Георги Чолаков - новият властелин на съда

По-голяма популярност доби начинът, по който Чолаков лично иззе делата на доскорошния монополист за фитосанитарния контрол на "Капитан Андреево" - фирмата "Евролаб 2011" и отсъди в нейна полза. Дружеството беше върнато обратно на хранилката на границата, отредена ѝ от предишната власт на ГЕРБ, насред разгара на един от най-големите корупционни скандали от последните месеци.

Тези примери обаче са само върхът на айсберга - мащабът на явлението е много по-голям. За няколко години Георги Чолаков създаде система на взаимни зависимости, която на практика той дирижира чрез влиянието си върху кадруването на съдилищата в страната, както и чрез сложна мрежа на лични взаимоотношения и услуги. По думите на един съдия: "Въпреки че съдът е хоризонтална структура, той успя да я вертикализира и чрез командировки и манипулирани конкурси успява да поддържа системата в йерархична зависимост, нещо съвсем противоположно на същината й.". А точно съдът е институцията, където важи сталинският принцип "кадрите решават всичко", затова и към подбора на магистратите са въведени много изисквания, които обаче нямат никаква стойност, ако се следват само формално.

Има всякакви индикации, че от много време именно Чолаков направлява събитията не само в Съдийската колегия на ВСС, но и в целия съвет, докато Гешев играе ролята на гръмоотвод - привлича напрежението и го пренася встрани. Фигури като Гешев, а преди него Цацаров, бързо се дискредитират и изхабяват, докато публично използват една институция като прокуратурата (или КПКОНПИ) за бухалка - било срещу политически играчи или бизнеси, включително да се ангажират лично в ситуации като например аферата "Костинброд", подслушване на президента, нахлуване в президентството и т.н.

Чолаков е далеч по-софистициран, а и позицията му предполага друг тип действия и друг тип оценка - много е деликатно да се обвинява председател на съда за решения на отделни състави или на пленума. Това е причината неговата роля да остане незабелязана от широката публика, да бъде подминавана дори и от политиците, които легитимират параметрите на съдебната реформа.

Точния човек на точното място

Върховният административен съд винаги е бил най-важен за управляващите, много по-важен от касационния, защото във ВАС се решават делата срещу актовете на властта - на правителството, министрите, всевъзможните регулатори, областни управители и др. Там се решава съдбата на голяма част от обществените поръчки, уволненията в държавния сектор, лицензи, разрешителни, данъчни дела, приватизация, държавна и общинска собственост, отчуждаване, конкуренция, кадастър, митници, опазване на околната среда, обществено осигуряване, конфликт на интереси и т.н. На практика ВАС може да блокира всяко управленско решение и всяка политика, при това като последна инстанция, без право на обжалване. Но административното правораздаване има и възлово значение за бизнеса, защото то осъществява съдебния контрол върху взаимоотношенията му с властта, условията при които упражнява дейността си и т.н.

Точно затова председателите на ВАС винаги са били назначавани от управляващите по подобие на главния прокурор - с чисто протоколната роля на ВСС. Един от предишните председатели на ВАС - Константин Пенчев, сам заяви, макар и по друг повод, че действителното кадруване в системата не се извършва във ВСС, а "другаде, на бели покривки". Все пак, първите двама председатели на ВАС в новата ни история - Владислав Славов и Пенчев, бяха далеч по-деликатни в управлението на съда. С назначаването на Георги Колев през 2010 г., и на Чолаков през 2017 г., нещата доста се промениха.

Кадруването на ГЕРБ по правило е доста по-безогледно - все пак именно Колев протежира назначението на семейната приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева която да го замести начело на Софийския градски съд (СГС), прословутият скандал, който стана емблематичен за безскрупулно завладяване на съда чрез овладяване на председателските постове. Чолаков също беше номинация на Колев.

Същественото е, че след дълго търсене на подходящия човек, преди пет години "кадровиците" от ГЕРБ и ДПС успяха да намерят в лицето на Чолаков точния човек за точното място, който да успее да направи непостижимото - да дърпа конците на цялата "хоризонтално устроена" система от съдилища в страната.

