Законът на прокурорската република

Поредната инициатива на прокуратурата повдига редица принципни въпроси не само по отношение на конкретните предложения, но и в контекста на идеята на ГЕРБ да въведе в проекта за нова конституция законодателна инициатива на органите на съдебната власт. Поради избухналите критики ГЕРБ се отказа от тази идея, но в случая е налице един флагрантен пример за заобикаляне на базисни принципи на демократичната държава като разделението на властите. Никъде в цивилизования свят прокуратурата няма законодателна инициатива, чрез която сама да си създава правила, по които да работи, и да определя съдилищата, пред които ще отстоява обвиненията. С този ход главният прокурор Иван Гешев всъщност демонстрира, че и без законодателна инициатива може да диктува закони на парламента. Всичко това се случва в контекста на силен обществен натиск да бъдат разследвани множеството данни за корупция на високо ниво, включително и факти, свързани с премиера Бойко Борисов. И логично поставя въпроса за естеството на механизмите, с които разполага прокуратурата, за да прокара своите предложения.

Поначало, когато институция на съдебната власт предлага изменение на процесуалните закони, общественото внимание автоматично трябва да бъде изострено, коментира съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. И добавя: досега не съм виждала инициирани от прокуратурата законодателни промени за усъвършенстване на системата от мерки за защита на основните права, тягата винаги е към улесняване на механизмите за ограничаване на правата и за рестрикции. (Пълния коментар на съдия Тодорова вижте в карето най-отдолу.)

Съвсем отделен въпрос е в каква държава прокуратурата си позволява да предлага ограничаване на правомощията на съда. Преди време бившият министър на правосъдието Христо Иванов я нарече "прокурорска република", а напоследък този термин все по-често се повтаря в публичното говорене.

Ограничена касация

Прокуратурата предлага занапред до ВКС да не стигат решенията на апелативните съдилища, а само новите присъди, т.е. на касационно обжалване да подлежат само онези актове, при които двете инстанции - окръжен и апелативен, са били на различно становище по въпроса за виновността на подсъдимия. Иначе казано - обжалване пред ВКС да се допуска само когато апелативният съд е осъдил оправдания от окръжния съд подсъдим или обратно - когато апелативният съд е постановил оправдателна присъда за осъдения от окръжния съд подсъдим. Към момента тази схема на двуинстанционно съдебно производство по наказателни дела се прилага за по-леките престъпления, които са подсъдни на районния съд и за които окръжният съд е втора и последна инстанция. Актовете по такива дела не подлежат на касация, а на възобновяване пред съответните апелативни съдилища - при съществени нарушения на закона или на процесуалните правила или при явна несправедливост на наложеното наказание. Искането за възобновяване обаче не спира изпълнението на присъдата.

"По същество това предложение цели да премахне касационната проверка по значимите наказателни дела. Напълно се игнорира основната цел на касацията - контролът за правилно прилагане на закона, който се осъществява от ВКС. Така се създава възможност за местен произвол", коментира за "Капитал" адвокат Ина Лулчева.

Исканата промяна ще сведе Върховния касационен съд до надзорна инстанция по тежките дела - ВКС ще може да се произнася след влизане на присъдата в сила, ако има искане за възобновяване. Мотивът на прокуратурата, че така "се предлага идентичен законодателен подход към въззивните решения" - както за престъпленията, подсъдни на районния съд, така и за престъпленията, подсъдни на окръжния съд, не звучи сериозно, доколкото окръжният съд разглежда дела за тежки престъпления, обичайно с усложнена правна и фактическа обстановка, за които се предвиждат и най-строгите наказания. Не е вярно също, че така се постига по-бърза реализация на наказателната репресия. Делата във ВКС се гледат изключително експедитивно - средно за три-четири месеца от момента на постъпването, като обичайно се решават в едно заседание, а 80% от делата се пишат в едномесечен срок след разглеждането, коментират за "Капитал" върховни съдии. Сериозното забавяне на наказателните дела е в по-долните инстанции. В мотивите обаче няма статистика за това. Няма и отговор на въпроса с какво касацията в наказателното производство пречи на прокурора да си доказва обвинението, след като Върховният касационен съд е инстанция по правото, а не по фактите.

Специализираният съд все повече се превръща в извънреден

Още от създаването на специализираните съдилища и прокуратури преди десет години юристите в България имат едно наум за специализираното правосъдие. За съжаление техните опасения се оправдават все повече. Сегашното предложение на прокуратурата е пореден аргумент за превръщане на специализираното правосъдие в извънредно правосъдие, което българската конституция забранява. Всъщност точно възможността за касационно обжалване на актовете на Апелативния специализиран наказателен съд пред ВКС беше един от аргументите на Конституционния съд да приеме през 2011 г., че специализираните съдилища нямат белезите на извънредни съдилища. Възможността да се обжалват актовете на апелативния спецсъд пред ВКС "е гаранция за точното и еднакво прилагане на законите от специализирания наказателен съд", което го прави редовен, а не извънреден съд, отбеляза тогава Конституционният съд.

Сега, с предложението на прокуратурата за ограничаване на касационния контрол, на практика апелативният спецсъд ще стане последна инстанция по голяма част от делата за организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

През последните десет години спецправосъдието, първоначално създадено уж само за делата срещу организираната престъпност, все повече се превръща в "съд на властта", разширяват се неговите правомощия и обхват, там бяха прехвърляни все повече дела, а от 2017 г. в него бяха прехвърлени и всички дела срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, по обвинения за корупция, безстопанственост и присвояване. Паралелно с това през последните години спецправосъдието започна да се използва като инструмент за саморазправа с опоненти на властта и за превземане на бизнеси. Стигна се и до казуса "Осемте джуджета", при който свидетели разказаха как спецпрокуратурата се използва за "преразпределяне на активи", иззети като веществени доказателства.

През м.г. за магистратите в спецправосъдието бяха приети и специални правила за определяне на бонуси. А сега сред предложенията на прокуратурата има и такива за поредно разширяване на компетентността на специализираната прокуратура и съд - за "каналджийство" и свързаните с него престъпни групи. Дава се и възможност на следователите към спецпрокуратурата да възлагат работа по разследване на следователите от окръжните прокуратури и от Националната следствена служба.

Всичко сочи, че основната цел на промените е по-нататъшното превръщане на спецсъдилищата в подведомствени на прокуратурата съдилища, които да постановяват "правилните" присъди по делата, които катастрофират във ВКС - корупцията и политически мотивираните процеси. А за целта, доколкото все пак трябва да има някакъв процес, се предлага в него да се използват и незаконно събрани доказателства.

Доказателствата може и да са с леки дефекти

"Как ще се използват незаконно събрани доказателства, за да отиде един човек в затвора?" Този въпрос зададе в петък Радан Кънев по повод на другата голяма част от предложенията на прокуратурата за занижаване на доказателствения стандарт в наказателния процес.

Прокуратурата иска да се предвиди, че не всяко формално нарушение на процедурата за събиране на доказателства води до тяхната негодност, а само такова нарушение, което е съществено или поставя под съмнение достоверността на доказателствените средства. А дали даден порок е съществен или не - съдът да преценява по вътрешно убеждение. Предлага се също така да се ограничи ролята на поемните лица, като се допусне дадено действие по разследването да се проведе с участието на едно поемно лице вместо с най-малко две (които и без това често са подставени хора на разследващите).

Да отпадне разпоредбата, според която действия по разследването, извършени извън законовите срокове за разследване, не пораждат правни последици и събраните чрез тях доказателства не може да се ползват от съда при постановяване на присъдата. Това е друго предложение, което по същество означава премахване на сроковете за разследване. Понастоящем законът предвижда двумесечен срок за разследване, който обаче може да се удължи от наблюдаващия прокурор до 4 месеца, а след това - многократно и от административния ръководител на съответната прокуратура. Всъщност искането за саниране на доказателства, събрани след изтичането на съответния срок, означава, че просто някой не си върши работата. Но по-любопитни са мотивите за това предложение. От една страна, се твърди, че не е работа на НПК да дисциплинира разследващите и прокурора за сметка на правосъдието. От друга - сегашната "санкция" за действия, извършени извън сроковете, можело да бъде използвана от особено недобросъвестни разследващи органи целенасочено "да пропуснат да забележат, че са изтекли сроковете" и да проведат неповторими действия по разследването. Самата идея да се предлага законодателство с презюмиране на недобросъвестност на държавни органи, в случая - на органите на разследването, е абсурдна, но и показва начин на мислене.

Всички тези, а и много други предложения наред с идеята за ограничаване на касацията предизвикват основателни опасения. И отново случаят с "Осемте джуджета" - не е лесно да се приеме идеята за саниране на незаконни доказателства и ограничаване на броя на поемните лица, когато съвсем наскоро в рамките на това журналистическо разследване се появиха кадри на подхвърляне на доказателства.

