Само дисциплинираните държави ще получават помощ от ЕС

Новите лимити

Договорът изкарва на преден план бюджетно ограничение за дефицит от 0.5%, но в структурно отношение. Структурният дефицит се мери спрямо потенциалния Брутен вътрешен продукт, а той в почти всички случаи е по-висок от номиналния. Следователно и дефицитите в структурно отношение са по-малки от номиналните, за които договорът от Маастрихт поставя лимит от 3% спрямо БВП. Новото правило обаче задължава правителствата да приемат бюджети на излишъци в годините на икономически растеж. Целта е в силните години да се трупат резерви, които да изплащат дълговете, финансирали кризисните дефицити.

Съд за нарушителите

Всяка държава, нарушила договора, ще може да бъде изправяна пред Съда на европейската общност от поне две държави членки. Съдът ще може да глобява страните нарушители със санкция в размер 0.1% от БВП. Тази санкция липсваше в черновата на договора, която Симеон Дянков разпространи.

По-строгите разпоредби обаче не са новост. В пакта "Евро плюс" от миналия март се предвиждаше Европейската комисия да задейства автоматично санкция от 0.1% от БВП за всяко нарушение на новите правила и 0.5% през следващата година, ако страната продължи да не спазва дисциплиниращите регулации. Новост в договора е и, че санкцията ще става след процедура в Европейския съд, а не с решение на Европейската комисия.

Глобите трябва да постъпват в европейския стабилизационен механизъм, който в момента отпуска помощи за Гърция и другите страни от южната периферия на ЕС. В договора се дава срок на страните членки да въведат правилата в срок до пролетта на 2013 година.

Пакта "Евро плюс"

Самият договор напомня, че трябва да се спазват и правилата на Пакта "Евро плюс", които изискват държавите не само да се пазят от бюджетни дефицити, но и да внимават за раздуването на балони в частния сектор. За това е подготвена и скала с показатели, като задлъжнялост на компаниите и домакинствата, ръст на цени в отделни сектори и други, които периодично трябва да се следят. При значителни отклонения европейската комисия може да задейства процедури по извънредни дисбаланси, която предупреждава правителствата да провеждат коригираща политика или налага същите глоби като за прекомерен бюджетен дефицит.

Според новата чернова държавите извън еврозоната трябва да бъдат информирани за редовните срещи на държавите от валутния съюз. Тази седмица обаче полският премиер Доналд Туск предупреди, че няма да подпише пакта, ако държавата му не може да участва в срещите. Шведският парламент пък отбеляза, че парламентарната подкрепа за пакта е намаляла по същата причина.

Според последния вариант председателят на срещите на еврозоната може да покани страните, извън нея, които са подписали пакта, "за да обсъдят специфични въпроси за прилагането на договора".

Председателят на Европарламента "може да бъде поканен за изслушване", а европейските депутати ще получават доклад за всяка среща на лидерите. Спазено е и друго искане на Европарламента. Фискалният пакт, който ще бъде подготвен от 26-те държави членки на ЕС на междуправителствено ниво, да бъде включен в договора на ЕС до пет години.

В текста се отбелязва също, че ветото, което Великобритания наложи през декември на промените в договора на ЕС, може да бъде преодоляно чрез т. нар. процедура по засилено сътрудничество. Тя позволява да се предприемат стъпки в определена област като крайна мярка, ако не може да се постигне споразумение в ЕС.

Как договорът засяга България

Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че фискалните правила на ЕС, които ще бъдат разписани в новия договор, не налагат специални действия от страна на българското правителство и парламент. Причината е, че самият Дянков предложи промени в Закона за устройството на държавния бюджет и в конституцията (т. нар. фискален борд), които налагат дори по-строги ограничения от исканите в пакта.

Според премиера Бойко Борисов България трябва да си наложи по-строга дисциплина по отношение на държавния дълг и той не трябва да надхвърля 40% от БВП, докато Брюксел позволява това отношение да стигне 60%.

Ограничението на Симеон Дянков за бюджетния дефицит пък е за 2% от БВП, но в номинално изражение. Договорът обаче позволява при кризи дори структурният дефицит да е по-голям от 0.5% спрямо БВП, ако държавният дълг на съответната страна е много под маастрихтският критерий от 60%. България отговаря напълно на тази разпоредба, тъй като по последни данни държавният дълг е 14% или четирикратно по-нисък от максимално допустимото отношение. Така лимит за дефицита от 2% в номинално отношение може да ограничи страната да провежда антикризисна политика през бюджета си.

От Министерство на финансите отдават това на ограниченията, които налага Валутният борд и необходимостта правителството да спазва бюджетна дисциплина дори с цената на отказ от фискални мерки за противопоставяне на кризата.

В същото време експерти твърдят, че дори в условията на валутен борд правителството може да си позволи политика на дефицити, стига да знае какви проблеми адресира с извънредните разходи. Застъпници на тази идея са бившият заместник - министър на финансите Любомир Дацов и представители на закритата от Дянков правителствена Агенция за икономически анализи и прогнози. Според тях припознаването на дефицит не трябва да се отрича като антикризисен инструмент и вече не отразява само кейнсиански възгледи, а е въпрос на прагматична политика и за това се позволява от европейските чиновници в случай на рецесия.

"Не са проблем самите разходи, а начинът, по който се харчат средствата. Качеството на публичните разходи ни държи под нивото на богатите държави", коментира Дацов пред Capital.bg.