Варуфакис: Нека банките горят

Въглищните миньори разбраха по трудния начин, че обществото не им дължи постоянна субсидия. Време е и банкерите да научат подобен урок

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Янис Варуфакис, преподавател по икономика в Атинския университет и бивш министър на финансите на Гърция, в коментар за Project Syndicate

Банковата криза този път е различна. Всъщност е по-лошо от 2007-2008 г. Тогава можехме да обвиним за последователния крах на банките измамите на едро, широко разпространеното хищническо кредитиране, тайните споразумения между рейтинговите агенции и банкери, търгуващи със съмнителни деривати - всичко това стана възможно благодарение на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови фалити не могат да бъдат обвинявани за нищо от това.

Да, Silicon Valley Bank беше достатъчно глупава да поеме изключителен лихвен риск, докато обслужваше предимно незастраховани вложители. Да, Credit Suisse имаше мрачна история с престъпници, измамници и корумпирани политици. Но, за разлика от 2008 г., нито един подател на сигнали не беше заглушен, банките се съобразиха (повече или по-малко) със засилените регулации след 2008 г. и активите им бяха сравнително стабилни. Освен това нито един от регулаторите в Съединените щати и Европа не може достоверно да твърди - както направиха през 2008 г. - че е бил заблуден.

Всъщност регулаторите и централните банки знаеха всичко. Те се радваха на пълен достъп до бизнес моделите на банките. И можеха да видят ясно, че тези модели няма да преживеят комбинацията от значителни увеличения на дългосрочните лихвени проценти и внезапно изтегляне на депозити. Въпреки това не направиха нищо.

Дали служителите не са успели да предвидят паническото бягство на големи и поради това незастраховани вложители? Може би. Но истинската причина, поради която централните банки не предприеха нищо, когато се сблъскаха с крехките бизнес модели на банките, е още по-обезпокоителна: отговорът на централните банки на финансовата катастрофа от 2008 г. беше причината за тези бизнес модели - и политиците го знаеха.

Политиката на строги икономии след 2008 г. за повечето и на държавен социализъм за банкерите, практикувана едновременно в Европа и САЩ, имаше два ефекта, които оформиха финансизирания капитализъм през последните 14 години.

Първо, това отрови парите на Запада. По-точно, гарантира, че вече няма един номинален лихвен процент, способен да възстанови баланса между търсенето и предлагането на пари, като същевременно предотврати вълна от банкови фалити.

Второ, тъй като беше общоизвестно, че нито един лихвен процент не може да постигне както ценова, така и финансова стабилност, западните банкери предположиха, че ако и когато инфлацията отново надигне глава, централните банки ще увеличат лихвените проценти, докато ги спасяват. Те бяха прави: точно на това сме свидетели сега.

Изправени пред тежкия избор между ограничаване на инфлацията и спасяване на банките, уважаемите коментатори призовават централните банки да правят и двете: да продължат да повишават лихвените проценти, като същевременно продължават с политиката на социализъм за банкерите след 2008 г., която при равни други условия е единственият начин да спрете банките да падат като домино. Само тази стратегия - затягане на паричната примка около врата на обществото, като едновременно с това щедро спасява банковата система - може едновременно да служи на интересите на кредиторите и банките. Това също е сигурен начин да осъдите повечето хора на ненужно страдание (от предотвратими високи цени и безработица), докато сеете семената на следващия банков пожар.

Освен това не сме ли знаели винаги, че банките са създадени да не бъдат безопасни и че заедно те съставляват система, която по конституция не е в състояние да се съобразява с правилата на добре функциониращ пазар. Проблемът е, че досега нямахме алтернатива: банките бяха единственото средство за насочване на пари към хората (чрез каси, клонове, банкомати и т.н.). Това превърна обществото в заложник на мрежа от частни банки, които монополизираха плащанията, спестяванията и кредита. Днес обаче технологиите ни предоставят прекрасна алтернатива.

Представете си, че централната банка предостави на всекиго безплатен дигитален портфейл - на практика безплатна банкова сметка, носеща лихва, еквивалентна на овърнайт лихвата на централната банка. Като се има предвид, че сегашната банкова система функционира като антисоциален картел, централната банка може също така да използва базирана на облак технология, за да предостави безплатни цифрови транзакции и съхранение на спестявания на всички, като нейните нетни приходи плащат за основни обществени блага. Освободени от принудата да държат парите си в частна банка и извършването на транзакции чрез нейната система да им "излиза през носа", хората ще бъдат свободни да избират дали и кога да използват частни финансови институции, предлагащи посредничество при риск между спестители и кредитополучатели. Дори в такива случаи парите им ще продължат да се намират в пълна безопасност в книгата на централната банка.

Днес технологиите ни предоставят прекрасна алтернатива на банковото статукво.

Криптобратството ще ме обвини, че настоявам за централна банка тип Big Brother, която вижда и контролира всяка транзакция, която правим. Като оставим настрана тяхното лицемерие - това е същият екип, който поиска незабавно спасяване от централната банка на техните банкери от Силициевата долина, струва си да споменем, че Министерството на финансите и други държавни органи вече имат достъп до всяка наша транзакция. Поверителността би могла да бъде защитена по-добре, ако транзакциите се концентрират в счетоводната книга на централната банка под погледа на нещо като "жури за паричен надзор", включващо произволно избрани граждани и експерти, избрани от широк спектър от професии.

Банковата система, която приемаме за даденост и която работи за собствениците на имоти и акционерите за сметка на мнозинството, е непоправима. Това е лошата новина. Но вече не е нужно да разчитаме на каквато и да е частна, търсеща рента, социално дестабилизираща мрежа, поне не както досега.

Въглищните миньори разбраха по трудния начин, че обществото не им дължи постоянна субсидия, за да вредят на планетата. Време е и банкерите да научат подобен урок.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    odysey avatar :-?
    тракиец
    • - 1
    • + 1

    Умен човек, но е като трън в много седалища. Дано оцелее.

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 1

    Финансов министър на фалирала икономика. С огромни дългове, ккоито никога няма да бъдат изплатени. Вероятно е умен, може. Но като че ли гръцки финансов минисгър, макар и бивш, е редно повече да стои в ъгъла и да се срамува, отколкото да дава акъл. Аз на негово място бих имал доста угризения. Не знам, това е лично мое мнение.

    Нередност?
  • 3
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • - 1

    Сега банкрутът на банка е от лошото влияние на прилагания, с много голям дефект метод за държавни финанси. Неправилността е от пренебрегнато качество на парите.
    Обществеността е мълчалива, че държавната власт подпомага за сегашните щети.
    Банките, включително централната банка са жертви на финансовата неправилност.
    Заради държавната грешка има срив на банка преди друг крах на банка. След това е с нов провал на банка и т. н.
    Възможно е предпазване от нови щети. След прекратяване на държавната грешка е постижима устойчива банкова система.
    Защо се запазва държавната финансова грешка?

    Нередност?
Нов коментар