Блъфира ли Путин и какъв може да е отговорът на НАТО
Стратегическите последствия за Европа и света от евентуалното избухване на война ще са много големи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ключов момент за международните отношения оттук нататък, а и за България в частност, е какво ще предприемат западните държави и НАТО в случай на открита руска инвазия в Украйна. При всички положения алиансът няма да да се намеси пряко, рискувайки да бъде въвлечен в трета световна война с употреба на ядрено оръжие. Това обаче не пречи Украйна да получи военно-техническа подкрепа и обучение. Въпреки съпротивата на натовски държави като Германия (вероятно и Унгария) военни помощи за режима в Киев ще бъде отпускана по линия на двустранното сътрудничество с някои страни членки (САЩ, Великобритания, Канада и Прибалтийските републики вече го направиха), тъй като консенсус на ниво НАТО вероятно няма да бъде постигнат.
Със сигурност ще има превантивно разполагане на по-големи войскови подразделения на алианса по границите с Русия, Беларус и Украйна с цел възпиране на руския военен експанзионизъм. Със сигурност ще има също така милитаризация на Черно и Балтийско море, което ще създаде сериозни рискове за цивилното корабоплаване и гражданската авиация в тези райони, дори и съюзниците да не бъдат въвлечени в конфликта. При по-мащабна военна инвазия също така може да се очаква масирана бежанска вълна от поне 1 млн. души към съседните държави.
При по-нататъшна ескалация на кризата НАТО и най-вече САЩ ще бъдат принудени да изпращат все повече войски по източния фланг на алианса. Заявки за това вече недвусмислено бяха направени - Испания и Нидерландия обявиха, че ще изпратят изтребители на територията на България, Франция декларира готовност да разположи сухопътни сили в Румъния, а САЩ поставиха 8500 свои военнослужещи в режим на готовност за изпращане на Стария континент с опция броят им да нарасне до около 50 хил. при по-нататъшна ескалация на кризата. България вече направи заявка, че може да изпрати до 1000 военнослужещи за участие на извънредни военни маневри на НАТО по повод ескалиращата криза, а също така в средносрочен план да направи своя национална усилена батальонна бойна група във висока степен на бойна готовност. Що се отнася до България, проблемна може да се окаже и логистиката на силите, тъй като съюзническите подкрепления трябва да дойдат през Румъния по двата съществуващи моста над Дунав (които могат да се окажат задръстени с бежанци) или през Гърция или Албания/Македония, което би забавило придвижването им многократно.
Всичко това обаче неминуемо ще провокира политически проблеми в държавите, управлявани от по-пацифистки настроени партии или от сложни коалиции (като например България), в които участват формации с прикрита и не толкова прикрита проруска насоченост. За САЩ подобно развитие също може да бъде проблем, защото Пентагонът ще трябва да отклони военни ресурси към Европа и по този начин да оголи по-приоритетния си азиатския фронт, където Китай системно заплашва да извърши инвазия в Тайван. Така че ескалация в Украйна може да увеличи рисковете режимът в Пекин да се изкуши паралелно да извърши военна агресия в Южнокитайско море.
Ще ерозира ли НАТО
Кризата ефективно може да доведе и до фундаментални проблеми в НАТО, ако някои държави, поддържащи близки контакти с Русия, се опитат да саботират вземането на политически решения в алианса. Проблемът е, че всички важни решения в НАТО се одобряват с консенсус и една-единствена страна може да спре всяка инициатива, която не одобрява - по този начин например Германия блокира доставките за оръжие за Украйна чрез агенциите на НАТО, а преди време Турция блокира военното сътрудничество с неутралната Австрия заради политически търкания между Виена и Анкара.
Случаят с Германия е още по-деликатен, тъй като през тази година нейни военнослужещи участват както в дежурните натовски сили за бързо реагиране VJTF по линия на смесената френско-германска бригада, така и в т.нар. Initial Follow-On Forces Group (IFFG) - двете военни формирования, които трябва да бъдат изпратени на помощ веднага след евентуалното разполагане на VJTF (в случая това са турската 66-а механизирана пехотна бригада и германската 37-а танково-гренадирска бригада). Така, ако правителството в Берлин откаже да вдигне по тревога своите дежурни сили, това ще е тежък удар директно по фундамента на НАТО.
