Мотивацията е най-голямото предизвикателство при управлението в пандемия
Трудностите, които срещаме днес, определят кои ще бъдем ние утре, Леонардо да Винчи.
2020 беше изненадващо трудна година – видяхме нещо непознато, дори се стреснахме. Подходихме с недоверие, усетихме и какво е да ни забранят да излизаме, а мненията ни за ситуацията се мениха често. Не ни се вярваше, че работата, обученията, екскурзиите, дори разходките се промениха. Недоверието беше подхранвано от незнание, неприемане и съпротиви на тълпата. Всичко това се отрази на бизнеса и заетите в него – в България и по света. Отрази се на всеки поотделно и на нас като общество. Имаше и възможности – немного и не за всеки. Но дали ги видяхме?
2021 г. е също толкова неочаквано дългоочаквана. Иска ни се всичко това да свърши по-рано, но засега няма такива изгледи. Очаквахме да преминат вълните, да дойдат ваксините и желанието за тях, хората да станат по-отговорни. Но пък очакваме криза – знаем, че ще дойде, но не знаем откъде. Криза в мисленето отдавна има, особено в критичното. Опитваме се да сме оптимисти въпреки всичко, защото след всеки подобен шок е идвало по-хубавото време. Време на отрезвяване, промяна на приоритетите, намаляване на скоростта и преоценка. Време на мислене, осмисляне и замисляне. Всъщност всеки я направи в края на 2020 г., сподели и своите очаквания за новата година.
За да излезем от това, което ни принудиха обстоятелствата да останем, се изискват воля, дисциплина и мотивация. Предимно вътрешна такава – дълбока, осъзната и лична. Тази, която ще ни покаже смисъла да останем на работа, да намерим нова или да съумеем да се впишем в старата. Тази, която ще осмисли целите, ще повдигне мъглата за желаната посока, която и да е тя за всеки от нас. Тази, която трябва да намерим и съживим, за да продължим да оцеляваме – да останем силни и да бъдем наистина такива. Едно от ключовите неща, които биха ни показали пътя, е да преодолеем това, което ни е липсвало през изминалата година, и да го задоволим като нужда в настоящата (повече за изследването в карето).
Кое липсваше най-много през 2020 г.:
- Разнообразието на работния ден
- Колегите
- Взаимоотношенията по време на работа
Да си спомним какво беше, когато бяхме на работа, и да го оценим, когато отново дойде. Защото човекът има къса памет и лесно забравя. Особено колегите – не кои бяха или как се казват, а какво правехме заедно. На кого разчитахме, как се подкрепяхме, какъв опит натрупахме заедно. Да бъдем готови за онези взаимоотношения, които ще ни напомнят, че отново сме човеци, че сме останали хора, дори след месеци на изолация. Това предстои – нека си го представим, да се подготвим за него и да го оценим.
Преди това да си спомним и за тревогите, които ни владяха и се опитвахме да преодолеем.
Кои бяха тревогите през 2020 г.:
- Невъзможност да имам социален живот
- Невъзможност да живея пълноценно
- Невъзможност да се опазя здрав
Пълноценността при хората идва, когато сме здрави и сме заедно. Отново ще бъдем, немалко от нас и сега са. Социалният живот е свързан със споделени емоции. От тиймбилдинг, спечелен проект, задържан клиент или нов колега. Често това се крие в много малки детайли, които в бързото ежедневие винаги убягват. Пълноценността е в тях.
Въпреки всичко през 2020 г. всеки от нас имаше своята мотивация да продължи да се бори. Кои бяха най-често срещаните нейни елементи?
Кое ни мотивираше най-силно през 2020 г.:
- Естеството на самата работа
- Парите (заплата и бонуси)
- Възможността да уча и развивам себе си
В естеството на самата работа се съдържат много неща – споделен интерес, припознаване с полезността на всекидневните задачи, виждане на мисия или смисъл, вяра и сила да продължиш в името на нещо, в което вярваш. Смислено ще бъде и през 2021 г., въпрос на сензитивност и осъзнаване. Парите също са един от мотиваторите според анкетираните, както и любопитството да учим и да се развиваме. Всъщност развитието е и най-силно изявената професионална ценност сред близо 2600 анкетирани българи през 2018 г. Вярвам, че това е предимно отговорност на всеки от нас, след това на нашия работодател.
