Политическите дела на прокуратурата се провалят едно след друго

На 5 май окончателно влязоха в сила оправдателните присъди по делото ЕВН, в което обвиняеми бяха бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, Иво Прокопиев, както и трима души от мениджмънта на инвестиционния посредник "Булброкърс". Малко преди това влезе в сила и оправдателната присъда срещу Прокопиев и другите двама членове на съвета на директорите на "Алфа финанс холдинг" АД - Константин Ненов и Иван Ненков, по делото "Каолин". Остава делото срещу Петър Москов за ваксините от Турция, което също има парадоксална съдба - то все още е на първа инстанция в Специализирания наказателен съд (СНС), пет години и половина след сключването на договора и близо пет години след започване на разследването.

Поради смяната на подсъдността междувременно част от тези дела бяха гледани от спецсъдилищата, друга част - от общите съдилища. Общото между тях е, че основната цел на тези процеси, започнати навремето от Цацаров, всъщност никога не е била да се преследва корупцията по високите етажи, нито, както някои тогава коментираха, да се вдига прах в очите на Брюксел. Истинската цел винаги е била е политическо инженерство чрез дела за назидание.

Ако се проследят съдебните актове по тези дела, ще се види, че те не просто приключват с оправдателни присъди, но и в повечето от тях се казва, че обвиненията са за деяния, които просто не са престъпления.

Дела, дела и пак дела

В началото на миналата седмица бившият министър на отбраната от квотата на "Реформаторския блок" Николай Ненчев беше окончателно оправдан от Върховния касационен съд по делото за ремонта на изтребителите МиГ-29, който беше извършен по негово разпореждане в Полша вместо в Руската федерация. Това е второто дело срещу него. През пролетта на 2018 г. последната инстанция го обяви окончателно за невинен и по другото обвинение срещу него, свързано с поръчката на униформи за армията. Тогава Ненчев възложи пряко изработката на облекла за въоръжените сили на държавното предприятие "Интендантско обслужване" ЕАД, като по този начин ефективно го спаси от фалит.

Юли 2017 г. Софийският градски съд гледа делото срещу Николай Ненчев, за свидетел беше призован и Румен Радев Фотограф : Юлия Лазарова

Делото срещу Ненчев за изтребителите беше внесено в съда в началото на 2017 г. Според прокуратурата с действията си тогавашният военен министър е причинил вреди на руската компания "РСК МиГ" за над 48.5 млн. лв. под формата на пропуснати ползи. Мнозина провидяха в това дело не само политически натиск, но и защита на корпоративния интерес на руския военнопромишлен комплекс у нас. По същото време прокуратурата бе възложила на ДАНС и проверка по повод плановете за организиране на съвместен натовски air policing във въздушното пространство на България. Според първоинстанционният съд Ненчев не просто не е извършил престъпление, а е сключил и значително по-изгоден договор; решението е елемент от външната политика на страната, която не подлежи на съдебен контрол, а Министерският съвет може сам да прецени с кои държави какви отношения да поддържа и дали да увеличава или намалява военното сътрудничество с Русия.

На втора инстанция Ненчев отново бе оправдан. Апелативният съд обяви, че извършеното от министъра изначално няма как да е престъпление, защото не може да има вреди от пропуснати ползи. И отново - обвиняемият просто е осъществявал външната политика на страната.

След обявяването на оправдателната присъда и по второто дело преди седмица Ненчев обяви, че ще иска разсекретяване на мотивите по него, които не са публични заради класифицирана информация. Според него прокурорската атака е била демонстрация за назидание на всички, които имат дързостта да се опълчат срещу руските хибридни атаки.

Обект на институционален тормоз от прокуратурата беше и външният министър от квотата на "Реформаторския блок" във второто правителство на ГЕРБ Даниел Митов. Преди година ВКС го оправда окончателно по дело за закупуване на самолетни билети за нуждите на МВнР. Обвинението твърдеше, че Митов е извършил престъпление по служба (променено на "злоупотреба с доверие"), като е ползвал договор на земеделското министерство за услугите на туроператорската фирма "Юнайтед травъл ейджънси", вместо да организира отделна обществена поръчка. Прокурорите обвиняваха тогавашния външен министър, че е превел на фирмата 500 хил. лв., но не е получил отстъпка от цената на билетите. Обвинението бе поддържано, въпреки че компанията междувременно е възстановила парите. В крайна сметка и трите съдебни инстанции обявиха Митов за невинен, като пред ВКС дори представителят на прокуратурата не поддържа обвинителната теза. Междувременно Митов претърпя политическа трансформация, стана член на ГЕРБ и даже бе номиниран от партията за премиер в неслучилия се мандат в 45-ото Народно събрание.

