Какъв ще е ефектът от новия механизъм за минималната работна заплата
Най-голямо ще е отражението върху нископлатени сектори като ресторантьорство, хотелиерство и търговия и за слабо развитите региони
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
- В последния момент парламентът успя да приеме първия механизъм за определяне на минималната заплата, който влиза в сила от догодина.
- Така минималното заплащане ще се повиши със 100-150 лв. и това предизвика недоволство сред работодателските организации, но и - не съвсем очаквано - сред синдикатите
- Формулата би трябвало да донесе повече предвидимост за бизнеса и цялостно леко да повиши долния праг на възнагражденията.
След години отлагане да се въведе механизъм, по който да се определя минималната работна заплата, такъв беше приет тази седмица в предпоследния работен ден на 48-то Народно събрание. Формулата ще фиксира минималното възнаграждение като 50% от средното за страната на база период от 12 месеца, а практически ще влезе в сила от следващата година. Въпреки че това се очаква да донесе предвидимост за бизнеса и за служителите, решението беше посрещнато с недоволство както от работодателските организации, така и от синдикати. Сред специалистите пък има и съмнения доколко механизмът действително ще се прилага.
- Търсенето на хора в IT сектора се забавя
- Десислава Николова: Инфлацията в България премина пика и ще намалява
Промените са част от Кодекса на труда по предложение на БСП, а идеята е в синхрон с директивата на ЕС за адекватни минимални работни заплати, макар в нея да се споменават различни варианти за формула. В крайна сметка бе решено минималното възнаграждение за всяка следващата година ще се определя до 1 септември и ще бъде в размер на половината от средната брутна заплата за периода, обхващащ втората половина на предходната година и първата на настоящата. Така, ако механизмът вече действаше, през 2023 г. минималната заплата щеше да бъде около 809 лв. вместо сегашните 780 лв. Очакванията за догодина са тя да достигне около 900 лв., но точната сума ще стане ясна едва когато бъдат публикувани данните за заплатите за месеците до юни включително. Често повтаряното твърдение, че минималната заплата става наполовина на средната, не е съвсем вярно. Тъй като се използват стари данни, ако средната заплата расте, минималната винаги леко ще изостава. Към средата на текущата година например тя вече ще бъде 50% от средната година по-рано.
Механизмът все пак осигурява предвидимост - кога се определя и кога влиза в сила минималната заплата и прави очакванията за нейния размер по-ясни. Този подход се прилага и в други държави и са налице предимствата, които следват от предсказуемостта и възможността на пазара на труда да се адаптира относително по-лесно, смята д-р Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специалист в сферата на икономиката на труда.
Негативни реакции
Синдикалисти обявиха решението за "половинчата победа за работниците", тъй като все пак дава гаранция, че минималната заплата ще се актуализира редовно. Те обаче настояват правилото да не задава твърдо число, а минимум, върху който да се надгражда. Според тях проблем е, че механизмът изключва диалога между социалните партньори при определянето на минималната заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и други работодателски организации пък заявиха, че ще оспорят приетия механизъм пред Европейската комисия. По думите на председателя на организацията Васил Велев парламентът е иззел функциите на Съвета за тристранно сътрудничество. А формулата ще доведе до това в някои сектори всички заети да получават равни възнаграждения, независимо от своя принос, казва той.
Изпълнението е под въпрос
Синдикатите и работодателите са недоволни, защото им се отнема функцията да определят минималната работна заплата. Самото фиксиране означава край на пазарлъците, казва икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Често обаче подобни правила се пренебрегват, както се случва например със швейцарското правило, и определени групи оказват натиск в различна посока. Затова той е скептичен дали държавата действително ще се придържа към формулата, особено предвид острите реакции, с които беше посрещната още от първия ден. "Този механизъм много трудно ще бъде спазван в продължителен период от време. И политици, и социални партньори имат полза от това да демонстрират власт, като дебатират и определят минималната работна заплата. После те могат да обясняват по медиите какво решение са взели. Механизмът им отнема тази власт", смята Ганев.
Дебатът вероятно ще продължи да съществува, но базовият вариант е той да остане извън правителството, извън парламента, и политиците просто да се осланят на правилото. В случая това не е задължително нещо лошо. Според Ганев социалният диалог по принцип има смисъл в други страни, където има голяма представителност. В България обаче тази представителност липсва: има браншове, където почти всички работници са членове на синдикати, докато други сектори остават непредставени в тристранния диалог.
"Определянето на минималната работна заплата не изчерпва съдържателния обхват на Националния съвет за тристранно сътрудничество в България. Доколко обаче той е бил въвлечен във вземането на това решение не е маловажен въпрос", коментира д-р Ралица Ганева.
