Над ВСС е само Гешев

През уикенда, в интервю пред Канал 3, представляващият ВСС Боян Магдалинчев повтори, че "атаката" срещу главния прокурор не е заради липсата на качества, а защото са засегната големи интереси.

Всички знаят, ВСС - в неведение

Това се случва на фона на избухналите преди три месеца граждански протести с искане за оставка на правителството и на главния прокурор. Причината беше нахлуването на прокуратурата в сградата на президентството, след като Румен Радев изрази публично мнението си за показаното в реално време поведение на служители на НСО, охраняващи лятната резиденция на Ахмед Доган в "Росенец", които изблъскаха съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов след опита му да стъпи на плаж, който по конституция е публична собственост. Неведнъж в рамките на протеста бяха излъчвани послания, че оставката на Гешев е по-важна дори от оставката на премиера и правителството, защото съдебната система е първият елемент на държавността, който трябва да бъде прочистен, за да прочисти и останалите. Многократно през последните месеци в публични обръщения от средите на адвокатската гилдия, от правозащитната общност, от най-старата и най-авторитетната съсловна организация на съдиите в страната - Съюз на съдиите в България (ССБ), бяха изтъквани публично известни факти за недопустими действия на Иван Гешев, сред които:

• политически по същество изявления и даване на политически оценки на лица, партии и обществени процеси;
• официално разпространяване от прокуратурата на подбрани доказателства по висящи дела, включително и такива, добити чрез използване на специални разузнавателни средства, което е престъпление;
• многократно нарушаване на презумпцията за невиновност в публични изявления на главния прокурор, в които той обявява конкретни лица за извършители на престъпления;
• създаване на паравоенно образувание към главния прокурор - Бюро за защита, и използването му за демонстрация на сила, включително и при нахлуването в президентството, където прокурори и следователи бяха придружавани от въоръжени служители на Бюрото, а това може да стане единствено по нареждане на главния прокурор. Охраната на Бюрото е предвидена за застрашени прокурори и следователи, но, разбира се, главният прокурор не даде правдоподобно обяснение от кого точно са застрашени разследващите в сградата на президентството;
• изявление, че през последните пет години системата за случайно разпределение на делата "все едно не сме я имали", което означава, че "По същество - все едно не сме имали правосъдие". В четвъртък членът на ВСС Атанаска Дишева на три пъти запита колегите си дали споделят изявлението на главния прокурор, че страната цяла петилетка не е имала правосъдие, но така и не получи отговор.

Главен прокурор, лишен от легитимност, предлага ограничаване на съда

В историята на демокрацията са регистрирани граждански протести по най-различни поводи, някои абсурдни, други - довели до революционни промени в обществените нагласи и държавното управление. Не е известно обаче някъде другаде по света някога да е имало масов граждански протест с искане за оставката на главния прокурор.

В този контекст в средата на октомври Гешев отново направи нещо нечувано - предложи на кабинета и парламента законопроект, с който поиска да бъдат ограничени правомощията на Върховния касационен съд (ВКС). Няма държава по света, където прокуратурата да си позволява да иска ограничаване на съда, но и това мина незабелязано във ВСС.

Месеци наред ВСС остана напълно безучастен за всички публични критики към действията на Гешев и ръководената от него прокуратура, макар че именно съветът е единственият орган, който може да осъществява контрол върху действията на главния прокурор и отдавна трябваше да е вкарал тези теми в дневния си ред по своя инициатива. Провокиран от това бездействие, на 1 октомври Съюзът на съдиите в България изпрати обръщение до ВСС с искане да направи оценка на действията на Гешев и да реши дали не се налага процедура за отстраняването му. Последваха опити на мнозинството в съвета да отклони обсъждането, но то влезе в дневния ред благодарение на председателя на ВКС Лозан Панов. Но в четвъртък, вместо обсъждане по същество, членовете на ВСС се занимаваха с въпроса дали са законно сезирани с това обръщение, в рамките на каква процедура се прави това обсъждане и... дали Лозан Панов навремето не е бил избран с политическа протекция.

Правилно ли сме сезирани?

Това беше аргументът на мнозинството, изразено неколкократно от членове на съвета. Други пък се чудеха какъв е предметът на дебата и какво може да стори ВСС. Все въпроси които показват базисно неразбиране какъв орган е ВСС. Или просто опит да се парира обсъждане на всяка цена.

