България има нужда от спешна и смела промяна в Закона за насърчаване на инвестициите

Без активни мерки за привличане на чужд капитал България няма шанс да се присъедини скоро към клуба на богатите държави

България трябва спешно да промени политиката си за привличане на инвестиции, иначе рискува да остане в капана на ниските доходи
България трябва спешно да промени политиката си за привличане на инвестиции, иначе рискува да остане в капана на ниските доходи
България трябва спешно да промени политиката си за привличане на инвестиции, иначе рискува да остане в капана на ниските доходи    ©  Shutterstock
България трябва спешно да промени политиката си за привличане на инвестиции, иначе рискува да остане в капана на ниските доходи    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За авторите на текста



Росен Иванов е съосновател и управител на BlackPeak Capital, инвестиционен фонд за дялови инвестиции в иновативни компании в България, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Преди BlackPeak е съосновател на Entrea Capital, независима българска компания за инвестиционно банкиране. Преди завръщането си в България е заемал различни длъжности в McKinsey в Ню Йорк, Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон и Procter & Gamble в Букурещ.

Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по икономика от Американския университет в България. Член е на борда на директорите на Тръста за социална алтернатива, неправителствена организация, фокусирана върху инициативи за намаляване на бедността и пазарната активност на хората от икономически уязвимите групи.

Малина Струмина е бизнес консултант, с дългогодишен опит в консултации по бизнес развитие на международни инвеститори от енергийния, финансовия и други сектори с интереси в Източна Европа. Има магистърска степен по бизнес администрация от IESE Business School и бакалавърска степен от London School of Economics.

Може би най-важната икономическа реформа, която България трябва да предприеме и за която не се говори достатъчно, или се говори само повърхностно, е нуждата от нова стратегия и промени в закона за насърчаване на инвестициите.

Основните необходими промени в стратегията и съответно закона за насърчаване на инвестициите са в няколко посоки. На първо място, увеличаване на директните финансови стимули за български и чуждестранни инвеститори за експортно-ориентирани, високо и средно-технологични инвестиции. Тези финансови стимули трябва да са подчинени на европейските правила за регионална държавна помощ, които допускат в общия случай до 50% от даден инвестиционен проект да бъде подпомогнат финансово от държавата в слаборазвити региони, които в България са всички освен София и Югозападен регион.

Много важно е размерът на финансовите стимули да се определя по ясни, обективни критерии за да се насърчават инвестиции в индустрии с по-голяма добавена стойност, в по-изостанали региони, в производства или услуги, които предоставят по-голямо възнаграждение от средното за страната и които използват в по-голяма степен местни доставчици. Като част от промените е редно да се намалят / опростят праговете за големина на инвестициите, които да бъдат насърчавани по този закон.

Тази реформа е абсолютно необходима ако България иска да увеличи икономическия си растеж, да избегне т. нар. капан на средните доходи в който се намира, да намали икономическите неравенства между регионите и да осигури средно-европейски доходи дори за хора с по-ниско ниво на умения, каквито за съжаление са по-голяма част от текущата работна сила на страната.

В основата на тази необходимост е, че почти всички страни от Източна Европа предлагат солидни стимули за местни и чуждестранни инвеститори, което поставя България в почти невъзможна позиция да се пребори за значими инвестиции и да стане реална част от световните вериги за доставка.

Защо е важно да бъдат насърчавани инвестициите?

В скорошна статия във Financial Times озаглавена "Забравеното икономическо чудо на Източна Европа", авторът Ручир Чарма, напомня за значителния икономически напредък на страните от Централна и Източна Европа от началото на прехода. По-специално, Чехия, Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва вече се считат за икономически напреднали страни (а не развиващи се) т.е. страни с БВП/глава от населението от над 17 хил. долара. Скоро в този клуб ще попаднат Полша, Унгария и Румъния.

За сравнение, последната страна присъединила се в клубa на богатите е Южна Корея в далечната 1997. В основата на този икономически напредък е навлизането на нови, експортно-ориентирани производствени мощности в тези страни, които допринасят значително за увеличаване на износа, производителността и нивото на заплащане. Тези нови производствени мощности до голяма степен се дължат на навлизането на значими чуждестранни инвеститори, които реално приобщават тези страни в глобалните си вериги за доставки

Насърчаването на инвестициите е много удачен инструмент за постигането и на други фундаментално важни икономически цели като регионалното развитие, развитие на местни вериги на подизпълнители, увеличение на заплатите и поетапна промяна на структурата на заетостта.

