Дисциплината над всичко

През седмицата след поредната среща с френския си колега Никола Саркози Меркел заяви, че преговорите около създаването на така наречения фискален съюз напредват. Надеждата е да има още по-голяма яснота в края на януари, когато ще е следващата среща на европейските лидери. И после договореното от тях да бъде одобрено от европейските правителства (ако не всички 27, то поне 17-те от еврозоната) до края на март.

Въпреки че в края на миналата година първоначалният план беше приет от всички страни (без Великобритания и още три държави с особено мнение - Чехия, Швеция и Унгария), в тях натрапчиво прозира дисциплината, за която Германия би се застъпила с всички сили. Когато Меркел се срещна с италианския си колега преди дни, смятаният за неин съюзник Марио Монти поиска допълнителни пари за спасителния механизъм, издаване на общи еврооблигации и активизирането на Европейската централна банка в подкрепа на закъсалите държави. От германска страна дойде повтаряната като мантра дума "пестене, пестене, пестене", която се очаква да излекува ЕС.

"Само така ще бъде създадена една нова, стабилна Европа. Дами и господа, ние поставихме основите на тази Европа на стабилността, солидарността и доверието", каза Мерекел в речта си пред Бундестага, на която предаваше посланията от Брюксел в края на миналата година.

Икономистите, защитаващи фискалния пакт, стъпват на примера, който самата Германия даде на Европа преди десетина години. След обединението на източните и западните провинции страната страдаше от болезнен дефицит и нестабилна икономика.

"Никой в Германия не иска моделът (базиран на силен експорт) да бъде изнесен навън. Но за нас това е нова история. В началото на миналото десетилетие ситуацията беше съвсем различна и Германия беше в една екстремно лоша позиция с огромни дефицити. Това се промени. Германия направи икономическите си реформи и беше фискално дисциплинирана. Затова сега сме в това положение. Ние не искаме да бъдем в стагнация още десет години само защото другите не могат да бъдат фискално дисциплинирани", коментира пред "Капитал" икономистът от престижния Ifo Institut в Мюнхен Кай Карстенсен. "Германия предлага на другите модела, който сама изпробва преди години и видя, че функционира", каза още той.

"Курсът за намаляване на разходите не е само финансов, но и политически проблем. Ако другите страни – не само Гърция, но и Франция или Италия, продължат да са така немарливи, ще дойдат още по-големи проблеми. Трябва да има затегната бюджетна дисциплина и на тази база да се опитаме да предизвикаме импулси за икономически растеж. Тоест трябва да има двойна стратегия", смята и директорът на Центъра за приложни политически изследвания към университета в Мюнхен проф. Вернер Вайденфелд.

Както при нас, така и при вас

Погледнати така, предлаганите мерки може и да изглеждат аргументирано. Как ще бъдат приложени обаче е друг въпрос. Стратегията "щом ние можем да сме добри, и другите трябва да са като нас" не е валидна в момента. Германия имаше десет години, за да излезе от икономическата си дупка и да порасне до най-мощната и устойчива страна в Европа. Зад гърба си федералната република имаше сигурността на европейската валута и ниските лихви, идващи с нея. Според доклад на консултантската компания McKinsey Германия е сред страните, които са спечелили най-много от еврото. Като ефект от приемането на общата валута БВП на страната е пораснал с допълнителни 6.4% за десет години, изчисляват експертите на McKinsey. Страната е на трето място по този "евробонус" след Австрия и Финландия.

В момента Германия пише рецептата за спасяването на еврото от позицията си на силна икономически страна, която през последните месеци се радва на висок ръст и ниска безработица. През миналата година нейният БВП е пораснал с 3%, а сп. Spiegel еднозначно сложи заглавие на случващото се Boom, boom Deutschland. В четвъртък финансовият министър Волфганг Шойбле използва повода, за да съобщи, че благодарение на по-добрите от очакваното резултати Германия може да си позволи нов външен дълг от 26.1 млрд. евро. По-високата събираемост на данъците, по-ниската безработица и изгодните лихви, на които се радват германските облигации на международните пазари, облагодетелстват още повече икономиката й.

За да бъде толкова икономически силна, Германия трябва да благодари както на самата себе си, така и на цялата еврозона. И иронично или не - дори на кризата. Именно слабото евро прави възможно увеличението на износа извън ЕС в пазарите с чужда валута. Германия се ползва и с почти фантастично доверие сред международните - инвеститори в дълговите й книжа. Преди дни страната успя да си осигури финансиране за 3.9 млрд. евро на отрицателна лихва от минус 0.1%. Което на практика означава, че инвеститорите си плащат за удоволствието и сигурността да влагат средствата си в германски облигации. В същото време Италия се финансира срещу 7%.

Не всички са като тях

Курсът на пестене и спазване на фискална дисциплина се случи в Германия не по време на глобална рецесия, а точно обратното – в период на икономически възход. Затова е спорно дали затягането на коланите до бездихание по време на световна криза няма да се отрази пагубно за държавите, които имат неистова нужда от импулси за икономически растеж. Затова е важно както да се въведе дисциплина, така и да се приложат механизми, с които държавите да се финансират и да развиват икономиките си.

"В краткосрочен план бюджетната дисциплина на страните ще има негативен ефект и риск от рецесия. Но трябва да погледнем от друга гледна точка – в средносрочен план това ще успокои пазарите, които ще получат сигналите за стабилност във фискалния съюз. Ако това не се случи, ще има страни в ЕС, които няма да могат да се рефинансират от капиталовите пазари. И това ще предизвика още по-големи проблеми във валутния съюз", коментира пред "Капитал" професорът от Frankfurt School of Finance & Management Хорст Льохел.

Според директора на Economic Policy Center към Института за световна икономика в Кийл проф. Хенинг Клот страни като Гърция и Португалия няма да издържат на натиска и все някога ще трябва да обявят фалит. Според него обаче те ще останат в еврозоната. Икономистът от Ifo Institut Кай Карстенсен отива още една стъпка напред към негативния сценарий и прогнозира излизане на Гърция от еврозоната. "Разходите за определени страни стават толкова непоносимо високи, че е по-добре да напуснат. В самата Гърция има подобни разсъждения. Това би бил екстремен сценарий, но не мисля, че е невъзможен. Той ще е скъп, но ако Гърция остане в еврозоната, ще е още по-скъпо", коментира той пред "Капитал".

Каквито и решения да се взимат през следващите месеци, те ще са трудни и за самата Меркел. Икономическите институти вече заплашиха с различен интензитет за настъпващата рецесия, която ще се усети и в Германия. В интервю за Reuters инвеститорът милиардер Джордж Сорос предупреди европейските политици, че ако еврото се разпадне, ще настъпи криза, много по-страшна от тази от 2008 г. Той отправи критика към германския канцлер с аргумента, че е влошила кризата в гонене на интересите само на една страна. "Тя (Ангела Меркел) вече осъзна за какво става дума, както и че няма избор. Не можеш да позволиш еврото да се разпадне, защото това ще помете германската икономика, както и голяма част от икономиките на всички останали. Не можеш от омлет да направиш яйца на очи."