Овладяването на съда, което изглеждаше невъзможна задача, се извършва по същия начин, по който беше овладяна прокуратурата и следствието - чрез назначаване на "лоялни" председатели на съдилища, толериране на конформизма, остракиране на несъгласните. По думите на дългогодишна съдийка: "Лозан Панов нищо не даваше и нищо не обещаваше, затова всеки, който искаше кадрово израстване, отиваше при Чолаков".

Само половин година след като Чолаков встъпи в длъжност, по негово искане парламентът вкара в съдебния закон допълнение, с което дава право на председателя на ВАС - и само на него - да командирова в административните съдилища и съдии от общите съдилища. Чолаков активно се възползва от него. В продължение на няколко години той напълни ВАС и административните съдилища с командировани, след което оставането им бе легитимирано през непрозрачни конкурси.

Върху конкурсите за административните съдилища отдавна тегне съмнение

Факт е, че кадруването в административното правораздаване прилича повече на латино сериал, отколкото на състезание по професионализъм и интегритет. В една публикация на BIRD, знаменателно озаглавена "Младши, наши, читави магистрати. Кадруването в съдебната система е синоним на шуробаджанащина и зависимости", се описва как деца на магистрати и влиятелни хора извън системата биват назначавани като младши съдии след непрозрачни конкурси, като казусите често стават известни на печелившите предварително. А след година или две обучение, те стават председатели на състави в районните структури.

Същото става и със съдебните помощници, които минават през външни конкурси, но все неслучайни лица ги печелят. В публикация на БИПИ "Новата смяна съдии, които ще гледат делата на гражданите срещу властта" се описва как при съмнителни обстоятелства се назначават и конкурсните комисии за външно назначаване, в които случайно попадат имена на близки до председателя Чолаков, а сред класираните почти всички са деца на съдии от ВАС, назначени там за съдебни помощници, както и други с интересни роднини (без да се подлагат на съмнение качествата на кандидатите се обръща внимание, че липсата на прозрачност поражда съмнения за непотизъм.) Примерите са легион. Сред спечелилите конкурса в Административен съд - София област (АССО) е бившият съдебен помощник от ВАС Асен Мингов, който едновременно с това е и особен процесуален представител на съда. Мингов е син на бившия член на ВСС проф. д-р Анелия Мингова, бивш депутат от вече залязлата партия НДСВ, и на проф. д-р Емил Мингов, който пък наскоро бе назначен за зам.-министър на труда в служебното правителство. В Административен съд-София град (АССГ) е назначен дотогавашният главен секретар на ВАС Младен Семов, брат на конституционния съдия проф. Атанас Семов. Бивш главен секретар на ВАС е и Александър Николов, бивш депутат от ГЕРБ и син на бившия шеф на Федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов от Плевен - личен приятел на Бойко Борисов, с много особена слава. След като не влезе в новия парламент Николов, който не издържа и конкурса за съдия, е назначен в администрацията на ВСС като директор "Човешки ресурси". Той е и дългогодишен председател на казионното сдружение на съдебните служители, в управителния съвет на което беше и Младен Семов.

Конкурса в административните съдилища спечелиха и децата на бившите съдии във ВАС Дияна Хитова, Божидар Сукнаров (спрягани за близки до Чолаков, като земляци от Сливен), на Андрей Икономов, на бившия член на ВСС Иван Колев и др.

Съпругата на председателя на Софийския градски съд (СГС) Алексей Трифонов - Ева Пелова-Трифонова, е командирована в Административен съд-София град преди две години със заповед на Георги Чолаков, припомня пак BIRD в публикация от миналата седмица в контекста на скандално решение на съдийката в подкрепа на незаконния строеж на Румен Гайтански-Вълка на територията на Държавното ловно стопанство "Искър". Самият Трифонов е сочен за протеже на ДПС, той бе избран от ВСС през 2018 г., въпреки че общото събрание на съдиите в СГС подкрепи другия кандидат Евгени Георгиев.

