🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ковид влезе в съда

На 13 януари Върховният съд на САЩ отмени ключови елементи от противоречивата заповед на президента Байдън за задължителни ваксина или тест

Тъй като процентът на хоспитализации в САЩ чупи рекорди, а броят на смъртните случаи доближава един милион, съдът пропусна важна възможност да упражни закрилата си над разделеното общество.
Тъй като процентът на хоспитализации в САЩ чупи рекорди, а броят на смъртните случаи доближава един милион, съдът пропусна важна възможност да упражни закрилата си над разделеното общество.
Тъй като процентът на хоспитализации в САЩ чупи рекорди, а броят на смъртните случаи доближава един милион, съдът пропусна важна възможност да упражни закрилата си над разделеното общество.    ©  Reuters
Тъй като процентът на хоспитализации в САЩ чупи рекорди, а броят на смъртните случаи доближава един милион, съдът пропусна важна възможност да упражни закрилата си над разделеното общество.    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Д-р Антара Халдар, преподавател по емпирични правни науки в Университета в Кеймбридж, в коментар за Project Syndicate.

Коронавирусът е навсякъде: във въздуха, по повърхностите, в дихателните ни пътища, а през последната седмица - и във Върховния съд на САЩ. На 10 януари ключови елементи от противоречивата заповед на президента на САЩ Джо Байдън за задължителни "ваксина или тест" влязоха в сила, изисквайки всички работници в компании с над 100 служители да бъдат ваксинирани или тествани редовно за COVID-19. Тъй като около 84 милиона американци са засегнати от заповедта, всички погледи бяха насочени към Върховния съд, който на 13 януари я отмени.

Позовавайки се на огромен набор от научни доказателства, Американската администрация за безопасност и здраве при работа (OSHA) се аргументира в полза на заповедта на Байдън, като подчерта, че работниците "са изправени пред сериозна опасност... на работното място". Но Националната федерация на независимите фирми и 27 щата (всички контролирани от републиканците) защитаваха тезата, че ваксината е "инвазивна, безвъзвратна, принудителна медицинска процедура", която не трябва да се налага масово.

Синопсис на правните аргументи, представени във Върховния съд срещу заповедта на Байдън*

"Консенсусът на медицинската общност е, че наличните в момента инжекции с ваксини срещу Covid-19 не предотвратяват разпространението на Covid-19. Съответните федерални агенции многократно са признавали този консенсус. Следователно няма научна или правна обосновка Администрацията по безопасност и здраве при работа (OSHA) да сегрегира инжектирани и неинжектирани хора. Всъщност, тъй като инжекциите срещу Covid-19 не дават имунитет на реципиентите, а се твърди, че просто намаляват симптомите на заболяването, те изобщо не попадат в отдавна установената дефиниция за ваксина. Вместо това те са лечение и трябва да бъдат анализирани като такова съгласно закона. Дори ако OSHA притежаваше законовите и конституционните правомощия да издава Временен стандарт за спешни случаи (ETS), който сега е оспорен пред съда, с които OSHA не разполага, клаузата за надлежна правна процедура по същество на Петата поправка ще изисква от федералното правителство да установи, че временният стандарт е тясно съобразен с убедителен държавен интерес. Това е стандарт, който заповедта не може да изпълни."

*изготвени от "Американски лекари на първа линия", политическа организация на лекари, противопоставящи се на мерките срещу ковид в страната

Въпреки че техническият въпрос пред съда беше дали OSHA разполага с легитимните правомощия да прилага заповедта, съдиите също така разгледаха дали COVID-19 наистина представлява характерна за работното място заплаха. И все пак, тъй като само 62% от американците са ваксинирани, залогът в това дело беше и продължава да е много по-голям, отколкото предполагат индивидуалните жалби към съда. Въпросът е дали на 38% от американците, които отказват да се ваксинират, трябва да бъде позволено да застрашават способността на мнозинството да печели препитанието си, без да се сблъсква с ненужни рискове за своята безопасност. И дори тази по-широка рамка все още не адресира рисковете, които неваксинираните създават за здравните работници, родителите, разделените семейства, пациентите, нуждаещи се от лечение, което не е свързано с ковид, и всички деца, чието развитие е нарушено или дерайлирало.

Проблемът се крие в концепцията за правото, която се корени до голяма степен в правния позитивизъм, водещата школа на юриспруденцията, чието най-строго тълкуване твърди, че правото черпи авторитета си от "родословието" (откъде идва), независимо от морала (независимо дали законът е "добър" или "лош"). В действителност обаче това е извинение да не се ангажираме с отговорност за колективното благосъстояние.

Дори ако тази перспектива беше приемлива в разгара на процъфтяващата пандемия, тя би била дълбоко погрешна. Върховенството на закона е сложно преплетена, взаимно подсилваща се комбинация от формални правила и социални норми. То живее и функционира чрез колективното морално съзнание на своите участници. Ролята на съдилищата следователно не е само да прилагат формални правила, но и да оформят социални норми и, когато е необходимо, да действат като съвест на обществото. Близка аналогия би била родител, който упражнява преценката си, като се намесва в спор между брат и сестра.

Това не означава, че "законът е това, което съдията си е решил на събуждане". По-скоро научните изследвания в областта на правото и психологията и пробивите в когнитивните науки показват, че правото е фундаментално социална институция и че хората реагират мощно на сигналите, предоставени от институциите на властта (това, което психолозите наричат "извикване"), особено когато сигналите въплъщават силна морална позиция.

Позитивисткият прочит фундаментално пропуска този аргумент. Той игнорира факта, че исторически враждувалите нации в Европа са обединени в един до голяма степен интегриран блок чрез практиката на Съда на ЕС. По същия начин решението на Върховния съд на Индия от 2018 г., с което хомосексуалността беше декриминализирана, изигра значителна роля в промяната на нормите в тази страна.

Правните преценки са въпрос на компромиси - в този случай имаше ясен избор между колективната безопасност или една погрешна представа за личната свобода (както твърди философът Питър Сингър). Докато големи работодатели като Citigroup и United Airlines са стигнали толкова далеч, че налагат политика "без ваксина, без работа", моделът на OSHA предполагаше много по-умерен подход към осигуряването на безопасна работна среда.

Но вместо това Върховният съд гласува за личната свобода на всяка цена - основната, макар и завоалирана, ценност на правния позитивизъм. Циркът около борбата с ваксините на тенис звездата Новак Джокович, който наскоро беше задържан от австралийските гранични власти, е само микрокосмос на кашата, която ще последва от решението за отмяна на заповедта на Байдън за работното място. Тъй като процентът на хоспитализации в САЩ чупи рекорди, а броят на смъртните случаи в страната се приближава до един милион, съдът пропусна важна възможност да упражни закрилата си над разделеното общество, както и да наложи своите релевантност и морален авторитет.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sstoyanov avatar :-|
    Стоян Стоянов
    • - 1
    • + 3

    Тва като го чета ми идва да се издрайфам.

    Нередност?
  • 2
    torky avatar :-|
    torky
    • - 1
    • + 1

    Силно тенденциозна статия.
    В решението на американския съд ясно се казва, “че наличните в момента инжекции с ваксини срещу Covid-19 не предотвратяват разпространението на Covid-19”, за това не разбирам защо автора твърди, че “ Въпросът е дали на 38% от американците, които отказват да се ваксинират, трябва да бъде позволено да застрашават способността на мнозинството да печели препитанието си, без да се сблъсква с ненужни рискове за своята безопасност.”

    Нередност?
Нов коментар