Топ 5 от "Капитал": Хранилището в Чирен става най-голямото на Балканите; Защо заплатите в държавните болници остават ниски

И още: Износът на горива за Украйна - нито е тайна, нито е през "Лукойл"; 30-годишната история на семейната "Тандем-В"; "Девня цимент" и нейният капан за въглерод

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. С 600 млн. лв. газовото хранилище в Чирен става най-голямото на Балканите

Сърбия, Гърция, Северна Македония, Черна гора, Албания, Косово и Босна и Херцеговина. Нито една от тези балкански държави, за разлика от България, не разполага с газово хранилище, където да съхранява природен газ за отоплителния сезон или да балансира системата си на дневна база. Мястото за съхранение на природен газ се намира малко след Враца, до село Чирен, което дава и името на самото хранилище. Това прави страната единствената на Балканите заедно с Хърватия, която има ресурс да нагнетява природен газ и съответно след това той да бъде изпомпван при нужда.

Българското хранилище "Чирен" е с капацитет 550 млн. куб.м, което е достатъчно да покрие 17-20% от годишното потребление на страната. През последните 10 години постоянно се говори за неговото разширение, така че да има двойно по-голям капацитет и съответно да дава по-голяма сигурност, но напредъкът беше бавен. През миналата седмица обаче най-накрая беше подписан договор за разширение на надземната част и построяването на нова компресорна станция. Това е изключително важен момент, защото показва, че всички административни пречки за разширението са в миналото, обжалванията са приключили и съвсем скоро ще може да се започнат ремонтните дейности на място.

2. DMS за лекарите или защо основните заплати в държавните болници остават ниски

Н.С. е болнична медицинска сестра със стаж над 35 години, която в момента получава минималната пенсия от 467 лв. Това бъдеще може да е факт и за още много работещи в здравния сектор, ако работодателите им продължават да ги осигуряват на минимума, което се случва и в момента в повечето държавни и общински болници - общо 181 на брой. Според данни на Министерството на здравеопазването, към октомври 2022 г. заплатата, на която се осигуряват лекарите със специалност в държавните болници, е средно 1661 лв., старшите и главните сестри - 1174, а санитарите - 806 лв. В същото време средните им брутни заплати са значително по-високи - за лекарите например тя е 3421 лв. в държавните болници и 2730 лв. в общинските.

Ниските осигурителни доходи в болниците са факт, въпреки че миналата година здравната каса увеличи цените на клиничните пътеки със средно 35%. В последните си дни и парламентът гласува допълнителна помощ за областните болници в размер на над 100 млн. лв., а част от тези пари са предназначени именно за заплати. Парите за болниците само по линия на здравната каса надвишават 3 млрд. лв. и въпросът защо медиците не получават поне посочените в Колективния трудов договор от миналата година минимални заплати от 2000 лв. за лекар и 1500 лв. за сестра стои все по-остро.

3. Износът на горива за Украйна - нито е тайна, нито е през "Лукойл"

"България - страната, която тайно спаси Украйна". Статията в германския The Welt, в която са цитирани бившият премиер Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев, разкри една обществена тайна. А тя е, че откакто започна войната в Украйна, България къде прикрито, къде по-явно продава на нападнатата държава оръжие и горива. Публикацията обаче предизвика минибуря в България и в Русия. След нападки от президента Румен Радев на авторитетното германско издание дори му се наложи да обясни, че това не е било платен материал. В обяснителен режим пред руските медии на свой ред влезе и руската компания "Лукойл" - че властите в България никога не са се обръщали към ръководството на дружеството с молба за доставки на гориво за Украйна. Както и че компанията и не е имала договори за доставка на гориво за Украйна от рафинерии в България, българските власти не са кандидатствали за доставки за Украйна, а продуктите на рафинерията в Бургас се продават на едро и дребно на вътрешния пазар само за български купувачи, като компанията има над 500 клиенти.

Износът на горива от България за Украйна обаче не е бил тема табу през изминалата година и зад него стои основно бизнес логика. Показват го и данните на Националния статистически институт (НСИ) - след началото на войната износът на горива към Украйна се увеличава рекордно. Прочетете тук.

4. Историята на "Тандем-В": От трабанта до луксозните колбаси

8 декември 1993 г. Първи работен ден на софийската месопреработвателна компания "Тандем- В". Произведени са 30 килограма кайма и 10 килограма шишчета. Началото е в сграда под наем, а заетите са шестима: собствениците - братята Кирил и Тодор Вътеви, един технолог и три помощнички. Тридесет години по-късно "Тандем-В" произвежда около 10 тона продукция дневно, работещите са 177, фирмените приходи надхвърлят 27 млн. лева, а компанията е в топ 10 на месопреработващите предприятия в страната по оборот за 2021.

За братята Кирил и Тодор Вътеви бизнесът с месни продукти преди създаването на "Тандем-В" е абсолютно непознат. Кирил Вътев е треньор на юношеския национален отбор по борба, посветил е живота си на спорта и въобще не мисли да се занимава с друга дейност. Но вселената има други планове - вижте историята в този текст.

5. "Девня цимент" и нейният капан за въглерод

Като чуете думата иновация, определено сред първите мисли не е циментов завод. Това, разбира се, не е изненадващо - тежката индустрия има заслужена слава на консервативна и бавно променяща се. Има обаче примери, които разбиват клишето. Такъв е проектът ANRAV на "Девня цимент" (част от германската група Heidelberg Materials), който цели да улавя 95% от въглеродните емисии на завода и да ги съхранява в изчерпаното вече газово находище "Галата" в Черно море. Затова и като партньор участва концесионерът "Петрокелтик България".

Технологията е нова и трябва да се докаже в следващите 18 месеца, но при успех Иновационният фонд на Европейската комисия вече се ангажира да отпусне 190 млн. евро грант. Цялата инвестиция пък би надхвърлила 650 млн. евро. ANRAV е пионерски по няколко причини. От една страна, това е първият български проект, одобрен за финансиране от фонда. От друга, самата технология е съвсем нова и за пръв път се прилага в Източна Европа. В същото време потенциалът е огромен. Затова и амбициите са на следващ етап в проекта да се включат и други компании от страната, като интерес вече има.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    edin13 avatar :-|
    edin13

    ДМС на медиците се краде от ръководствата на болниците ,защото няма никакъв контрол , достигна се до най мракобесния вариант ,пенсионирани милиционери и икономисти от ДС да заемат директорски постове в болниците с цел усвояване на паричния ресурс за медиците ,в същото време те стоят гладни , в държавната структура остават най посредствените , затова ги бият и рушат отделения , не че тези дето нападат са нещо повече от посредствени аборигени, държавата с липсата на контрол допуска всичко това ,процеса на ограбване ще продължава ,защото е безнаказан , крадците ги пазят дурги милиционери с власт в момента .

    Нередност?
Нов коментар