Играта на Камерън

Референдум в резерв

Отлаганата в продължение на цели шест месеца реч, определянето на датата и мястото на която на моменти граничеше с фарс, беше деликатен политически баланс, който трябваше да задоволи собствената му партия, европейските лидери, бизнеса, международните пазари и САЩ. При тази почти невъзможна изходна позиция Камерън се справи никак не зле. Или поне, както написа Тимъти Гартън Аш във в. Guardian: "Можеше да бъде и много по-лошо."

Всъщност не е нужно човек да бъде питаещ дълбоко подозрение към Брюксел британски консерватор, за да хареса очертаната от Камерън представа за Европа. Той поиска един ЕС, който е базиран на принципите на конкурентоспособността, гъвкавостта, демократичната отчетност и честността. Ако успее да предоговори отношенията си с него, Великобритания ще иска да бъде част от този съюз и нейният премиер ще се бори с "цялата си душа и сърце" това да се случи. Новата сделка, която Камерън ще сключи с Европа, ще бъде подложена на референдум, ако неговата консервативна партия спечели следващите парламентарни избори. Тогава най-късно до края на 2017 г. британците ще имат възможност да гласуват дали при новите условия желаят да останат или да излязат от ЕС.

Перспективата за категоричен референдум в стил "вътре или вън" докара радикалните тори до екстаз. Но и донесе критики към премиера, че се е оставил да бъде притиснат в ъгъла и се е предал пред крайните гласове в собствената си партия. "Това беше зле прикрит опит на Камерън да умиротвори евроскептичното крило на консерваторите и да отблъсне заплахата от набиращата скорост еврофобска и ксенофобска Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP)", казва пред "Капитал" Петрос Фасулас, председател на European Movement UK, неправителствена организация, която подкрепя реформиране на ЕС и задълбочаване на европейската интеграция.

Според последните социологически прочувания доскоро маргиналната UKIP е вече трета политическа сила в страната, като възходът й идва основно за сметка на консерваторите и застрашава да ги лиши от мнозинство в следващия парламент. "Вместо да артикулира визия за ЕС, Камерън всъщност се опитваше да спаси поста си - както като премиер, така и като лидер на партията си", смята Фасулас.

Дори и това да е била основната цел и страхът на премиера да е бил водещият му мотив, има сериозни аргументи защо референдумът може да се окаже не толкова лоша идея. Партията на Камерън е разкъсвана от тежък разкол по европейския въпрос и перспективата за разрешаването му чрез допитване може да я излекува от обсесията й с ЕС и да освободи ресурс и енергия за по-важни и належащи теми. Същевременно кризата с еврото съвсем охлади чувствата на британците към ЕС, а поемането към по-дълбок политически съюз в еврозоната ги притеснява. Предвид настроенията на Острова и промените в ЕС референдумът изглежда наложителен и по думите на самия Камерън "избягването му ще направи излизането на Великобритания по-вероятно".

Друг е въпросът дали допитването трябва да бъде предшествано от опит за изнудване в стил "предоговаряме или ние си тръгваме". По сполучливото сравнение на бившия премиер Тони Блеър ситуацията напомня на сцената от комедията на Мел Брукс "Пламтящи седла", в която шерифът насочва пистолет към собствената си глава и казва: "Ако не направите каквото искам, ще си пръсна мозъка."

Спорно е и дали сега е най-подходящият момент за подобна инициатива. От една страна, дори и през 2017 г. трансформациите в ЕС може да не са приключили, бъдещето му да продължава да е с все така смътни очертания и Лондон още да няма яснота в какъв точно съюз решава да остане или да си тръгне. От друга страна, го има усещането, че в този критичен за Европа момент Великобритания само усложнява нещата и опитът за дистанциране е в най-добрия случай досадно разсейване от по-важни неща, а в най-лошия - подло забиване на нож в гърба.

Разбъркване на картите

"Речта на Камерън значително променя картината и създава опасна динамика заради начина, по който рамкира дебата. Като казва, че в сегашната си форма ЕС е лош и условията на британското членство са погрешни, премиерът окуражава разпалването на негативни настроения към Европа. Намерението му да предоговори тези условия създава нереални очаквания", казва Петрос Фасулас. Опасността е, че ако се върне от Брюксел с празни ръце, след като вече е заявил, че статуквото е неприемливо, това може да наклони везните на референдума към раздяла с ЕС.

