Реформата, която може да свърши, преди да е започнала

Промените в образованието няма да се случат, ако политиците не обяснят какво искат да постигнат, а хората не са готови да чуят

Ако опитите за реформа продължават в същия дух, българското училище едва ли ще се промени в правилната посока
Ако опитите за реформа продължават в същия дух, българското училище едва ли ще се промени в правилната посока
Ако опитите за реформа продължават в същия дух, българското училище едва ли ще се промени в правилната посока    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Ако опитите за реформа продължават в същия дух, българското училище едва ли ще се промени в правилната посока    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През пролетта на 2012 г. в Полша избухва голяма гладна стачка на противници на идеята за намаляване на броя часове по история в гимназията. Поддръжници на крайнодесни формации и опозицията критикуват управляващите за реформата на учебната програма. Стига се дори до аргументи като този, че промяната ще попречи на полските ученици да се конкурират на европейския пазар на труда. Правителството удържа на натиска и прокарва тази, както и още много други ключови образователни реформи. Днес полските ученици са едни от най-добре представящите се на международните тестове и няма друга европейска държава, която толкова стабилно да се изкачва напред в образователните изследвания.

За разлика от управляващите в Полша тези в България не изглежда да имат подобна воля за реформи. Само за две седмици първите конкретни идеи за промени в образователната система бяха подложени на истерични интерпретации и безрезултатни кавги вместо на конструктивно обсъждане. Представители на различните гилдии защитаваха запазването на сегашните правила в техните области, родители се мъчиха над сложна учебна документация, а отговорните институции си прехвърляха топката, без да обяснят ясно целите на намеренията си. В крайна сметка управляващите дадоха на заден за някои промени, а хората не разбраха какво се планира и с каква цел. А поводите за разклащане на статуквото в образованието са достатъчно много - изследванията показват, че близо половината от българските ученици са функционални неграмотни по български и математика, липсват им умения за критично мислене и справяне с живота след училище, огромна част деца не са обхванати от системата, родители недоволстват от учебните програми, учителската професия не е атрактивна за младите хора, способните преподаватели не са мотивирани да се развиват в кариерата си. Ако опитът за реформа в образованието продължава в същия дух както през последните седмици, едва ли някой от тези проблеми скоро ще бъде решен. И българските ученици ще са все така далече от полските си връстници.

Какво ще(ше да) се промени

Идеите, които се хвърлят на парче в публичното пространство през последните седмици, са части от три държавни образователни стандарта, които Министерството на образованието и науката (МОН) подготви и публикува за обществено обсъждане след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Стандартите са практическата част от реформата - те трябва да приведат в действие философията и основните насоки на закона. Общо на брой са 19, като депутатите приеха три от тях да влязат в сила тази година, а останалите - догодина, заедно с целия закон. Текстовете засягат одобряването на учебници, структурата на учебния план и съдържанието на общообразователната подготовка.

Сред първоначалните идеи на министерството имаше някои ключови промени. Като например удължаването на учебната година за всички ученици в основното училище до 15 юни. Това засягаше най-вече първокласниците, които в момента завършват училище на 24 май и имат четири месеца ваканция, но и от втори до четвърти клас, които учат до края на май. "Общоевропейската тенденция е децата да прекарват повече време в училище, където да се извършва тяхната социализация", коментира в дебат на "Капитал" от тази седмица изпълнителният директор на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански. И добавя, че българските ученици имат доста по-малко на брой учебни часове в сравнение със своите връстници от други държави. Според Цветански допълнителните учебни седмици могат да оставят повече време за упражнения и практика, които сега често се пренебрегват заради липса на време.

Удължаването на учебната година обаче срещна сериозен отпор от страна най-вече на началните учители и синдикатите. Сред аргументите им бяха, че учителските заплати не се увеличават въпреки повечето работа, идеята няма да доведе до повече знания, а само до по-дълъг престой в училище, а през юни вече е горещо и трудно се работи в класните стаи, които нямат климатици. Образователното министерство бързо изгуби битката и предложи удължаване само с една седмица за 1 клас и с по две за 4 и 7 клас.

Както се очакваше, бурни реакции предизвикаха и опитите за разместване в броя часове по различните предмети. Макар както ученици и родители, така и учители често да се оплакват от натовареността на програмата и част от съдържанието й, протестите срещу намаляването на някои часове изкараха всеки предмет сакрален. Този път фокусът беше върху чуждия език - езикови гимназии писаха протестни писма, родители се притесняваха, стигна се до абсурдни медийни заглавия като това, че министерството спира достъпа на български ученици до чуждестранни университети. След това дойде ред на гневни позиции от групите на философите, после на защитаващите да има музика и изобразително изкуство до края на гимназията, накрая и от притеснени за броя часове по физическо. След всяка реакция образователното министерство се опитваше да обясни мотивите за промените, но напразно и може би твърде късно.

