Топ 5 от "Капитал": Янис Варуфакис за еврозоната, общия дълг, лявото и дясното; Войната в ДКК

Топ 50 на търговците на дрехи и обувки; МРРБ предлага да се върне уличната тегоба; Ползите и рисковете от психеделиците за здравето

"Идеята за еврооблигации е мъртва. Именно заради начина, по който беше направена"
"Идеята за еврооблигации е мъртва. Именно заради начина, по който беше направена"
"Идеята за еврооблигации е мъртва. Именно заради начина, по който беше направена"    ©  Цветелина Белутова
"Идеята за еврооблигации е мъртва. Именно заради начина, по който беше направена"    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Икономистът, писател и бивш финансов министър на Гърция Янис Варуфакис пред "Капитал" за еврозоната, общия дълг, лявото и дясното

Янис Варуфакис е за първи път в София. "На 60 години пристигнах, никога не е твърде късно", казва гръцкият икономист, който е нещо като рок звезда, откакто изгря на световната сцена като финансов министър на фалиралата гръцка държава в лявото правителство на "Сириза". След краткия и бурен престой като министър, в който се сблъска челно с германското правителство на Ангела Меркел, Варуфакис стана популярен с книгите и статиите, в които критикува силно начина, по който работят еврозоната и ЕС. Той бе в България за банковата конференция, организирана от "Капитал".

Първият съвет, който Варуфакис даде на България, беше да не влиза в еврозоната. "Това би било грешка. Не го правете", казва той в интервю с редактора в "Капитал" Огнян Георгиев. Аргументите му са както противоречиви, така и любопитни - Варуфакис все пак говори като политик, носещ на гърба си целия незавиден опит на Гърция, но и като ляв мислител, който умее да отправя послания. Разговора ни с него ще откриете тук.

2. Войната в ДКК: Бъг в промяната или "добре подготвен компромат"

Държавната консолидационна компания (ДКК) съвместно с Българската банка за развитие бяха ракетите носители, които изведоха Кирил Петков във високата политическа орбита. Епичната му битка в ролята на служебен икономически министър да отвори двете черни касички на предишната власт и да смени хората, които ги управляват, му създадоха аурата на непримирим борец с корупцията. И инициираният от него и финансовия министър Асен Василев проект "Продължаваме промяната" стъпи именно на това, за да спечели последните избори. Тази седмица обаче в леко изненадващ обрат ДКК се превърна в основен инструмент против опитващата се да сглоби управляваща коалиция политическа сила.

Историята накратко: трима директори на държавния мегахолдинг, назначени в последните дни на управлението на ГЕРБ, обвиниха наскоро избрания изпълнителен директор Ваня Караганева в редица злоупотреби и опитаха да я отстранят от поста. Тя отхвърли твърденията им и оспори решението на борда да бъде свалена като взето в нарушение на устава и правилника. А настоящият служебен министър Даниела Везиева я подкрепи и нарече несъгласуваното с нея действие "добре подготвен компромат", за което поиска оставките на тримата директори. Предвидимо ГЕРБ поде охотно подхвърления ѝ скандал и най-гласовитите ѝ остриета по брифинги и сутрешни блокове опитаха да го прилепят колкото по-здраво могат към основните си опоненти - Кирил Петков и президента Румен Радев. А казусът бързо беше подхванат и от КПКОНПИ, която се хвърли да проверява сигналите срещу Караганева - председателят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров е сред първите договорени цели за смяна при преговорите за съставяне на ново правителство, водено от Петков. Подробности тук.

3. Топ 50 на търговците на дрехи и обувки: Най-лошата година за модата. Пандемията сви оборотите на специализираните магазини средно с почти 20%

За повечето бизнеси 2020 г. ще остане в историята като година на ступор. И макар ритейлът да беше един от малкото пощадени сектори на икономиката, той също даде своите жертви в ковид пандемията. За модната индустрия 2020 г. вече е известна като годината, която промени всичко. Секторът премина през възможно най-лошия сценарий, който включваше затворени магазини, търговски центрове и предприятия, отменени събития от личен и публичен характер, икономически, логистичен и културен шок, отлежаване на нови колекции по складовете и липса на опция за тяхната продажба и визия за бъдещето. По оценки на консултантската агенция McKinsey&Company всичко това е довело до около 90% спадове в печалбата на търговците и създателите на мода в глобален план и 15-30% свиване на приходите им спрямо предходната 2019 г.

Търговията с облекла и обувки в България посрещна кризата след поредица от над десет години, в които пазарът беше във възходящ тренд. Причините за това са чисто икономически - повишаващ се стандарт на живот и покупателна способност на домакинствата. През всички тези години потреблението на дрехи и обувки все още беше далеч от средното за ЕС, но българският пазар се разнообрази с мултинационални брандове.

Така през 2019 г. 50-те най-големи компании в сектор "Мода" поставиха абсолютен рекорд с общите си продажби от 1.5 млрд. лв. За съжаление прогнозите, че той няма да бъде повторен година по-късно, се сбъднаха, макар пораженията изобщо да не са съизмерими с щетите в световен мащаб. Тридесет и осем от фирмите в топ 50 са приключили 2020 г. със спад в оборота, като в масовия случай изменението е с двуцифрено число.

4. Подари шест метра от терена си за улица. След решение на КС министерство предлага да се върне уличната тегоба

Един позабравен правен подход - на уличната тегоба, се оказва възможен вариант за решаване на натрупаните проблеми с изграждането на улици в някои от новите жилищни квартали. Възстановяването му предлага Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) след обсъждане в работна група от експерти от общини и строителни инвеститори. Уличната тегоба е заложена още в Търновската конституция и действа при всички останали конституции до отмяната й през 1998 г., като не влиза и в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който е в сила от 2001 г.

Най-общо тя допуска при първа регулация на дадена територия да се отнемат безвъзмездно до 6 метра от лицето на всеки имот, урегулиран с плана, за да се изгради улица. Общината заплаща само някои подобрения върху получения терен - постройки, съоръжения, трайни насаждения. Отчуждаването е безвъзмездно, тъй като се приема, че собственикът е компенсиран от многократното увеличение на стойността на имота си - веднъж, защото вече теренът му е в регулация, а и защото до него ще има улица. Вижте още в този текст.

5. Гъби за народа: Все повече изследвания показват ползите от психеделиците за здравето, но лекари и психолози предупреждават да внимаваме

Според СЗО близо 300 милиона души по света страдат от депресия. Възможно ли е психеделиците, група вещества, които са незаконни в България и в голяма част от света, да помогнат с решението на световната криза на психичното здраве? През последните години научни изследвания в едни от най-големите световни институции показват, че психеделиците могат да са незаменими помощници при психотерапията и да разкрият корена на проблеми като депресия, тревожност, PTSD и зависимости. Могат ли наистина да бъдат решение за всичко и ако е така, защо да притежаваш "магически гъби" е подсъдно?

Напоследък психеделичните ритрийти се превръщат в мода. Преди няколко месеца Amazon Prime пусна сериала "9 перфектни непознати", в който Никол Кидман е собственичка на ритрийт център и раздава психеделици на клиентите си, без да ги предупреди. Година преди това по Netflix излезе документалният филм Have a good trip, в който известни личности разказват за преживяванията си с психеделици. Темата е застъпена дори във филма на канадския лекар и изследовател на зависимостите Габор Мате The Wisdom of Trauma. Мате наскоро издаде и книга по темата заедно с още двама психотерапевти. Но такава ли е реалността, каквато я виждаме по филмите? Прочетете тук.