Професия: Персонален треньор
За професията разказва Стела Пенчева, част от треньорския екип на Live to Lift
Стела Пенчева е част от треньорския екип на Live to Lift и е далеч от стереотипите за жените в тази професия. Макар по образование да е възпитаник на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", първата й работа е на футболен репортер в спортен всекидневник. Оттам скача с двата крака в маркетинговите дебри на козметичния бранш, където се научава да организира събития и промоционални активности и да гримира себе си и другите. Няколко години по-късно събира смелост да учи и работи онова, което наистина иска, и да разкрасява хората отвътре, не само отвън. Вече 6 години тя помага на хората да си помогнат сами като част от екипа на Live to Lift. Има две международни професионални квалификации – Gym-instructed Based Exercise (Level 2) и Sports and Conditioning (Level 3).
Моята професия
Най-просто казано, персоналният треньор е като добрия учител за частните уроци по математика, чужд език или рисуване. Отивате при него с конкретен проблем или причина, а неговата работа е да провери и анализира настоящите ви навици и способности, за да ви даде необходимите средства за решаването на проблема или постигането на това, към което сте се устремили. Персоналният треньор не прави нещата вместо вас, а ви насочва и помага да бъдете по-постоянни при полагането на усилия за това да бъдете в по-добра форма, с повече енергия и по-малко или никакви хронични болежки. По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) от март миналата година в България над 60% от населението е с наднормено тегло. Това е фактор не само за повишен риск от диабет, сърдечно-съдови проблеми и хронични възпалителни процеси, но и за болка и дискомфорт в ставите вследствие на по-големия товар, който мускулатурата и костната ви система трябва да "носят". "Благодарение" на пандемията през изминалите 12 месеца се засили и друга тревожна тенденция – "20 е новото 40, 30 е новото 50" – млади, здрави на пръв поглед хора да се оплакват от хронични болежки от обездвижване и липса на енергия вследствие на силно преработената храна, която консумират всеки ден, защото "нямат време". Търсене на персонални треньори, които да помагат на хората, независимо дали са с наднормено тегло или не, да живеят по-добре, да имат повече енергия и сила за ежедневните задачи и да ги боли по-малко, има и ще продължава да има. Така че като професия има сериозни перспективи. Бих я препоръчала горещо като посока за професионално развитие на хора, които обичат работата им да бъде трудна, но сладка, защото няма по-вдъхновяващо и сладко нещо от това да видиш пламъка в очите на някого, на когото си помогнал да води по-пълноценен живот.
Моето образование
Моето образование не е сферата на спорта и медицината – завърших математическа гимназия, а след това стопанско управление (бакалавър и магистър) в СУ "Св. Климент Охридски". Във Великобритания например, за да бъдеш фитнес инструктор, е един професионален курс, а за персонален треньор – друг, независимо от това какво си учил преди това и къде. В България все още нещата не стоят по този начин. Треньор можеш да станеш както ако завършиш подходяща специалност в НСА, така и ако придобиеш необходимите знания и умения по друг начин. При мен се случи второто – преминах обучение и стажантска програма в Live to Lift, след което започнах да помагам на по-старши треньорите, докато натрупам необходимия опит, знания и умения, за да могат опитните колеги с чиста съвест и сърце да стоят зад мен с името си. Впоследствие изкарах и два квалификационни курса в чужбина, за да обогатя и затвърдя професионалните си знания и умения. Що се отнася до отделните дисциплини, които неизменно се засягат при подготовката за тази професия, това са анатомия, физиология, биомеханика, кинезитерапия, психология и дори поведенчески науки. Тайната на добрия треньор и в краткосрочен, и в дългосрочен план обикновено се крие в умението да чуваш, виждаш и анализираш от различни ъгли и в пресечната точка между всички от тези области.
Моят път дотук
Още като дете и тийнейджър исках да се занимавам с нещо, което изисква да си физически активен, но нямах тази възможност поради здравословни причини. Затова се насочих в друга сфера. Първата ми работа беше като футболен репортер, след това в продължение на 7 години се занимавах с маркетинг, PR и организиране на събития на професионално ниво и с латино танци на любителско. Но ако някой ме питаше "какво искаш да правиш", отговорът винаги беше "да помагам на хората". И когато попаднах на обявата за обучение и стаж в треньорския екип на Live to Lift, реших, че това е добър момент да разбера дали ме бива в това. Беше изключително трудно и по-сложно, отколкото си го представях, но и много по-вълнуващо. Харесахме се с екипа и трениращите и така започна моят нов професионален път. Бих казала, че не аз намерих професията си, а тя намери мен.
