Сумираното работно време скара синдикати и работодатели

През април т.г. от предишната администрация на МТСП заявиха за "Капитал", че подготвят наредба, която да определи отраслите и браншовете, в които ще може да се договаря референтен период от 12 за СИРВ. Темата, изглежда, е оставена настрана от служебното правителство, което логично има други приоритети, но това не решава проблема. От друга страна, липсата на наредба засега прави закона неприложим, коментират юристи.

Какво е СИРВ

Сумираното изчисляване на работното време е правна възможност, която предоставя гъвкавост на работодателите при планиране и отчитане на работата, необходима най-вече при непрекъсваем работен процес, работа на смени, сезонни дейности и други подобни. При този режим на работа продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава установената нормална продължителност, което пък се компенсира с по-малко работно време през други дни (повече почивка), така че като се "сумират" общо отработените часове за съответния отчетен/референтен период, фактически отработените часове да съответстват на полагащата се норма на работно време за този период. Нормата на работното време за периода се установява като установената продължителност на работното време се умножава на броя на работните дни.

Другояче казано, при сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, но същественото е изравняването в края на отчетния период. Предимството за работодателя е, че отработеното в повече работно време за конкретния работен ден не се отчита като извънреден труд и не се заплаща като такъв, а може да се компенсира с повече почивка до края на референтния период. Равносметката дали работодателят дължи заплащане на извънреден труд се прави в края на този период (за който с промените беше дадена възможност за увеличаване до 12 месеца).

Какво се промени

Новата редакция на чл. 142 от КТ, в сила от 1 януари т.г., по принцип намали референтния период за СИРВ, който дотогава беше максимум 6 месеца, на от 1 до 4 месеца. Същевременно обаче с новата ал. 4 в чл. 142 от КТ беше дадена възможност с колективен трудов договор (КТД) да се установява СИРВ за период до 12 месеца в отделни браншове и отрасли, определени от МС. Иначе казано, законът напълно се съобразява със стандартите в европейската директива, според която референтният период за изчисляване на СИРВ не може да е повече от 4 месеца. Така написан обаче дава възможност тази основна разпоредба да бъде заобиколена с КТД между работодателя и синдикатите.

България е обвързана с два международни акта - Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО. В чл. 19 от европейската директива се определя референтен период за СИРВ от 4 месеца, който може да бъде увеличен на 6 месеца за определени категории работници и видове дейности. Директивата допуска в определени изключителни случаи да се въвеждат референтни периоди до 12 месеца, но при:

• спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците;
• по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа;
• условието това изрично да е договорено с КТД или споразумения между социалните партньори.

Промените в КТ бяха обосновани именно с тази възможност по директивата. Проблемът обаче е, че в нашия закон никъде не се казва изрично, че уговорката за въвеждане на 12-месечен референтен период е допустима само по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа. Практически новата разпоредба в КТ не изисква да се посочват условия, при които се въвежда такъв режим, което означава, че въвеждането му не е необходимо да бъде мотивирано във всеки отделен случай.

Действията на синдикатите

Чавдар Христов, КНСБ, обясни пред "Капитал", че готовността за сезиране на международните институции е обявена с цел да се подтикне бившето правителството "най-накрая" да приведе трудовото законодателство в съответствие с международните актове, с които България е обвързана. Оттам се надяват темата със СИРВ, която Христов определя като "горещ картоф", да бъде изяснена в рамките на страната, след като кабинетът "Борисов 4" вече не е на власт и да не се налага да се търси външна намеса.

"Предходното правителство съзнателно изостави този проблем, защото е политически напрегнат. Не зная дали сегашното служебно правителство ще се опита да го реши докрай поради същите съображения. Чакаме да видим реакцията на сегашния министър... Опитваме се да им кажем да си опичат акъла, защото ще последва следващото действие и някой от тях ще трябва да отговаря", обясни той основната позиция по въпроса на синдикатите.

Основният въпрос, който не получава отговор засега, е защо синдикатите протестират срещу разпоредба, чието прилагане зависи от тях. Няма опция, при която 12-месечен референтен период да се въведе без съгласие на социалните партньори, т.е. и на синдикатите. Росица Маринова, председател на Федерация "Лека промишленост" към КТ "Подкрепа", обаче даде пример за случаи, в които решението зависи от синдикатите, но според нея в условията има "уловка".

"От бранша за целулоза и хартия имат около 300 предприятия. Те имат представителство в 100 от тях. От тези 100 предприятия само 3-4 са големи, мултинационални, които работят на непрекъсваем режим, със СИРВ или някаква друга комбинация. Останалите обаче работят на петчасова работна седмица. Оказва се, че ако за три предприятия дадем съгласие за работа на удължен референтен период, то ще стане валидно за всички останали предприятия, в които имат представителство. Факт е, че в големите предприятия процесът е непрекъсваем и се нуждаят от възможност за дългосрочно планиране, но ние не разбираме защо не назначават повече работници. Искайки нашето съгласие, те обричат всички останали малки предприятия."