Програмата минимум на Русия ще е да покаже по този начин, че няма 100% гаранция, че дадена застрашена държава членка автоматично ще получи защита по чл. 5 на алианса. Програмата максимум на Путин ще е да демонстрира на практика как нападната натовска държава не получава такава колективна защита, което ефективно би довело до маргинализирането на Северноатлантическия алианс в средносрочен или дългосрочен план. Вторият вариант, при който Кремъл изпробва на практика ефективността на чл. 5 на НАТО, обаче би бил твърде хазартен ход, защото може да доведе до глобален военен конфликт, включително с употреба на ядрено оръжие и непредвидими последствия за целия свят.
Каквато и да е формата на военното нахлуване в Украйна, със сигурност то ще доведе най-малкото до нова студена война, както и срив в икономическите връзки с Русия и сателитните й държави (най-вече Беларус, но вероятно също така Куба и Венецуела, където Кремъл проучва опциите за разполагане на свои ракети, насочени срещу САЩ). Доста вероятно е резкият преход към този нов, доста по-милитаризиран вариант на XXI век да накара неутрални държави като Швеция, Финландия и евентуално дори Австрия да вземат страна в противопоставянето и да се присъединят към НАТО. От друга страна, подобна ескалация на напрежението вероятно ще провокира още по-голямо сближаване на Русия с други авторитарни държави като Китай, Иран и Северна Корея, които могат да формират нова антизападна военна коалиция и да се опитат да докажат, че недемократичните идеологии са по-ефективният вариант за управление на държавите в момента.
9 коментара
Естествено е, че и от страна на Русия, и от страна на САЩ и съюзниците им в НАТО има политически театър преследващ определени цели. Реално 31-ва дивизия на Полша и 66-та механизирана бригада на Турция се оказват тези, които трябва да бъдат на първа линия в случай на руска инвазия. Останалите гледат доста изборно на нещата, с демонстрация без реална готовност за участие в бойни действия. Обвиненията към Германия се засилиха, но май истината е, че немците мислят логично - никой няма да поиска да коли кокошката/гъската която снася златни яйца.
До коментар [#1] от "daskal1":
Да, наистита е театър, но геополитически театър.
Доста самодейно скалъпен тук, макар и в протяжно много действия.
Като човек, който отдавна чете тая газета, ми прави впечатление, че единственият в Капитал, който, според мен, може да развива и защитава теза - главният редактор Алексей Лазаров, който винаги пише топ статията при редакционни кампании - тук изненадващо отсъства. И с тиквата се борят ...
Ако успеем да излезем от паник стаята, в която ни натискат с тая тема на броя и да се абстрахираме от втръсналите от преповтаряни митологеми за архизилодея Путин, сатанизираната Русия и комунистически Китай, които са просто част от пропагандния репертоар на силата, чийто йоркшир се явява икономическата медия, всичко си отива на мястото и става много ясно.
Доскорошният хегемон се опитва да парира предизвикателствата на претендентите за многовекторност Китай и Русия с учудващо еднообразни методи и средства, без да отчита колосалните ментално-психологически различия помежду им. Само два пределно ясни примера за различията: Пекин не се поколеба с танкове да размаже стотици протестиращи китайци на Тянънмън, докато Москва дълго мисли как най-приемливо за Запада да не позволи Крим да стане натовска база.
