Три бързи шамара от политиците
Изборът на Мая Манолова, отказът от референдум и Законът за НСО
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Три звучни шамара плеснаха тази седмица политиците на всички, които се надяваха, че големите партии са се променили поне малко и са започнали да работят в обществен интерес. От тези три ярки демонстрации на политическа наглост най-голяма реакция предизвика изборът на Мая Манолова за омбудсман. Да избереш толкова противоречива фигура за институция, която се предполага да защитава интересите на гражданите пред политиците, е триумф на високомерието. Това е политическият еквивалент на среден пръст в очите на всички, които протестираха за промяна в държавата през последните години.
Другите политически действия през седмица обаче са дори по-важни. Отмяната на съществена част от референдума - на въпросите за мажоритарния вот и задължителното гласуване, показа колко малко политиците, които са на власт в момента, имат интерес от промяна на статуквото в държавата и колко те презират мнението на всички избиратели. Въпросите, които президентът Росен Плевнелиев предложи, не са перфектни, но никой от политиците не предложи алтернатива (с бегъл опит на Реформаторския блок), нито пък опит да излезе с програма как да се преодолее недоверието към политиците в България.
За да нямаме съмнение в окопаването на политическата класа, тази седмица беше приет и закон за Националната служба за охрана, който затвърди номенклатурните привилегии на политическата класа и легализира отказът от реформи там.
Накратко, посланието на политическата класа към всички нас от тази седмица е кратко и ясно - ще си правим каквото си искаме, вие нямате никакво значение.
За всеки един от случаите има много интерпретации коя партия всъщност е виновна. Детайлите, разбира се, имат значение, но те не променят резултата - всичко е същото. Те пак са тук и управляват. Ние отново сме безгласните и покорни гласоподаватели. Балъците, които имат право само да работят, за да плащат данъци, така че да има какво да се краде.
Когато през 2013 десетки хиляди излязоха по улиците - през февруари и юни, беше напълно ясно, че сметките за ток и изборът на Пеевски са само поводите, който преляха чашата на търпението. Беше ясно, че протестите всъщност са срещу самозабравилата се политическа класа, която се усеща напълно безнаказана да краде, злоупотребява с властта и като цяло да проиграва бъдещето на държавата и почтените хора в нея.
Изборът на Мая Манолова сега е нагло доказателство за политическото високомерие, защото именно тя беше един от най-гласовите разпространители на опорната точка за платените протести. Тя изигра и основна роля в първата фаза от превземането на държавата от коалицията "Орешарски" с подаването на сигнала за аферата "Костинброд". Да гласуваш (и да допуснеш) тя да е начело на институцията, която трябва да застава на страната на гражданите, е откровена подигравка - Мая Манолова е активен борец I степен срещу гражданското общество в България. Това само доказва, че подкрепилите я партии (а вероятно има и депутати от ГЕРБ) са просто част от една и съща схема, която просто има различни лица.
На този фон да отмениш референдума, с който хората заявиха доста ясно желанието си за промяна в избирателната система на страната, е донякъде логично. Зад презрението на политиците към 500-те хиляди подписали се за допитването се усеща и страхът правилата на играта да не се променят. Да не би да рухне хубавата къща от карти, която те си построиха след близо година договорки. Пред тази къща вече са си събули обувките всички основни български партии и по всичко личи, че се чувстват добре вътре.
Ние обаче не. Партийното самодоволство сега и уродливите му проявления от тази седмица са опасни и защото показват, че политиците нямат никакво желание за промяна. Без нея - без толкова нужните реформи в държавата, животът на поне още едно поколение ще мине в сегашното кално дъно. Тази седмица ни показа, че миналото се окопава здраво в тинята. Показва, че те, поне засега, победиха.
84 коментара
Браво за тая статия! Съвсем точно изразява моето виждане и настроение, особено по повод промотирането на една откровено вулгарна личност...
Мисля си, че най-добре май ще е омбудсман и главен прокурор да се избират с пряко гласуване.
Кандидати да могат да се издигат от професионалните гилдии, подписки и евентуално партии взели над 1% на последните парламентарни избори.
И какво е решението ! - Да ги изхвърляме по кофите , както в Украйна . Проблема е , че и някой свестен да изберем - пак трябва да работи с всякакви на цвят боклуци .
Цялата тази мутрореформаторска дружинка е една консуматорска, клиентелистка, комформистка сбирщина готова на всичко за да се закрепи на гърба на данъкоплатеца и да запази най-мръсните социалистически и комунистически практики на елиминиране на гражданското общество.
Положението пред парламента 2013 беше подплатено в крайна сметка с изборни резултати 2014. С тезата си за платените протести госпожата показа, че стои много, много далеч от обществените настроения. Изобщо не знае по кой свят ходи....
До коментар [#4] от "Dr_Doolittle":
Без подкрепа на средната класа държава не може да се управлява. Не знам човек с висше образование плюс квалифициран пролетариат, който да одобрява случаите БНБ, Мая Манолова, доклад за КТБ, за вдигането на осигуровките хептен да не говорим. Това превръща политическата класа в една криминална прослойка, включваща от мошениците, пазаруващи гласове по кьошетата до професионални стойкаджии, прочели нейде из учебниците, че истинският политик е този, който успее да лови най-много шарани, а измерител на успеха му не е това, което е свършил, ами цитат: "крепкото политическо дълголетие". Проблемът им е, че тези с продадените гласове, автобусите, адресните преселения и мисловно живеещите в своята младост пенсионери не могат да захванат нищо. Нито данъци ще им плащат, нито болните ще им лекуват. Тогава се започва с гъненето и виенето, което гледаме редовно и обикновено има за резултат, че някоя партия заминава в небитието.
Никой не се е подигравал толкова нагло и садистично с българския народ, както народните представители, главния прокурор и някои министри (включително баш шефа) през последните няколко седмици.
По страшното обаче е, че раята е в зимен сън и не знае какво се случва.Наборите нито знаят какво е съдебна реформа, нито се сещат що е то референдум, нито ги еня колко е компрометирана русата другарка, която от вчера им защитава правата.
Младите махат гюбеци в студентски град, кълчат кифленски кълки на рафи, жулят бело на слънчев бряг.Нищо, че взимат по 800 лв. и живеят като скотове в панелките, важното е шоу да става.Няма време за протести.
Време е да се зададе въпросът - дължим ли данъци на тази политическа класа?
Общественият договор предплага срещу данъците които плащаме да получаваме управление, което работи за интересите и доброто на населението.
След като едната страна по договора е така ярко неизправна, и:
- не изпълнява задълженията си по договора (управлява лошо)
- не зачита правата на отсрещната страна
- с действията си постоянно нанася щети
- краде от общите ресурси
- върши описаното с особена дързост, по нагъл и безпардонен начин
Ако вашият кабелен оператор или произволен друг доставчик (не монополист) се държи така, Вие няма ли да развалите този договор? Или ще продължите да му плащате овчедушно, докато той се подиграва в Вас? Къде е разликата?
Аз лично не се чувствам обвързан с този договор. Майната ви!
Този е поредният парламент и правителстгво - пародия и подигравка с народа и избирателите. Ясно е вече и как ще свърши, ако продължи още малко така.
Няма изненада тук!
Човек и народ колкото и да се лъжат, идва ден та проглеждат...
Подигравките на тези нямат край и този път чашата преля за пореден път.
Дълбоко съм разочарован от всичко, което се случи и поредната надежда, че ще се случи нещо, макар и малко, угасна.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.