причини. "Има все повече големи чуждестранни компании, което означава и атрактивни заплати и условия за работа", казва Джузепе. Кшищоф допълва, че бумът на стартъпите в България я прави привлекателно място и за чужденците да започнат своя бизнес, а ниските данъци и високият стандарт на живот, който можеш да си осигуриш с работа в иновативна индустрия, биха накарали все повече предприемачи да дойдат и останат.

"Моето усещане е, че това, което най-много им харесва, е малко по-спокойният живот отколкото в големите градове като Лондон, Ню Йорк. Качеството на живот е приоритет за много млади хора и, може би някои българи ще ми се изсмеят, то е много по-високо тук, отколкото на редица други места", казва Симона. Според нея за чужденците качество на живот не означава само висока заплата - "например, много от тях ценят факта, че са на половин час от планината, че храната има вкус, че хората не се усмихват изкуствено и че някак е по-свободно". Така мисли и Кшищоф, който е от Гданск в Полша - бивш скаут и настоящ любител на планината. Да отиде на планина в Татрите за него е означавало десетчасово пътуване с влак. А сега е обграден с планини, най-далечните от които са на по час-два път от София.

А какви са плановете за бъдещето на Джузепе и групата? Според него е от ключово значение да се организират повече събития, в които българи и чужденци обменят професионален опит и създават контакти. Освен това той иска да направи групата по-видима за институциите в България. "Ако българската държава иска да привлича повече международни компании, тя трябва да мисли и как да създаде условия, които да накарат служителите им да се чувстват добре." Кшищоф разказва по колко различни начини са изписвани имената му на различните документи, които му се налага да си вади в имиграционния отдел. А физиономията му се променя, когато заговаря за "английския" и отношението на служителите там. За трудностите на това да си чужденец у нас говорят и многобройните постове в групата, в които хората, преборили различни административни трудности, обясняват как са го направили. Симона пък споделя амбицията си да организира курсове по различните езици, които се говорят от членовете на групата. В крайна сметка колкото по-голяма и сплотена става общността на чужденците и българите, отворени към Европа и света, толкова по-голям е шансът България да се превърна в притегателна точка за други като тях.