Маргинализиран частен сектор и мегадържава, харчеща ужасно много пари - това ли е новият "консенсус"?

Конкуренция на частния сектор от страна на държавата с бюджетни средства. Това, за което най-малко се говореше, бе за приходите, с които държавата ще финансира огромните апетити за рязко увеличение на държавните разходи. Ясна е и заявката за "отлагане" - в посока отменяне - на стратегическата цел за влизане на България в еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния дефицит до ниво "само" 4.5% догодина, с "договорена" заявка за ревизия още нагоре в средата на годината. Влошаването на съотношението дълг - БВП също ще отдалечи значително перспективите България да бъде политически приета в еврозоната. Това се комбинира със странното настояване за някаква сериозна "информационна кампания" сред населението за членството в нея.

Заявки за увеличаване на държавните и общинските приходи чрез повишаване на данъчната и осигурителната тежест също влязоха като част от "коалиционните приоритети". За голям "успех" бе отчетено, че плоският данък ще остане в този му вид "следващата година". А по-следващата? За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат значително. Както и данъчните оценки на имотите, вероятно и други основни косвени данъци и такси.

Приказките, че всичко щяло да се финансира от "спиране на кражбите", не заблуждават никого. "Коалиционните преговори" приличаха малко на разговор в кръчма и правене на сметката без кръчмаря. А кръчмарят в случая е българският данъкоплатец. И още по-конкретно българските предприемачи, на които се пада основната част от бремето да финансират щедрите обещания за бъдещи държавни разходи.

Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бяха представени от никого на тези преговори. Това не вещае нищо добро за стабилността на бъдещото "коалиционно" управление. Отделен е въпросът, че повече държавни харчове - през държавни фирми и през бюджетни програми - винаги значат и повече корупция. Не по-малко. Който вярва в обратното, е просто наивник. А наивниците обикновено плащат сметката най-накрая.

Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бе представен от никого на "коалиционните преговори".

Твърди се, че има "консенсус", но липсва конкретност за него. Ето няколко сфери, където е необходимо да се внесе яснота:

Образование

Не виждам никакви мерки за развитие на частното образование в България и за стимулиране на инвестиции в него. Най-добрите университети и училища в света всъщност са частни. Не вярвам, че в скоро време българските държавни чиновници ще могат да произведат държавен образователен продукт на световно ниво. С бюджетни пари.

Здравеопазване

Не виждам никакви планове за либерализация на здравноосигурителния модел и премахване на монопола на НЗОК. Докато го има, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) харчове и липса на обективни измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизация на държавни и/или общински болници. Напротив, има заявка за инвестиране на доста пари само в държавни болнични заведения и за преобразуване на държавните болници в бюджетни единици. По този начин реално държавата казва на частния сектор да се откаже - ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно здравеопазване. А - подобно на образователните институции - най-добрите болници по света са частни.

Околна среда

Не се коментират огромните инвестиции, които са необходими (всъщност неизбежни) за пречиствателни съоръжения, обновяване на ВиК инфраструктурата и изграждане на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците съоръжения. Не се предвижда никакво привличане на частни капитали в този сектор, каквато е установената практика в ЕС и другите развити страни. Изграждането на нови такива съоръжения на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би елиминирало огромния риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би гарантирало най-модерни технологии с най-добра поддръжка на активите и най-качествена услуга към населението и бизнеса. Но такъв модел няма в "консенсуса". Говори се за насърчаване на енергийната ефективност, електрификация на транспорта и т.н., но не са казва как ще стане това. В нормална пазарна икономика става с фискални механизми - взимаш повече данъци от тези, които цапат или потребяват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят енергия. Само че това срамежливо се пропуска, за да не се припознаят повечето данъкоплатци в групата на плащащите.

Енергетика

Тук ми липсва думата "приватизация". Вместо нея обаче има амбиция за "по-добро управление" на държавните дружества. Това е доста тъжно. Явно ще се разчита пак на държавна енергетика, която да се управлява от незнайно откъде появили се некорумпирани супермениджъри. Единствените по-конкретни "мерки" са заявките за повече държавни харчове, включително за нови огромни енергийни мощности. Липсва и разработването на български находища на газ в Северна България и Черно море (от частни оператори на концесия) като фактор за диверсификация и енергийна независимост.

Икономика

Не се предвижда никаква приватизация на държавни фирми. И никакви мерки за развитие на капиталовия пазар като основен фактор за лесен достъп до капитали и оттам за конкурентоспособност на българския бизнес в местен и международен план. Не се предвиждат конкретни мерки за привличане на чужди инвеститори (най-лесно отново през капиталовия пазар). Както и качване на държавни дружества на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.

Заклинания за превръщане на България в "международен финансов център" и за развитие на иновации звучат добре за широката публика, но доста кухо за частните инвеститори, особено за големите чужди компании. България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система. Иначе и нулеви данъци да сложим и без пари да работим - пак няма да има сериозни чужди компании, които да базират бизнеса си тук. За българските фирми, в допълнение към добрата регулация и нормална съдебна система (тоест ниския политически риск), е изключително важен и лесният достъп до дялови и дългосрочни заемни капитали - това е критично за оцеляването и развитието на малкия и средния бизнес, а за по-големия е задължително условие за прескачане на границите и добиване на международен мащаб. Пак опираме до неработещия капиталов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една истински международна компания. Това, изглежда, не притеснява никого.

България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система.

Земеделие

Липсват идеи за привличането на частни капитали в проекти за изграждане на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) чрез концесии. Въвеждането на нови технологии в земеделието е преди всичко въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция или самата държава през Фонд "Земеделие" например) или за собственика фермер. Развитието на селските райони (от гледна точка на обществени услуги) е също важен елемент за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата и ще се гарантира наличието на работна ръка. Няма конкретност и в тази посока.

Инфраструктура и региони

Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: яко държавно харчене на много милиарди за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се споменава откъде ще се вземат тези пари и кой и как ще ги харчи. Изглежда ясно обаче, че за съжаление няма да се разчита на привличане на частни капитали в проекти на концесия при изграждане на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, разбира се.

Като цяло може да се каже, че т.нар. консенсус прилича на "програмата-мечта" на всяка социалистическа партия в ЕС. Маргинализиран частен сектор и мегадържава, харчеща ужасно много пари, които няма. И не казва откъде ще вземе. Вариантите са два - по-високи данъци или огромни дългове. А най-вероятно и двете. Вторият вариант ще ни дисквалифицира за еврозоната, тъй като ще наруши маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и държавен дълг като процент от БВП. Но в същото време се говори (условно) за запазване на данъчните ставки, което значи, че със сигурност ще се жертва перспективата за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът.

Липсата на разумни консервативни икономически идеи, ориентирани към намаляване на ролята на държавата и стимулиране на растежа на частния сектор в тези "преговори" поставя въпроса кой всъщност представлява в момента българския бизнес и дясно ориентираните избиратели. Логичният отговор би бил ГЕРБ и ДПС - партиите, неучастващи в коалиционните преговори. Да се освободи дясното политическо пространство за пореден път, така че да се узурпира отново от ГЕРБ и ДПС, би било непростима грешка.

"Преговорите" бяха добър тактически ход, но без реално съдържание.