В същото време през 2020 г. са установени 2684 нарушения при полагането на труд в условията на сумирано изчисляване на работното време. Най-честите нарушения, констатирани от ИА ГИТ, са:

• не се превръщат отработените часове нощен труд в дневен;
• изготвяне на фиктивни графици, които не съответстват на действително отработеното време от работниците;
• поименните графици, които се намират в проверяваните обекти, са изготвени без да съответстват на законовите изисквания и не са утвърдени от работодателя;
• графиците не се съхраняват най малко 3 години след края на периода.

Позицията на работодателите

В защита на удължаването на референтния период от 6 на 12 месеца са работодателите в лицето на АОБР. На въпрос на "Капитал" от АОБР заявиха, че новата уредба "отговаря напълно на европейските стандарти" и не смятат "за сериозно" да коментират намеренията на синдикатите да сезират международните институции. Според тях няма нужда да се описват техническите съображения, при които се допуска това удължаване, защото, ако няма такива, то "няма да е необходимо установяването на сумирано изчисляване на работното време, тъй като подобно действие е безпредметно".

Идеята е да се пести от извънреден труд - труд, който според Маринова масово не се заплаща и с който се злоупотребява, особено "в малките предприятия, които са в сивия сектор".

Бившият премиер Бойко Борисов подписва тристранното споразумение. Вдясно от него е Кирил Домусчиев, председател на КРИБ и член на АОБР, а вляво Пламен Димитров, председател на КНСБ Източник: Пресцентър на правителството

"СИРВ по същество води до неплатен извънреден труд. Там трябва да сложим ред такъв, какъвто ни е предписан от Европа. Аз лично смятам, че редът трябва да е още по-сериозен, но поне да се придържаме към това, което иска ЕС, заради което сме в него... Ние не очакваме подкрепа от държавата, очакваме да не върши глупости", коментира пред "Капитал" председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Какво говорят фактите

От данни на ИА ГИТ, предоставени от изпълнителния директор на агенцията Румяна Михайлова, става ясно, че през последните две години броят получени сигнали за нарушения на правилата, свързани с работното време, се увеличават, а броят на проверките, в които са констатирани нарушения, намалява значително. Изключение е първото тримесечие на тази година, в което тенденцията е обратна - извършените проверки са повече от получените сигнали.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Дори от МТСП са наясно, че подобен тип нарушения са трудни за установяване и не водят до последствия за работодателите, тъй като при проверката служителите не искат да признаят пред работодателя и инспекторите, че са подали сигнал. Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа", коментира, че в тези случаи сигнализиралият трябва да остане анонимен, защото е малко вероятно работник да бъде склонен да рискува работата си, за да бъдат разкрити некоректни работодателски практики. Тя спомена, че от КТ "Подкрепа" са предлагали на бившето ръководство на МТСП алтернативи, като въвеждането на "тайни служители", но не срещнали подкрепа.

Могат ли инспекциите по труда да установяват нарушения по СИРВ

За да аргументират твърдението, че държавата не изпълнява функциите си по контрола, от КТ "Подкрепа" показват сигнал от Федерацията по лека промишленост, изпратен през ноември 2017 г. до инспекцията по труда в Благоевград. Сигналът съдържа данни за редица нарушения за работа при СИРВ в шивашко предприятие в Гоце Делчев, в което към 2018 г. работят 1800 души. Основно става въпрос за нарушения при съставянето на графиците за работа - няма яснота как се съставят те, как се документират промените, има ли поименни графици, при какви режими работят работници и майки с малки деца и др. А графиците за работа са в основата на управлението на СИРВ.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Проверка на място е извършена от ИТ Благоевград на 1 декември 2017 г., но... само за документацията към момента на проверката, а не и за предишния период, за който е подаден сигналът. Нарушения не са констатирани. Опитите на "Капитал" да получи повече информация бяха отклонени от инспекцията с аргумент за поверителност на сведенията, получени по време на контрола.

Румяна Михайлова е дългогодишен изпълнителен директор на ИА ГИТ. Любопитното е, че интернет съдържа неин коментар, направен по време на кръгла маса за трудовите права през 2014г., в който тя сочи, че СИРВ дава възможност на работодателите не само да бъдат гъвкави при организирането на работата, но и да използват производителността на един служител като за един и половина, а "това нарушение е от масов характер и че се злоупотребява с броя на работещите". Преди седем години тя застава зад позицията, че по този въпрос трябва експертно да се търсят варианти за промени в законодателството.

Равносметката е, че организацията и условията около СИРВ остават наболял проблем, който държавата не успява да реши. По всичко личи, че решението ще дойде след намеса на външни институции.