Страната на езерните призраци

Идва ли нов етнически конфликт?

Засега не.

Предстои да се види какъв капацитет има - ако изобщо има такъв - мистериозната АООА, както и дали ще се случи бързо и адекватно разследване на убийството край Скопие. Второто би могло да потуши напрежението и да вкара дебата в нормално русло. Що се отнася до първото, трудно е да се повярва, че през 2011 г. албанската общност в Македония ще реши да подкрепи партизанска война или терористична кампания. Ситуацията в страната не е розова и надали скоро ще се подобри, но нов конфликт носи още по-малко надежда. Същевременно Косово не е обнадеждаващ пример за следване. Лидерите на албанските партии също внимателно се разграничиха от събитията като Али Ахмети, лидерът на Демократичния съюз за интеграция и партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителството, заяви в Тетово че "фолклорната политика е приключила". 

Освен това сега има много по-малко извори на нестабилност, отколкото преди десетилетие. "Около Македония сега има предимно стабилни държави", казва за "Капитал" програмният директор на Центъра за стратегически изследвания в Скопие Сашо Ордановски. "Дори Косово и Сърбия не са така нестабилни, да не говорим за България, Гърция и Албания. Те не преливат политическа криза у нас. Имат възможност да прелеят икономическа криза, което се случва. Но сме по-добре от преди."

Същата прогноза дава и Димитър Бечев, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика. "Видно е, че нито една от албанските партии не се опитва да се възползва от ситуацията, което по-скоро говори, че няма непременно да има повишаване на напрежението. През 2001 г. механизмът на ескалация беше свързан с атака преди всичко срещу албанската върхушка от по-радикални албанци, които по този начин искаха да овладеят лидерството. Но напрежението може да тлее продължително време, като се покачва на моменти", смята Бечев.

Ще спадне ли скоро недоверието между двете общности?

По-скоро обратното.

Напрежението в последните месеци не е причина, а следствие на дълбоки проблеми. Вече над десет години след Охридското споразумение, което сложи край на гражданската война, няма признаци за особено сближаване между двете основни етнически групи в Македония. Изследванията сочат, че 75% от хората не искат родови връзки по какъвто и да било начин с другата общност. Близо 50% от етническите македонци смятат споразумението за провал, докато само около 25% от албанците мислят така. Според изследване на Gallup Balkan Monitor етническото разделение в Македония е най-голямото в региона, включително и сравнено с федерацията Босна и Херцеговина. Заедно с Косово и Албания Македония има най-ниското ниво на хора, които биха искали децата им да играят с връстници от другата етническа група. Изследванията редовно доказват, че сегрегацията на най-важното място - в училищата, се задълбочава.

"В Македония елитите не градят единство и нямат визия за обединена държава", казва Жидас Даскаловски, социолог от Центъра за изследвания и политики в Скопие и преподавател от битолския университет "Климент Охридски". "Като резултат се засилва тенденцията албанските политически елити и население да си създават паралелен свят, институции и територии, което обуславя етническото напрежение." 

Ще разреши ли политиката напрежението?

Надали.

"Когато хората нямат пари, търсят някого да обвинят. В случая с Македония етническите групи се обвиняват едни други", казва пред Reuters анонимен западен дипломат. Според Даскаловски е трудно да се каже дали инцидентите сега имат връзка с политическата ситуация, но историята показва, че институциите са виновни, "защото не решават конфликтните ситуации, а заемат своята си етническа страна в тях".

В последно време амбициозният проект "Скопие 2014 г." погълна цялото внимание на премиера Никола Груевски. Планът включва строежа на паметници и непрекъснати активности, които по думите на премиера да изграждат "национален дух". Той обаче засили едновременно три неща: националистическите настроения, спора с Гърция и недоверието на албанците.