Моите задачи и отговорности
Първата ми работа, когато вляза в залата, е да попитам трениращите си "как си" не от куртоазия, а защото искам и имам нужда да чуя отговора. От него зависи дали ще правим промяна по предварително набелязаната програма за деня и, ако да, каква. Докато човекът тренира, наблюдавам как изпълнява упражнението, каквo е изражението на лицето му, питам го кое движение как и къде се усеща. Ако е нужно, коригираме нещо и продължаваме по план. На определен период от време променяме програмата съобразно целите, които сме набелязали заедно с клиентите, и възможностите, които имат за постигането им. Понякога изглежда, че съм психолог, особено при по-напредналите, които вече познават упражненията като техника и усещане, защото хората ми споделят за какво са се ядосали вчера и от какво се вълнуват днес. Но дори когато ги изслушвам, не бива да губя от поглед всичко, изброено по-горе, защото успехът за постигането на целите може да се крие както в голямата картина, така и в детайлите и е хубаво да не го изпускаме. Непрекъснатото търсене на допълнителна или нова информация, свързана с работата – изследвания, статистики, анализи на движения или поведенчески модели, също е неразделна част от ежедневието на един персонален треньор. В общи линии, ако си треньор и искаш да се развиваш като професионалист, може да мечтаеш за 48-часово денонощие, но никога няма да ти е скучно.
Нужните умения и опит
Персоналният треньор е от онези професии, които на пръв поглед са "детска играчка", но в действителност зад тях стои много повече работа, учене и непрекъснато усъвършенстване, отколкото изглежда на повърхността. Любопитството и умението да работиш с хора може би са най-ключови, както и това да си достатъчно скромен и с отворено съзнание, за да поставяш на изпитание собствените си знания и вярвания непрекъснато.
Моите предизвикателства
Може би това да вкарам очакванията на клиентите в реалистични рамки и да намеря начин да възпитам постоянство у клиентите. Постигането на целите им често не е въпрос на магически трик, упражнение или рецепта, а в това да намерят правилната формула за редовното осъществяване на малки, понякога елементарни действия, които правят голямата разлика, когато се натрупат. И да имат търпение – често са искали от мен и колегите за 5 седмици да върнем назад нещо, за което са се "трудили" 5 години (например хронични болежки или 10 излишни килограма), и да задържим резултатите вовеки веков.
Моето удовлетворение
Най-голямата ми награда и удовлетворение е усмивката и блясъкът в очите на хората, когато видят резултати от усилията си, когато открият колко много неща, които не са подозирали, че умеят да правят.
Заплащането
За разлика от много други сфери тук няма заплащане, което да е стартово, да се променя с трупането на стаж и т.н. В тази професия колкото повече доволни клиенти имаш, толкова по-добър баланс ще имаш в края на месеца. Така че хората, които избират тази професия, трябва да са подготвени, че може да отнеме малко време, докато достигнат до обема работа, който ще им осигурява месечния доход, достатъчен, за да си плащат сметките и да живеят нормално. Фитнес индустрията, най-вече персоналните треньори като част от нея, е класически пример за пазарна икономика – цената на предлаганата услуга е такава, каквато клиентите могат, искат и смятат за справедливо да платят. Всеки треньор преценява сам за себе си на какъв принцип да остойности труда си.
Моите планове за развитие
Иска ми се да продължа да се развивам в две посоки – тренировки за "без болежки" и специфични тренировки за танцуващи хора. Удовлетвореността от това да помогнеш на някого да премахне или облекчи болката си с няколко простички, но правилни насоки, е несравнима. Колкото до танците, те са голяма моя страст и много се надявам да мога да я съчетая с професионалното си занимание. Вече съм си набелязала няколко курса, в които да инвестирам, щом отмине пандемията.
Моите източници на информация
Най-много информация черпя от книги (имам цяла библиотека за анатомия, физиология и хранене) и специализирани научни издания, които публикуват изследвания на различни актуални и интересни теми. Често с колегите обменяме и споделяме един с друг подобен тип информация, за да извлечем максимума от нея. Напоследък много информация черпя и от тематични подкасти, на които гостуват професионални спортисти, лекари и поведенчески психолози.
Влиянието на коронавируса
Пандемията дигитализира работата на мен и на целия ни екип принудително. Допреди година водехме тренировките си почти изцяло на живо и след обявяването на карантината миналия март за един уикенд трябваше да се реорганизираме и да намерим начин да пренесем работата си онлайн. Успяхме и до ден днешен се развиваме и усъвършенстваме в тази насока.
Търсени умения
- внимание - да иска и да може да обръща внимание на клиентите
- наблюдателност
- комуникационни умения
- желание за работа с хора