Професия: Преподавател (в дистанционен режим)
За професията разказва Александър Христов, преподавател в НБУ и УНСС
Провеждането на обучение в този режим донесе и допълнителна, морална, задача за преподавателите - да управляват нагласите на студентите и учениците към създалата се ситуация. Те получиха и задачата да възпитават на отговорност, а не само на учебния материал. Управлението на демотивирани заради дистанцията ученици е нелека задача, а допускането те да се превърнат в пасивни приематели на дистанционно обучение обезсмисля труда както на преподавателите, така и на родителите. Д-р Александър Христов разказва за пътя си до преподаването в академична среда и за впечатленията, които дистанционното образование му оставя.
Д-р Александър Христов е доцент по маркетинг в УНСС и преподавател по ПР в НБУ. Управляващ партньор е на ПР агенция "Параграф 42". Заместник-председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и председател на Центъра за анализи и кризисни комуникации. През периода от 2011 до 2013 г. е председател на БДВО, от 2006 до 2011 г. е председател на Комисията по етика на асоциацията. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции в комуникационни отдели във финансови институции, в продължение на 7 години е акаунт директор на ПР агенция "Сивитас България".
Автор e на четири книги и на над 70 публикации в наши и чужди издания. Завършил е международни икономически отношения в УНСС. Спи малко, пише много и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи промени в бизнеса и обществото.
Моята професия
Професията на преподавателя е абсолютно очарователна. Тя е богата на предизвикателства и е такава, защото изисква всеки ден да знаеш повече от предишния и да предаваш знанията и уменията си по-добре всеки ден. Особено сега, когато очакванията и изискванията на студентите, без да го осъзнават, са се повишили. Трябва да се забрави, че преподавателят е последна инстанция на истината и стои високо с авторитета си - той трябва да бъде ментор и да допринася за знанията на студентите и да развива техните възможности и таланти. Преподаването изисква интеракция, а не четене на лекции. Ситуацията с дистанционното обучение го доказва.
Моето образование и умения
Завърших средното си образование през 1995 г. в столичното 133 СУ “А. С. Пушкин”, в тъмните години, когато професията на ПР специалист току-що се беше родила в България и почти никой не знаеше за какво става въпрос. Училището ми даде добър старт. Кандидатствах в УНСС със специалност международни икономически отношения, влязох, като успях да избегна дългата двегодишна казарма. В самия университет започнах да се насочвам към маркетинга и комуникациите и разбрах, че това ми е по-интересно от инвестиционните пазари и валутните курсове. В трети курс започнах работа в една от най-големите вериги за бърза храна като аниматор на детски партита. Там забелязах, че децата искат аз да ги забавлявам и ме търсеха, което допълнително ме ориентира към преподаването. След това завърших и магистратура по същата специалност в УНСС, а след това станах докторант в СУ “Св. Климент Охридски” и защитих докторантурата си там през 2008 г.
Моят път дотук
Докато подготвях докторантурата си, започнах да преподавам в Нов български университет през 2005 г., а от 2010 г. започнах работа в УНСС на щат като асистент. До момента продължавам да преподавам и в двата университета и да съм щастлив да преподавам в две от най-добрите академични институции в страната. Освен това съм управляващ партньор в ПР агенция, така имам удоволствието да съчетавам теория и практика и да предавам наученото.
Моите задачи и отговорности
Моя отговорност е да бъда честен със студентите. Смятам, че е важно да подкрепям студентите, които са разбрали, че изучаваното от тях не е тяхното поприще, и да не допускам да бъда гонен по коридорите заради двойки, а, напротив, да им помагам да намерят интересите си. Административните задължения в университета са нещо неизбежно и не особено приятно, но няма как да бъдат избегнати. Разбира се, основна част от задачите ми е да планирам и преподавам съдържание.
Нужните умения и опит
Родих се като преподавател два пъти. Единият път е, когато станах преподавател и започнах да преподавам по най-традиционния и по-консервативен начин. Другият път беше, когато срещнах Моника. Моника е студентка, която преди 12 години беше на моя лекция. Дотогава се опитвах да обяснявам по най-подробен начин какво е ПР. На втората лекция тя стана, взе си шапката, излезе и каза: “Няма ли някой най-сетне да ни обясни наистина, на разбираем език, какво ще работим от тук нататък?” Тогава разбрах, че начинът, по който преподавам, няма да работи. Затова благодаря на Моника, защото разбрах, че задачата на преподавателите е както да предадат знанието, така и да го направят по най-интересния начин. А и също, че трябва да умеят да запалят пламъка на интереса у хората. Поддържам и мнението на сър Кен Робинсън, че никое училище в света не е по-добро от своите преподаватели.
Моите предизвикателства
Няма да крия, че към неприятната част от професията ми са изцяло онлайн лекциите. Скочихме в онлайн преподаването веднага и никой не е виновен. Това е валидно за целия свят. Но все още не сме се научили как се преподава онлайн. Започнахме да го правим така, както го правихме в аудиториите. Не е така, трябват ни нови умения, които все още не сме усвоили и не знаем. Но аз се надявам никога да не ги узнаем. Преподаването е процес, различен от говоренето, трябва да има интеракция и академичен дух. Преди малко имах поправителен изпит със студентите и един от тях попълваше онлайн тест, докато беше облечен със ски екипировката си от върха на пистата. Като обяснение за този куриоз той даде, че в хижата няма интернет и не е имал избор. Това не е академичен дух, но ме успокоява фактът, че студентите също не харесват този начин на обучение. Интеракцията онлайн няма нищо общо с реалната и все още не съм намерил начини да я подобря въпреки експериментите, които правя.
Моите удовлетворения
За да продължавам да преподавам толкова дълго време, значи работата ми носи голямо удовлетворение. Едно от най-хубавите неща е, че общувам с млади и будни хора. Лично и професионално удоволствие е фактът, че преподаването ми поставя летва да се стремя да разбирам новите неща и да съм в крак с тенденции. Това е изключително важно за ПР професията, където трябва да тичаш много бързо, за да не останеш на едно място. В същото време удоволствие ми носи и предизвикателството да разказвам сложни неща увлекателно и по-просто, без от това да страда истината. Не на последно място - умението да слушаш и разбираш въпроси и да отговаряш съдържателно на тях. Обичам да казвам, че студентите са шумни, защото са умни. Хората, които променят света, питат, задават, много въпроси, противопоставят се на авторитети и го правят все по-обосновано. Това е прекрасно.
Заплатата
Кариерната пътека на преподавателите в университетите е много лесна и ясна - асистент, главен асистент, преподавател, старши преподавател, доцент, професор. За всички нива заплатите в частните университети са може би с около 30% по-високи от тези в държавните.
Моите планове за кариерно развитие
Сега съм доцент, кариерната ми цел е да стана професор. Това е някаква форма на признание от студентите и колегите, която ще ми донесе по-скоро лична, отколкото финансова удовлетвореност. Ще се захвана с нови теми и ще осмисля начина, по който ще ги разработвам. Има Закон за развитие на академичния състав, където условията за преминаване от едно ниво на друго са определени. Необходимо е да има научно ръководство на докторанти, а аз да разполагам с определен брой публикации и нужното време преподавателски стаж.
Моите източници на информация
Информирам се абсолютно от всякъде, това е неизбежно предвид ПР професията ми. Черпя информация онлайн, от новини (печатни и телевизионни), от специализирани издания. Има достатъчно авторитетни информационни източници, от които всеки, който иска да се усъвършенства, може да черпи информация. За моята специалност се информирам от PR Daily, Communication Director и др.
Търсени умения
- Жажда за знание
- Умения за общуване