Полицейското насилие в България е диагноза

Забраната по чл. 3 е абсолютна. Още първите дела срещу България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург след ратификацията на КЗПЧОС през 1992 г., са свързани с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение. По делото "Асенов и други срещу България" ЕСПЧ подчертава, че конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание дори и при най-трудни обстоятелства - като борбата с тероризма или престъпността, и не допуска изключения и не позволява освобождаването на държавата от това задължение на основание дори при извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията.

Според изследване на Българския Хелзинкски комитет за периода от 2002 г. досега Съдът в Страсбург е постановил над 30 решения срещу България за издевателства от страна на полицаи или пропуски в разследването на случаи на полицейско насилие. Голяма част от тези дела са за смърт, изтезания или други посегателства, за прекомерна употреба на сила, липса на медицинска грижа по време на задържане и престой в ареста, както и за неадекватно разследване.

Съответствието на използваната от страна на органите на реда сила със забраната по чл.3 от конвенцията се преценява на плоскостта на следните стандарти:

• Използването на сила следва да отговаря на критерия "абсолютно необходима", т.е. никакви други средства и начини да не са в състояние да преустановят неправомерното поведение на съответното лице;
• Използването на сила следва да отговаря на изискването за пропорционалност. То трябва да бъде съответно на нападението, да бъде съобразено с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя и да бъде прекратено незабавно след преустановяване на нападението;
• Властите следва да предприемат всички необходими мерки за запазване на живота и здравето на лицето, спрямо което е използвана сила;
• Властите са длъжни да проведат ефикасно разследване на законността и пропорционалността на използваната физическа сила и при установяване на нейната неправомерност или прекомерност да предприемат действия за наказване на виновните лица.

Прилагането на описаните стандарти изисква от държавата ясна законодателна рамка и съответни процедури както за употребата на физическа сила, така и за задължително ефикасно разследване на нейната правомерност. В случаите на полицейски действия държавата носи тежестта да докаже, че полицията не е използвала сила или използваната сила е била абсолютно необходима. Когато при задържането едно лице е било в добро здравословно състояние и впоследствие са установени наранявания, върху държавата лежи тежестта да даде задоволително обяснение как са причинени те.

Аналогичен на настоящия случай е делото "Борис Костадинов срещу България". Костадинов става неволен участник в провеждания в София ежегоден гей парад. Той твърди, че е бил принуден да легне на земята с белезници, като е бил ритан и удрян с палки и юмруци по гърба, раменете и краката; един полицай притиснал главата му към земята с ботуша си, задушавайки го, и намалил натиска едва когато Костадинов започнал да протестира. С решение от 21 януари 2016 г. Европейският съд установява нарушение на чл.3 от конвенцията от страна на българските власти - и в двата му аспекта, Съдът е констатирал, че нито прокурорите, които са решили да не се образува наказателно производство по твърденията на жалбоподателя, нито правителството в своето становище описват някакви особености в поведението на жалбоподателя, които са подтикнали полицията да използва сила срещу него. Властите се позовават на общата ситуация, която се характеризира с риска от нападения на хомофобски групи срещу участниците в софийския гей парад. Според европейските съдии това не е достатъчно, за да покаже, че полицията оправдано е използвала безразборно сила срещу всяко лице, което е било в близост до парада, независимо от поведението му.

През последните два дни не бе дадено правдоподобно обяснение кое конкретно действие на студента по право в Хага Евгени Марчев, възпитаник на едно от най-елитните средни училища у нас - Американския колеж в София - е наложило той да бъде пребит от полицаи по време на протестите от няколко, очевидно физически превъзхождащи го, мъже. Не е обяснено защо насилието над него е продължило след събарянето му на земята и защо след отвеждането му в полицейското управление не му е осигурен незабавен достъп до медицинска помощ независимо от тежките наранявания. Тук изобщо не анализирам задължителната съдебна практика, която казва, че когато последователно, със значителна сила се нанасят множество удари по жизненоважни части и органи, каквато е главата, се приема, че умисълът, с който се нанасят тези удари, е за причиняване на смърт. Но МВР дължи ясни и честни отговори за причините за това нечовешко отнасяне, а прокуратурата досега трябваше да се самосезира и да образува досъдебно производство по случая.

Предвид констатацията на ЕСПЧ през 2015 г. по делото "С.З. срещу България" за наличие на системен проблем, свързан с неефективността на разследването на полицейско насилие у нас, не очаквам обществото да получи достоверни отговори на всички тези въпроси.

Умело прикриваните от властите и нерешени с години проблеми с полицейското насилие без съмнение ще доведат до множество нови осъдителни решения срещу България, както и до политически негативи за държавата поради неизпълнение на задълженията й по конвенцията.

Въпреки гръмко оповестяваните от всеки пореден министър на вътрешните работи реформи в системата на МВР и към настоящия момент:

• Няма задълбочен и внимателен подбор на влизащите в системата на МВР служители, както и специализирано периодично изследване на тяхната пригодност;
• Няма или не е достатъчно специализираното обучение на всички нива и структури на МВР по въпросите за пределите на използване на физически сила и помощни средства;
• Няма ефикасност в разследванията по наказателен и дисциплинарен ред, които да доведат до своевременно идентифициране и наказване на виновните лица . Наблюдават се трайни тенденции за прикриване на конкретните извършители. Дори при присъждане на справедливи обезщетения за пострадалите от полицейско насилие те остават за сметка на бюджета на МВР, а ведомството много рядко предявява регресен иск срещу преките извършители на насилието, когато те са установени.

Изявленията на главния секретар на МВР от 12 юли, че вътрешната проверка е бавен процес и не могат да установят бързо кои са биячите на младежа, показва друг системен проблем. Ръководството на МВР изобщо не подозира, че отговорност за полицейското насилие се носи и от него - политическото ръководство в лицето на министъра, и от професионалното ръководство - от главния секретар и от ръководителя на съответната дирекция. Защото тяхна е отговорността за обучението на служителите, за възпитанието им в зачитане на човешките права и законността и за прилагането на законосъобразни и щадящи човешкия живот и здраве методи на работа.

Оставките на висшите ръководители на МВР са най-малкото, което те дължат на обществото в този момент. И ако те не ги дадат или премиерът не ги приеме, каквато е политическата мода в момента, прогнозата за върховенството на правото у нас е зловеща.