В страната на ГМО

По-високият добив компенсира увеличените разходи за семена. "Преди парите ни отиваха за хербициди и пестициди, сега ги даваме за семена, но добиваме много повече. И e качествено. По-доброто качество на реколтата е може би най-голямото предимство", казва Лунд. Той не се чувства зависим от компаниите за семена. За него три фирми са достатъчни, за да има конкуренция. (Тримата големи са Pioneer, Monsanto и Syngenta).

"Аз имам избор, защото мога да отида при продуктите на Monsanto или на Pioneer или на Syngenta. Те произвеждат достатъчно, за да има конкуренция. "Ние опитваме от всичко ново, което излезе на пазара. Аз съм достатъчно голям, за да получа добра отстъпка. Обемът е най-добрият дискаунт." Има лесен достъп и до финансиране. Банките отпускат заеми на земеделци с 5-6% лихва, а компаниите за семена кредитират при още по-изгодни условия. От всеки сто долара приход Лунд смятат за нормална печалба 25%.

Сляпо доверие

Всички тези предимства изтласкват на заден план дискусията за сигурността. За фермерите като Лунд тя е останала някъде в началото на 90-те, когато са преминали на ГМО. "Важното е всичко да е сигурно, но аз съм убеден, че е. Те толкова много са ги изследвали тези ГМО, че няма начин да не е."

Масовата част от фермерите в Айова, а и във всички останали щати, споделят виждането на Лунд.

Някои са малко по-критични и обръщат внимание на недостатъците. Един от тях е зависимостта на земеделието от две-три фирми. Друг са появилите се вече примери, че вредителите мутират и развиват резистенстност към гените, които произвеждат отрова. Но като цяло задоволството властва.

"Може би по-малко от 10% от земеделците не използват ГМО. Те обслужват специализирани пазари, продукцията им е за износ, а клиентите им изрично не искат ГМО. Но броят на тези фермери намалява. Тук, в Айова, повечето са про-ГМО, защото това ги прави конкурентни. Финансовият въпрос е по-важен от всичко останало", разказва наследственият фермер Майк Уитмър. "Много хора не мислят какво ядат. Те се задоволяват с евтината храна. Някои повдигат въпроса за сигурността, тя е аргумент понякога, но дискусията е далеч от нивата в други части на света. За повечето от американците няма никакво значение как е отгледана храната, щом има големи количества и е евтина."

ГМО – новата нормалност

Уитмър също е част от онези 90% в Айова, които са преминали на ГМО. Той е специалист в Living History Farm – ферма резерват, която представя историята на земеделието в щата. Ако преди едно семейство е можело да изкарва едва по 50-60 бушела от акър, сега добивът стига до 200. Ако преди едно семейство е можело да обработва 160 акра, сега сее върху десет пъти повече. Картина, която се мултиплицира.

ГМО е новата нормалност - от земеделието, през масата, до националната и глобалната политика. Според официалната статистика на земеделската служба на САЩ през 2011 г. 88% от всички посеви на царевица са някакъв вид ГМО. Използвана за производството на широк спектър от храни и за отглеждане на животни, на практика модифицираната царевица е навсякъде. Доказателство, че тя се приема за нещо съвсем естествено, е официалната политика на американските институции за етикетирането на храните. Тя изхожда от разбирането, че генното инженерство не е вредно и не трябва да бъде обозначавано върху етикетите. Въпрос на личен избор на компаниите е да акцентират например, че продуктите им не съдържат ГМ съставки. Но това не е изискване на контролните органи.

Именно липсата на етикетиране обаче отваря вратата на критиката от онези, които не са убедени в 100-процентовата безопасност на генно променените храни. "Аз искам да правя информиран избор и да знам с какво храня децата си", казва 35-годишна майка, която учства в поредния анти-ГМО протест в американската столица Вашингтон. "Никак не съм убеден, че ГМО са изследвани достатъчно. Не знам дали са безопасни както за консумация от хората, така и за природата. Аз не знам, не съм учен, но това е моето усещане", посочва и Дрю Норман – производител на био продукти, избрал напълно противоположна на генното инженерство посока. Норман произвежда за семейството си и за продажба и е един от известните биоземеделци в Мериленд. "Полагаме големи усилия да не ядем ГМО. Когато ни се наложи да се храним навън, избираме внимателно местата. Отбягваме заведенията на големите вериги, храним се в самостоятелни ресторанти, които познаваме." Норман е част от онази малка, но все пак активна група сред американците, които искат да правят информиран избор и да се хранят био.

Той посочва един основен от гледна точка на земеделието аргумент срещу ГМО. Изследване на Rodale Institute, което обхваща период от 30 години, показва, че добивът от трансгенна продукция не е по-голям от органичната. В същото време биоземеделието не вреди на околната среда, посочва Норман.

"Има тренд сред хората да се интересуват какво ядат, да се стремят да купуват локално и се надявам, че тази тенденция ще повдигне и повече дебата за ГМО", казва и ГМ фермерът от Айова Уитмър.

Днес в Америка, скоро и в други страни

ГМО нормалността е на път са се пресели и в много други части по света. Тя намира най-лесно почва там, където храната не е избор, а лукс. Неслучайно усилията на администрацията на президента Барак Обама и на американските компании е да стъпят на пазарите в Африка, Азия, Южна Америка. В някои страни като Бразилия или Етиопия вратата за генното модифициране вече е отворена.

"Когато аз бях дете, в САЩ имахме излишък от реколта и хората трябваше да решат какво да я правят – да я дават на животните или да я съхраняват. В момента търсенето расте много по-бързо от възможността на фермерите да произвеждат. Фундаменталният въпрос е как да се произвежда повече. Не може да пренебрегнем факта, че има пропаст между количествата на търсене и предлагане. Затова мислим, че е жизненоважно да даваме нови технологии на фермерите навсякъде по света", казва изпълнителният вицепрезидент на DuPont (част от която е Pioneer) Джеймс Борел. Повтаряното като мантра "храната няма да стига" се чува от всички защитници на ГМО.

ГМ продуктите навлизат там, където има недостиг на храна или където потребителите са чувствителни към цената й. Европа например продължава да задава въпроси за безопасността на новите технологии и да се съпротивлява на идващото от "кухнята на Франкенщайн". Но анти-ГМО барикадата започва да се пропуква и на Стария континент също има държави, които предпочитат да платят по-ниската цена. Битката за ГМО тук продължава да е гореща и изходът й съвсем не е предизвестен.