"Златните паспорти" остават, при това - с екстри

А ако президентът наложи вето на закона, това вероятно ще е повод за упреци към държавния глава, че саботира реформата в гражданството, която всъщност не е реформа.

Проблемът бе посочен от ЕС

Сагата със "златните паспорти", чрез които граждани на трети страни извън ЕС могат да си купуват право на безпрепятствено придвижване из съюза, се точи от доста време, а повече от две години България е обект на наблюдение от Европейската комисия заедно с Кипър и Малта. През януари 2019 г. излезе доклад на ЕК по темата, в който се казва, че тези три държави имат най-разхлабена система за даване на гражданство срещу инвестиции в ЕС, като режимът за получаване на златните паспорти в тях е по-лек дори от режима за натурализация.

Още тогава ЕК обяви, че създава работна група по въпроса, защото проблемът с европейското гражданство създава рискове за целия съюз - за пробив в сигурността, пране на пари, избягване на данъци, корупция и др. Тогавашният еврокомисар по правосъдие Вера Йоурова обяви, че е получила уверения от българското правителство, че страната ни възнамерява да премахне схемата за гражданство срещу инвестиции.

Действително, през октомври 2019 г. Министерството на правосъдието внесе законопроект, с който предлага да отпадне издаването на паспорти срещу краткотрайни инвестиции, като остане само възможността за получаване на гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат за клас А или клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Основният мотив на правосъдното министерство е, че "краткотрайни инвестиции" за придобиване на паспорт се правят формално - с бързи вложения в доверителни сметки, акции и държавни ценни книжа, и се поддържат само до получаване на разрешението за пребиваване или до подаването на молба за български паспорт. Почти веднага след това инвестицията се ликвидира, а последващ контрол няма.

Проектът на МС от октомври 2020 г. беше оставен на трупчета, а пет месеца по-късно в парламента се появи друг законопроект - на Йордан Цонев и група депутати, сред които и шестима от ГЕРБ. В него се предлага оставането на досегашния режим за гражданство срещу инвестиции с мотив, че всички проблеми ще се решат с по-сериозен контрол върху процеса. Почти веднага ЕК реагира - на 1 април м.г. комисията изпрати писмо до българските власти с въпрос какво се случва по темата и защо депутати от управляващите бламират предложение на кабинета.

Българските власти замълчаха, а Брюксел продължи да поставя въпроса. През май м.г. в доклада по Европейския семестър бе отбелязано, че България все още не оценява рисковете при схемите за гражданство срещу инвестиции. В края на октомври м.г. ЕК изпрати поредното писмо до властите у нас, с което призова правителството да прекрати поетапно тази схема, и даде срок от един месец на кабинета да отговори какви мерки е предприел по въпроса.

Междувременно темата беше подета и от европарламента. През септември Групата за мониторинг на демокрацията към ЕП сред другите въпроси до българските власти запита и за позицията на страната по златните паспорти. По-късно този въпрос намери място и в резолюцията за България, гласувана от европарламента. В момента специална работна група в ЕП изготвя доклад за практиките при предоставяне на гражданство срещу инвестиции в рамките на ЕС, в която участва и българската евродепутатка Елена Йончева. Очаква се докладът да бъде готов през есента, заяви за "Капитал" Йончева. Водещият докладчик по темата е Софи ин`т Велд от Нидерландия, която е председател и на Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и човешки права, ще представи плана си за работа и конкретните срокове до края на настоящия месец, ще има и дискусии в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) по темата.

"Предоставянето на гражданство само по себе си не е регламентирано на ниво ЕС. Всяка държава преценява сама при какви условия да предоставя гражданство в националното си законодателство. Същевременно, доколкото гражданството на която и да е държава членка дава автоматично европейско гражданство, т.нар. златни паспорти имат сериозно европейско измерение, тъй като влияят на сигурността и пазара и на останалите държави членки. Струва ми се, че е време този въпрос да бъде регламентиран на европейско ниво", казва Йончева.

Българското гражданство не е стока, която да се продава на пазара за тези, които имат достатъчно пари да си го купят. Не може да го третираме като аксесоар или бонус за някой, решил да инвестира в България. А може дори да се окаже, че няма истински вложения.

Елна Йончева

евродепутат

Тя дава пример с нашумял "ужасяващ" репортаж на "Ал Джазира" за Кипър: "В разследването, публикувано през октомври 2020 г., се разкрива как висши държавни представители са готови да помогнат на осъдени престъпници да получат кипърско гражданство срещу инвестиции, включително и в недвижими имоти, така че да имат достъп до ЕС и безвизово пътуване. Няколко дни след това председателят на парламента на Кипър подаде оставка, а правителството обяви, че прекратява програмата. Схемата за т.нар. златни паспорти е част от причините за протестите срещу корупцията в Кипър в последните месеци."

Как може да сме сигурни, че това не е правено и в България, пита Йончева. Според нея в момента управляващите пак се опитват да хвърлят прах в очите на Брюксел и да продължат по познатите схеми. Инвестиции в икономиката могат да се привлекат по много начини, но за целта трябва да има ефективна данъчна политика, работеща съдебна система, модерна и развита администрация, казва още Йончева.

Какво прие парламентът

В крайна сметка България не ликвидира схемата, а само я "ъпгрейдва", защото не било разумно да се лишава държавата от инвестиции. Част от съществените промени са в закона за чужденците, където се внасят промени в критериите за инвестициите, даващи право на постоянно пребиваване:

• придобити акции и облигации за не по-малко от 2 млн. лева от български дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия;
• концесии в България на стойност не по-малко от 1 млн. лева;
• дялове или акции за не по-малко от 1 млн. лева в колективни инвестиционни схеми в България, при условие че нетната стойност на активите на всяка схема е не по-малка от 5 млн. лева, а инвестиционната им стратегия е насочена основно в акции или облигации на български дружества;
• дялове или акции на стойност поне 1 млн. лева в алтернативни инвестиционни фондове в България, при условие че активите на всеки фонд са на стойност поне 3 млн. лева, а инвестиционната стратегия е основно в български дружества;
• не по-малко от 2 млн. лева в капитала на българско дружество за осъществяване на приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;
• не по-малко от 500 000 лв., внесени в капитала на българско търговско дружество, в което чужденецът притежава поне 50%, като е съдружник или акционер с поименни акции и др.

Друга нова опция, която законът създава, е "стартъп виза" за продължително пребиваване - без значение от размера на капитала на дружеството, през което ще се осъществява проектът. Разрешението се дава на база на удостоверение, издадено от Държавната агенция за научни изследвания и иновации, за високотехнологичен и/или иновативен проект.

"Предприемачите, идващи от страни извън ЕС, ще имат бърз достъп до пребиваване в страната ни. Това е една от големите победи за българската стартъп екосистема, за която в BESCO работихме последните 2 години", се казва във възторжено съобщение на Българската стартъп асоциация (BASKO) от петък.

Резултатът от цялото това упражнение обаче е, че въпросителните за бъдещата реакция на Брюксел стават все повече. Парадоксалното е, че Министерството на правосъдието, което преди година и половина предложи реално премахване на схемата за златните паспорти, сега ще трябва да защитава пред ЕК нейното оставане, че и даже разширяване.

Read this article in English on KInsights.