България изостава значително в привличането на експортно-ориентирани инвестиции с висока добавена стойност не само от страните от централна Европа, а и от съседни страни като Румъния и Сърбия. С БВП на глава от населението от приблизително 10 хил. евро и ниска безработица, но висок процент на работещи в сектори с ниска добавена стойност и ниски нива на възнаграждение, България е в реален риск да попадне в т.н. капан на средните доходи и да не успее да догони дори страните от Централна и Източна Европа в обозримо бъдеще.

Къде се намира България като конкурентоспособност за привличане на чуждестранни инвестиции?

Ако вие сте български производител и обмисляте да построите нова фабрика във Видин, но разберете, че ако я построите в Калафат може да получите до 50% от стойността на инвестицията като субсидия от румънската държава и земя в готова индустриална зона, а не обещание, че държавата ще ви построи път, ще издържи ли патриотизмът ви? A ако сте чуждестранен инвеститор и избирате между двете локации, къде бихте отишли?

Това, че България не е атрактивна дестинация за чуждестранни производствени инвестиции, би следвало да е ясно за всеки следящ статистиката. Новите проекти за заводи в България се броят на пръсти, а дори в редките случай когато ги има, те са за сравнително малки производства със средно ниво на добавена стойност.

За сравнение, съседна Сърбия успя в последните години да привлече няколко значими проекти за над 100 млн. евро и няколко за над 1 млрд. евро, както и множество на брой по-малки. Картината е видна и на макро-икономическо ниво. А сравнение със страни като Полша, Унгария, и Словакия дори са неуместни на фона на много-милиардните инвестиции в автомобилни производства и напоследък заводи за батерии за електрически автомобили. Новините от последния месец за два значими нови завода около Пловдив на АЕ Solar и Pierer Mobility Group са надежда за преобръщане на тенденцията, но дори тези инвестиции са концентрирани в Пловдив и са по-скоро изключение.

Таблица 1: Растеж на входящите потоци ПЧИ в България, Румъния и Сърбия, 2015-2019

Източник: World Development Indicators, собствени изчисления

Таблица 2: Знакови инвестиционни проекти, обявени или в процес на изграждане в страните от ЦИЕ през 2020-2021

Източници: Агенции за подкрепа на инвестициите, медии

Има множество фактори, които предопределят избора на дадена страна за изграждането на нов завод, звено за услуги или развойна дейност. За съжаление глобалният пазар за привличане на инвестиции е изключително конкурентен, като инвеститорите по-често са в по-силната преговаряща позиция от държавите, които се опитват да привлекат тези инвестиции. Компании като Volkswagen, но и далеч по-малки такива, обикновено карат няколко държави да се състезават за дадена инвестиция, a не обратното.

Факторите, които инвеститорите изследват при избор на дестинация включват цялостния имидж на държавата, наличието на инфраструктура и работещи индустриални зони, наличието на адекватна работна ръка, на специфични клъстери и доставчици, цялостните разходи за строителство и опериране на нов завод, и бързината за издаване на разрешителни за строеж. Естествено важен аспект е цялостната институционална рамка и функциониране на съдебната система, но в някои случай дори тези фактори имат по-малко значение от чисто икономическата съобразност на инвестицията. България не е конкурентноспособна на почти никой от горните фактори, като дори и ниската цена на труд не е огромно предимство на фона на по-високите разходи за транспорт до западна Европа, по-ниската производителност на труда, и сходни цени на индустриални имоти и строителство с централна Европа.

Един от много важните, а често най-важен аспект за избирането на инвестиционна дестинация е и наличието на директни финансови стимули за насърчаване на инвестициите. Сред основните конкурентни недостатъци на България за привличането на компании е неадекватната политика за стимулиране на инвестициите чрез регионална държавна помощ и ако той не бъде адресиран, България просто няма шанс за привличане на осезаеми чуждестранни инвеститори.

За сравнение, средната регионална държавна помощ, отпусната през последните години на инвеститори в страни като Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, и Румъния е между 15-45% от направената инвестиция, докато в България е под 3%. Това е, при положение че разрешената регионална държавна помощ от ЕС в общия случай е до 50% в слабо развити региони, каквито в България са всички региони извън София и Югозападен регион. Интересното е, че съвсем наскоро и с ефект от 2022 г., ЕС обяви нови прагове за разрешена помощ, като за България за 8 области тя се увеличава на 60%, което рефлектира от една страна влошаващите се демографски и икономически дисбаланси в България и от друга, приоритизирането от страна на ЕС на политиката за насърчаване на инвестиции в по-слабо развити региони, чрез увеличена регионална държавна помощ.

