Националният план - частният бизнес и кръговата икономика ги няма

Вижда се, че основен недостатък на програмиращата администрация е, че не може да работи с частния сектор. Говорим за стимулиране на частния сектор, за да може да генерира кръгова икономика. Каква е мярката за кръговата икономика, заложена в този план? На държавната НЕК да ѝ обновим преносните съоръжения. Да направим на МВР радиорелейната система за секретна комуникация, след като продадохме БТК заедно с НУРТС.

В този план е предвидено да се дават финансови инструменти на големите предприятия, за да въведат елементи от кръговата икономика. Кои са големите предприятия в България, 100 млн. за кого ще стигнат - за БТК, за "Нефтохим"? И защо на тях ще им помагаме? След като нямаме философия за кръговата икономика и всяко нещо, което може да доведе до такъв ефект, се реже в зародиш.

Всички неща в този план са като за държавата. Частния бизнес го няма. Енергийната ефективност в България е все така около 30% от ефективността в Европа от средата на 90-те години, въпреки че толкова много пари се изсипаха за подобряването ѝ. Трябва да мислим с един хоризонт и една политика напред, а не за момента.

Пример за политика на мисленето напред е Великобритания, когато започнаха да финансират възобновяеми енергийни източници. Тук, ако си спомняте, 2005, 2007, 2009 г. всичко живо партиен функционер се втурна да прави ВЕИ-та. Великобритания каза "не, ние ще инвестираме в технологии, които да направят коефициента на полезно действие такъв, че постигането на целите да изисква много по-малко средства". Ако четете плана, сега България е над средното в Европа по ВЕИ - и какво от това? Искам да кажа отново, че първо трябва да е политиката.

По същия начин е и въпросът с човешкия ресурс. През 2006 г. в първия план за развитие на България имаше многобройни приоритети, но водещият беше човешкият ресурс. Върнаха ни го, защото беше много разхвърлян. И тогава приоритет станаха магистралите, тъй като с един проект можеш да усвоиш една шеста от цялото финансиране, докато проект, свързан с висшето образование например, изисква да развиеш и изработиш стотици документи. Гърция и Испания също заложиха на магистралите, а Ирландия заложи на човешки ресурс и на инвестиции в наука - каква е разликата се вижда.

Сега повече пари за магистрали няма да дават, а ние останахме без специалисти. Човешкият ресурс се развива не само през образование и квалификация, а и през качество на живота - през здравна и пенсионно-осигурителна система. Тази мисъл за човешкия ресурс я няма. Смешно и жалко е, че грижата за възрастните хора се изразява в ремонтиране на старчески домове.

Този план може да се спаси с няколко съществени цели и политики, с които да инвестираме в бъдещето. Такава според мен е да определим в каква степен е необходимо да развием STEM образованието (наука, технологии, инженерство и математика - бел. ред.), но не като STEM учебни стаи, а като пренастройка на образователните програми, така че природните науки и математиката да дойдат в основата им.