🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Повишени цени в менюто

Свиквайте - глобалното поскъпване на храните не е временно явление, а трайна тенденция

Гладът и несигурността са най-големите врагове на мира. Думите са на Джордж Маршал – същият, който измисля плана "Маршал" за възстановяването на следвоенна Европа и е един от инициаторите за създаването на НАТО.

В момента има втори глобален пик на цените на храните, надхвърлящ този от 2007-2008 г., когато гладните по света станаха над 1 млрд. души (или една шеста от световното население), а на бунт се вдигнаха страни от Египет до Бангладеш. Най-уязвими са бедните, които първи почувстваха последиците от повишението и то беше един от факторите за скорошните революции в арабския свят. Освен високи, цените са и непредвидими, което означава, че засегнати са не само потребителите, а и производителите, които не могат да планират своите инвестиции. Освен това предишният пик беше в едни по-охолни времена. А сега комбинацията от икономическа криза, скъп петрол и устремени нагоре цени на храните е предпоставка за истински шок и ужас за потребителите и компаниите.

Възможните последици са неприятни - бунтове, геополитическо напрежение, глобална инфлация и глад сред най-бедното население. Хората от развиващите се страни харчат между 50 и 80% от доходите си за храна, а това прави поскъпването животозастрашаващо. Много от тях се препитават със земеделие, но не могат да се облагодетелстват от високите цени, тъй като са прекалено бедни – имат ограничен достъп до обработваема земя и вода, до кредити и до пътища. А най-неприятното е, че скъпите храни не са временно явление, а трайна тенденция.

Високо, високо

През 2010 г. цените на земеделските стоки се вдигнаха драматично. Пшеницата поскъпна с 91%, царевицата - с 57%, захарта - със 77%, а хранителните мазнини – с 57%. Оризът, с който се прехранват много от бедните по света, остава сравнително стабилен. Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) алармира, че индексът на цените на хранителните стоки (който проследява зърното, олиото и хранителните мазнини, месото, млечните продукти и захарта) през февруари се е повишил за осми пореден месец, достигнал е нов рекорд и е на най-високото си ниво, откакто се води статистика.

По данни на ФАО търсенето на храна ще се повиши с около 70% за периода 2006 – 2050 г. През следващите 40 години за фермерите ще бъде все по-трудно да произвеждат достатъчно за всички заради недостига на земя, вода и торове. А до 2050 г. населението ще нарасне от почти 7 млрд. до 9 млрд., или това са цели две допълнителни Индии. Освен това консумацията на по-скъпи храни сред по-богатото население и особено на месо ще се увеличи. Това означава, че до 2050 г. търсенето на месо, млечни продукти и хранителни мазнини ще се увеличи с 29%.  

Едновременно с това голяма част от произведената храна днес изобщо не стига чиниите ни, а дори и да влезе в тях, бива изхвърляна. Списание Economist констатира, че и в богатите, и в бедните страни  30-50% от всичката произведена храна остава неизядена. В бедните държави повечето от нея се похабява във и около фермите. Плъхове, мишки, скакалци нападат реколтата на полето или в склада, а млякото и зеленчуците се развалят при транспортирането. Международният фонд за земеделско развитие изчислява, че подобни загуби могат да бъдат намалени наполовина. За разлика от бедните страни, в които проблемът е въпрос на пари, при богатите е поведение – проучвания в Америка и Великобритания показват, че една четвърт от храната в магазините и ресторантите отива директно в боклука, като на първо място са салатите, 50% от които се изхвърлят. Една трета от хляба, една четвърт от плодовете и една пета от зеленчуците също остават неизядени.    

Ще има ли вечеря

Според Международния валутен фонд ни очаква дълъг период на високи цени на храните и "на света може да му се наложи да свикне" с тази тенденция. Поскъпналите храни и горива са  остър икономически, политически и социален риск за развиващите се страни, пише в. Financial Times. Неслучайно Г-20 определи "хранителната сигурност" за основен приоритет през 2011 г. Франция, която пое председателството на организацията, засега не предлага директно регулиране на цените, а лобира за по-силен контрол върху спекулантите, за рестрикции върху забраните за износ и за по-добро информиране за запасите от зърно на големите държави.

Икономистите на МВФ предупреждават, че освен на временни фактори, поскъпването се дължи на "структурни промени в глобалната икономика". Ерата на евтината храна свърши, обяви сп. Economist. Според изданието в бъдещите десетилетия въпросът няма да бъде "какво ще има за вечеря", а "ще има ли вечеря". Някои по-черногледи прогнози вещаят, че за да са в крак с нарастването на населението, фермерите трябва да произведат повече жито и царевица през следващите 40 години, отколкото са отгледали през предишните 500 години.

Повишението на цените на храните е довело до обедняването на още 44 млн. души, констатира президентът на Световната банка Робърт Зелик миналия месец. "Цените стигнаха до опасни нива. Акцентът е поставен върху най-уязвимите, които харчат над половината от приходите си за храна." Зелик също потвърди прогнозата, че поскъпването е проблем, който няма да отшуми скоро.

Защо се случва

Високите цени в момента са в резултат на множество фактори – промяната в храненето на потребителите в новоизгряващите икономики, намалената продукция заради климатичните аномалии (например суша в Русия през 2010 г., когато е унищожена 25% от житната реколта, или наводненията в Австралия през януари т. г., засегнали производството на жито и захар), скъпият петрол, производството на биогорива, износните рестрикции, финансовите спекулации, обезценяването на долара, ниските лихви и повишеното търсене (най-вече на месо).

"Цените на храните не са достигнали пика си. Те ще стават по-високи в предстоящите месеци и години, защото не се взимат мерки", казва пред "Капитал" Лестър Браун, президент на Earth Policy Institute и автор на World on the Edge: How to Prevent Environmental and Economic Collapse. "Според някои специалисти поскъпването се дължи на климатични феномени като горещите вълни в Русия или наводнението в Пакистан. Те несъмнено допринасят, но ние се намираме в много по-сериозна ситуация на намаляване на доставките на храна за дълъг период от време и това не е заради изолирани събития, а е дългосрочно."

По думите на Браун населението нараства, ние консумираме повече, а биогоривата поглъщат все по-голяма част от храната ни. Само в САЩ миналата година от 400 млн. т зърнена реколта цели 124 млн. т са отишли за производството на етанол. "Освен това заради климатичните промени температурите се покачват, което също се отразява на добива на хранителни стоки. Изключително важни са и намаляването на водните ресурси и ерозирането на почвата, което рязко снижава производителността на земята", допълва Браун.

Печеливши от поскъпването са големите хранителни компании, търговците и супермаркетите, производителите на семена и торове, големите агрофирми и други. Засегнати от поскъпването са най-вече развиващите се страни, както и бедните жители на развитите държави. В по-богатите страни хората по принцип не са толкова чувствителни към поскъпването на основни продукти. Първо, защото харчат много по-малка част от доходите си за храна. Второ, в тези страни така или иначе стойността на земеделските суровини формира едва 20-25% от цената на храните (останалото е цената на труда). Този път обаче дори потребителите в първия свят страдат - те се чувстват по-бедни от обичайното, инфлацията изпреварва ръста на заплатите в редица държави, а безработицата е висока.

Все пак според Oxfam International все още не са достигнати мащабите на кризата от 2007-2008 г. Има някои разлики – запасите от зърно са доста по високи в момента; повишението на цените все още не е глобално, тъй като в голяма част от Африка те са стабилни заради добрите реколти; за момента нивата на износните рестрикции не са достигнали до тези отпреди 3-4 години.; засега зърното, което е храна на повечето бедни, е по-евтино от предишния пик. Но ключовата дума е "засега".  

Как да нахраним планетата

Даниел Ниренберг и Патрисия Бакеро*

От България през Румъния до Нигер потребителите усещат ефекта от повишаващите се цени на храните. Тук предлагаме три препоръки към световните лидери, фермерите, агробизнеса и донорските организации, които подчертават спешната нужда от преосмисляне на настоящите ни методи за справяне с глада.

1. Вместо да произвеждаме повече, нека изхвърляме по-малко  

Това е точно обратното на призивите през следващите десетилетия да се удвои глобалната продукция. В България по данни на Европейската комисия 21.8% от населението е застрашено от бедност. И все пак всеки българин похабява средно по около 46 кг храна. Страната работи за намаляване на тези числа. В субсахарска Африка например проектът Purdue Improved Cowpea Storage разработи евтини трипластови торби за грах, които предпазват от вредители. Тази проста иновация помага на фермерите в 28 000 населени места в Нигер, Буркина Фасо, Мали и Западна Африка да увеличат приходите си със 150 долара на година.

2. Повече фермери в градовете

До 2050 г. 70% от световното население ще живее в градовете. От София през Лондон до Найроби градското земеделие е решение за постигане на самодостатъчност в областта на изхранването. В Троян например около 80% от собствениците на домове имат своя градинка, в която отглеждат плодове и зеленчуци за семейството си. Градското земеделие осигурява над 50% от необходимата им храна. В Кения хората отглеждат спанак, зеле и домати в т. нар. вертикални ферми.

3. Да насърчаваме земеделие, отговорно към климата           

Според ООН до 2080 г. гладуващите в света ще се увеличат с още 600 млн. души като пряк резултат от климатичните промени. На скорошна конференция в София за влиянието на промените в климата върху икономиката и селското стопанство експертите обясниха, че земеделието е най-уязвимият сектор от икономиката на страната. Средното количество валежи от дъжд в България е намаляло с 15%, а общата земеделска продукция може да се понижи с 25% до 2050 г. Правителството прави стъпки за подобряване на напоителната инфраструктура. 

В субсахарска Африка 75 програми работят по компенсирането на фермери, които засаждат дървета сред посевите си. В следващите 50 години по този начин африканските земеделци могат да намалят с 50 млрд. тона въглеродния диоксид, което е равно на вредните емисии на целия свят за една година. Тези простички нововъведения показват потенциала на земеделието да намали броя на гладуващите, да подобри начина на живот и да стабилизира климата. Време е да им отдадем вниманието и финансирането, което заслужават.  

* Даниел Ниренберг е директор на проекта Nourishing the Planet ("Да нахраним планетата") на Worldwatch Institute. Патрисия Бакеро е стажант-изследовател по проекта. Материалът е написан след една година срещи на авторите с фермери, неправителствени организации и държавни агенции в над 25 африкански страни

Какво да се прави

Според Oxfam International в краткосрочен план правителствата по света трябва да увеличат субсидиите за торове и семена и инвестициите в малките земеделски инициативи, както и да помогнат на хората да се справят с ефекта от високите цени на храните чрез програми за социална закрила. В дългосрочен план трябва да се атакуват корените на проблема чрез подпомагане на развиващите се страни да създадат нужните закони за стимулиране на националното производство на храни. Това може да стане с повишаване на инвестициите в земеделието, фокусирани върху дребните фермери, и с помощи за дребните производители при справянето с климатичните промени.

Според Лестър Браун са нужни ограничения за производството на биогорива от хранителни ресурси, както и мерки срещу климатичните промени, срещу намаляването на водните запаси и срещу ерозията на почвата. Богатите страни трябва да осигурят достатъчно финансови средства, за да се справят както с краткосрочните, така и с дългосрочните глобални нужди.       

21 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.
    • - 3
    • + 24

    Всички свикнахме да ядем храна от целия свят, менюто ни вече включва какво ли не. Това стана благодарение на лесния транспорт и супермаркетите и се забелязва особено на по-развитите пазари. Явно ще трябва да се насочваме все повече към локално производство, което не значи, че храната ще стане по-малко вкусна, все пак точно така са образували и развивали националните кухни.

    Нередност?
  • 2
    mikaela72 avatar :-|
    Една Другарка
    • - 9
    • + 19

    Най-полезни за човек са храните, характерни за съответния годишен сезон и добити на територията, която обитава.

    Нередност?
  • 3
    gligi avatar :-|
    gligi
    • - 6
    • + 17

    Вариантите за 2050 са само два:
    1. Продължаваме като досега до изчерпване на всички възможни ресурси и малтусианска криза, война-глад-болести-екокататрофи и рязък спад на населението до около 10% от сегашното; оставаме с призрачни градове, невежество и мизерия в мрачно средновековие до следващата цивилизация.
    2. Използваме каквото имаме за да изградим и запазим устойчиви екосистеми (като източници на възобновими ресурси) постепенно, без катастрофи, и се връщаме при земите си; населението намалява и застарява бавно, после се стабилизира; запазваме голяма част от науката и технологиите в преходен период към търсене на нови цивилизационни цели и ценности.
    И в двата случая 2050 ще имаме много по-малко градско население и много по-малко икономика. Да се надяваме това да означава и по-малко държава, защото обратното би било най-лошия сценарий.

    Нередност?
  • 4
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков
    • - 23
    • + 9

    Да свикват робите в диктатурите. Аз няма да търпя некадърните управляващи, които ми носят само мизерия и ще ги сменя при първа възможност (ако не с кадърни и отговорни, то поне с такива, които да дават и на мен, докато крадат за себе си).

    Нередност?
  • 5
    jiggy avatar :-|
    jiggy
    • - 19
    • + 16

    Аз избирам да продължаваме както до сега:
    Да изнамираме и изобретяваме нови ресурси - като атомната енергия, биотехнологиите и нови залежи от нефт.
    Да водим нови и безпощадни войни срещу тираните, за да не им позволим те да водят войни срещу нас, както когато половината свят беше фашистки и комунистически.
    Експоненциално да се образоваме, както го правим от 100 години.
    Янков, много си прав - мизерията и гладът са свойства на диктатурите, когато умре последният диктатор, ще се нахрани последният гладуващ.
    И никой да не ми пробутва "нови цивилизационни цели и ценности", че кошчето ми за боклук е препълнено от всякакви религиозни, социалистически и екологически дивотии.

    Нередност?
  • 6
    www avatar :-|
    www
    • - 3
    • + 9

    Абе тези съветници в каретата откъде се намериха, ще изхранват хората с домати в саксии ли :)
    Иначе тезата за неуморното покачване цената на храните сигурно е вярна. Но всъщност истинският проблем за света е да ги има храните! А за Европа проблема е друг. ЕС с глупави дотации и регулации направи европейското земеделие некокурентноспособно и сега от континента се изнасят само луксозни артикули. Как да се промени това е истинско предизвикателство.

    Нередност?
  • 7
    jelezen avatar :-|
    jelezen
    • - 2
    • + 38

    Грях е да изхвърляш храна. Говоря за свръх зареждането на хладилника по супер промоции и чуденето защо се разваля. Тогава евтиното излиза скъпо ако заминава в контейнера за боклук.
    Или всички гурме предавания, в които храната е превърната в глезотия и крайния резултат понякога е отврат. Пътешествията свършват в специален ресторант, където храната е каприз и съмнително удоволствие. Няма лошо, но една страна е превърнала храната в култ, докато се бори със затлъстяването и свръх теглото на населението си.
    Половината свят преяжда и пази диети, другата половина кара на шепа варен ориз или умира от глад. Има една известна снимка - лешояд дебне умиращо от глад дете в Африка.
    Няма да правя кампания "не хвърляй храна, че е срамота". Всеки може да направи нещо, също като с рециклирането или почистването в природата.
    Ако остане хляб и има опасност да мухляса - замразявайте. Останала порция ядене- замразявайте. Купувай толкова, колкото може да изядеш, а не колкото ти се иска. Зърнените храни се съхраняват в стъклен съд със здрав капак - няма опасност да хванат буболечките, които тръгват в топлото време.
    Ако се наложи да хвърля нещо ми е съвестно. Не точно за децата в Африка, а за хората изобщо, не могат да си го позволят и трудно купуват храна. В България.

    Нередност?
  • 8
    user_1 avatar :-|
    user_1
    • - 6
    • + 3

    Скоро ще се наложи до масирано навлизане на химията в производството на храни за да се задоволят нуждите за храна. Мисля си, въпреки че няма да изглежда като варена обувка, храната ни ще има подобни вкусови качества освен ако не добавим още малко химия че да става за ядене.

    Нередност?
  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 6
    • + 11

    До коментар [#8] от "user_1":

    То ако не е "голямата химия" Свтът още 1950 щеше да е измрял от глад
    .... големите добиви в САЩ, например се дължат, на торове, хербециди разни други...

    Следващата стъпка за изхранване (вече навлезла тук и там) са генно модифицираните храни .......

    Нередност?
  • 10
    4erenmetar avatar :-(
    4erenmetar
    • - 2
    • + 10

    До коментар [#9] от "boby1945":


    До коментар [#8] от "user_1":

    Няма да се наложи - то вече е факт! Не става въпрос за химическото замърсяване чрез торовете и др.препарати. Страва дума за директното вкарване на химикали овкусители, оцветители, консерванти и всякакви други подобрители, благодарение на които могат да ви направят един вид "месен плод" и/или "плодово месо". А има едно Е (не ми се рови за номера, може и да са повече от едно), което действа като наркотик - вкарано е във всички пакетирани храни - чипсове, снаксове, бисквити и т.н. В следствие на него не спираш да ядеш, докато не изпразниш пакета. Въпреки че останаолото е боя, сол, аромат и нишесте (или друга "безвредна за организма пластмаса"). В месото стотици спринцовки инжектират желеподобна химия със същата цел. Затова, като си купиш от супера изглежда свежо с дни, а при готвене в тигана потича странна течност.
    Всичко това е в резултат на човешката алчност. От една страна на мултинационалните хранителни компании и от друга - големите търговски вериги в непрестанния си натиск за по-евтини цени. В крайна сметка в тази неравна борба първи падат производителите на истинска храна (например добива на сурово мляко в страната е намалял в пъти), а след тях и онези преработватели, които "не се адаптират" и опитват да предлагат все още нормални хранителни продукти (зърнени, месни, млечни) без прилагане на подобни "технологии".

    Нередност?
Нов коментар