От изпълнената с предизвикателства 2020 г. отиваме към пълната с очакване 2021 г.
Кое би ни мотивирало повече през 2021 г.:
- Заплащането
- Обучение и развитие
- Баланс между работа и личен живот
Заплащането освен цифров измерител има своята логика, справедливост, пълнота и правила за неговото определяне. Това би било по-важно и всеки би се чувствал мотивиран да го види, знае, приеме. Да е наясно. Тук също засягаме набавянето на нови знания и умения, а на трето място се нарежда балансът между работа и личен живот. И не го приемайте буквално, че трябва да е 50 на 50. Балансът е свързан с онова чувство на удовлетвореност, което е в унисон с компромисите, които можем да направим с двете.
Често очакванията ни към другите надхвърлят очакванията ни към самите нас.
Кои са най-големите ни очаквания към прекия ни ръководител през 2021 г.:
- Да бъде справедлив към моето представяне
- Да ме развива като служител
- Да бъде честен с мен
С какво е свързана справедливостта към представянето на служителите? Ясно заложени постижими цели, прозрачни измерители, краен срок, регулярна обратна връзка и най-важното – какво следва, ако целта бъде постигната или не. Липсата на чувство за справедливост е ключов демотиватор и причина за много хора да напускат компаниите, в които работят. Логичните следствия от представянето са в посока развитие. Има логика служителят да очаква такова от своя ръководител. Направете си планове, установете цели и съгласувайте прогреса или предизвикателствата. Тогава ще бъдете и честни един с друг.
Отсъствието на субективизъм при представянето е важна крачка към честността и нещо, без което нищо и никой не може да направи нещо значимо – доверието.
Да направим услуга на нашите мениджъри и ги посъветваме какво да направят за себе си, което ще мотивира повече и нас като служители.
В кои три неща прекият ръководител трябва да инвестира повече през 2021 г.:
- Да има ясна визия към моето развитие
- Да бъде на първо място „човек“ – разбиращ и подкрепящ
- Фокус към комуникация и по-често даване на обратна връзка
Отново засягаме темата за развитието. Нека помислим за себе си – какво е то за нас? Как разбираме, че сме се развили, или как да узнаем какво ни липсва, за да го развием повече? Какво е развитието за нас – има ли форма, цвят, обем, символи или статус? С какво е свързано – кое зависи от нас, кое зависи от някой друг? Къде искаме да отидем, за да знаем, когато стигнем? А, какво направихме последните шест месеца за нашето развитие? Какво плануваме следващите шест за него? Въпросите са лесни, отговорите - не толкова.
Човешкото в човека все още се търси. Роботите се бавят, хората са все още тук. Човек, който разбира и подкрепя – това ще мотивира всеки от нас повече през 2021 г. Няма да е тайна, ако кажем, че и след това ще е така. Същото важи и за обратната връзка. За да е мотивираща, тя трябва да е навременна, конкретна, ясна, справедлива, да се отчете и хубавото, да се споделят и предизвикателствата. Да се опишат по ясен и конкретен начин очакванията, да се даде възможност за реакция и се направи план. Не е трудно, но малцина са наистина добри в това. Тренирайте, търси се.
Посъветвахме мениджърите си кое ще ги направи по-добри в нашите очи, но кои са техните очаквани предизвикателства през настоящата година.
Ако управлявате хора, кои са основните предизвикателства през 2021 г.:
- Да ги мотивирам
- Създаване и управление на по-успешен екип
- По-висока ангажираност за постигане на целите
Мотивацията е на първо и ключово място. Тя се изменя често, невинаги зависи от нещо видимо. Но винаги я има. Никой не прави нещо, ако не е мотивиран външно (чрез заповед, сила, обстоятелства) или вътрешно (чрез убеждения, смисъл, желание). Спрямо това е и последващото качество. Трудно е да мотивираш някого, ако той не иска. Невинаги искаме да правим нещо, вярваме в него или ни се прави точно в този момент. Именно това е и ключовото предизвикателство пред нашите ръководители.
