Министър Сачева разшири обхвата на помощите за служители в неплатен отпуск

С промените в заповедта на министъра за получаване на средства по мярката "Запази ме" са включени и пуснатите в неплатен отпуск след 27 ноември 2020 г. служители в игрални зали и казина, както и във фризьорски и козметични салони, перални, шивашки ателиета и химическо чистене, намиращи се на територията на търговски центрове, включително тип мол.

Като допустими за подпомагане още в петък бяха обявени и останалите търговски обекти в моловете с изключение на магазини за хранителни стоки, дрогериите, оптиките и зоомагазините, които ще работят.

За компенсации може да кандидатства и персоналът на частните детски градини и ясли, кина, дискотеки, пиано и нощни барове, нощни клубове и други нощни заведения за развлечения на закрито. Право имат още хората, които се занимават с концерти, създаване и представяне на представления на живо като оперни, оперетни, циркови и други сценични произведения, режисьори, продуцентите, сценографи и др.

От министерството обаче уверяват, че ако има голям интерес, ще се търсят допълнителни средства за увеличаване на бюджета по схемата. В същото време самите работодатели могат да комбинират мерките за подкрепа на бизнеса си и да се възползват и от други форми на подкрепа (60/40, 80/20 и др.).

Изисквания

Наетите на 8-часов работен ден имат право на 24 лв. компенсация за всеки ден в неплатен отпуск. Ако служителят е нает на непълно работно време, средствата се изчисляват пропорционално на записаните в трудовия договор часове.

Всички работодатели, които кандидатстват по мярката "Запази ме", ще трябва да задържат работниците, за които искат финансиране от държавата, толкова време, колкото са получавали пари от държавата. Желаещите да ползват компенсации трябва да предоставят на работодателя си писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банковата си сметка, по която да се изплащат средствата.

Какво предлага бизнесът

В Кодекса на труда (КТ) да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Това предвижда предложение на КНСБ и Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), което бе обсъдено на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.

Една от промените, които предлагат бизнес и синдикати е във времето на принудителния престой работникът или служителят да има право на компенсация от държавата в размер на 80% брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25% от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.

Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време - за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.

Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч дневно. За времето, през което е на работа, работникът ще получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията ще му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.

Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година, предвиждат още предложенията на КНСБ и АИКБ.