Ноември 2017 г. Членът на ВСС Димитър Узунов (в средата) обявява избора на Георги Чолаков за председател на ВАС. Конкурентката му Соня Янкулова (на снимката), съдия с дългогодишен стаж и висок авторитет в системата, четири години по-късно бе избрана за конституционен съдия, но предимно заради подкрепата на съдиите от Върховния касационен съд, върху които Чолаков няма такова влияние. Фаворитката на Чолаков беше друга. Фотограф : Надежда Чипева

Съдии коментират, че и всички, които навремето спомогнаха за избора на Чолаков, получиха кариера в административните съдилища, а пресният пример е свързан с клана Узунови в Благоевградско. Бившият член на ВСС Димитър Узунов сега е съдия в административния съд в града, а наскоро неговият брат Петър Узунов бе избран за председател на окръжния съд в Благоевград с изричната подкрепа на Чолаков. Братята Узунови са само част от фамилния съдийски клан в Благоевград, където в окръжния съд работи и съпругата на Петър Узунов, участвала в общото събрание за подкрепа на съпруга си, заедно с командировани съдии, което пък по закон не е допустимо. Докато беше член на ВСС Димитър Узунов беше известен като "човекът на Бойко" в съвета, а през януари 2016 г. беше уличен, че именно той е пратил прословутия sms на премиера Бойко Борисов: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите за двете каки. Не го приехме". Ролята на клана Узунови в благоевградския съдебен район е отделна широка тема, но и добра илюстрация за кадровите зависимости в системата.

Бившите членове на ВСС Каролина Неделчева и Милка Итова също намериха пристан в Административен съд - София област.

На този фон междувременно с решения на ВАС бяха отменени всички конкурси в общите съдилища, включително и във ВКС, което пък даде възможност на административните ръководители да командироват на свободните щатове съдии, които да са им лично задължени. Същите административни ръководители, избрани от Съдийската колегия, направлявана от Чолаков.

Командироването е начин за поставяне в зависимост, защото само от председателя зависи колко време даден човек ще бъде държан на по-висока позиция със значително по-високо възнаграждение и по условие - в по-големия град. Това се сочи като една от причините за нежеланието на ВСС да се изравнят възнагражденията в системата, като се намали ножицата между най-ниските и най-високите възнаграждения, която се разтваря все повече и е лост за манипулиране.

Съдийските избори за ВСС

Всичко това донякъде обяснява и резултата на съдийските избори за ВСС.

Мнозина се изненадаха в началото на юли, когато се оказа, че и шестимата избрани нови членове на съвета от съдиите са административни ръководители от различни нива, за които Чолаков лобираше неофициално, а нито един от подкрепените от Съюза на съдиите в България (ССБ) не бе избран. В същото време прокурорите и следователите за пореден път избраха във ВСС председателите на съсловните си организации, които от създаването си насам са изцяло казионни, съвсем различни от ССБ, която е автентична съдийска организация и опонент на статуквото. Тепърва обаче съдът ще установява доколко резултатът от тези избори е автентичен или има вероятност да е нагласен с намеса в електронния вот. Четирима съдии обжалваха резултатите от изборите - Татяна Жилова, Владислава Цариградска, Атанас Атанасов и Владимир Вълков, като поискаха от съда техническа експертиза за надеждността на системата за електронно гласуване и оценка на правилата за гласуване, приети от ВСС. Те се позоваха на одитен доклад на системата за гласуване, направен от "Сиела", според който технически съдиите е можело да имат пряк индивидуален достъп за регистрация и упражняване на вота. Вместо това ВСС приема правила, според които електронното гласуване става със задължителното посредничество на председателите на съдилищата, от които зависи както регистрацията, така и получаването на талони с паролите. Одитът препоръчва да се премахне ролята на суперадминистратор, изпълнявана от шефа на IT-дирекцията на ВСС Тодор Събчев, близък до зам.-председателя на ВАС Любомир Гайдов и председателя Чолаков. Вместо това, ВСС нарежда на Събчев само да смени паролата на системата, да я запечата в плик и да предаде на главния секретар, а той да я сложи в каса. Така и през двата дни за гласуване Събчев разполага с администраторската парола в компанията на Гайдов. Като суперадминистратор той разполага с възможност да извършва действия от името на останалите потребители. В този контекст трудно може да се прецени дали близо 700 съдии не са гласували заради недоверие в системата или просто резултатите са били фалшифицирани. (Коментар на Любомир Гайдов по повод публикацията и категоричното му отричане на внушението, че има намеса в изборите четете в карето най-долу).