Архаичният американски инструментариум за съхраняване остатъците от хегемонизма вече 30 г са едни и същи:
а) разпалване на конфликти в слабините на противника: майдана в Украина, опитът за майдан в Беларусия и Казахстан или режисираните протести в Сянган (по-известен с колониалното си име Хонконг), подклаждането независимостта на Тайван, шумотевицата около "човешките права" на уйгурите в УСАР на Китай;
б) опити за преврати срещу неудобни режими: Венецуела, Турция, Боливия, помпането (поради липсата на други) на политическото джудже Навальниы
в) икономически санкции на основата на SAATSA срещу компании от икономически сектори на Русия и Китай, които застрашават американското лидерство: въглеводородите атомната индустрия, високите технологии, космическата индустрия, износът на въоръжение;
г) мощна медийно-пропагандна война, чиято единствена цел е да бетонира образа на Русия и Китай като враг, да го дехуманизира до възприятие като към нечовешко същество, чието премахване е просто и н епредизвикващо потрес. Все едно изскубваш плевел от градината си;
д) войната всячески се представя като компютърна игра, в която едни млади момчета и момичета в спретнати униформи от клавиатурите на компютрите си управляват оръжия на другия край на света, които - да! - изстрелват ракети, но на екраните се виждат само отвлясъци от попаденията, а не разкъсаните тела, затрупани под развалините жени и деца, изгорени домове.
В телевизионното възприятие на войната, което не бива да стряска западния потребител-хамстер, няма потресаващите сцени, които съм виждал в Сирия и които съпътстват всяка една война: хора носят червата си в ръце, майки не искат да повярват, че децата им не са просто заспали, мозък се стича по стените до неузнаваемо разчленени трупове и пр, които сцени биха накарали всяко човешко същество първо да повърне, а после да застане срещу военното безумие.
Най-причудливото в казуса Украина, за което в логореята в Капитал няма и дума е, че докато президентът Зеленский и други украински официални лица твърдят, че непосредствена опасност от руска инвазия няма и непрекъснатото нажежаване на страстите от западните медии и политици гони инвеститорите и бута страната към икономическа катастрофа (защото Украина чинно плаща стотиците тонове въоръжение, с което я затрупват), именно САЩ са тия, които от два месеца не спират да тръбят, че руснаците – аха! – ще атакуват от 3-4-5-6 посоки.
Америка просто търси Casus belli, за да опита да си реши глобалните проблеми на чужда територия с чужди трупове.
Това, с което сега ни пълнят ушите около Украина, след няколко месеца, когато Китай превземе о.Формоза, ще се повтори 1:1 просто географските понятия ще са други.
Капитал, естествено, щу посвети на „агресията“ цял брой. Copy-paste на този.
Толкова могат.
До коментар [#2] от "D-r D":
Виждате, че и Зелински не иска нагнетяване на паниката от страна на администрацията във Вашингтон в страната му заради сериозните последствия от едно запасяване на населението с храни и горива, но му се казва уверено че "не си прав, момче". Жалко е, че по такъв начин се отклонява вниманието от далеч по-сериозни проблеми...
До коментар [#3] от "daskal1":
На Зеленский, който спечели поста заради съперничеството на олигарха Коломойски на олигарха-президент Порошенко, сега просто му показват кой е кандидата на олигарха Ринат Ахметов за предсрочно освобождаващия се пост ...
Зе-то е изключително ненамясто президент, но досега им вършеше работа в подчиняването на страната си. Сега ще си сложат друг послушник, ако този продължава да противоречи.
В БГ не стана ли същото?
До коментар [#2] от "D-r D":
+++++
До коментар [#3] от "daskal1":
До коментар [#5] от "glaxo11":
Тъй като темата ме интересува и чета (а и видимо не спирам да пиша...:), ето линк към един много трезв и лишен от емоции китайски анализ за ситуацията САЩ-Русия, което е реалното название на конфликта. Украйна е сложена просто за маскировка на кукловода...
https://opinion.huanqiu.com/article/46Zxo7PvL7j
В края на краищата медиите не са пропагандни институти, а средства за осведомяване и в този смъсъл е напълно в реда на нещата да дават различните гл.т, за да помагат на потребителя да изгради позиция.
Тия тук го забравят, и си гушат читателите като гъски с антлантически фураж, но ние сме тук, за да им го напомняме при всеки случай...
P.S, Google translate превежда напълно разбираемо от опростения вариант на китайски.
Пълномащабна агресия на Русия няма да има - поне в близките няколко месеца.
Андрей Иларионов (бивш съветник на Путин и негов критик) има маса интервюта на тази тема, както и блог постове. А той е единственият човек, който предвиди агресията в Крим (поне аз не знам за друг)
До коментар [#8] от "Николов":
Виж какъв бърз скок във времето направихме...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.