Защото ВСС не е съд, който действа само когато бъде (правилно) сезиран, а административен орган, който следва сам да се задейства винаги, когато има индикация за проблем в системата. "Писмото (на ССБ, б.р.) е подсещане, до което не трябваше да се стига, а ние трябваше да го инициираме. Като орган, който е избрал главния прокурор, трябва да вземем отношение по тях", заяви членът на ВСС Олга Керелска в четвъртък.

Пленумът на ВСС е висшият административен орган на съдебната власт, който има изключителна компетентност да избира главния прокурор, което води и до реципрочното задължение да следи дали не са настъпили основания, които са несъвместими с изпълнението на функцията му. През 2016 г. в Закона за съдебната власт изрично бяха записани няколко изисквания, на които трябва да отговарят "тримата големи" - особено високи професионални и етични стандарти, специално за хората, поставени на върха на пирамидата. Поредни промени, с които държавата се отчете пред ЕК в рамките на мониторинга.

"ВСС, с малки изключения, се оказа в невъзможност да проведе обективна дискусия. Това показва тяхната неспособност и нежелание да работят за изчистването на собствения си имидж, да отскочат от това дъно, до което са стигнали, и да почнат да се държат адекватно на правомощията си. Не разбирам това упорство на ВСС да се крие зад процедурни съображения."

Биляна Гяурова Вегертседер

изпълнителен директор на Български институт за правни инициативи

Бягство от дебата по същество

Спорът каква точно процедура да се приложи, когато има данни за нарушение на тези стандарти - дали да е процедура за дисциплинарно нарушение или за предсрочно прекратяване на мандата, разбира се, е легитимен. Той обаче има ясно решение - ВСС може да избере или едното, или другото - по своя преценка. Мнозинството от съвета предпочете да остане на позицията си, че не е надлежно сезиран, няма приложима процедура, нито известни факти за нарушения от страна на Гешев. (По същата схема през 2017 г. предишният ВСС отказа да обсъжда официално фактите по скандала ЦУМгейт с участието на предишния главен прокурор Сотир Цацаров.)

Нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт (ЗСВ) няма предвидена дисциплинарна процедура за тримата големи, има за предсрочно отстраняване, заяви обаче през уикенда Боян Магдалинчев. В уредбата на дисциплинарната отговорност на магистратите ЗСВ не прави никакво изключение за "тримата големи", тя се отнася както за редовите магистрати, така и за административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, сред които законът изрично причислява и председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

"Не може да има съмнение, че законът предвижда регламентация на дисциплинарна отговорност за "тримата големи". Всъщност изрично в мотивите към проекта за промени в ЗСВ през 2016 г. се казва, че едно от най-съществените изменения е свързано с въвеждането на дисциплинарната отговорност на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. А чл. 320, ал. 4, т. 1 и т. 3 ЗСВ съдържа хипотеза, според която в рамките на дисциплинарната процедура Пленумът на ВСС може да направи предложение до президента за освобождаване на член по право на ВСС, т.е. - на председателите на ВКС, ВАС или главния прокурор." Това коментира пред "Капитал" Атанаска Дишева, член на ВСС.

Позицията на Магдалинчев обаче звучи парадоксално след повече от 18 години законодателни и други мерки на властите за въвеждане на опция за отговорност на тримата големи основно заради фигурата на главния прокурор.

През 2002 г. тогавашният ВСС, а и цялото българско общество, за първи път болезнено осъзнаха, че главният прокурор у нас не може да бъде отстранен дори при публични обвинения за тежки престъпления, включително убийство. Оттогава, в законодателството бяха направени много изменения, уж все за преодоляване на тази законова празнота и за създаване на механизъм за контрол и отчетност. Междувременно обаче, персоналният състав на ВСС деградира дотам, че в него се появяват хора, които обявяват главните прокурори у нас за жертви на тормоз.

Епохата "Филчев" като етикет на фигурата на главния прокурор

На 18 декември 2002 г. тогавашният ВСС с тайно гласуване прие решение да поиска оставката на главния прокурор Никола Филчев. Любопитно е, че това е същият съвет, който избра Филчев през февруари 1999 г. В подкрепа на решението гласуваха 13 души, девет бяха против и един въздържал се. В решението се казва, че Филчев е превишавал правомощията си, под негово давление са задържани конкретни разследвания, незаконно е налагал наказания на прокурори, игнорирал е ВСС с редица решения, а в прокуратурата цари страх, който е парализирал нормалната й дейност. Причината ВСС да му поиска оставката, вместо направо да пристъпи към отстраняването на Филчев, беше, че тогава Конституцията и законът не предвиждаха възможност за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор заради нарушения. Филчев отмина това решение на ВСС с презрение, по това време той близо месец и половина не се бе явявал на заседанията на съвета.