В Румъния например, всеки местен или чуждестранен инвеститор може да получи до 50% държавна помощ при основно просто условие - тя да бъде върната чрез плащаните данъци в бъдещите години. Реално средната отпусната помощ за проекти в северната ни съседка е 45% през периода 2015-2020. В допълнение, повечето страни в региона имат много по-нисък праг за големина на инвестициите които да стимулират, което им помага да привлекат значителен брой по-малки, но иновативни инвестиции. Дори в страни като Полша, минималният праг за насърчаване на инвестициите е 1 млн. евро при иновативна инвестиция. В сегашния български закон за насърчаване на инвестициите, основните мерки за насърчаване на по-малки проекти (клас А и Б) като построяване на инфраструктура и частично връщане на осигуровките са крайно неадекватни и неконкурентноспособни.

Какво трябва да се направи и защо е лесно постижимо?

За да бъде справедливо и правомерно насърчаването на инвестиции чрез регионална държавна помощ, то следва да е подчинено на няколко основни принципа:

  • Каквато и държавна помощ да се предостави, тя трябва да се възстанови чрез преките платени данъци от инвеститора в обозрим период, например 10-15 години. Това е реално постижимо и видно от платените данъци от значими инвеститори в България. Като цяло държавната помощ се връща значително от всеки инвеститор защото такива инвестиции имат мултиплициращ икономически ефект
  • Да се стимулират основно експортно-ориентирани производства и услуги, които са част от глобалните вериги за доставки. Като цяло тези инвестиции имат по-висока добавена стойност и ниво на производителност и не изкривяват вътрешния пазар за стоки и услуги
  • Да се предоставят само стимули съгласно европейския регламент за държавна помощ
  • Помощта ще се изплаща на база реализирани разходи и представени разходни документи за тях
  • Да се предоставя държавна помощ на определени постигнати фази от страна на инвеститора за да се намали рискът за държавата, че даден проект няма да се осъществи
  • Помощта да се определя на база на ясни и прозрачни критерии

Таблицата по-долу е предложение за обективна точкова система за определяне на нивото на директни финансови стимули за производствени инвестиции. Тя има за цел да стимулира инвеститори, които инвестират в по-изостанали региони, в по-високотехнологични индустрии, предоставят по-високи възнаграждения на работния си персонал от средното за областта, изнасят значителна част от производството си, въвеждат иновации за дадения регион, използват български поддоставчици и регенерират западнали индустриални терени. Тази система за оценка трябва да бъде съпроводена от намаляване / опростяване на праговете за квалификация на инвеститорите, като съответно приоритетните инвестиции да са с големина над 10 млн. евро, клас А да са над 3 млн. евро, и клас Б да са над 1 млн. евро.

Също предполага квалифициране на регионите в България спрямо нивото на развитие, което освен безработицата да обхваща и средното ниво на заплащане, което не се отчита в сегашния закон. Това е особено важно в контекста на споменатия капан на средните доходи и почти парадоксалният факт, че град като Благоевград, който е свързан с магистрала, близо е до пристанище Солун, има два университета и ниска безработица, се превърна в града с най-ниски средни заплати в България, изпреварвайки в тази печална статистика градовете от северозападна България. Както и до сега, трябва да се стимулират основно високо и средно технологични индустрии по европейската NACE квалификация, като биха могли да се разглеждат проекти от ниско-технологични индустрии ако има съществен елемент на иновация.

Таблица 3: Предложена точкова система за оценка на индустриални проекти

По тази точкова система, примерен инвеститор, който иска да инвестира 50 млн. евро в експортно-ориентирано предприятие във Видин, което да наеме поне 30% служители на над средно за областта възнаграждение, поне 30% от служителите са или безработни или наети от индустрии с ниска добавена стойност, използва поне 30% от материалите си от български доставчици, изнася над 50% от произведената продукция и рекултивира западнал индустриален имот, има възможност да получи до 60%, или максималната разрешена регионална държавна помощ. Ако същият инвеститор реши да построи завода си до София в изградена индустриална зона, не наема служители на по-високи от средните заплати за областта, и производството не е иновативно спрямо други производства в областта, то държавната помощ би била в размер на 13%.

Важно е да се отбележи, че дори във втория случай е добре да се предостави държавна помощ за да може да бъде привлечена инвестицията в България спрямо конкуренцията от съседните държави, но по този начин се дава допълнителен стимул да се избере локация, където заводът ще има значително по-голям позитивен икономически ефект. Трябва да се има в предвид, че и към днешна дата в държавния бюджет се предвижда ежегодно финансиране за насърчаване на инвестициите, но то не е достатъчно и се разпределя без ясни критерии и приоритетност. В настоящият закон, за директна финансова помощ могат да кандидатстват само приоритетни проекти, които са с големина над 50 млн. евро, като при различни изключения, прагът може да се снижи до 15 млн. евро. Реалността е, че такива проекти са по-редки, а повечето насърчавани проекти дори в страни като Чехия са под този праг.