Истината е обаче, че много съдии напълно осъзнато и мотивирано гласуваха за административните ръководители, легитимирани от обкръжението на Чолаков - отчасти заради неприсъщото йерархизиране на системата, отчасти от усещане за лична ангажираност, която стига до най-битово ниво. Чолаков се ангажира лично с всякакви услуги, той е човекът, който решава както битовите проблеми на съдилищата, така и влизане в болница и медицински изследвания (зам.-председателят Любомир Гайдов е бивш здравен зам.-министър, за когото се говори, че Чолаков гласи за следващия председател на ВАС), жилищни неволи, детска градина или училище за децата, луксозни тиймбилдинги с участието на Лили Иванова и Васил Найденов например и т.н. Това се оказват приоритетите в една неуредена държава, където господстващият манталитет диктува, че властта е средство за облагодетелстване и на този, който я упражнява, се полагат привилегии.

Пълзящо присвояване на власт

Малко след избора на Чолаков през есента на 2017 г. по негово предложение Пленумът на ВАС гласува с голямо мнозинство оттегляне на искането до МС за осигуряване на европейски експерти по програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи. Те трябваше да дойдат, за да направят структурен и функционален анализ на ВАС и системата на административните съдилища - както бе направен на прокуратурата. Обяснението за оттегляне на искането беше, че такъв "изолиран" анализ би бил "непълен и неадекватен", а структурната реформа в административното правосъдие - "изключително вредна".

ВАС може да блокира всяко управленско решение и всяка политика,

Факт е, че информационното табло на ЕС нарежда българското административно правосъдие в челните позиции на ЕС по бързина и ефективност, но статистиката не може да хване важни детайли. Тя например ще отчете бързо и ефективно приключване на делата на фирмата "Евролаб" срещу държавата, въпреки всички индикации, че този казус е съизмерим с "Ало, Ваньо!", "Ти си го избра!", "Не го приехме!".

Чолаков е председателствал и трите състава, които на 19 юли се произнасят в полза на "Евролаб 2011", като преди това лично разпределя делата. Трите жалби постъпват във ВАС в рамките на три седмици - на 16 юни, 27 юни и 1 юли, а по закон те се разпределят по реда на постъпването им. Делата обаче не са образувани веднага, а чак на 8 юли. Разпределени са на 11 юли - лично от председателя Георги Чолаков, който тогава е дежурен.

Официалното обяснение на съда за забавянето е в провеждането на "процедура по администриране", т.е. близо един месец в съда са се чудили кое отделение трябва да гледа тези дела, които по условие са бързи - дали Пето или Седмо, и накрая ги разпределили на Пето отделение. Неизвестна подробност е, че междувременно, на 22 юни, в съда постъпва друга жалба от "Евролаб 2011" срещу действията на служители на БАБХ по вземане на проби от внасяни в ЕС стоки през ГКПП "Капитан Андреево", както и разпореждане на Хасковския административен съд, с което се потвърждават тези действия. Делото явно е било изпуснато от ръководството на съда, образувано е незабавно на 24 юни в Пето отделение, два дни след постъпване на жалбата, а на 30 юни тричленен състав на ВАС с председател Виолета Главинова и членове Галина Карагьозова и Мария Николова (докладчик) потвърждава действията на БАБХ като отхвърля жалбата на "Евролаб" с определение, което е окончателно. Това не само опровергава тезата за "процедурата по администриране", но и дава друго логично обяснение защо е трябвало делата да се забавят и да се концентрират в определени състави, където да се решат "правилно". В полза на "Евролаб".

