Право

Масов бойкот на съдиите остави ВСС без двама нови членове

На изборите в неделя гласуваха само 580 съдии от общо 2202 в страната. Съветът ще продължи да работи, макар и тотално дискредитиран

Мирела Веселинова

ВСС © ВСС

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Съдиите в страната окончателно бойкотираха избора на двама нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), в резултат на което след втория тур на гласуването в неделя избирателната комисия обяви избора за нередовен. Така съдийската колегия на ВСС остава с двама членове от съдебната квота по-малко. Това е пореден етап от делегитимирането на настоящия състав на ВСС, който е насрочил на 14 януари избор на нов председател на Върховния касационен съд (ВКС).

През последните седмици към бойкот на избора призоваха много съдии от столицата и страната, включително и от Съюза на съдиите в България (ССБ) - най-голямата и авторитетна съдийска организация у нас. Междувременно стана известно, че в съдилищата се разпространява подписка, инициирана от съдии във ВКС, с която се призовават останалите четирима членове на съвета, избрани от съдебната квота - Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров и Цветинка Пашкунова, да си подадат оставките. Подобен ход би оставил съвета окончателно без членове съдии, избрани от съдии, би дискредитирал и лишил от легитимност всички по-нататъшни действия на този ВСС. Подписката все още не е изпратена на ВСС, това предстои, но в магистратските среди се коментира, че оставките - дори на целия съвет, стават все по-логичен изход на фона на тоталния провал на публичния образ на ВСС.

За темата в цялостния контекст на съдебната реформа четете прегледа ни "Най-важните въпроси и отговори за съдебната реформа".

Този ВСС не само че провокира много скандали, но не реши нито един проблем на системата, за сметка на това създаде много нови. От три-четири години няма нито един проведен конкурс за системата с изключение на двата конкурса за административни съдии, които породиха много съмнения в предрешеност и непотизъм. Съветът се провали изцяло с въвеждането на електронното правосъдие, дотам, че съдиите отказаха да работят с Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), провали се с въвеждането на съдебна карта, както и с атестационната дейност, което стана повод за промяна на закона. Съветът не зае принципни позиции по нито един от корупционните скандали в системата, всъщност той отказва да забележи дори такава огромна криминална схема за рекет и отнемане на активи с участието на прокуратурата, каквато показа разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд. Това не е учудващо, след като именно този ВСС произведе грандиозния скандал с избора на изцяло неподходящ човек като Иван Гешев за главен прокурор в един очевидно дирижиран от статуквото избор. Няма никакви гаранции, че предстоящият избор на председател на ВКС ще бъде по-различен, още повече че в момента Гешев е доминиращата фигура там и под негов диктат се вземат решенията в съвета.

До проведеното в събота и неделя гласуване за попълване на двете вакантни места в Съдийската колегия на ВСС се стигна, след като през юни т.г. оставки подадоха Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, провокирани от негативните коментари за предложения от тях модел на съдебната карта. Кандидатите за двете места бяха двама - Деян Денев от Окръжен съд - Варна, и Марина Дойчинова от Върховния административен съд.

Процедурата по закон

Валиден избор за членове на ВСС от професионалната квота може да има само при наличие на изискуемия в закона кворум. Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите в страната с право на глас, което означава поне 1102 от общо 2202-ма съдии. Ако са гласували по-малко, се провежда нов избор, който е валиден, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас (в случая - 727 души).

Резултатите

След гласуването в събота изборът беше обявен за нередовен, защото в него са участвали по-малко от половината съдии, имащи право на глас, или 669 души от 2202 (30,38%). При повторното гласуване в неделя общата избирателна активност беше още по-ниска - гласували са 580 съдии (26.3%). От тях 541 са упражнили правото си на глас чрез системата за електронно гласуване през интернет, а с хартиени бюлетини на място в Съдебната палата са гласували 39 съдии, обяви избирателната комисия.

Конфликт в избирателната комисия

Въпреки че резултатите от гласуването бяха известни и обявени на сайта на ВСС още в 18 часа в неделя, избирателната комисия обяви окончателното си решение, че изборът е нередовен, близо три часа по-късно. Неофициално стана известно, че в комисията е имало спор, при това съвсем сериозно, за това, че избopът нe тpябвa дa се oбявява зa нepeдoвeн, a да се насрочи ново, трето гласуване в понеделник, при което ĸaндидaтитe дa ce избиpaт c мнoзинcтвo oт глacoвeтe нa yчacтвaлитe във вoтa, независимо колко са те. При положение че процедурата, приета от ВСС, не предвижда гласуване против, това означава, че хипотетично кандидатите могат да бъдат избрани и при един участвал и гласувал "за". Подобно решение би било откровено противозаконно, защото съдебният закон предвижда гласуване в два тура (ако на първия няма избран), като и в двата тура трябва да има кворум.

В крайна сметка с 5:4 гласа е решено изборът да бъде обявен за нередовен. Четиримата съдии, гласували против решението изборът да се обяви за нередовен, са Деница Митрова от Административен съд - София-град, Александър Желязков от Софийския апелативен съд, Марин Атанасов - Окръжен съд - Варна, и Георги Крушарски от Софийския районен съд. Според особеното им мнение към протокола изборът трябва да се счита за редовен, защото текстът на чл. 29к, ал. 3, изр. 2 от Закона за съдебната власт, който поставя изискване за минимален праг от 33% на втория тур, бил противоконституционен. Поставянето на такъв праг било предпоставка за невъзможност за конституиране на конституционно уреден орган, а и конституцията не предвиждала такъв праг. Вярно, че основният закон предвижда членовете на ВСС от парламентарната квота да се изберат с мнозинство от ⅔ от Народното събрание, но това е конституционно закрепено, мотивират се те.

Решението на избирателната комисия подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състав, състоящ се от трима съдии от ВКС и двама съдии от Върховния административен съд (ВАС), определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Жалбата трябва да бъде подадена чрез Съдийската колегия на ВСС, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на съда. Делото се гледа в открито съдебно заседание, а съдът се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно.

Ако решението влезе в сила, по процедура председателите на върховните съдилища (за ВКС това ще е изпълняващият длъжността Дария Проданова) трябва да свикат ново общо събрание на съдиите в страната за нов избор.

Разочарованието и омерзението са големи

Този бойкот показва, че съдебната система има съпротивителни сили, в което мнозина се съмняваха. "Разочарованието и омерзението наистина са много големи", коментира пред "Капитал" столичен съдия. Трябва да има някакво приличие и отговорност за провалите, коментират и други съдии.

Извън това, според съдиите двамата кандидати са били твърде неубедителни по време на изслушването им и не са дали удовлетворителен отговор за мотивите им да се кандидатират за оставащите десет месеца до края на мандата на този ВСС.

Формално ВСС може да заседава и да взема решения и с непопълнена съдийска квота. По закон заседание на пленума на съвета или на съответната колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Съдийската колегия се състои 14 членове, от които шестима се избират от парламента, шестима - от съдиите в страната, а двама са по право - председателите на върховните съдилища. В този смисъл, дори без двама членове на колегията, тя може да заседава и да взема решения.

Хипотетично нещата биха били доста по-различни, ако и останалите четирима от съдебната квота (Дишева, Пашкунова, Керелска и Мавров) си подадат оставките - което в момента изглежда малко вероятно. В ситуация, в която и председателят на ВКС Лозан Панов е отпуск заради предизборната кампания, Съдийската колегия би останала със седем членове, т.е. тя не би могла да заседава и да взема решения, тъй като кворумът е от 8 души.