Всъщност МОН се опита да наложи принципа от новия закон, според който гимназията се разделя на два етапа и във втория се учат основно профилиращите предмети, които ученикът си е избрал. Затова част от задължителните общи часове се изтеглят напред. Тоест повече, да речем, чужд език, философия и история до десети клас включително, за сметка на силна химия и биология по желание в 11 и 12 клас. (Друг е въпросът доколко разделянето на два гимназиални етапа е смислено за всички видове училища.) В крайна сметка броят часове по различните предмети ще остане горе-долу същият, какъвто е и сега, като българският език и литературата, както и историята остават, без да е ясно защо, с най-голяма тежест. Така учебната програма ще продължи да се струва на ученици и учители все така натоварена. Причина за това обаче не е толкова съдържанието й, колкото организационни фактори като порочния двусменен режим на обучение.

"Не е въпросът в броя, а в качеството", напомня Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование. И допълва: "Продължаваме да робуваме на аритметични схеми - фиксираме се върху тях, а не върху смисъла и функциите на образованието." Според Банчева реформата можеше да отиде още малко по-далеч и да даде свобода на училищата сами да разпределят часовете през годината, като следват изискване от държавата какво да постигнат накрая. Това би помогнало например в случаи, в които училището не може да намери качествен учител по даден предмет - тогава би могло да сложи друг на негово място, а след няколко месеца, когато е осигурило добро преподаване, да се върне интензивно на първия. Известна свобода в това отношение законът дава на иновативните училища, които ще могат сами да разпределят до 300 часа и така да вкарат повече допълнителна подготовка по избираеми предмети.

"Учебните програми продължават да залагат на твърде много академичност за сметка на формиране на социални, комуникационни и екипни умения у децата и учениците", смятат и експертите на Националната мрежа за децата в свое становище за новите стандарти. Те също са на мнение, че би било полезно и работещо, ако се остави възможност всяко училище да има повече избираеми часове и собствен учебен план, с който да постига заложените цели за развитието на децата.

Нужната, но липсваща критика

Отвъд емоционалните реакции конструктивно публично обсъждане на новите правила всъщност нямаше. А то е много необходимо, за да могат както професионалните гилдии, така и гражданите да разберат защо се правят промените, кои от тях могат да станат по-добре и как. И защото стандартите, разбира се, съвсем не са идеални.

Малка победа беше възможността за неограничен брой одобрени учебници, от които учителите да могат да избират, но процедурата по одобрение продължава да бъде тромава. В нея се появи и ново изискване - списъкът с оценителите да е съгласуван с БАН и синдикатите. Освен че смисълът на нововъведението въобще не е ясен, това може да направи и без това уязвимата на корупционни практики и конфликт на интереси процедура още по-дълга. Законът нямаше смелост да въведе и възможността един учебник да може да бъде само електронен и остава сегашният вариант да върви към хартиения.

Новите правила вкарват още една недомислица, която досега се изискваше, но не беше нормативно записана - годишното тематично разпределение, което хора от системата определят като "терор върху учителите". Преподавателите са длъжни в началото на всяка учебна година да представят план с разпределение на учебните теми по седмици. Ако директорът или регионалният инспекторат решат да проверят произволен час и учителят не преподава това, което е записал, го грози най-малкото мъмрене. Не е трудно човек да се сети, че протичането на часовете не може да върви сто процента по план - ако например учениците искат днес да обсъдят с учителя си по география протестите срещу застрояването на планините, това може да отложи предвидения урок, но пък да има голям смисъл за младежите. "Учителят трябва да планира не разпределението на темите, а последователността и взаимната връзка на постигане на познанията, уменията и компетентностите на учениците", категорични са експертите на Института за прогресивно образование в свое становище. Така базата за планиране ще бъде крайният резултат, а не съдържанието на учебника, и учителите биха могли да съобразят разпределението според характеристиките и темповете на ученето на класа си.