Това не е изолиран случай, но прави впечатление, че все по-често знакови съдебни актове във ВАС се постановяват под председателството и по доклад на Чолаков.

В края на юни петчленен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Чолаков отмени наредбата за работното време и почивките в МВР. Наредбата е приета през декември 2020 г. от кабинета на ГЕРБ, но отмяната й дава опция да се съди МВР в днешно време. Не това обаче е същественото в случая, а аргументите на съда за отмяната - заради непълнота на мотивите при общественото обсъждане. В тях нямало достатъчна обосновка на очакваните финансови резултати и необходимите средства, както и анализ за съответствието с правото на ЕС, нищо че те са били изложени още в мотивите при промените на закона. Теоретичният въпрос е докъде е пределът на съда за преценка на мотивите. Практическият ефект е, че по тази схема съдът може само по целесъобразност да отмени всеки подзаконов акт, издаден от изпълнителната власт, т.е. да контролира политики и да преобръща управленски решения.

Само седмица по-късно пак петчленен състав, с председател и докладчик Чолаков, атакува пред Конституционния съд задължението за Висшия адвокатски съвет да приеме вътрешни правила срещу прането на пари, задължителни за всички адвокати в страната. И пак с много любопитни аргументи - по същество уредбата е съвсем правилна и съобразена с правото на ЕС, казва съставът, но парламентът не е избрал правилния закон - трябвало да я разпише в Закона за адвокатурата, а не в закона за мръсните пари. Един мотив, с който доста закони могат да бъдат атакувани пред КС.

Всички тези действия като че показват желание на Чолаков да се легитимира - може би за КС.

Чрез пресцентъра на ВАС "Капитал" отправи към Георги Чолаков предложение да коментира наблюденията, че е концентрирал твърде много власт и влияние в системата чрез кадруване през командироване и непрозрачни конкурси, че упражнява това влияние при вземане на важни решения за цялата система на съдилищата и е неформалният лидер на една неприсъщо йерархизирана система. Получихме отговор, че г-н Чолаков е в отпуск. Което е нормално по това време на годината.

В края на юли, непосредствено след като гръмна скандалът с делата на "Евролаб", депутатът от "Продължаваме промяната" Пламен Шалъфов коментира, че "съдия Георги Чолаков се смята за един от приближените на главния прокурор Иван Гешев". Всъщност, двамата не дават вид да са си близки, но по-важното е, че те са две проявления на едно и също явление. И двамата в началото поемат поста като подставени лица на т.нар. задкулисие в системата, което има интерес да поддържа статуквото. И двамата в един момент осъзнават, че позицията, която заемат, предполага много повече, защото дава практически неограничена власт, тъй като системата е лишена от ефективни механизми за контрол и за защита на привидната магистратска независимост. Всеки реализира тази власт според разбиранията си, но Гешев все повече изглежда като пътник, а Георги Чолаков в момента определя бъдещето на съдийството в България. И докато всички се чудеха как ще се конституира бъдещият ВСС и какво ще стане, ако не бъде избрана парламентарна квота, Чолаков направи така, че каквото и да реши КС по делото за мандата на Инспектората (и на ВСС), новият съвет, както и сегашният, ще е в ръцете на същото статукво, което избра него, а преди това и предшественика му Георги Колев, Иван Гешев, а преди това и Цацаров и т.н.

Разбира се, проблемът "Гешев" не бива да се подценява, нито да се отлага неговото решаване. Просто е добре да бъде подреден на правилното място.

Любомир Гайдов: Внушението за моя намеса в изборите е основано на лъжа

В редакцията на "Капитал" в понеделник се получи писмо от зам.-председателя на ВАС Любомир Гайдов по повод на публикацията "Георги Чолаков - новият властелин на съда", в което се настоява да се махне неговото име от текста. Като признаваме правото на г-н Гайдов да заяви мнението си по материала, в който е споменат, публикуваме цялото му писмо в оригинален вариант.