Частните публични училища

Образование по устав

Това, което до голяма степен променя ситуацията, е възможността за избор между различни училища, смята Джейсън Ботел, изпълнителен директор на KIPP Academy в Балтимор (градът е в околностите на Вашингтон и със сходни социални проблеми). В последните години към традиционните частни и публични училища се прибавят множество образователни институции със специален устав (Charter schools). От момента на въвеждане на Charter schools броят на децата, посещаващи традиционните публични училища във Вашингтон, е спаднал от 150 хил. на 44 хил. (тенденцията отчасти се дължи на изнасянето на много семейства в покрайнините на града и прехвърлянето им към частни училища). Въпреки многото спорове около ефективността им родителите очевидно гласуват за тях.

Charter schools възникват в началото на 70-те години главно поради отчаянието на учители и родители от липсата на промяна в публичната образователна система. В по-бедните региони на американските градове много от училищата са доста близко до ситуацията във филма "Опасен ум". Единственият начин за промяна е кардинална реформа, но със запазване на публичния характер на образованието, тъй като по-бедните семейства просто няма как си позволят по-скъпи училища. Името на Charter schools идва от устава им, в който са записани целите, с които училището се създава. Основателите обикновено поемат ангажимента да повишат качеството на образованието, като са освободени от много правила, които традиционните публични училища трябва да изпълняват. Срещу задължението да не въвеждат такси за учениците Charter schools се финансират по същия начин както обществените, чрез пряка държавна субсидия и средства от частни донори. Приемът става на базата на лотария, т.е. не може да се дава преференция на определени деца.

На практика това са публични училища, които се управляват като частно предприятие. Ако директорът не постигне заложените в устава цели в определен срок, той трябва да подаде оставка. Ако и това не помогне, училището се закрива. Директорът има огромни правомощия, включително да не изпълнява колективните споразумения с учителските синдикати – вероятно най-мощните в САЩ, като по този начин може свободно да наема и уволнява. Това естествено предизвиква критика от учителите, които се притесняват за сигурността на работата си. "Учител на средна възраст трудно може да си намери друга работа", казва Робин Чаит от Центъра за американски прогрес.

Бумът на Charter Schools се дължи и на политическата подкрепа, която получават и от двете партии – демократите са доволни, че не се прилага системата на ваучерите, а републиканците, че в публичното образование се вкарва елементът на частното предприемачество. При ваучерната система, замислена от нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман, всеки родител получава чек на определена сума и с него може да запише наследниците си където иска – в държавно или частно училище (като вероятно доплати за последното). Ефектът на тази система на практика обаче не дава достатъчно стимули за добрите училища да стават по-добри и което по-лошо, слабите стават още по-слаби и няма какво да го замести. Така компромисът се оказват Charter Schools.  

Книжовността, таз сила нова

Charter schools естествено не са сребърният куршум, който решава всичко. Вероятно най-авторитетното проучване е на Центъра за изследване на образователните резултати (CREDO) към университета "Станфорд" от 2009 г. Заключенията му са, че едва 17% от тях показват значително по-добри резултати от обществените си конкуренти.

Едно от най-добрите е "Програма знанието е сила" (KIPP), което в последно време се превръща в любим пример на всички образователни реформатори. Програмата е основана през 1994 г. от Майк Фейнберг и Дейв Ливайн, които, след като преподават две години на проблемни деца, решават, че нещо не е наред със системата. С помощта на Донълд Фишър (основателят на GAP) те стартират първото си училище, което постепенно се разраства до верига 57 KIPP академии.  

Начинът на преподаване в KIPP е очебийно различен от публичните училища. Първото, което прави впечатление, е, че учениците се движат едва ли не под строй в коридорите, няма блъсканица и викове. Това се набива на очи, тъй като Charter schools обикновено са в по-бедни региони, където дисциплината не е на висота. В междучасието, вместо да се закачат и пушат под стълбищата, децата имат физическа подготовка. В общи линии, в сравнение с училището на KIPP в Балтимор и най-строгото училище от времето на социализма в България би изглеждало като слободия. "Тишина означава да няма абсолютно никакъв шум", казва г-жа Мекина в часа си по математика и шестокласниците, които са се разсеяли от влизането на директора и поредния любопитен репортер, се съсредоточават върху дробите без звук.

"Това, което ни различава от другите училища, казва Ботел, е автономията, която оставяме на учителите." По неговите думи единственото, което KIPP изисква от тях, е да постигат високи резултати, а методите зависят от тях самите и децата. Учениците се тестват няколко пъти годишно – освен с редовния тест в края на годината те се оценяват няколко пъти и от независима организация (в случая North West Evaluation Association). Много родители се оплакват, че това натоварва децата, но Ботел казва, че 10 часа на ден и шестдневната учебна седмица постигат резултати – 79% от неговите ученици успяват да влязат в колеж. Докато се разхождаме из училището, директорът поздравява една от администраторките, чиято дъщеря, възпитаник на KIPP, току-що е получила пълна стипендия от 34 хил. долара за колеж.

В училището всичко е построено около идеята децата да продължат образованието си в колеж - нещо, което е залегнало в устава на KIPP. Шестокласниците са наричани sophomores (т. е. втора година в колеж) за самочувствие, а преподавателите опитват да минат повече материал, така че когато децата попаднат друга среда, да не се чувстват по-малко подготвени.

Червени и черни точки

Друга характерна черта на KIPP e безкомпромисното поведение към ученето. Един от анекдотите за Фейнбърг е, че като млад учител отишъл в дома на един от възпитаниците си и отмъкнал 37-инчовия телевизор, който разсейвал детето от домашните.

"ВСИЧКИ оценки - добри и лоши - са обявени", възмущава се родител в образователния форум на в. Washington Post. Някои от KIPP училищата публикуват оценките, за да стимулират здравословна конкуренция между учениците. Стената на плача е доста необичайна, тъй като в американските образователна система е възприета практиката на поощрението, което не насърчава излишната конкуренция. В училището на Ботел (той го основава, когато е на 27 години) няма такава практика - единствените публични резултати са кредитите, които учениците получават за добър успех. С тях те могат да "пазаруват" образователни екскурзии в други градове или музеи. "Не нарушаваме принципите на д-р Спок, че децата не трябва да се подкупват, това са само академични подаръци", усмихва се Ботел.