Как Западът си отрови парите

Това беше странна ситуация. Отрицателните цени имат смисъл за лошите, не за добрите. Когато една фабрика иска да премахне токсичните отпадъци, тя начислява отрицателна цена за това: нейните мениджъри плащат на някого, за да се отърват от тях. Но когато централните банки започнат да се отнасят към парите така, както производителите на автомобили се отнасят към отработените газове или атомните електроцентрали - към своите радиоактивни отпадъчни води, човек разбира, че има нещо гнило в царството на финансизирания капитализъм.

Някои коментатори сега се надяват, че западните пари се пречистват в пламъците на инфлацията и повишаването на лихвените проценти. Но инфлацията не прогонва отровата от паричната система на Запада. След повече от десетилетие на пристрастяване към отровените пари, не се представя очевиден метод за детоксикация.

Инфлацията днес не е същият звяр, с който Западът се сблъска през 70-те и началото на 80-те години. Този път тя застрашава труда, капитала и правителствата по начини, по които не би могла преди 50 години. Тогава работниците бяха достатъчно организирани, за да изискват увеличения на заплатите, които предотвратиха криза на разходите за живот, и нито държавите, нито частните корпорации разчитаха на безплатни пари, за да продължат.

Днес няма оптимален лихвен процент, който да възстанови баланса между търсенето на пари и предлагането на пари, без да предизвика масивна вълна от частен и публичен фалит. Това е дългосрочната цена на отровените пари. Правителството на САЩ е изправено пред невъзможната дилема да ограничи вътрешната инфлация и да принуди корпоративна Америка и много приятелски правителства да изпаднат в криза на платежоспособността, която ще застраши собствената стабилност на Америка. Нещата са далеч по-лоши в еврозоната, където политиците отказаха да направят очевидното за банковите провали след 2008 г.: да създадат правилната основа на федерация - фискален съюз. Вместо това те оставят Европейската централна банка да прави "каквото е необходимо", за да спаси еврото. Само чрез отравяне на собствените си пари обаче ЕЦБ би могла да осигури шоуто на еврото да продължи. Днес ЕЦБ притежава огромни количества италиански, испански, френски, дори гръцки дълг, които вече не може да оправдава като средство за постигане на целта си за инфлацията, но не може и да се откаже от тях, без да постави под въпрос съществуването на еврото.

Докато размишляваме върху неразрешимата главоблъсканица, пред която са изправени Европа и Америка, това може би е добър момент да обмислим по-дълбоката причина, поради която парите могат да бъдат отровени (което не е същото като да бъдат обезценени от инфлацията). Добро начало е да вземем назаем идеята на Алберт Айнщайн, че можем да разберем светлината само ако приемем, че тя има две различни поведения: това на частиците и това на вълните.

Парите също имат две природи. Първоначалната им природа - тази на стока, която търгуваме с други стоки, никога не може да обясни защо парите някога биха придобили отрицателна цена. Но втората им природа го прави: парите, подобно на езика, също са отражение на нашата връзка един с друг и с нашите технологии. Отразяват как трансформираме материята и оформяме света около нас. Те определят количествено нашата "отчуждена способност" да правим нещата заедно, като колектив. След като разпознаем втората природа на парите, всичко придобива много по-голям смисъл.

Социализмът за банкерите и строгите икономии за повечето от останалите осуетиха динамизма на капитализма, потапяйки го в състояние на позлатен застой. Отровните пари течаха в потоци, но не и в сериозни инвестиции, добри работни места или нещо, способно да съживи изгубения животински дух на капитализма. И сега, когато призракът на инфлацията витае над нас, никоя парична политика не може да пречисти парите, да възстанови равновесието или да насочи инвестициите там, където човечеството има нужда от тях.