По същото дело за самолетните билети обвиняем бе и зам.-министърът на външните работи Христо Ангеличин, също от квотата на РБ. Първоинстанционният Специализиран наказателен съд го осъди на 4 години ефективно, следващите две инстанции го оправдаха.

Даниел Митов и Христо Ангеличин в съда Фотограф : Анелия Николова

Малко преди това Ангеличин бе оправдан окончателно и по друго дело срещу него - за покупка на телефонни централи от фирмата "Балкантел" за нуждите на 12 дипломатически мисии в чужбина. По него спецсъдът му даде 2 години условно, но апелативният спецсъд, а впоследствие и ВКС, го оправдаха. Междувременно се оказа, че "Балкантел" са възстановили всички преведени им пари за телефонните централи. Според обвинението Ангеличин трябвало да упражни ефективен контрол върху ръководителите на две дирекции по въпроса, но според съда той нямал такова задължение.

В крайна сметка през март тази година Ангеличин е завел дело срещу прокуратурата с искане за обезщетение от 100 хил. лв. заради неоснователните обвинения, с които го разкарваха из съдилищата. Ако те му бъдат присъдени, ще се платят от всички данъкоплатци.

Само преди седмица влезе в сила и оправдателната присъда по делото ЕВН срещу Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Иво Прокопиев, Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Обвинението и срещу шестимата за продажбата през 2011 г. на миноритарния дял на държавата в електроразпределителното дружество "EVN" е несъставомерно, постановиха и двете съдебни инстанции - СНС и Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС). Другояче казано, и шестимата са било обвинени за нещо, което не е престъпление. Прокуратурата не протестира решението на АСНС.

Решението по делото EVN идва по-малко от месец след като на 26 март Софийският апелативен съд окончателно потвърди и прекратяването от прокуратурата на друго наказателно производство срещу Прокопиев - по делото за продажбата на контролния пакет акции от "Каолин" на фондовата борса през 2012 г. И там също мотивът за прекратяването на делото е липса на престъпление. Поради липса на престъпление беше прекратено делото "Каолин" и срещу другите двама членове на съвета на директорите на "Алфа финанс холдинг" АД - Константин Ненов и Иван Ненков.

Любопитна подробност е, че всички тези дела през 2016 и началото на 2017 г. бяха образувани от Софийската градска прокуратура, но през лятото на 2017 г. по инициатива на прокуратурата 44-ото Народно събрание смени подсъдността им и прехвърли делата срещу депутати, министри, зам.-министри, шефове на агенции и т.н. на спецправосъдието.

Междувременно с оправдателна присъда приключи и делото срещу бившия главен секретар на МС Росен Желязков за аферата "Костинброд" - първата голяма политическа манипулация на Цацаров в деня за размисъл преди парламентарните избори през пролетта на 2013 г. Цацаров бе встъпил в длъжност само четири месеца по-рано, постановката с прокурорската акция в печатницата на бюлетини по всеобщо мнение се отрази на резултатите от изборите, които докараха кабинета "Орешарски". Единственият обвинен по това дело - Росен Желязков за престъпление по служба, че не наглеждал процеса по отпечатване на бюлетините, бе напълно оправдан на първа инстанция, а прокуратурата не протестира по-нататък и присъдата влезе в сила.

Този списък очевидно ще бъде продължен с други дела, мотивирани политически, като например срещу президентските секретари Пламен Узунов и Илия Милушев, бизнесмена Пламен Бобоков, бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров и т.н. Преди два дни Административният съд - София-град, окончателно постанови, че арестът на Пламен Бобоков на 9 юли м.г. е незаконен и съдържа характеристиките на произвол. Задържането на Пламен Узунов също окончателно бе обявено за незаконно, а в данните по това дело се съдържат индикации за "съгласувани действия между прокуратура и полиция, но в нарушение на закона", коментира адвокатката на Узунов Емилия Недева.

Адвокат Ина Лулчева: Разследват се хора, а не престъпления

"Разследват се хора, а не престъпления. Поради това е възможно да се повдигне например обвинение за неправомерно предоставяне и придобиване на "тайна" информация за ситуацията в Либия, макар че тази информация се съдържа във вестниците, каквото е едно от обвиненията срещу президентски съветник. Възможно е също да обвиниш някого, че е хакнал пръскачките пред парламента, а после да получиш служебно поощрение. Без адекватна оценка остава и дейността на прокурори, които повдигат обвинения по множество дела, а впоследствие те приключват с оправдателни присъди "поради липса на престъпление". Наскоро излезе един анализ на Антикорупционния фонд, където имаше и констатацията, че от седем оправдателни присъди за корупционни престъпления по висшите етажи на властта през последните години пет са заради несъставомерност на деянието, т.е. извършеното не представлява престъпление."

Това заявява известната наказателна адвокатка Ина Лулчева в интервю пред "Капитал" от лятото на м.г. по повод на шумните медийни изяви на прокуратурата по този вид дела, оповестяване на доказателства по досъдебни производства и други действия, с които драстично се нарушава презумпцията за невиновност.

Не се намира държавен орган да даде отговор на въпроса защо се получава така - шумно обявени процеси на нарочни брифинги, следени отблизо от медиите, за да приключат безславно в съда. Никой не носи персонална отговорност за извращаването на закона и несъстоятелните обвинения, напротив, по правило прокурорите, които ги повдигат и поддържат, просперират в кариерата. А предишният главен прокурор Сотир Цацаров, назначен именно за да превърне прокуратурата в бухалка, прехвърли щафетата на Иван Гешев и уютно се прислони в КПКОНПИ, където води проверки за незаконно имущество на същите оправдани подсъдими по несъставомерни обвинения и налага обезпечения на имуществото и бизнеса им. С тази цел през декември 2018 г. в закона изрично бе записано, че проверките на КПКОНПИ продължават дори и при оправдателна присъда.

Тенденцията при основния дял от тези разследвания е шумно начало и тих край. Между тях години на "обвиняеми и подсъдими". Накрая, въпреки заклинанията на нейните ръководители, често дори самата прокуратура се отказва да държи някого като "подсъдим" чак до третата инстанция.

Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор

Прокуратурата и спецсъдилищата протестират

"Чрез спешно лобистко "законодателство" да бъдат унищожени най-ефективните и ефикасни структури за борба с организираната престъпност, корупцията и престъпленията по глава I от НК (основно шпионаж и тероризъм)."

"Хора, които разполагат с големи средства, ще избегнат правосъдието."

Тези тревоги изразиха от прокуратурата в края на април по време на организираните казионни протести в София и страната срещу законопроекта на "Демократична България" за закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурите с мотив, че обществото ги възприема не като независими органи, а "като инструмент на "извънредното правосъдие", което изпълнява политически мотивирани поръчки".

Фотограф : Лили Тоушек Източник: Дневник

Казионните организации на прокурорите следователите - Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България, поотделно изпратиха идентични писма, с които сезират Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, GRECO и посланиците на страните - членки на ЕС, САЩ и Великобритания у нас, в които твърдят, че законопроектите представляват "недопустим опит за намеса в независимостта на съдебната власт". Не става ясно защо когато парламентът упражнява правомощието си със закон да създаде съд и прокуратура, това не се окачествява като натиск, а когато се предлага със закон те да бъдат закрити, то се заклеймява като посегателство.

Спецсъдилищата пък публикуваха на сайта си декларация на съдиите от АСНС и СНС, под която обаче няма нито един подпис, но пък звученето е същото като прокурорската.

Миналата седмица първо прокурорската колегия, а след това и пленумът на Висшият съдебен съвета приеха декларация срещу закриването на специализираните наказателни органи. Според ВСС едно такова закриване трябва да се предшества от анализ на тези структури. Остава въпросът защо досега ВСС не се е сетил да направи анализ на работата на специализираното правосъдие, след като заявките на голямата част от политическите сили, че е необходимо премахването на тази рекетьорска структура, използвана за политическа репресия, започнаха да идват още преди година, а и преди това. Не случайно в правната комисия на 45-ия парламент законопроектът на ДБ беше подкрепен от БСП, "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън!", а против гласуваха само ГЕРБ и ДПС.

Иначе ВСС правилно смята, че е необходимо да се направи анализ на дейността на специализираното наказателно правосъдие (а и не само на него, но и като цяло на прокуратурата). Най-малкото съветът дължи отговор на обществото защо, при положение че общо за всички наказателни дела в България процентът на оправдателните присъди е 3, по делата срещу министри, заведени кампанийно през 2016г ., той е 100. Един от отговорите е, че това не са дела, заведени, за да доведат до присъди, а с тях прокуратурата се легитимира като политически играч.

Междувременно Антикорупционният фонд вече направи изследване на наказателното преследване на корупция по високите етажи на властта за периода 2014 - 2019 г. в рамките на анализ за дейността на антикорупционните институции (някои изводи в доклада вижте по-долу). От 40 заведени такива дела срещу високата корупция за целия петгодишен период има само три осъдителни присъди - на бившата шефка на СГС Владимира Янева (1 година условно), бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов (3 години условно) и бившия шеф на дирекция "Вътрешна сигурност" Тодор Костадинов (глоба). Но пък има и интересни забравени дела, с които не се знае какво става - срещу Владислав Горанов, Петър Харалампиев, Делян Добрев и др.