Улисани в мащабния си проект, правителството на Никола Груевски и ВМРО-ДПМНЕ, които спечелиха втори мандат миналата година, имат сериозен проблем. "Те вече де факто нямат опозиция и неприятели. Те имаха голям социо-икономически инженерен проект. Как да завладеят всички лостове, в администрацията, академичните кръгове, бизнеса, неправителствените организации. Всички медии са завзети, вече няма кого да обвинят за това, което се случва", казва Ордановски. През годините на управлението на Груевски ситуацията в македонското общество прогресивно се влошаваше. Показателна е позицията в свободата на словото: от 36-о място сред 179 държави през 2007 г. сега Македония е на 94-о място. Правителството агресивно изтласка и противниците си в парламента в ъгъла.

Кризата обаче удари сериозно икономиката и плановете на управляващите. "Икономическата политика се разпадна. Държи се само на взимане на кредити от външни институции като последния кредит от 250 млн. евро от Deutsche Bank", коментира Ордановски. Според него след няколко години правителството ще трябва да изплаща такива суми по кредитите, които ще затруднят сериозно развитието на страната. "За популистки режим като този на Груевски няма по-страшно от това да нямаш пари в бюджета. Управлението на държавата при него е подпряно на финансирането на глупости, огромна администрация, която порасна с 30% в последните години, пенсионен фонд, който се подкрепя все повече от бюджета." Македония има и най-голямата официална безработица в региона - 30%, макар тя да не отчита нелегалната заетост.

Върви ли Македония към федерация?

Засега не, но изглежда логично.

Показателно за нивото на недоверие в страната е проваленото в края на миналата година преброяване заради неразбирателство кой да бъде броен (албанските членове на комисията настояваха да бъдат обхванати и хората, живеещи в чужбина повече от година). Така не е ясно към момента в какво съотношение са двете общности, но последното преброяване от 2001 г. дава на албанците мнозинство в 16 общини и дял от поне 20% в други 12. В тези общини се говорят и двата езика, но албанците настояват техният да стане един от двата официални за цялата държава. А също така един от трите основни поста - президент, премиер или председател на парламента, задължително да отива при албанец. Това би означавало де факто федерация - нещо, от което засега политиците в Македония бягат като от огън.

Проблемът е, че ако искат да запазят държавата, може да нямат друг избор. Досега целта, която крепеше всички заедно в лодката, се наричаше ЕС. Това изглежда все по-мъглява възможност. Заради собствените си планове правителството на Груевски никога не си е поставяло за цел да се стреми към реално членство, казва Ордановски. Така проблемът с Гърция, която блокира напредъка към НАТО и ЕС заради проблема с името на страната, дойде идеално за популисткия премиер. Това обаче е линия, по която двете общности в страната могат да се разкъсат.

Проучванията сочат, че цели 78% от албанското население нямат против спорът с Гърция да се разреши чрез някакъв вид преименуване. Едва 17% от македонците са склонни на това. "Има стагнация, свързана с невъзможността да се постигне членство в НАТО и преговори с ЕС", казва Даскаловски. "Фрустрацията на албанците от това е по-голяма и ги прави агресивни". Бившият премиер Бранко Цървенковски е цитиран от Международната кризисна група да казва, че етническите албанци не виждат защо да жертват стремежа си към интеграция с ЕС заради фикс идеите на македонците.

Ще ни засегне ли тази криза?

Ако отшуми бързо - не. Ако продължи, със сигурност.

Ако всичко отшуми бързо, ефектът за околните държави ще е минимален. Но етническото напрежение в Македония може да влияе пряко - чрез още повече  молби за българско гражданство, или непряко - чрез поддържане на имиджа на региона като барутен погреб. Една отново нестабилна държава в средата на Балканите е последното, от което регионът се нуждае. България няма никаква полза от подобно развитие на границата си.

Натискът за федерализация пак ще отвори тежки дипломатически разпри, тъй като нито една от околните страни с изключение на Албания и Косово не желае това. В случая с Македония сега изборът, който София трябва да направи, е много по-сериозен от този с признаването на отделянето на Косово от Сърбия. Ако етническото напрежение продължи, то неизбежно ще доведе до допълнителна криминализация на региона, който и без това не се е изчистил от белезите на мафиотизацията. 

по темата работи и

Марин Душев

Автор : Капитал Преглед на оригинала