Повишени цени в менюто

По данни на ФАО търсенето на храна ще се повиши с около 70% за периода 2006 – 2050 г. През следващите 40 години за фермерите ще бъде все по-трудно да произвеждат достатъчно за всички заради недостига на земя, вода и торове. А до 2050 г. населението ще нарасне от почти 7 млрд. до 9 млрд., или това са цели две допълнителни Индии. Освен това консумацията на по-скъпи храни сред по-богатото население и особено на месо ще се увеличи. Това означава, че до 2050 г. търсенето на месо, млечни продукти и хранителни мазнини ще се увеличи с 29%.  

Едновременно с това голяма част от произведената храна днес изобщо не стига чиниите ни, а дори и да влезе в тях, бива изхвърляна. Списание Economist констатира, че и в богатите, и в бедните страни  30-50% от всичката произведена храна остава неизядена. В бедните държави повечето от нея се похабява във и около фермите. Плъхове, мишки, скакалци нападат реколтата на полето или в склада, а млякото и зеленчуците се развалят при транспортирането. Международният фонд за земеделско развитие изчислява, че подобни загуби могат да бъдат намалени наполовина. За разлика от бедните страни, в които проблемът е въпрос на пари, при богатите е поведение – проучвания в Америка и Великобритания показват, че една четвърт от храната в магазините и ресторантите отива директно в боклука, като на първо място са салатите, 50% от които се изхвърлят. Една трета от хляба, една четвърт от плодовете и една пета от зеленчуците също остават неизядени.    

Ще има ли вечеря

Според Международния валутен фонд ни очаква дълъг период на високи цени на храните и "на света може да му се наложи да свикне" с тази тенденция. Поскъпналите храни и горива са  остър икономически, политически и социален риск за развиващите се страни, пише в. Financial Times. Неслучайно Г-20 определи "хранителната сигурност" за основен приоритет през 2011 г. Франция, която пое председателството на организацията, засега не предлага директно регулиране на цените, а лобира за по-силен контрол върху спекулантите, за рестрикции върху забраните за износ и за по-добро информиране за запасите от зърно на големите държави.

Икономистите на МВФ предупреждават, че освен на временни фактори, поскъпването се дължи на "структурни промени в глобалната икономика". Ерата на евтината храна свърши, обяви сп. Economist. Според изданието в бъдещите десетилетия въпросът няма да бъде "какво ще има за вечеря", а "ще има ли вечеря". Някои по-черногледи прогнози вещаят, че за да са в крак с нарастването на населението, фермерите трябва да произведат повече жито и царевица през следващите 40 години, отколкото са отгледали през предишните 500 години.

Повишението на цените на храните е довело до обедняването на още 44 млн. души, констатира президентът на Световната банка Робърт Зелик миналия месец. "Цените стигнаха до опасни нива. Акцентът е поставен върху най-уязвимите, които харчат над половината от приходите си за храна." Зелик също потвърди прогнозата, че поскъпването е проблем, който няма да отшуми скоро.

Защо се случва

Високите цени в момента са в резултат на множество фактори – промяната в храненето на потребителите в новоизгряващите икономики, намалената продукция заради климатичните аномалии (например суша в Русия през 2010 г., когато е унищожена 25% от житната реколта, или наводненията в Австралия през януари т. г., засегнали производството на жито и захар), скъпият петрол, производството на биогорива, износните рестрикции, финансовите спекулации, обезценяването на долара, ниските лихви и повишеното търсене (най-вече на месо).

"Цените на храните не са достигнали пика си. Те ще стават по-високи в предстоящите месеци и години, защото не се взимат мерки", казва пред "Капитал" Лестър Браун, президент на Earth Policy Institute и автор на World on the Edge: How to Prevent Environmental and Economic Collapse. "Според някои специалисти поскъпването се дължи на климатични феномени като горещите вълни в Русия или наводнението в Пакистан. Те несъмнено допринасят, но ние се намираме в много по-сериозна ситуация на намаляване на доставките на храна за дълъг период от време и това не е заради изолирани събития, а е дългосрочно."

По думите на Браун населението нараства, ние консумираме повече, а биогоривата поглъщат все по-голяма част от храната ни. Само в САЩ миналата година от 400 млн. т зърнена реколта цели 124 млн. т са отишли за производството на етанол. "Освен това заради климатичните промени температурите се покачват, което също се отразява на добива на хранителни стоки. Изключително важни са и намаляването на водните ресурси и ерозирането на почвата, което рязко снижава производителността на земята", допълва Браун.

Печеливши от поскъпването са големите хранителни компании, търговците и супермаркетите, производителите на семена и торове, големите агрофирми и други. Засегнати от поскъпването са най-вече развиващите се страни, както и бедните жители на развитите държави. В по-богатите страни хората по принцип не са толкова чувствителни към поскъпването на основни продукти. Първо, защото харчат много по-малка част от доходите си за храна. Второ, в тези страни така или иначе стойността на земеделските суровини формира едва 20-25% от цената на храните (останалото е цената на труда). Този път обаче дори потребителите в първия свят страдат - те се чувстват по-бедни от обичайното, инфлацията изпреварва ръста на заплатите в редица държави, а безработицата е висока.

Все пак според Oxfam International все още не са достигнати мащабите на кризата от 2007-2008 г. Има някои разлики – запасите от зърно са доста по високи в момента; повишението на цените все още не е глобално, тъй като в голяма част от Африка те са стабилни заради добрите реколти; за момента нивата на износните рестрикции не са достигнали до тези отпреди 3-4 години.; засега зърното, което е храна на повечето бедни, е по-евтино от предишния пик. Но ключовата дума е "засега".