Само десет дни по-късно, на 28 декември 2002 г., пред дома му беше застрелян прокурорът от върховната прокуратура Николай Колев, който в продължение на месеци публично заявяваше, че е подложен на тормоз от страна на Филчев, срещу него са скалъпени дела, подхвърлени са му наркотици и оръжие. Колев уличи главния прокурор в злоупотреба с власт и мокри поръчки. Убийците му не бяха разкрити, а семейството на Колев обвини Филчев за причастност към това престъпление. Заради неефективното разследване на убийството и на твърденията за съпричастност на Филчев в него, през 2009 г. Съдът по правата на човека в Страсбург осъди България, а решението по делото "Колеви срещу България", което констатира, че в държавата ни липсват механизми за ефективно и безпристрастно разследване на главния прокурор, и до днес се отчита като неизпълнено. Именно това решение в момента е отправна точка за критиките срещу България за статута на главния прокурор.

През януари 2003 оставката на Филчев бе поискана и в подписка от граждани. Месец по-късно председателят на американския Комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън заяви в интервю, че ако България иска бъде приета в пакта, главният прокурор трябва да бъде сменен, тъй като е корумпиран. Никола Филчев коментира: "Този Джак Бруксън е някакъв международен шмекер, който се взема насериозно." Избухна дипломатически скандал, а тогавашният американски посланик у нас Джеймс Пардю определи Филчев като "противоречива фигура".

През декември 2004 г. Националното сдружение на българските прокурори (НСБП), създадено от Васил Миков, бивш апелативен прокурор на Варна и съперник на Филчев при избора за главен прокурор, разпространи отворено писмо, в което призова Филчев да подаде оставка. НСБП бе създадено през 2002 г. като алтернатива на казионната Асоциация на прокурорите в България, днес то вече не съществува. В позицията на организацията се казваше, че в тази конфигурация на съдебната власт, главният прокурор е извън контрол, в прокуратурата цари страх и безпринципност, а Филчев използва прокуратурата като инструмент за изнудване.

Междувременно, през 2003 г. в Конституцията бе вкарано ново основание за освобождаване от длъжност - на всички магистрати, включително и на тримата големи - за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Истинската причина за това беше именно случаят с Филчев, който на дело доказа, че предшественикът му, покойният Иван Татарчев е бил прав, като заяви: "Над мен е само Господ!"

През април 2003 г. по искане на Филчев КС произнесе прословутото си тълкувателно решение, според което само Велико народно събрание може да прави промени в структурата на съдебната власт, включително изваждане на прокуратурата оттам. Това решение практически блокира възможността за провеждане на дълбока съдебна реформа.

Никола Филчев изкара мандата си докрай. Прокуратурата беше разбита и деморализирана.

И още реформи

Реформите за дисциплинарна отговорност на висшия ешелон в съдебната власт не спряха дотук. И голяма част от тях бяха направени по повод конкретни казуси.

През 2007 г. с поправката на Конституцията се създаде инспекторат, имунитетът на магистратите остана само функционален. Уреден беше проблемът с прекратяване на мандата на изборните членове на ВСС при дисциплинарно освобождаване от длъжност, но през 2009 г. това се оказа недостатъчно за дисциплинарното уволнение на членовете на съвета Иван Димов и Стойко Стоев, замесени в скандала с Красьо Черничкия, защото в закона нямало процедура, затова законът бе дописан и в тази насока.

След това ВСС стана постоянно действащ - за да не са зависими членовете му от колегите си и от началниците си в системата. Въведоха се нови изисквания към тримата големи. И за всичко се докладваше на Брюксел.

В крайна сметка днес страната ни се оказва там, където беше преди две десетилетия. Главният прокурор е напълно безконтролен и задава дневния ред на обществото, Никола Филчев е важен член на експертния му съвет и участва в писането на законопроекти за ограничаване правомощията на съда, а ВСС е марионетка в ръцете на същите кукловоди, които назначиха Гешев.