И все пак това е само началото, а не края на преосмислянето на отношенията между Великобритания и ЕС. В политиката пет години могат да са много дълго време и Фасулас е оптимист, че вероятността за оставане е по-голяма. "Разбира се, разиграването предстои, но с предупрежденията на умерените политици, бизнеса, синдикатите, глобалните инвеститори, САЩ и европейските партньори на Великобритания, че тя не трябва да напуска ЕС, вярвам, че има шанс да спечелим", казва председателят на European Movement UK.

В продължение на години дебатът за ЕС във Великобритания беше силно изкривен и доминиран от еврофобските гласове и антиевропейската преса. Сега проевропейската позиция започва да се чува и това вече има ефект. Само допреди месеци над 50% от британците декларираха, че биха гласували за излизане на ЕС. Сега тенденцията се обръща и лагерите "за" и "против" членството са с изравнени сили.

Всъщност стратегията на Камерън се крепи на две ключови предположения. Първото е, че страните в еврозоната ще тръгнат към промени в европейските договори, за да успеят да създадат истински политически и фискален съюз. И Лондон ще се възползва от момента, за да получи своята "нова сделка". Второто е, че останалите в ЕС толкова много искат Обединеното кралство да остане, че ще се предадат пред британските искания, каквито и да са те.

В тази ситуация нежеланието на Камерън да каже какво конкретно иска да предоговори е тактически правилно. Вероятно в списъка с желанията ще са изключения от общото европейско законодателство в полицейското сътрудничество, социалната и трудовата политика, имиграцията. Но премиерът категорично отказва повече детайли, преди да приключи течащият в момента преглед на отношенията с ЕС, който правителството му прави. Така той може да представи като успех всичко постигнато и да обяви триумфална победа в преговорите с Брюксел.

Но опасността и двете му централни допускания да се окажат погрешни никак не е малка. Въпреки сигнала на Ангела Меркел, че е готова да изслуша исканията на Камерън, германският канцлер няма желание за ревизия на договори. За момента мнението в Берлин е, че нужните промени в еврозоната могат да се случат и без да се рискува повторение на мъчителната сага с приемането на Лисабонския договор. А и при цялата си симпатия към Великобритания Меркел си има своите червени линии и едва ли би позволила отстъпки, които могат да подкопаят основни принципи на ЕС.

"Има много държави в ЕС, които не желаят Великобритания да си тръгва. Но не биха я задържали на всяка цена. Очаквам основните страни да потърсят начини да се споразумеят с Лондон, като може би ще направят някои дребни отстъпки. Но в никакъв случай няма да се съгласят на нещо, което може да взриви единния пазар. Въпросът е дали тези "подаръци" ще са достатъчни, за да може Камерън да ги представи като успех", смята Петрос Фасулас.

Напълно възможно е също така преговорите, дори водени с най-добри намерения и от двете страни, просто да се объркат и да излязат от контрол. Камерън веднъж вече направи погрешен ход, когато в края на 2011 г. наложи вето на фискалния пакт на ЕС, и не изключено отново да направи лоша преценка и да си изпусне нервите. Има я и вероятността търпението в Брюксел, Берлин, Париж и останалите европейски столици към неразумните желания на Лондон да се изчерпи окончателно и разривът да стане неудържим. Както отбелязва Петрос Фасулас: "Стратегията на Камерън създава опасен микс, който може да експлодира и да запрати Великобритания извън ЕС." При това без никой, дори самият Камерън, да иска това.

Някои от аргументите на британския премиер заслужават сериозно внимание. Той например иска гаранции, че задълбочаването на интеграцията в еврозоната няма да маргинализира страните извън монетарния съюз и да фрагментира единния пазар. Това е нещо, за което може да спечели много съюзници, включително България.

Така Камерън започна трудна игра с високи залози. Макар и рискована, стратегията му не е обречена на провал. И ако картите се подредят по правилния начин, ще спечели не само той.

Ще се радваме да се включите в дебата на "Капитал" на тема "Трябва ли Великобритания да остане в ЕС". Можете да дадете мнение във форума или да гласувате тук.