Дупките в комуникацията

Обсъждането на промените в образованието не се случи, защото изначално започна погрешно. Управляващите - както в лицето на вносителите на закона от ГЕРБ, така и на ръководството на образователното министерство, не успяха да представят реформата ясно пред обществото. Програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова припомня едно често забравяно законово задължение - всички нормативни актове трябва да бъдат представяни заедно с доклад за причините, които налагат приемането им, целите, които се поставят, необходимите за прилагането им средства и очакваните резултати. Това изискване не беше спазено напълно както при закона, така и при стандартите. "Ако тези неща ги имаше, напрежението щеше да е по-малко", смята Мария Донкова, защото те биха показали ясно аргументите на едната страна, срещу които при общественото обсъждане другата може да изложи своите. Когато няма конкретни аргументи, дебатът отива на ниво емоции.

Мария Донкова е на мнение също, че взимащите решения трябва да комуникират новите промени по един начин към професионалната общност и по друг - към родителите и останалите граждани. В момента гилдията чака на опашка да се изкаже и се чувства пренебрегната. Родителите пък са затрупани с трудно разбираема училищна документация вместо кратки брошури с това какво ще се промени, с каква цел и кога. Всичко това е ключово, защото, както казва Мария Донкова, "реформата не може нищо да роди, ако хората не я разберат".

Асоциация "Родители" също изразиха подобно мнение тази седмица. Те дават пример с това, че заради липсата на мотиви към стандартите за тях остава неясен принципът, според който са определени за изучаване точно тези учебни предмети, както и разпределението им по класове и часове. "Това поражда изключително напрежение между различните професионални гилдии в училище и дискусията върху учебния план на практика се измества единствено върху борбата за по-голям брой часове по всеки предмет", се казва в становище на родителската организация.

Противопоставянето между екипа на министерството и депутатите - вносители на закона, от ГЕРБ също остави лош привкус. Вместо да действат заедно и да защитават смисъла на реформата, те минаха в полето на прехвърлянето на отговорност и нападките. Стигна се дотам комисията по образование и наука да разпространява стенограми от заседания, на които е бил обсъждан законът, за да докаже, че министерството не е имало възражения по текстовете. Повод за това стана критиката, че законът е дал много кратък срок на министерството да подготви трите стандарта - само месец след обнародването в Държавен вестник. Отвъд политическите игри ефектът за хората от това спречкване беше усещането, че управляващите сами не могат да подкрепят собствените си идеи, камо ли да убедят професионалната гилдия и гражданите в необходимостта от прилагането им.

А най-лошата новина е, че голяма промяна в образованието засега не се очертава да има. Както казва Цветан Цветански, предложенията в стандартите звучат повече като освежителен ремонт, отколкото като реформа.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    k_viktoriya avatar :-|
    k_viktoriya
    • - 1
    • + 7

    Чудесен анализ - много трезв, добре обобщаващ случващото се в сферата на образованието към момента.

    Не знаех, че ще отпадне ограничението за 3 учебника по предмет, за мен лично това е добро развитие. Относно това, че не е ясно защо списъкът с оценителите ще трябва да се съгласува с БАН и синдикатите - според мен това може би е опит да се намери начин да се намали фрапиращият брой малоумщини в сегашните учебници, които хвърлят в диво недоумение КОЙ ИДИОТ Е ОДОБРИЛ еди-кое си. Последно онзи ден ми бе споделено, че в учебник за 4. клас пише, че Земята се върти около Луната. Чакам снимка на въпросното изречение и ще отправя запитване към МОН за имената на членовете на комисията, одобрили и пуснали в обръщение въпросния учебник, както и въпрос дали някой въобще ще понесе отговорност за тази простотия, кога и каква.

    Нередност?
  • 2
    bluewater avatar :-|
    BlueWater
    • - 1
    • + 2

    Дано точно тази "реформа" изобщо да не се случи, защото не се прави както трябва!

    За да се реформира наистина и резултатно образованието е необходимо:

    1. Да се направи анализ на резултатите от независимите външни оценявания като PISA, TALIS и PIRSL.

    2. Да се открият и анализират причините за тези резултати, учебна програма; количество, съдържание и актуалност на преподаваното; начин на преподаване; учебници и помагала: квалификация, педагогически умения, възраст на преподавателите; брой ученици в един клас; сградите и материалната база на различните училища и т.н.

    3. Да се поставят цели, какво трябва да се промени в образователната система, и те да бъдат обществено обсъдени.

    4. Да се предложат конкретни действия и промени за постигането на тези цели, които да бъдат разделени на етапи с ясни критерии за оценка на постигнатото.

    5. Да се приложат избраните мерки и да се следи за постигане на междинните резултати и критерии за оценка успеха на реформите.

    6. Крайната цел трябва да е: Децата да ходят с желание на училище и да придобиват там трайни знания и умения.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал