Лидерите на ЕС договориха рамката на бюджет от 960 млрд. евро
Допълнително ще се орежат разходите за транспорт и енергетика, селското стопантсво получава повече
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Петнадесет часа преговори бяха нужни на лидерите на Европейския съюз (ЕС), за да договорят рамката на бюджета за следващите седем години, предаде Reuters. Разходите за периода от 2014 до 2020 г. ще бъдат за 960 млрд. евро.
Официални лица от ЕС заявиха, че споразумението ще бъде факт в петък и с него се цели да се постигне труден баланс между исканията за намаляване на разходите на северните членки като Великобритания и Холандия и тези на Франция и страните от Източна и Южна Европа, които настояват да се продължат да се отделят повече средства за земеделие и инфраструктура.
"Уверени сме, че имаме рамка за споразумението", каза източник от ЕС в Брюксел, пожелал анонимност пред агенцията. "Сделката не е напълно завършена, но се чувстваме сигурни, че това ще стане днес", допълни той. Няколко дипломати и други официални лица от държави членки потвърдиха, че е договорена рамката за бюджета.
Допълнително орязване
По думите на дипломатите и официалните лица около 12 млрд. евро ще бъдат орязани от последното бюджетно предложение от миналия ноември, когато лидерите на ЕС не успяха да се договорят. Така таванът на плащанията ще бъде намален до 960 млрд. евро за следващите седем години. По този начин средставата в бюджета се намалямат с 3 проценат в сравнение с последния период от 2007 до 2013 г., като за първи път в историята на ЕС има нетно намаление на бюджета на общността.
Договорените нови съкращения удрят основно новия фонд за трансграничен транспорт, енергетика и проектите за телекомите, като парите са намалени с над 11 млрд. евро. Администрацията на ЕС ще се раздели с близо 1 млрд. евро от бюджета си, твърдят официалните лица.
Определено доволни от хода на преговорите трябва да са Франция, Италия и страните от Южна и Източна ЕВропа, след като се разбра, че разходите за селско стопанство не са намалени, а точно обратното - увеличени са с 1.5 млрд. евро.
Има още недоволни
След като сделката бъде одобрена и подписана от лидерите на ЕС, което се очаква да стане по-късно в петък, тя трябва да бъде одобрена и от Европейския парламент, което обаче може да се окаже трудно, прогнозира агенцията. Председателят на Европарламента Мартин Шулц вече заяви, че няма да приеме прекомерни съкращения.
Преди началото на разговорите в четвъртък Франция и Великобритания сблъскаха позиции, като Дания, Холандия и Швеция подкрепиха Лондон, а Италия, Испания и Полша застанаха на страната на Франция. Германия остана в междинна позиция.
Дори и да се сключи сделка, близо 40% от разходите ще отидат за земеделие и регионално развитие, което няма да удовлетвори много северни членки на ЕС, които настояват за по-динамичен бюджет, коментира Reuters.
Източници на агенцията заявиха, че са били отделени средства за стимулиране на растежа, изследвания и структурни фондове за най-засегнатите от кризата страни като Гърция, Испания и Португалия. Заделени са също 6 млрд. евро за фонд за справяне с младежката безработица чрез обучения и стажове в държави като Испания, Гърция, Португалия и Ирландия.
Борисов очаква 2 млрд. евро повече за селско стопанство
Премиерът Бойко Борисов очаква България да получи 2 млрд. евро повече за селско стопанство, предаде БНР. В Брюксел Борисов изрази надежда по-късно днес да бъде постигнато съгласие. "Това, което сега и канцлерът Меркел ми каза, и Ромпой, е, че България е страната, която получава най-много. Иначе напрежението е голямо, защото всички знаят, че този бюджет е орязан бюджет. И когато има орязани пари, отвсякъде се реже, реже и всички държави са недоволни, всеки гледа да защити някакъв интерес. Ако не се договорим следобед, означава седем години напред всяка година да има такива преговори. Това е голям удар за страни като България, които изграждат сега своята инфраструктура или т.нар. дългосрочни проекти", каза Бойко Борисов.
Проектобюджетът, по който се очаква съгласие, не предвижда намаляване на средствата за кохезионна политика, в него е запазена извоюваната през ноември сума от 260 млн. евро за спрените реактори в АЕЦ "Козлодуй".
19 коментара
Май и България извади късмет. Без да искаше и да можеше да повлияе с нещо :-)
До коментар [#1] от "gagrolet":
И къде е точно късмета, че нещо не се вижда....
До коментар [#1] от "gagrolet":
Ти май не си схванал, че евро-подаянията, разпределяни по командно-административен начин са откровено анти-пазарни, унищожителни за предприемачеството и пазарната икономика у нас,и създават единствено евро-просяци, корупция и на практика финансират най-криминализираната част от местната мутроолигархия....
До коментар [#1] от "gagrolet":
И за обща култура, повече от любопитна информация по въпроса:
"Брюксел. Държави с бюджетна дисциплина, каквато е България, проявяват солидарност към останалите държави, като не искат повече пари. Това каза в Брюксел премиерът Бойко Борисов, запитан какво мисли за бюджетната дисциплина и солидарността в Европа, предаде БНТ."
Та казваш на далавера сме, така ли....ха-ха-ха-ха-ха....
"Това, което сега и канцлерът Меркел ми каза, и Ромпой, е, че България е страната, която получава най-много."
Добре е че са били те за да му кажат, иначе кой друг да знае по-добре...
"...се намалямат с 3 проценат..." - не използвате ли автоматична проверка за правопис преди да публикувате?
Тиквунякът представя евро-субсидиите така, сякаш ги вади от джоба си. Добре, че европейците дават по някой лев, че ако чакаме на инвестиции, жална ни майка.
А съвсем друга е темата къде отиват голяма част от парите - в мутренско-административна
Е@ем ти и световния лидер е тази Европа, щом отделя 40% от приходите си за храна. Това не беше ли един от симптомите на развиващите се страни?
[quote#2:"appen 13"]И къде е точно късмета, че нещо не се вижда...[/quote]
Не България,а управляващите в България,които и без това пречат на нормалното развитие на пазара,а сега ще имат възможност още повече да пречат,са изкарали късмет.
До коментар [#8] от "krasi_kara":
Ми 40% от 1% от общия брутен вътрешен продукт на ЕС се заделя за храна
(т.е. 0.4% от съвкупния БВП на ЕС. И, да, толкоз е сичкият бюджет заложен и управляван от ЕК всяка година; включая помощите за бившите отвъдморски колонии на европейските ни партньори).
Вий кажете много лий, малко лий...
Ма докато го казвате отчетете и колко са се вдигнали енергоносителите (газ, петрол, въглища) основаните на тях разни химии (торове, препарати), горивата ползвани в производството, а и цената на самата електроенергия.
И колко (5%?, 50%?) и кои от храните (зърно? месо? яйца? патладжан?) са скочили в следствие на което.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.