"Няма наказателен процес в света, който да допуска съдебният акт да се основава на незаконно събрани доказателства. Спазването на процесуалната форма гарантира достоверността на доказателствения материал. Идеята един човек да бъде осъден на доживотен затвор въз основа на незаконно събрани доказателства и без право на касация е мракобесно предизвикателство пред здравия разум", коментира адвокат Даниела Доковска.

"Това е изискване по цял свят, за да не се фабрикуват доказателства. Или мърлят, като ги събират, т.е. не си вършат работата, или умишлено опорочават доказателства", коментира Радан Кънев. И той, и други юристи припомнят, че няма причина прокуратурата да се оплаква от "прекаления формализъм" на НПК, който уж й пречи да доказва престъпленията, при положение че у нас осъдителните присъди по наказателни дела са 97%, какъвто процент няма в нито една европейска държава. "Те нямат проблем с голяма част от делата. Българската прокуратура има изключително висока успеваемост. Това показва, че повечето български прокурори, когато не им се оказва натиск, си вършат прецизно работата и постигат осъдителни присъди. Проблемът е, че на най-високо ниво понякога се покриват корупционни престъпления, а понякога се обвиняват хора, които нищо не са извършили. И в двата случая прокуратурата се проваля, но то не е заради закона, а заради мафията", коментира Кънев.

Всъщност предложенията за саниране на незаконно събрани доказателства и за снижаване на доказателствения стандарт трябва да се разглеждат съвместно с идеята за ограничаване на касацията и засилване на спецправосъдието, защото те се вписват в една обща концепция за налагане на нещо като инквизиционен процес у нас.

Отново се търси работа на военните съдилища

В противовес на идеята за ограничаване на ВКС прокуратурата отново възражда идеята за разширяване на компетентността на военните магистрати, като им се възложат и делата за престъпления, извършени от цивилни служители на ДАНС, МВР, дирекциите по изпълнение на наказанията и съдебната охрана в Министерството на правосъдието при или по повод изпълнение на службата им. Изрично се подчертава, че това предложение е на бившия главен прокурор Никола Филчев. Последно такова законодателно предложение направиха през юни т.г. трима депутати от ГЕРБ - Красимир Ципов, Анна Александрова и Константин Попов, което тогава предизвика остър коментар на адвокат Даниела Доковска, озаглавен "За нуждата от четене преди писане (на законопроекти)". Доковска припомни няколко решения на Европейския съд по правата на човека, според които компетентността на военните съдилища по дела за престъпления, в които са участвали и граждански лица, не се вписва в изискването за независим и безпристрастен съд. В резултат това предложение на ГЕРБ тихомълком беше забравено, но сега отново възниква в същия вид.

Близо 40 са промените в НПК през последните десет години. В огромната част от случаите те са мотивирани от оплакванията на прокуратурата, че процесуалният закон й пречи, което е крайно неубедително, при положение че само по 3% от наказателните дела са постановени оправдателни присъди. Процесуалните закони във всяка страна се създават, за да се разкрие обективната истина и да се защитят правата на слабата страна в процеса, а у нас отдавна балансът е нарушен, коментират съдии.

Специфичното в случая е, че сегашните предложения се правят под егидата на един абсолютно дискредитиран главен прокурор, чиято оставка се иска от гражданските протести вече повече от три месеца. Протести срещу главния прокурор не са известни в политическата практика на нито една демократична страна. И точно сега, когато обществото е настръхнало срещу този човек, с неговия подпис се предлага засилване на наказателната репресия и улесняване на обвинението.

В предложенията на прокуратурата няма и дума за препоръките на ЕК, Венецианската комисия и още куп международни институции относно статута на главния прокурор и нуждата от отчетност и прозрачност на прокуратурата.

"Във време, в което реформата на прокуратурата е въпрос от първи ред за обществото; в което се създава впечатление, че политическата класа лесно се респектира от нея; когато законодателят приема всички предложения, инициирани от институцията, която суверенно решава кого да привлече към наказателна отговорност и кого не - благоприличието (като етичен стандарт по единния Кодекс за съдиите и прокурорите) налага въздържането от всякакви действия, които могат да създадат впечатление, че прокуратурата се възползва от ресурса си да получава каквато поиска политическа подкрепа", коментира съдия Мирослава Тодорова.

