Преговорите за правосъдие - оставка на Иван Гешев и пак закриване на спецсъда

Преговорите са още в начална фаза, но това, което този панел показа, е професионализъм, конструктивност и голяма степен на единодушие по основните теми, което не е много учудващо, след като в предишните два парламента и в кампаниите около тях съдебната реформа беше водеща. Реформата на КПКОНПИ (вижте в карето най-долу) също е приоритет, и то в краткосрочен план, стана ясно от дискусията. На практика става ясно, че работата по нов антикорупционен закон ще започне още в началото на новия парламент. Кирил Петков постави тази реформа в центъра на мерките за борба с корупцията, която той определи като "приоритет №1 на България за следващите 4 години". Трябва да обърнем досегашния бранд на България като най-корумпираната държава в ЕС в държавата, която с най-бърз темп се изчиства от корупция, каза той.

За преговорите по другите теми от първия ден четете тук.

Основните теми в сектор правосъдие

• Закриване на спецсъда и спецпрокуратурата в краткосрочен план. При това преобладаващото мнение е за тотално премахване на спецправосъдието, без да се търси вариантът, предложен от Янаки Стоилов като правосъден министър, спецсъдилищата да бъдат заменени със съответни специализирани отдели в пет окръжни съдилища по седалищата на апелативните райони - София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Съответно създаване на такива специализирани отделения и в апелативните съдилища, а към петте окръжни прокуратури да има и спецотдели. Реформата на Стоилов подкрепят само от БСП. Така трети поред парламент ще започне работа с приоритет закриване на спецправосъдието. В предното Народно събрание внесените законопроекти даже минаха първо четене, но второто им четене беше провалено при ясен синхрон между ГЕРБ и ДПС и доста уклончивата позиция на ИТН.
• Контрол на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Това е друг уж единодушен приоритет, но с голяма въпросителна за обхвата на този контрол - дали на всички откази или, както предлага БСП - само на отказите да се образува производство по сигнал срещу главния прокурор и заместниците му, както и по сигнали за полицейско насилие. Този списък може да се разширява много.
• Единодушна е подкрепа на предложението за намаляване на мандата на главния прокурор на пет години, но това трябва да стане с промени в конституцията.
• Единодушно е отчетена и необходимостта от промяна в правомощията на главния прокурор, което може отчасти да се реализира на законово ниво, но пък тук бе отчетено, че обхватът и механизмът на една такава промяна трябва да стане след допълнително обсъждане.
• Намаляване на съдебните такси с цел увеличаване на достъпа до правосъдие. Категорично това трябва да се случи с таксата от 4% върху цената на иска. Съдебната власт трябва да престане да бъде квазиприходна агенция.
• Реформа на юридическото образование също събра единодушие, макар че тя беше започната през 2015 г. с приемане на нова наредба, но бе провалена без съпротива от страна както на професионалната общност, така и от политическата класа.
• Реформа в търговската несъстоятелност - категорично единодушие, което е обвързано и с европейски ангажименти на страната.
• Създаване на законодателство за санкции като тези по закона "Магнитски" - единодушно отчетено като безспорен приоритет.
• Създаване на гаранции за пълноценен съдебен контрол на актовете на административните органи.
• Пререшаване на реда за атестиране на магистратите, премахване на кариерните бонуси и обезщетенията на членовете на ВСС, ограничаване възможностите за командироване на магистрати.
• Електронно правосъдие - безспорен приоритет, като темата трябва да се обвърже изцяло с темата за електронното управление, която е предвидена за отделна дискусия.
• Приемане на закон за личния фалит - тема, поставена от ИТН и приета от всички като безспорна необходимост, още повече че по общо съгласие въведената наскоро абсолютна погасителна давност не върши работа. Завърза се обаче спор колко време ще отнеме изготвянето на такъв закон, тъй като според Филип Попов в Германия само общественото обсъждане на този проект е отнело две години. Според Радостин Василев сложността идва от необходимостта за координация с много други закони, но иначе спокойно може да се ползва германският опит - именно защото е налице.
• Реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) - безусловен приоритет, но с много въпросителни. Като консенсусна краткосрочна мярка тук се очертава бързото въвеждане на двойно мнозинство при взимане на решения във ВСС, което може да стане с промяна в закона, но и тук въпросителните са по механизма. По отношение на статута на ВСС от "Продължаваме промяната" предлагат връщане на предишното положение, когато съветът работеше на сесии, а членовете му не прекъсваха работата си като магистрати, макар и с намалена натовареност. От ДБ поставят въпроса най-накрая да се изпълни препоръката на Венецианската комисия за съдийска доминация в съвета, като там да имат превес съдиите, избрани от съдии. Силно дискусионни обаче са въпросите за това дали съветът да се раздели на два отделни органа - съдийски и прокурорски съвет, или има и друг начин за избягване на кадруването на съда от прокурори. Няма спор по отношение на парламентарната квота - тя трябва максимално да се намали за съдийската колегия с цел избягване на политическия натиск и максимално да се увеличи за прокурорската, където ще осигури обществен контрол.
• Реформа на регулаторите като краткосрочна мярка предложи първо ДБ. Основна цел - да бъдат изведени от политическата опека. Формирането на състава на регулаторните органи въз основа на партийни квоти трябва да спре, видяхте какво стана с ЦИК, коментира Надежда Йорданова. В този контекст се постигна съгласие, че трябва да се преосмисли казусът с КЗК.
• Разширяване на достъпа до Конституционния съд е необходимо по общо съгласие, но с предварителен дебат дали трябва да се въвежда пряка конституционна жалба, или да се разшири възможността на съдилищата за сезират КС, а не само ВКС и ВАС.