Е-образованието: епизод пореден

"Идеята е много добра, защото децата обичат новите технологии", смята Даниела Цветанова, помощник-директор в V СОУ "Георги Измирлиев", Благоевград. Тя и колегите й вече са забелязали, че учениците възприемат по-лесно от екран, а традиционните методи трудно ангажират вниманието им.

"Заслужава си и ще трябва да използваме проекта", споделя Кина Котларска, директор на СОУ "Емилиян Станев" във Велико Търново. Тя вижда ползите най-вече в това, че учителите ще усъвършенстват уменията си да използват информационни технологии, и се надява да работят в екип с останалите преподаватели и да споделят опит. Училището ще отдели 8 хил. лв. от бюджета си, за да купи по-качествени лаптопи, тъй като отпуснатите от МОН средства биха стигнали само за слаби устройства, които няма да могат да се ползват дълго време.

Дофинансиране ще направи и II СОУ "Проф. Н. Маринов" в Търговище. За директорката Галя Панайотова единственият минус на проекта е, че идва в края на годината и така по-трудно могат да се отделят допълнителни средства. Реализацията и отчетът на резултатите не я притесняват, смята, че големият плюс може да е развиването на екипност между децата и учителите, а и родителите са останали доволни. "Биха били още по-доволни обаче, ако вече ги няма книжните учебници", отбелязва Панайотова. За кратко управляващите бяха тръгнали в посока да разрешат учебниците да имат и само електронен вариант, но интересите на издателствата надделяха и според новия закон ще продължат да вървят винаги с хартия. II СОУ "Проф. Н. Маринов" има опит с използването на технологии и екипът е забелязал, че така часовете стават по-интересни и забавни за децата. Новите методи изискват повече време, но въпросът в крайна сметка трябва да е в качеството, смята Галя Панайотова. Наблюденията й показват, че където се работи повече с технологии, резултатите са по-добри, но основният фактор е професионализмът на учителя. Ако го има, ще намери интересни материали и индиректно ще провокира децата за дадена тема - било то с традиционни или интерактивни методи, смята директорът, а технологиите просто правят усвояването на материала по-лесно за учениците.

"Има възможности - стига екипът да е мотивиран и добре заплатен", е изводът на Галя Панайотова. Който стига до големия проблем за мнозинството от преподавателите - недостатъчното според тях финансиране на образователния сектор. "Не е възможно да се правят категорични промени, когато, за да купим едно, трябва да се лишим от друго", коментира Кина Котларска. За нея образованието не изглежда да е приоритет дори в публичния дебат, а той е необходим, защото само когато хората се обединят около тази идея и се създаде обществен и медиен натиск, властите също ще започнат да действат в тази посока.  

Ключът е в съдържанието

Въпреки добрия замисъл в пилотния проект има две големи въпросителни, които рискуват да го провалят - как точно ще се използват технологиите и какво ще измери накрая сравнителният анализ. "Проблемът е, че се тръгва от устройствата и след това се мисли какво да се прави с тях", споделя учител, пожелал да остане анонимен. Смисленият подход според него е друг - да има ясна концепция за дигитално образование, с конкретни желани резултати, за които да се намери подходящата техника. "Един такъв проект би трябвало да започне с проучване както на интересите на учениците, така и на мненията на учителите, родителите, експертите от регионалните инспекторати и външни наблюдатели", коментира и Александър Ангелов, управител на "Център за творческо обучение". Той добавя, че когато се внедряват технологии в училище, трябва да се изследват подробно промените, които се случват. "В България и по света вече има много примери, който доказват, че технологиите сами по себе си не повишават качеството на преподаване и учене, а по-скоро повдигат много въпроси", допълва Ангелов - като например дали инфраструктурата в училище може да ги понесе, дали учителите са подготвени и уверени, дали родителите ще окажат подкрепа.

А за да могат технологиите да влязат в употреба, най-силният фактор е преподавателят. В момента дори тези учители, които имат желание да разчупват методите си на преподаване, не получават достатъчна подкрепа освен от отделни инициативи на неправителствени и бизнес организации, които обаче няма как да обхванат масово училищата. Останалите пък са напълно неподготвени както да използват устройства в обучението, така и да управляват класна стая, в която децата имат пред себе си такива. (Спомнете си масовата радост, когато законът за образованието забрани мобилните телефони в час.) Така технологиите за повечето учители са допълнителна работа, която изяжда от времето им, без да е ясно защо и как трябва да ги ползват. Или както казва човек от системата на образованието, "изведнъж им даваме извора на злото да преподават с него".

В СОУ "Емилиян Станев" например всички учители имат отдавна лаптопи и работата с електронно съдържание не им е новост. Въпросът за Кина Котларска обаче е доколко имат време и капацитет да изберат качествените ресурси и да ги приложат адекватно в час. "Някои издателства си мислят, че като качат pdf варианта на учебника на диск, са готови", дава пример директорката. И допълва, че има и учители, които си представят, че простото прожектиране на текста от хартията дигитално на дъската ще накара учениците да го прочетат. Затова е ключово учителите да имат адекватен набор от електронни ресурси под ръка и да са обучени да ги използват ефективно.    

Галя Панайотова разказва, че когато учителите в нейния екип са получили служебните си лаптопи, им е било нужно доста време да преодолеят страховете си и да започнат да ги използват ефективно в час. Обученията за нея трябва да се случват непрекъснато, защото постоянно има какво ново да се научи. Практиката във II СОУ "Проф. Н. Маринов" в Търговище е първо да се обучават учителите по информатика, а след това те да предават опита си на останалите колеги.

Планът на МОН е през февруари представители на издателствата на учебници да обучават учителите от пилотните класове на място. Това обаче ограничава целта на обученията просто в използването на електронния вариант на хартиения учебник. Истинската нужда е от методически насоки, от идеи как се разработва и представя един урок, в който технологиите са само един от инструментите. "Притеснението ми е, че методически тези хора няма да бъдат обучени и няма да знаят какво да правят с тези деца", коментира Кирил Русев, създател на софтуера за обучение по математика Jumpido. Ако проектът все пак успее да отдели бюджет и за адекватни обучения на преподавателите, може и да бъде успешен. Иначе максималният ефект ще бъде само за училищата, които вече имат опит с технологии.