Таблица 4: Подкрепени проекти в Чехия за 1998-2020

В същото време, настоящият закон предвижда подкрепата в по-малки проекти да е основно за построяването на инфраструктура, което е неадекватна мярка - повечето страни в региона предлагат готови индустриални зони с изградена такава.

По отношение на услугите, би следвало да има подобна логика с едно важно изключение - не трябва да се насърчават инвестиции в ИТ и споделени услуги в София, поради фактът, че тези пазари са достатъчно развити и че основният проблем е липсата на работна ръка, а не на качествени работни места.

Защо "регионална държавна помощ" не е лоша дума и не е нито лява и нито дясна икономическа политика?

Както винаги има критици към идеята за предоставяне на регионална държавна помощ за насърчаване на инвестициите поради различни причини. Някой от често срещаните са следните:

  • Регионалната държавна помощ нарушава конкуренцията: целта на регионалната държавна помощ е да стимулира нови инвестиции в изоставащи региони, където пазарните сили не могат да доведат до задоволително ниво на развитие. Стратегията на Европейският Съюз е да позволява такава помощ с интензитет в общия случай до 60% в по-слабо развити региони именно поради тази причина. Ироничното е, че страни като Словакия успяха да развият защитаването на държавна помощ за големи проекти в конкуретно предимство и това им позволи да спечелят такива значими производства като тези на Hyundai, Kia, Jaguar и други.
  • Изкривява местния пазар: регионалната държавна помощ е инструмент, активно използван от всички страни в ЦИЕ, често за привличане на предприятия с експортна насоченост, които обслужват целия европейски пазар. Това означава, че на българския пазар се предлагат стоки и услуги на предприятия, подкрепени от други страни, т.е. ефектът на изкривяването не може да бъде избегнат дори в България да не отпуска регионална помощ.
  • Нерентабилна е за държавата: регионалната държавна помощ се изплаща директно, чрез данъчни и осигурителни плащания от подкрепените предприятия и служителите им, както и индиректно, чрез по-високи данъчни и осигурителни плащания на предприятия-доставчици на подкрепените предприятия, както и чрез по-високи данъци върху потреблението. При подкрепа на предприятия от индустрии с висока добавена стойност, сроковете на изплащане са по-кратки, като при всички случаи не надвишават 10 години.
  • Отпускането на регионална държавна помощ е несправедливо спрямо предприятията, които оперират без такава помощ: регионалната държавна помощ се отпуска само в региони, и за сектори, които не могат да привлекат достатъчно инвестиции на пазарен принцип. По този начин се цели да се избегне директна конкуренция между подкрепените с държавна помощ и вече съществуващите предприятия. Все пак такава конкуренция е възможна, например чрез привличането на работна ръка от вече съществуващите към подкрепените предприятия. От друга страна, ограничаването на мерките само до високотехнологични предприятия означава, че новите работни места ще са за по-квалифициран труд и ще допринесат за увеличаване на производителността на работната сила и на средната работна заплата.
  • Регионалната държавна помощ не е нужна: Ниското ниво на входящите потоци инвестиции към България през последните 10 години и ниското ниво на БВП на глава от населението и на заплатите в страната показва, че България не е достатъчно атрактивна дестинация за преки чуждестранни инвестиции. Регионалната държавна помощ е необходима за преодоляване на недостатъците на България като инвестиционна дестинация и за привличане на инвестиции в индустрии с висока добавена стойност.

Държавната помощ като част то цялостна индустриална политика е в основата на икономическият бум на държави като Сингапур и Ирландия, далеч преди да бъде прилагана от страните от източна Европа. Тя е прилагана и в страни като САЩ и Германия, както е видно от помощта предлагана на градове за централата на Amazon в САЩ както и от подкрепата на германското правителство за завода на Tesla в страната.

В заключение

Привличането на инвестиции не се изчерпва само с мерки за насърчаване на инвеститорите. Реформите в образование, здравеопазване, съдебна система; изграждането на инфраструктура и индустриални зони; целенасочен инвестиционен маркетинг на България и подобряване на имиджа на страната; опростяване на административните процедури са само част от общата картина и критерии за избор на България като инвестиционна дестинация. Но активните мерки за насърчаване на инвестициите са елемент, без който България няма шанс да стимулира местните и чуждестранните инвеститори в по-високотехнологични производства и с това да има шанс да се присъедини в клуба на богатите държави в обозримо бъдеще.

Все още няма коментари
Нов коментар