Мирослава Тодорова: В сегашната ситуация инициативата да се снижи стандартът на доказване е опасна

Поначало, когато институция на съдебната власт предлага изменение на процесуалните закони, т.е. на правилата, по които самата тя функционира, общественото внимание автоматично трябва да бъде изострено. Първо, защото не е случайно, че органите на съдебната власт нямат законодателна инициатива - това следва от конституционния принцип за разделение на властите, който означава включително и това - власт власт да възпира. От това следва второто - законодателната власт трябва да е сигурна, че прокуратурата не предлага изменения на закона "про домо кауза", т.е. такива, които да я улесняват прекомерно в противовес на обществения интерес и на защитата на основните права на гражданите. Досега не съм виждала инициирани от прокуратурата промени в наказателното и наказателнопроцесуалното законодателство, които да целят усъвършенстване на системата от мерки за защита на основните права. Тягата винаги е към улесняване на механизмите за ограничаване на правата и за рестрикции, защото това улеснява работата и на прокурорите, и на разследващите. Затова в законодателната си дейност държавата следва компетентно и почтено да анализира с особено внимание всяко предложение за промени, което изхожда от институция, свързана с репресивни правомощия - за да удържи тази тяга, така че тя да не надделее, да не злепостави самата идея за правосъдие, да създаде предпоставки за ред, а не за страх и произвол.

Държавната (включително съдебната) дейност не може да е ефективна, ако не се основава на общественото доверие и не го укрепва. При съществуващото положение - нерешени институционални проблеми с отчетността и отговорността на главния прокурор; липса на гаранции за професионална самостоятелност по делата на редовите прокурори; липса на убедителен компетентен отговор на обвиненията за двоен стандарт и конюнктурен подход за разследване на лица, а не на престъпления; отказ да се разследват активно публично известни факти за престъпления - инициативата да се снижи стандартът на доказване е не само юридически и етично проблематична. Тя е неадекватна на обществената необходимост и е опасна. Например по отношение на броя на поемните лица - като се анализират някои системни проблеми пред ефективните средства за защита на основните права, отразени в осъдителните решения на ЕСПЧ, включително системния неуспех на разследванията за полицейско насилие и обвиненията за "монтиране" на доказателства, няма резон да се ограничава общественият контрол чрез участие на гражданите в досъдебната фаза на наказателния процес, която е скрита, а не публична.

Има европейски препоръки, които действително следва да бъдат съобразени - да се въведе пълен видеозапис на съответните действия по разследването. Ако практиката покаже, че този технически начин е удачен и успешно гарантира правата на гражданите, от една страна, а от друга - автентичността на събраните доказателства (в какъв вид и къде са намерени и при какви обстоятелства), тогава вече въпросът за намаляване на броя на поемните ще може да бъде поставен за дебат. Преди това обаче обществото трудно ще бъде убедено, че елиминирането на поемните лица не цели безконтролност на органите по разследването. На същата плоскост следва да се разглеждат и предложенията за разширяването на възможностите за използване на специални разузнавателни средства (за повече престъпления и за по-дълго време). Има опасност напълно да се банализира употребата им и те от средство, към което се прибягва в краен случай (поради природата им на сериозна намеса в личния живот), да се превърнат в обичайна практика. Такъв подход само на пръв поглед ползва разследващите - вредата ще е именно за тях и ще е дългосрочна, защото ще се отучат да разследват с най-ефективните способи за разкриване на престъплението.

Особени опасения предизвиква предложението решенията на апелативните съдилища да не подлежат на касационен контрол. Касацията съществува като гаранция за законност и справедлив процес. Обстоятелството, че някои съдебни актове не подлежат на касация (както е навсякъде по света), не означава, че гражданите се третират неравпоправно. Въззивните актове на окръжните съдилища, които не достигат до ВКС, са по дела за престъпления с по-ниска степен на обществена опасност, т.е. положението на участващите по тези дела граждани не е едно и също с положението на гражданите, които участват по делата от компетентност на окръжните съдилища (дела за убийства, за разпространение на наркотични вещества, пране на пари, неизгодни сделки, престъпления по служба и пр.). С направеното предложение се цели съществена реформа на касационното производство, без да е проведена професионална или обществена дискусия по този въпрос. Така се ограничава и конституционната функция на ВКС да уеднаквява съдебната практика и по този начин да постига равноправно третиране на гражданите от цялата страна.