Отваря ли Русия втори фронт на Балканите

Ако ЕС загуби тежестта си като регионален хегемон, може да започне опасно пренареждане на картите в тази част на Европа

Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва напълно на политиката на президента Вучич, при това с основание
Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва напълно на политиката на президента Вучич, при това с основание
Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва напълно на политиката на президента Вучич, при това с основание
Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва напълно на политиката на президента Вучич, при това с основание
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Коментари в европейски немскоезични издания, обобщени от Deutsche Welle

В последните десет години спорът между Сърбия и Косово се разгаря нееднократно. В повечето случаи искрата тръгва от въвеждането на нови гранични правила за хората или за стоките, но дълбоката причина е в неизяснените отношения между Белград и Прищина, пише "Нойе цюрихе цайтунг". Политиците и от двете страни рутинно се позовават на опасността, произтичаща от другата страна, и размахват саби. След което нещата бързо се успокояват.

Този път обаче геополитическите рамки, в които се разиграват тези отработени конфликти, са по-различни - войната на Русия срещу Украйна и нейният неясен изход създадоха у Запада чувство на застрашеност, което засяга и Балканите. Дали Владимир Путин възнамерява да отвори на Балканите и втори фронт, за да извади от равновесие и без това обърканата европейска съпротива?

На пръв поглед това не изглежда изключено. Сръбският президент Вучич отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия, а Москва доставя евтин газ на Сърбия - при положение че е спряла доставките за други страни. Путин продължава да се ползва със симпатиите на сръбското общество, което възприема войната не като агресия, а като трагичен братски конфликт. Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва напълно на сърбите, при това с основание . Тъй като Вучич флиртува с руснаците (и китайците), за да има алтернатива на сближаването с ЕС, но запазва интереса си към Общността, бидейки наясно, че именно от връзките с ЕС, а не от руския газ зависят и относителното благосъстояние на страната, и неговото собствено бъдеще.

Но ако Русия подчини Украйна, а защитният фронт на ЕС се пропука, положението на Балканите ще стане много по-опасно. Ако съседите на Сърбия - Унгария и България, се отцепят и ЕС загуби от тежестта си като регионален хегемон, ще се отворят вратите за опасно пренареждане на картите там. Което няма как да премине мирно в контекста на великосръбските и великоалбанските властови претенции, дори Русия да не се намеси директно.

Задачата на Европа

Какво би могла да направи Европа? Би следвало да направи всичко, за да не загуби Украйна войната и да попречи на Русия да измести сферата си на влияние към Запада. Установеният от Европа ред на Балканите трябва да се запази, а в дългосрочен план е важно страните от Западните Балкани, след провеждането на необходимите реформи, да бъдат приети в общия европейски пазар. При това положение Русия няма да може да се меси в играта, заключава швейцарското издание.

На напрежението в района обръща внимание и експертът за Западните Балкани Михаел Бранд. В "Тагесцайтунг" политикът от германския ХДС определя оста Република Сръбска - Сърбия - Русия като "войнствена". Ако наистина искаме ефективно да предотвратим още една война на Балканите, мирът трябва да бъде гарантиран от НАТО, посочва Бранд.

RND също смята, че т.нар. замразени конфликти - от Косово до Таджикистан, заплашват да се разгорят отново. От една страна, покрай войната в Украйна националистическите сили се чувстват окуражени, а от друга, Москва или сама разпалва тези конфликти, или сега не ѝ е много до това да се намесва.

Все още няма коментари
Нов коментар