Създаването на успешен екип носи и по-високата ангажираност към постигането на целите. Има ли хора – трудно ще е. Качествата, които биха улеснили мениджъра в постигането на тези две предизвикателства, са както лични, така и професионални. Кой не би следвал визионер, човек на думата, питащ и искащ да знае мениджър? Или такъв, който е достатъчно харизматичен, смел, търсещ мнението на екипа си? Този, който може да „продаде“ тези цели, логиката им, смисъла от тях и тяхната реалистичност, ще успее. Сега и в бъдеще.
Кое ще ги улесни – емпатията в служителите, тяхното разбиране и заниженото его. И от двете страни.
Когато човек е щастлив, той със сигурност е мотивиран, докато обратното не е задължително. Може да сме мотивирани, но да не сме щастливи.
Кои фактори, бяха ви накарали да се чувствате по-щастлив през 2021 г.:
- Да развивам своите умения и способности
- Да имам разнообразен и интересен живот
- Да вдъхновявам околните
- Да имам свободно време за интересите си
- Да имам гъвкаво работно време
Най-често срещаните 5 фактора (от 16) не са нещо ново за нас. Някои вече засегнахме – като развитието. Други два са част от по-добрия баланс между работа и личен живот – да имам свободно време за интересите си и гъвкаво такова. Мисля, че до голяма степен го имахме през 2020 г., но как го използвахме е тема за друга статия.
Разнообразният и интересен живот е нещо, което би накарало мнозина от нас да се чувстваме щастливи. Достатъчно общо, но и напълно ясно. Колкото по-кратко, по-бързо и по-различно е около нас, толкова повече се вписваме в това твърдение. Наличието на пандемия не е пречка. Прекомерното мислене е такава.
Да вдъхновяваме околните се подсилва от потребността ни да даваме, да споделяме и насърчаваме другите да са като нас. Социалните мрежи ускориха тази потребност. Но нека бъдем внимателни, защото рискът да дадем нещо непоискано, да се натрапим на някого или си мислим, че даваме нещо кой знае колко значимо, е реален. Правете го през личния си опит, с факти и примери. Тогава ще има добавена стойност за някого и щастието ще бъде споделено – на даващия и взимащия.
Всичко дотук няма да е валидно или достатъчно мотивиращо, ако изпитваме страх.
Кои са вашите страхове, относно работата ви през 2021 г.:
- Да не бъда принуден да върша неща, които не искам, не вярвам в тях
- Да остана без постоянна работа за повече от три месеца
- Да се проваля на позицията, на която съм
Освен индивидуална или групова мотивация има индивидуални и групови ценности. Има и етика – лична и професионална. Тяхното прекрачване е най-големият страх сред 443-ма анкетирани. Това би ги демотивирало, често води до краткосрочни и неустойчиви резултати в комбинация с огромна фрустрация. Страхът не е предвестник за нищо хубаво, нито положително. Липсата му е благодатната почва за велики дела.
Страхът от изпадане в ситуация без работа беше реален през 2020 г., няма да ни подмине и през тази година. Провалът на позицията, на която сме, също би повлиял негативно. И двете неща са свързани с откритост, комуникация, обратна връзка, с разбиране и подкрепа. Тази може да е превенцията. Осигурим ли я, всеки страх ще бъде преодолян, а изживяванията около него ще се акумулират в опит. Ценен, жизнен и мотивиращ ни да продължим. На дела, не на думи.
За да правим правилните за нас неща, е хубаво да знаем повече за тях. Откъде идват, за кого се отнасят, как се проявяват, защо ни карат да правим или не правим нещо. Ако спирачките за това са страх, тревога, липса на комуникация и лошо управление, нека се фокусираме не към проблемите, а към решенията за тях. Така ще успеем да се откъснем от вечното вайкане и чудене защо нещо се случва точно сега и все на нас. Ако е вярно твърдението, че „съединението прави силата“, то бъдещата работа в екип, откритостта и заниженото его са предпоставките за него. Едва ли има вече какво да си доказваме, когато един „обикновен грип“ преобърна съдбите на милиарди хора. Напротив. Има за какво още да работим заедно, за да стигнем не по-бързо, а по-далеч. Просто 2021 г. е една от спирките.