Ефектът ще е най-силен върху секторите с ниски заплати
Според различни изчисления около половин милион от заетите получават възнаграждения, близки до минималното. Това е приблизително една четвърт от работещите, като този дял варира между регионите. В столицата например, единственото място, където средната заплата е по-висока от средната за страната, механизмът ще бъде лесно възприет. Много по-силно отражение обаче ще има върху Северозапада, където голяма част от работещите са близо до минималната заплата. Подобна е ситуацията по отношение на различните икономически сфери - най-голям ще е ефектът за секторите с ниски възнаграждения като хотелиерство и ресторантьорство и търговия.
Интересно обаче е как ще бъде възприето правилото в лоши години, когато то може и да не доведе до увеличение на минималната заплата. Ако хипотетично средната се понижи, минималната няма да я последва, тъй като законът предвижда тя да може само да расте, но не и да намалява.
Всъщност в периоди на икономически трудности понякога средната заплата представя една изкривена картина. "Когато удари криза, ние губим работни места, най-често в нископлатени професии, наблюдавали сме това преди. Тогава има ръст на безработицата, но средната заплата се покачва сравнително бързо", тъй като работещите на ниски заплати излизат от статистиката, обяснява Петър Ганев. В този сценарий, макар да не е удачно, минималната залата автоматично ще се повиши по силата на формулата, тъй като средната е нараснала.
Очаква се натиск и върху останалите възнаграждения
Икономическата литература и практиката все още не дават еднозначен категоричен отговор за краткосрочните и дългосрочните ефекти от обвързването на минималната работна заплата със средната, обяснява д-р Ралица Ганева. Предвид силно ограниченото предлагане на труд, тя очаква ефектите върху заетостта и безработицата да са минимални. Със сигурност обаче ще има известен натиск върху всички останали възнаграждения. Новата формула първоначално ще приближи нивата на заплащане на по-ниско и по-високо квалифицираните кадри, но естествената разлика между тях ще се възстанови в обозрим хоризонт, тъй като в частния сектор работодателите са много по-адаптивни и гъвкави, отколкото преди 10-15 години.В публичния сектор обаче адекватното увеличение на заплатите, особено във важни сфери като здравеопазване, образование и социално подпомагане, може да се окаже проблем предвид ограниченията пред бюджета. "Това би влошило процеса по наемане и задържане на специалисти, и би довело до напускане на вече наетите специалисти в публичния сектор. Отвореният пазар на труда на ЕС и по-добрите условия в частния сектор са достатъчно голям стимул за подобно негативно развитие. Ето защо, след като този нов механизъм беше вече приет, следващата задача пред изпълнителната власт е да вземе решение какво, кога и как ще бъде адаптирано по отношение на специалистите в публичния сектор. Пренебрегването и отлагането на решението на тази задача ще доведе до дългосрочни социално-икономически проблеми, които трудно ще бъдат преодолени впоследствие", предупреждава Ганева.
Минималната заплата, както е определяна досега, трайно е била съществено по-ниска от средната. Така че цялостно механизмът би довел до по-висок долен праг. Несъмнено това ще има положителен, макар и не толкова голям ефект върху благосъстоянието на работещите. Съвкупното търсене ще нарасне, както и приходите в бюджета по линия на данък общ доход, осигуровки и ДДС. Новата формула ще окаже натиск за повишаване на заплатите и в сивата икономика. Може да се очаква и известен инфлационен натиск заради по-високите разходи за труд, които ще се калкулират в цените на стоките и услугите. "Съществува и известен риск цената на стоките и услугите, които изнасяме, да нарасне дотолкова, че да се отрази негативно върху обема на износа", казва тя. Дългосрочно поскъпването на труда предполага увеличаване на инвестициите в машини и технологии.
2 коментара
За един работодател в МСП такова налагане на работна заплата, което води до постоянно нарастване на социалните и здравни осигуровки е, че те ще започнат да стават истинско време за него. Възможно е да последва закриване на фирми в някои сектори на търговията и услугите. Това вече се е случвало на мнозина колеги и спираш в определен момент когато разбереш, че работиш повече за държавата и работниците и много малко за себе си. Камо ли да инвестираш в разширяване на дейността.
Всичкото това е политическа демагогия и популизъм. Искат да се пълни хазната и да се харесват на работници и синдикати. Не ги интересуват рисковете на предприемача и че той също се старае да бъде социално отговорен и да задържа и мотивира служителите си.
Предприемача има няколко опции - да увеличи оборота (повиши производителността), да запази оборота но да освободи работници (да повиши производителността), да свие печалбата (до нормалните европейски нива) или да се хване на някое работно място след като му струва такава далавера да бачкаш на някой друг... Твърде много вожд има у наше село, биеме всички класации за предприемачи на глава от населението... Сигурно сме в топ 3 на предприемчивост ако махнем офшорните зони... След като вече имаме достатъчно работни места време е да повишим и качеството (производителността//заплатите), а който не се справя с предприемачеството винаги може да потърси друг пристан...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.