Идва ерата на бабите и дядовците

Открихме, че има 1.5 млрд. баби и дядовци по света, което е повишение спрямо 0.5 млрд. през 1960 г. Като дял от населението те са се покачили от 17% на 20%. А съотношението им спрямо децата под 15-годишна възраст е достигнало от 0.46 през 1960 г. до 0.8 днес.

Смята се, че до 2050 г. ще има 2.1 млрд. баби и дядовци, което ще е 22% от човечеството. Това ще има дълбоки последици. Доказателствата показват, че децата се справят по-добре с помощта им. Което ще подсили друга недовършена социална революция - влизането на жените в платената работна сила.

Например изследване в провинциалните части на Гамбия показва, че присъствието на майката на майката съществено увеличава шансовете на детето да доживее до 2-годишна възраст. В Субсахарска Африка шансовете детето да бъде в училище са с 15% по-високи, ако то живее с дядо си, и с 38% по-високи, ако живее с баба си.

В по-богатите страни броят на децата в едно семейство спада много повече в сравнение с Африка. Очаква се една типична мексиканска жена например да има само две деца спрямо почти седем през 1960 г. Това означава, че мексиканските баби имат повече време за всяко от внучетата си.

Ирма Агилар Вердузко живее с дъщеря си - също Ирма, и с двама внуци - Родриго и Фернанда. Тя готви, води децата на училище и им чете книги. Още откакто е бил на три години, Родриго, който сега е на 16 години, обича да сяда до баба си и да си говорят. Фернанда, която е на 12 години, все още обича да спи в леглото й. Майка им Ирма работи по 12 часа на ден и в момента е мениджър в голям жп проект. Тя е разведена и казва, че бившият й съпруг не й помага. Тя не би могла да свърши нищо без помощта на своята майка.

Бабите са основният източник на неродителска грижа за децата в Мексико, особено след като ковид-19 е довел до затварянето на много детски градини. Преди майка й да се премести в дома й, младата Ирма е срещала много трудности. "Няма разбиране или гъвкавост за работещите майки в Мексико", казва тя.

Мигел Таламас от Inter-American Development Bank и неговите колеги проучват доколко мексиканските баби помагат на дъщерите си в това да имат платена работа. Те изучават какво се случват в семействата, след като бабите починат. Смъртта им намалява с 27% шансовете на дъщерите им да се включат в работната сила и намалява техните приходи с 53%.

Но живеенето с бабите и дядовците невинаги е лесно. Те може да имат остарели разбирания или да изискват подчинение. В Индия, където двойките традиционно живеят с родителите на съпруга, цял жанр в телевизионната драма разкрива трудните отношения между съпругите и техните свекърви.

Като цяло богатите страни осигуряват услуги, които помагат на жените да съвместяват отглеждането на детето с работата. Но и тогава много родители търсят допълнителна помощ от бабите и дядовците. В този случай пенсиите помагат, като позволяват на възрастните да излязат от пазара на труда. Според скорошно проучване 50% от много малките деца, 35% от децата в началните класове и 20% от тийнейджърите в САЩ прекарват време с бабите и дядовците си всяка седмица.

Това може да окаже голям ефект. Джанис Комтън от University of Manitoba и Робърт Полак от Washington University посочват, че живеенето в рамките на 40 км от дома на бабата повишава участието в работната сила за жените с малки деца с 4 до 10 процентни пункта.

Отглеждането от бабата обаче може да има и негативни ефекти. Изследвания от САЩ, Великобритания, Китай и Япония показват, че детето, около което има баби и дядовци, е по-вероятно да бъде с наднормено тегло, въпреки че не е ясно дали това се дължи на разглезване или на други фактори.

И въпреки че бабите помагат на дъщерите си да се върнат към работния процес, това често означава, че те самите излизат от него. Проучване от Бразилия показва, че когато децата на възраст от 0 до 3 години се запишат на държавна ясла, семейството общо печели повече, основно защото бабите и дядовците са свободни и могат да работят. Друг недостатък е, че семействата, които до голяма степен разчитат на бабата за грижата за децата, са по-малко склонни да се преместят и да си намерят по-добра работа.

Децата, които са отглеждани единствено или предимно от бабата и дядото, обикновено се справят по-лошо от връстниците си. В САЩ, където около 2% от децата са израстнали основно с баба или дядо, се наблюдават повече емоционални и поведенчески проблеми. Но това не е изненадващо - ако децата не живеят с родителите си, това често е, защото се е случило нещо лошо: бащата е в затвора; майката е починала или няма възможност. В тези условия грижата на бабите и дядовците обикновено е доста по-добрата опция от алтернативите.

В китайските градове политиката "едно семейство - едно дете" (която беше облекчена до три деца през 2021 г.) винаги е била прилагана по-стриктно, отколкото в провинцията. Така че много градски семейства се състоят от четирима баби и дядовци, двама родители и само едно дете. Тоест няма недостиг на грижа. Децата в градовете често живеят с баба и дядо през седмицата и виждат своите отрудени родители през почивните дни.

В Китай детските градини са скъпи и освен това се смятат за ненадеждни. Бабите обикновено се пенсионират на около 50 години, за да се грижат за скъпоценното едно внуче. Тази система работи доста добре. Участието на жените в работната сила в страната е 62%, което е малко по-високо от САЩ. "Ако искаш да дадеш на детето си добро образование, трябва да работиш здраво, за да спечелиш много пари", казва Зу Бао, архитектка, която разполага с помощта на четирима баби и дядовци за отглеждането на детето. Но допълва, че в процеса на печеленето на пари "можеш да загубиш времето, прекарвано с детето". Освен това тя изразява притеснение, че бабите и дядовците са склонни да разглезват единственото си внуче.

Като цяло грижата за децата се отразява добре на възрастните. Тези, които прекарват време със своите внуци, казват, че са с по-ниски нива на депресия и самота. Но освен позитиви има и негативи. Младежите могат да бъдат уморителни или непослушни.

Страната, в която бабите и дядовците имат достатъчно време, за да си починат, е Швеция, където силната социална държава означава, че родителите рядко разчитат на тях. За всяко дете шведската двойка може да вземе 16 месеца платен отпуск. След това има субсидирани ясли и детски градини, като обикновено и двамата родители се връщат на работа. Тъй като грижата за децата не е проблем, за шведите е относително лесно да се местят в други градове в търсенето на по-добри професионални възможности.

"Понякога бабата или дядото може да вземе детето от предучилищната група или да го гледа, но не винаги", казва Андреас Берг от Лундския университет. Вместо да позволяват на дъщеря си да се върне на работа, родителите й може да й освободят време да излезе на вечеря със съпруга си. Така помощта им се оказва бонус.

Повечето шведи са доволни от системата си. Но някои възрастни се оплакват от самота. Близо половината от шведските домакинства се състоят от един човек, което е най-високото равнище в Европа след Финландия. При население от 10.4 млн. души около 900 000 са над 60 години и живеят сами.

Освен това дори най-щедрата социална система не може да предложи любов. Хелиана Пейес, която работи за асоциация на местните власти в Швеция, разказва как баща й се радва да води нейния син с дислексия в музеите. "Мисля, че дядо му го е завел във всички музеи в Стокхолм - научния музей, музея на викингите и други. Те са много близко свързани."

Пейес казва, че баща й учи внука си на уважение към другите. И обобщава: "Като дете се нуждаеш от повече възрастни освен само родителите си."

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved