Топ 5 от "Капитал": Защо "Исторически парк" спира вятърен проект за 1.2 млрд. лв.; Метаморфозите на новия зам.-министър на енергетиката

И още: Едрите зърнопроизводители ще взимат по-малко евросубсидии; Bellingcat: бригада доброволци срещу армията от лъжи; Кой са притежателите на биткойн

Вятърният парк в община Суворово, съседна на община Ветрино. Паркът работи от над десетилетие и се намира на около 10 километра от "Исторически парк". В Суворово обаче няма нито чума, нито пустиня
Вятърният парк в община Суворово, съседна на община Ветрино. Паркът работи от над десетилетие и се намира на около 10 километра от "Исторически парк". В Суворово обаче няма нито чума, нито пустиня
Вятърният парк в община Суворово, съседна на община Ветрино. Паркът работи от над десетилетие и се намира на около 10 километра от "Исторически парк". В Суворово обаче няма нито чума, нито пустиня    ©  Цветелина Белутова
Вятърният парк в община Суворово, съседна на община Ветрино. Паркът работи от над десетилетие и се намира на около 10 километра от "Исторически парк". В Суворово обаче няма нито чума, нито пустиня    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. С аргументи, че вятърните перки причиняват рак и чума и под натиск от "Исторически парк", община Ветрино наложи мораториум върху изграждането на ветрогенератори

В община Ветрино, както личи и по името, има вятър. Поне на теория това я прави логичен избор за изграждане на парк за вятърна енергия. Затова през 2021 г. международната компания CWP Europe, джойнт венчър между швейцарската Mercuria - един от най-големите търговци на суровини и енергия в света, и фонда за ВЕИ инвестиции CWP Global, предлага да изгради проекта "Добротич уинд" на стойност 1.2 млрд. лв., който би бил един от най-големите на Балканския полуостров. И очакванията са една от малкото общини в България, в която дори няма град, поне да прояви интерес към инвестиция от подобен мащаб.

Вместо това година по-късно, след протести, подписки и натиск над общинския съвет от страна на хора, самоопределящи се като част от "Исторически парк" в близкото с. Неофит Рилски, Ветрино става първата община в Европа, наложила пълен мораториум върху изграждането на ветрогенератори - макар самият юрисконсулт на общината да предупреждава, че подобно решение е в разрез и с националното законодателство, и с международни договори, подписани от България. Съдбите и на проекта, и на мораториума вероятно ще се решат по съдебен път.... Цялата история четете в текста "Защо "Исторически парк" спира вятърен проект за 1.2 млрд. лв."

2. Новият зам.-министър на енергетиката е партиен номад, близък до президента и Кирил Добрев, който открито защитава руския газ

В биографията си Еленко Божков има дълъг списък от различни постове в енергетиката и ключови позиции в държавни енергийни дружества, които заема по време на управлението на разноцветни правителства от началото на 90-те години на миналия век. Дълголетието му се дължи главно на две негови способности - на честата смяна на политическата принадлежност, което винаги го поставя близо до силните на деня, както и на бизнес отношения с различни политически фигури или близки до тях хора.

В началото той е демократ от СДС, впоследствие либерал, след това социалдемократ. В последните години Божков е член на стратегическия съвет към президента Румен Радев. Това заедно с близостта му с една от ключовите фигури в БСП - Кирил Добрев, който води яростна битка с лидера на социалистите Корнелия Нинова, са най-вероятните причини за поредния му възход на зам.-министерския пост, който засега е най-високият, който е заемал... Подробности четете в текста "Метаморфозите на Еленко Божков, или кой е новият зам.-министър на енергетиката"

3. Едрите зърнопроизводители ще взимат по-малко евросубсидии

В следващите пет години българските земеделци трябва да получат над 15 млрд. лв. по новите земеделски програми до 2027 г. Средствата са повече от всякога, но по-важно е, че има шанс този път те да се разпределят и по-равномерно към фермерите, тъй като новият Стратегически план за периода въвежда таван за директните плащания за площ 100 хил. евро на стопанство. Това ограничение ще засегне най-вече едрите зърнопроизводители, а част от "спестените" средства би трябвало да се пренасочат към малки и средни фермери.

Тази промяна е важна, защото България е сред страните в ЕС с най-неравностойно разпределение на европейските агросубсидии - почти половината пари са концентрирани в шепа крупни фермери, основно зърнопроизводители, докато хиляди малки стопани често изпитват трудности... За тавана от 100 000 евро върху плащанията на площ, който ще влезе в сила от следващата година и ще засегне големите фермери, четете в този текст

4. Криптосривът донесе някои промени при собствениците на най-голямата дигитална валута

Точно когато изглеждаше, че институционалното приемане на биткойн се разраства и не може да бъде спряно, удари криптосривът на 2022 г. Цената на биткойн се срина заедно с акциите на технологичните компании, намалявайки значително стойността на криптохолдингите на компаниите. Вследствие на срива списъкът на компаниите с най-големи биткойн притежания беше разтърсен, а някои фирми разпродадоха част от криптовалутите си.

За инвеститори, които не желаят сами да купуват биткойн, закупуването на акции в публични компании, които държат биткойн, се счита и за начин за придобиване на експозиция към актива, без да се налага да организирате самостоятелно попечителство. Например някои експерти смятат, че огромното количество биткойн, които притежава MicroStrategy, е превърнало компанията в биткойн ETF.

И докато притежанието на криптовалути е анонимно, при публичните компании то се изсветлява, тъй като те ги декларират в своите периодични финансови отчети.... Повече по темата четете в текста "Кой владее биткойна"

5. Историята на холандската фондация с мащабни разследвания Bellingcat, оглавявана от двама българи

На 17 юли 2014 г. светът беше разтърсен от падналия над Украйна "Боинг 777" на малайзийските авиолинии. Самолетът, летящ от Амстердам за Куала Лумпур с 298 души на борда, падна близо до границата с Русия, а оцелели нямаше. С времето се засилваха предположенията, че полет MH-17 е свален от ПВО-системата "Бук", и всички погледи се насочиха към Русия и по-точно към подкрепяните от нея сепаратисти в Донецк. Информация за извършителите обаче нямаше, а сепаратистите отричаха да разполагат с такова оръжие. До септември същата година, когато гражданската разследваща група Bellingcat публикува доказателства, че използваният комплекс е на 53-та зенитно-ракетна бригада на въоръжените сили на Русия и списъкът на заподозрените е ограничен до около 20 военни.

Това е първото мащабно разследване на създадената едва три месеца преди трагедията платформа Bellingcat. То предизвика широк обществен отзвук не само заради резултатите от него, но и заради методите, които младата организация използва. Разследването им стъпва изцяло на отворени източници на информация като публикации в социални мрежи, снимки и геолокация. С времето екипът води множество разследвания, включително и за отравянето на Алексей Навални. Освен че използва обществено достъпна информация, Bellingcat си партнира с доброволци по цял свят, които търсят и проверяват големи масиви с данни с цел да стигнат до истината и да разкрият потенциално престъпление.

Разследването на трагедията с малайзийския самолет обаче остава знаково не само заради резултатите от него, но и защото събира на едно място българите Христо Грозев и Десислава Дамянова, които днес са част от борда на директорите на Bellingcat и заедно с основателя Елиът Хигинс си поставят за цел да разширят разследващата дейност на организацията... Историята на холандската фондация четете в текста "Bellingcat: бригада доброволци срещу армията от лъжи"